10 204 българи и чужденци посетиха XIX Международен панаир на традиционните занаяти, който се проведе от 6 до 8 септември в музей „Етър“. Организатори са музей „Етър“, Министерство на културата и Община Габрово, а патрон на събитието е Председателят на Народното събрание.

Панаирът е едно от най-значимите културни събития в България и дава възможност да се представят традициите на общности от различни страни по света. На Изложението-базар и в Международната надпревара по изработване на бижута от мъниста с Младежка секция участваха над 50 майстори от Европа и Азия – около 30 чуждестранни и 20 български.

Те демонстрираха уменията си в ръчната изработка на изделия, аранжираха привлекателни пространства и срещнаха публиката със знанието, съхранено чрез техните занаяти. Международното състезание беше спечелено от унгарката Сцидония Петер, удостоена с най-престижното отличие – „Сребърна хлопка“, парична премия от 2 500 лв. и право на изложба-базар в музей „Етър“ през 2027 г.

В младежката надпревара победител стана Ема Славкова от Националната художествена академия, която получи „Бронзова хлопка“, 800 лв. и също право на бъдеща изложба-базар в музея. „Има поговорка, че занаят без ръце не се учи, без сърце не се пази. В нея е вложено кратко, но много точно описание на същността на този поминък. Занаятите правят страните разпознаваеми. Ръчната работа създава изделия, но тя учи на търпение, прецизност, уважение към традициите, вникване в необятната красота на природата“, подчерта при откриването на Панаира проф. д-р Светла Димитрова, директор на музей „Етър“.

Сред акцентите на деветнадесетото издание бяха редица нововъведения: Панаирът за първи път се проведе като биенале – събитие на всеки две години. Включени бяха представители от списъка „Живи човешки съкровища“, носители на знания и умения с ключово значение за опазването на нематериалното културно наследство.

В рамките на изложбата „Новото ценно“ посетителите видяха как съвременни занаятчии използват традиционни техники, за да създават модерни изделия с нова визия. В състезателната програма за първи път беше включено домашно занятие с хилядолетна история, разпространено по всички краища на света.

За първи път имаше вечерни концерти – на Фоли Ба и Балканджи, които станаха възможни благодарение на новоизградената сцена, създадоха неповторима празнична атмосфера. XIX Международен панаир на традиционните занаяти в „Етър“ показа, че опазването на традициите и творческото им съчетаване със съвременността не само вдъхновява, но и създава мост между култури и поколения.

Събитието доказа, че занаятите са живо наследство, което се развива и обогатява чрез нови форми и срещи. Организаторите вече насочват усилията си към XX издание, което ще се проведе през 2027 година и ще даде нови поводи за гордост и радост на всички, които вярват в силата на ръцете и сърцето в съхраняването на културното богатство.

Излезе от печат последната книга на историка Димитър Минчев Димитров „Творческо наследство“. Сборникът се издава от Исторически музей – Дряново, с финансовата подкрепа на Община Дряново и Платформата АГОРА. Негов редактор е Иван Христов, директор на ИМ – Дряново, а коректор на изданието е Бояна Пенчева, журналист и редактор на печатния ежедневник „100 Вести“. Предпечатът е дело на ИК „Колонел“ – Габрово, а книжното тяло е отпечатано от „Фабер“ – Велико Търново.

В „Творческо наследство“ са поместени авторски материали за музейното дело в Дряново и Дряновския край, публикувани в научни издания, годишници и периодичен печат. Те разкриват аспекти от дейността на Историческия музей в Дряново по опазване и популяризиране на културното наследство.

Сборникът „Творческо наследство“ може да бъде открит в обектите на Исторически музей – Дряново или да бъде поръчан онлайн от официалния сайт. През месец октомври 2025 г. предстои и неговото официално представяне, което ще се състои в града на майстор Колю Фичето.

Димитър М. Димитров е роден през 1943 г. в дряновското село Ритя. Той е историк по образование, свързва професионалното си развитие с музейното дело. Той е един от основателите на Градския исторически музей в Дряново през 1970 г. и негов директор в периода от февруари 1980 г. до януари 1984 г. Димитров активно участва в археологически разкопки на старите български столици Царевец и Преслав, крепостите „Дискодуратере“, „Стринава“ и „Боруна“ и пещерата Полички.

На 18, 19 и 20 септември поредицата „Вечери на изпятата поезия“, съвместно с Община Габрово и с Държавен куклен театър Габрово, организират фестивал, събиращ на сцената на театъра бардове (поети с китара) от различни части на страната, на различни възрасти, с най-разнообразна музикална стилистика (кънтри, етно, рок, шансон, джаз, пънк, блус…) и с фино отношение към текста, написан на красив и богат български език.

„Вечери на изпятата поезия“ е поредица от концерти, представящи съвременни български бардове, с периодично включване и на чуждестранни автори/изпълнители. Първият сезон бе проведен в София, в клуб „Перото“ в НДК, следващите два сезона бяха проведени в клуб „Студио 5“, НДК, а последващите концерти се случваха в различни други клубове (предимно Арт-клуб София, Делта блус бар и Суингин хол).

До момента във „Вечерите“ са участвали автори като Асен Масларски, Иван Ненков („Ах, морето“ и др.), Крис Макаров (група „Молец“), Митко Таралежков (група „Таралеща“), дует „Ша-ша“, група „Точка БГ“, Ангел Ковачев (дует „Ангел и Моисей“), адв. Димитър Вълчев заедно с Валери Градинарски (група LZ), дует „Зора и Косьо“, Пламен Сивов, Тодор Янкулов, Красимир Йорданов, Славимир Генчев, Доротея Табакова, Радо Михов, Виктор Макаров, Пламен Димитров, Константин Кучев, Денис Апов и други.

Целта на поредицата е да се популяризира сред българските слушатели творчеството на бардовете/поетите с китара. Поезията, съвместена с музика, е по-лесна за възприемане от масовия слушател. В този смисъл бардовете имат потенциала да се наредят сред съвременните пазители на българския език и творчеството им може да изиграе безценна роля в укрепването и съхраняването на богатството на езика ни.

Друга цел на поредицата е да се изгради ново поколение от млади български бардове, което да припознава наследството на досегашните поети с китара и на българските поети изобщо и, стъпвайки на тази основа, да създава свое собствено творчество. „За тази цел се стремим за участие в концертите ни да бъдат канени автори от различни възрастови групи и вече сме събирали на една сцена едва прохождащи млади автори заедно с утвърдени имена като Иван Ненков (автора на „Ах, морето“, „Миг от приказка“ и др.), Асен Масларски и др.“, казват организаторите.

След десетки успешни концерти в столицата, екипът зад „Вечерите“ решава да разшири дейността си, инициирайки подобни прояви на различни места из цялата страна. Първата крачка към изпълнението на това намерение е предстоящият фестивал в Габрово, свързан с 165-та годишнина на града и организиран съвместно с Кукления театър, чиято сцена в течение на три поредни вечери (18, 19 и 20 септември) ще бъде място за среща на бардовете с габровската публика.

Входът е свободен, като вратите на театъра ще се отварят в 18:30 ч. , а точно в 19:00 ч. ще прозвучава първият акорд.