Свържи се с нас

Новини

Гала Чалъкова стана Мис BGathletic.com 2014

Published

on

Гала Чалъкова Мис

снимка: bgathletic.com

Първата носителка на приза Мис BGathletic.com 2014 е вече избрана, благодарение на вашите гласове. Името на победителката в конкурса е Гала Чалъкова, съобщи сайтът за лека атлетика bgathletic.com.

Атлетката от габровския клуб Орловец 93 беше абсолютен фаворит на читателите още от първата фаза на гласуването на платформата miss.bgathletic.com.

18-годишната атлетка събра 3468 гласа, когато трябваше да избирате за Топ 5 между 18 красавици, селектирани от екипа на Спортмедия.ТВ (фирмата, от която част е и BGathletic.com).

В този етап подгласничка на Чалъкова беше Елена Петрова, събрала 1909 гласа. В края на следващата фаза, когато измежду пет атлетки трябваше да определите почетната тройка, Гала имаше още по-голямо предимство – 7972 гласа срещу 2428 гласа на втората в този етап Ралица Ламбова.

Във финала на конкурса, когато трябваше с вашите гласове да определите нареждането на почетната тройка между Гала Чалъкова, Ивет Лалова и Ралица Ламбова, атлетката на Орловец 93 отново беше безапелационно №1 в избора на вас, нашите читатели.

Чалъкова е Мис BGathletic.com 2014 след 5884 гласа в нейна полза. Тя изпреварва с 4436 гласа преднина своята подгласничка и с 4674 гласа класираната на трето място.

Първата Мис BGathletic.com 2014 ще бъде наградена на специална церемония, а наградата ще бъде обявена през тази седмица, допълва още спортното електронно издание.

Благодарим на всички читатели на BGathletic.com, които взеха отношение към красотата на българската лека атлетика и дадоха своето предпочитание във всички етапи на конкурса. Очаквайте второто издание на Мис BGathletic.com през следващата година.

Ето и подреждането в челната десетка на Мис BGathletic.com 2014:
1. Гала Чалъкова (Орловец 93-Габрово) – 5884 гласа (7972 гласа в полуфинала и 3468 гласа в първия етап)
2. Ивет Лалова (Ивет Лалова Спринт Академи) – 1448 гласа (2376 гласа в полуфинала и 1835 гласа в първия етап)
3. Ралица Ламбова (СК Венелина Венева) – 1210 гласа (2428 гласа в полуфинала и 1269 гласа в първия етап)
4. Александра Асенова (Спартак-Плевен) – 2344 гласа (1711 гласа в първия етап)
5. Елена Петрова (СК Европул) – 1871 гласа (1909 гласа в първия етап)
6. Радостина Стоянова (Локомотив-Русе) – 730 гласа
7. Габриела Петрова (Локомотив-Пловдив) – 580 гласа
8. Елена Митева (Супер спорт-Варна) – 562 гласа
9. Юлияна Димитрова (СКЛА Цвети Кирилова) – 430 гласа
10. Никол Стамболийска (СКЛА Цвети Кирилова) – 397 гласа

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Крими

Прокуратурата с още подробности за мелето на пазара и отправи призив

Published

on

Под ръководството на Районната прокуратура в Габрово продължава разследването по повод сбиването на 19 юни в районна на кооперативния пазар в града.            

До момента по делото са извършени множество действия по разследването и са разпитани част от установените свидетели. На Областна дирекция на МВР – Габрово са възложени оперативно-издирвателни мероприятия за установяване самоличността и на други очевидци, като с оглед резултата от тях предстоят разпити и на тези лица.

Приобщени са записи от видеокамери в района на инцидента, като по отношение на тях предстои да бъде назначена видео и аудиотехническа експертиза. Поискана е информация и от ЕЕН 112.

Изясняват се причините за възникналия конфликт, като събраните до момента доказателства не сочат той да е на етническа основа. Изискана е и медицинската документация от прегледите на пострадалите лица и след получаването ѝ предстои назначаване на съдебно-медицинска експертиза за уврежданията, които са получили в резултат на сбиването.

Едно от пострадалите лица продължава да бъде на стационарно лечение в МБАЛ-Габрово.            

Усилията на разследващите под ръководството на Районна прокуратура – Габрово са насочени към  детайлното изясняване на всички факти и обстоятелства, довели до възникването и ескалацията на конфликта, за да бъдат подведени под наказателна отговорност виновните лица.

Досъдебното производство беше образува за това, че на 19 юни т.г., в Габрово, в района на Централен кооперативен пазар е възникнал конфликт между група мъже – на възраст от 30 до 65 години, който е прераснал в сбиване.

Прокуратурата обръща внимание, че междуличностни конфликти не следва да бъдат използвани за насаждане на напрежение, противопоставяне или омраза между отделни лица и групи от обществото.

Зареди още

Култура

Акад. Иван Гранитски представя в Габрово новата поетична книга на Борис Данков

Published

on

Този петък, 26 юни, от 17.30 часа в читалня „Д-р Петър Цончев“ на Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ в Габрово ще бъде представена най-новата книга на журналиста и поет Борис Данков – „Пирамида“. Изданието, публикувано от издателство „Захарий Стоянов“, събира избрани стихотворения на автора и предлага на читателите възможност да проследят развитието на неговия поетичен свят през годините. Книгата ще бъде представена от акад. Иван Гранитски, а сред гостите на събитието ще бъде и председателят на Съюза на българските писатели Боян Ангелов.

Очаква се срещата да привлече почитатели на поезията, литературата и културния живот, както и хора, които познават дългогодишната обществена и творческа дейност на Борис Данков.

Роден на 16 април 1941 г. в габровското село Жълтеш, Борис Данков е едно от утвърдените имена в българската журналистика и литература. Завършва Априловската гимназия в Габрово, а впоследствие изучава българска филология и журналистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 1968 г., заедно с поета Минчо Г. Минчев и журналиста Стефан Димитров, създава литературната група „Илия Иванов – Черен“ към читалище „Априлов-Палаузов“ в Габрово. Тримата издават и списание „Повик“, което предшества по-късните литературни издания „Мизия“ и „Зорница“. Професионалният му път в журналистиката започва като редактор в културния отдел на габровския окръжен вестник „Балканско знаме“, където работи в периода 1970 – 1973 г. Следват години като журналист във вестник „Народна младеж“, а по-късно и като редактор във вестник „Работническо дело“. Между 1983 и 1989 г. е кореспондент на изданието във Варшава. След демократичните промени става част от екипа на новосъздадения от Стефан Продев вестник „Дума“, където заема различни редакторски и ръководни позиции.

От 1995 до 1999 г. Борис Данков е директор на Българския културен институт във Варшава и активно работи за популяризирането на българската култура зад граница. След завръщането си в България продължава дейността си във вестник „Дума“ като завеждащ отдел „Култура“, член на редколегията, коментатор и редактор на литературното приложение „Пегас“.

До октомври 2015 г. ръководи отдел „Четиво“ и продължава работата си като редактор на приложението. През годините творчеството и публицистичната дейност на Борис Данков получават високо признание. Сред отличията му са наградата „Христо Ботйов“ за публицистика, наградите на Съюза на българските писатели за документалистика, краезнание и публицистика, както и престижната Априловска награда за цялостно творчество. Автор е на книгите „Магията на словото“ (1986), „Сянка на птица“ (1994), „Хаос“ (1995), „Енигма“ (1995), „Колибарски сънища“ (2007), „Гневни хроники“ – том 1 (2012), „Събеседници“ (2016), „Минало не отминало“ (2017), посветена на историята, поминъка, етнографията и фолклора на родното му село Жълтеш и съседните населени места, както и „Гневни хроники“ – том 2 (2019).

Той е и преводач и съставител на „Антология на новата полска поезия“ (2006) и „Изповед на хулигана“ – избрани стихотворения от Сергей Есенин (2007). Новата книга „Пирамида“ представлява своеобразен поетичен обзор на творческия път на автора.

В подбраните стихотворения се открояват характерните за Борис Данков теми за човека, времето, обществените процеси и духовните търсения. Селекцията разкрива както богатството на неговия поетичен език, така и развитието на творческия му стил през различните периоди от живота му.

Зареди още

Култура

Днес е Еньовден!

Published

on

На Еньовден православната църква празнува рождението на св. Йоан Кръстител, наричан още Предтеча Господен заради това, че подготвил пътя за появяването на Спасителя, а по-късно сам го кръстил във водите на река Йордан. Йоан се родил в дните на цар Ирод, в семейството на свещеника Захарий и жена му Елисавета, която била братовчедка на св. Ана, майката на Богородица.

Двамата праведници живеели според Бога, но си нямали рожба, макар вече да били в напреднала възраст. Въпреки това те се молели усилено на Бога да стори с тях чудо: да им даде син.

Така и станало. Ангел Господен се явил на Захарий и му възвестил Божията милост: “Твоята молитва бе чута: жена ти Елисавета ще ти роди син, и ще го наречеш с името Йоан… той ще бъде велик пред Господа… и мнозина синове Израилеви ще обърне към техния Господ Бог…”. Ангелът обещал и, че тоя негов син ще бъде велик светец и предтеча на Изкупителя на човечеството.

Скоро Елисавета заченала. Благочестивите съпрузи топло благодарили на Бога, че проявил към тях тази велика милост. Вестта за всичко случило се обаче скоро се разчула. В определеното от пророците време се родил и Иисус Христос. Изпаднал в паника, жестокият и подозрителен юдейски цар Ирод, който се страхувал, че Иисус е потомък на цар Давид и може да му отнеме престола, издал заповед да бъдат избити всички младенци до двегодишна възраст във Витлеем и околностите му.

Йоан също бил застрашен с убийство, затова разтревожената майка се криела с него в някаква пустинна планинска пещера. Скоро престарелите родители починали. Закрилян от Бога, техният син израснал в пустинята и останал там до деня, когато се явил на Израиля.

Еньовден е и български народен празник и често обредите и традициите в този ден се преплитат. В народния календар празникът съвпада с лятното слънцестоене – затова и много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило и култа към него. Според народа на Еньовден започва далечното начало на зимата; казва се: “Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг”. Вярва се, че когато изгрява сутринта на празника, слънцето трепти и играе и който види това, ще бъде здрав през годината.

Точно по изгрев всеки трябва да се обърне с лице към слънчевия диск и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина – ще боледува. Вярва се още, че преди да “тръгне към зима” слънцето се окъпва във водите и ги прави лековити. После се отърсва и росата, която пада, има особена сила. Затова всеки трябва да се умие преди изгрев слънце в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве. За Еньовден е характерно още “грабенето” и “маменето” на плодородието от нивите и добитъка, макар че ритуалът се прави и на Гергьовден.

Казват, че жени (баятелки, магьосници) отиват на чужда нива събличат се голи и извършват различни ритуали. Тогава стръковете на нивата им се покланят. Прав остава само един – царят на нивата. Магьосницата го откъсва и го носи на своята нива или на този, който е поръчал краденето. Вярва се, че с царя си тръгва и плодородието. За предпазване от такова “открадване”, срещу празника стопанинът сам жъне своята нива в средата или в четирите ъгъла, за да я намери житомамницата вече “обрана”. Понякога в нощта срещу Еньовден стопаните отиват на нивите си, за да ги пазят от мамници.

Грижата за съхраняване на реколтата и страхът от природните сили са породили още един ритуал – забраната да се жъне на Еньовден. Вярва се, че “Свети Еньо” ще порази с гръм нивата на онзи, който не го е уважил на празника му, а е отишъл да работи. Народът вярва още, че на Еньовден различните треви и билки имат най-голяма лечебна сила, особено по изгрев слънце.

Докато билките, които се берат на Гергьовден се използват за лекуване на добитъка, еньовденските билки се използват за лекуване на хората. С тях според народните вярвания се лекуват бездетни жени, прогонват се зли духове, правят се магии за любов и омраза. Набраните за зимата билки трябва да са “77 и половина” – за всички болести и за “болестта без име”. От набраните билки, между които на първо място е еньовчето, жените правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец.

В някои райони правят толкова китки, колкото са членовете на семейството, наричат ги по именно и ги оставят през нощта навън. Сутринта по китката гадаят за здравето на този, комуто е наречена.Те се окачват на различни места из дома и през годината ги използват за лек – с тях кадят болните, запойват ги или ги окъпват с вода, в която са топили китките или венците.С тревите и цветята, набрани на празника, увиват голям еньовски венец, през който се провират всички за здраве. Той също се запазва и се използва за лекуване.

Днес имен ден празнуват всички с имената: Еньо, Енчо, Йоана, Йоан, Яни, Яна, Янина, Янка, Янита, Янко, Янчо.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица