Свържи се с нас

Култура

Наградиха победителите в конкурса „Мара Белчева“

Published

on

снимка: Община Севлиево

снимка: Община Севлиево

Кметът на Севлиево Иван Иванов връчи наградите на победителите в литературния конкурс за поезия „Мара Белчева“ по времето на церемония, състояла се в сряда, в централното фоайе на местната Община.

Тази година журито присъди две втори и две трети места. По думите на председателя Димитър Васин изборът е бил много труден, защото всичките 296 стихотворения заслужават да получат първата награда.

Победителите в конкурса са:
Втора награда – Наталия Цветанова, гр.Монтана
Втора награда – Галена Воротинцева, гр.Твърдица
Трета награда – Елена Влаева, гр.Габрово
Трета награда – Нели Пигулева, гр.Русе

Специалната награда на журито за млада поетеса бе присъдена на 15-годишната Яна Жекова от град Варна.

снимка: Община Севлиево

снимка: Община Севлиево

По традиция бизнес сдружение „Севлиево XXI век” връчва награда за най-добра севлиевска поетеса. Председателят на сдружението Валентин Ганев определи като победител севлиевката Минка Вачева.

снимка: Община Севлиево

снимка: Община Севлиево

Церемонията по награждаването завърши с литературно четене на поета и композитор Огнян Георгиев с музикалното оформление на струнен квартет „На половина…“. Специално участие в програмата взе певицата Маргарита Хранова.

Наталия Цветанова
Възкръсване
аз вече съм възкръсвала
до черно
до дъното на земната бездушност

поне да бях си тръгнала модерно
и да се бях научила да пуша

поне да бях оставила да свети
зелената стрелка към малка гара
а аз пробих небесните парчета
с лилавите пера на февруари

в лилавите пера…
като начало
лилавата ми обич се оплете
земята бе окръглена до бяло
но пак не разпознавах цветовете

вселената до зима беше свита
до всяка зима кръстове поставих
сега седя с пробитото корито
и чакам есента да се удави

поне да бяха кръстовете снежни
по снежните им камъни да мина

снежинките са зайчета от прежда

но…

вече съм възкръсвала
до синьо

Галена Воротинцева

Ела да ни видиш какви сме без тебе, Апостоле.
Времето май справедливо не ни пощади.
Днес никой не пише писма със кръвта си. По-просто е.
На Дунав си имаме мост. Но реката мълчи.
В когото са хлябът и ножът – свободен е. Значи,
че може окови за другите да накове.
Да знаеш, родината все още тъй жално плаче –
сигурно чуваш и ти чак от твойто небе.
България – черна робиня – пак проси със канчето.
Други ни гонят, предават, заплашват, следят.
През февруари обсъждаме попа и ханчето.
После отново се пръскаме – свят като цвят…
Не са времена за високото твое бесило –
на днешната мъка й стига парченце въже –
когато й дойде до гуша, с последните сили
го връзва на бримка в някое влажно мазе.
Даже за пример не става такава трагедия,
свили сме днес идеала до къшея хляб.
Времето беше уж наше. Сега е безвремие.
Идваме тук, покрай теб, за кураж или знак.
Виждаш ли днешната работа как е опечена –
теб те обесиха – ние все тъй си седим.
България цяла ще гледа по Ти Ви довечера
голямото наше мълчание – с цветя и венци.
Елена Влаева
Рокля

Небето тази нощ е кинкалерия,
звездите си продава – две за лев.
И аз стоя, очи във него вперила
и търся своето копче от седеф.
Забравила за миг, че нямам палто
и никъде не съм си у дома,
карфици си избирам с връх кобалтов
и не разбирам колко съм сама.
Или разбирам, но не си признавам,
а шарени калерчета разглеждам.
По дланите ми лепкаво остават
власинки от небесната им прежда.
Изправям се…брадичката високо –
шивачът да ми вземе мярка чисто
и си мечтая ти да си наоколо,
защото иначе ми е безсмислено.
За теб си шия рокля, с теб щастливо
бездомното ми тяло да засвети.
Събличам страховете си. Красиво е…
по всичките етажи на небето!

Нели Пигулева
Следобед

Реката – като път, проточил се край дигата.
Жената – тръгнала нанякъде /а може би наникъде/.
Авлигата – пресичаща небесните пространства.
Мъжът – приседнал под дъба на сянка.

Преваля тихо на живота половината.
Денят полека се превръща в минало.
Умислена, реката вие се лениво.
Светът следобеден сънливо си почива.

Не чака никой нищо – нищо шеметно.
Предвидени са всички ходове – пресметнати.
Жената. И реката. И мъжът под сянката
са уталожени и вече ги клони към дрямка.

Внезапно птицата разцепва с вик небето.
Жената се обръща. А мъжът се сепва.
Тя тръгва към дъба. Мъжът върви към нея.
Кръжи над тях авлигата и пее, пее, пее.

Денят затваря плавно свойта светла крива.
Жената и мъжът във сумрака щастливи,
затворили очи, в небето птицата следят.

А всъщност в този край авлиги не летят.

Яна Иванова
Нощ
Отново е нощ и пак съм сама.
До мене присяда тъгата ми стара.
В студената чаша наливам тъма,
затварям кръга с димяща цигара.

Сега ще ми мине. Кого ли залъгвам?
Стъклото не топли ръката ми празна.
Не искам на път отново да тръгвам
щастливите двойки да не подразня.

Затварям очи, дочувам пак джаз…
Самотно продран, тромпетът ридае.
Във спомен без цвят понасям се аз,
отново сама. И тъжна. Това е.

Минка Вачева
Да ме целуне лято

Изкъпан, вятърът простря
На припека прозрачната си риза.
За малко на баира се подпря.
Намигна ми, към мен заслиза.
Дано от нейде ми довее
Прашинка обич и по пладне,
Когато избистрено небето зрее,
От светлото да си открадна.
Да ме целуне зачервено лято,
Заченато сред маковите ниви.
На пръсти да танцува вятърът
В просторите на гривите му диви.
Да си отпивам от пръстта слънца,
Разлети в нега нежна.
За тъмен ден да скътам светлина,
За да посрещна неизбежното.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

ИМ-Дряново издаде кулинарна книга с рецепти от края на XIX и началото на XX век

Published

on

Излезе от печат най-новото книжно издание на Исторически музей – Дряново. То е свързано с кулинарията и е насочено към всички почитатели на традиционния български вкус. Кулинарната книга носи заглавието „Дряновски вкусотии и изкушения“.

Тази малка книжка събира готварските рецепти на дряновката Анастасия Лафчиева (1847–1927 г.) – съпруга на Станчо Лафчиев, кмет на Дряново (1896–1899 г.). Родени в домашното пространство, изпитани в практиката и проверени от опита, тези рецепти са предавани устно: от майка на дъщеря, от баба на внучка, през няколко поколения.

Съхранени и записани от потомците в няколко тетрадки, днес те се публикуват за първи път и достигат до читателите като ценен дар от съкровищницата на Исторически музей – Дряново.

Съставители на изданието са музейните специалисти Юлия Дабкова, Стилияна Топалова – Марчовска и Христо Петров. Книгата е с твърди корици и цветни илюстрации. Графичното оформление е дело на Силвия Георгиева, а предпечатът и печатът са осъществени от издателство „Фабер“ – Велико Търново.

На над 150 страници са представени рецепти за салати, супи, основни ястия, десерти, сладка, конфитюри, напитки и парфюм – голяма част от тях актуални и към днешна дата. Уводният текст е на доц. д-р Светла Ракшиева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН (ИЕФЕМ-БАН). В изданието е включена и историческа справка за семейство Лафчиеви.

Книгата може да бъде намерена в обектите на Исторически музей – Дряново или да бъде поръчана онлайн чрез сайта на институцията. Официалното представяне на изданието ще се състои на 15 май 2026 г. в родния град на майстор Колю Фичето, в рамките на инициативата „Нощ на музеите“, в която ИМ – Дряново ще се включи и тази година.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“

Published

on

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“ за 2025 г. в категория „Събития и работа с публики“, присъждана от Сдружение „Български музеи“. Отличието е признание за реализирането на Националната програма, посветена на 225 години от рождението на майстор Колю Фичето – мащабно честване, проведено през 2025 г. под патронажа на Министерство на културата и в партньорство с Община Дряново.

Церемонията по награждаването се състоя на 28 април в Държавен куклен театър – Пловдив, в рамките на Общото събрание на Сдружение „Български музеи“, в което взеха участие музейни директори и специалисти от цялата страна. Наградата получи Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново. Тя бе връчена от заместник – министъра на културата Александър Трайков.

На събитието присъстваха министърът на туризма Ирена Георгиева, председателят на Съюз на артистите в България Христо Мутафчиев и изпълнителният директор на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО д-р Ирена Тодорова.

При получаването на отличието Иван Христов посвети наградата на екипа на музея и партньорите, съмишлениците и приятелите, с които заедно популяризират историята на Дряново и България. Той подчерта, че признанието е резултат от неуморната работа и отдадеността на всички негови колеги.

Председателят на Сдружение „Български музеи“ и директор на Регионалния природонаучен музей – Пловдив Огнян Тодоров акцентира върху стремежа на организацията да обединява усилията на институции, организации и асоциации в името на общи каузи, като посочи инициативата „Европейска столица на културата – Пловдив“ и нейния девиз „Заедно“ като пример за постижимото чрез партньорство.

Христо Мутафчиев от своя страна заяви подкрепа за музейната общност и подчерта значението на културното наследство, което музеите представят пред младите хора, като изрази позицията, че институциите следва да се адаптират към съвременните изисквания на времето.

В същата церемония, наградата „Музей на годината“ бе присъдена на Регионалния етнографски музей в Пловдив за проекта „Светът на ютията“, реализиран в къщата на Невена Атанасова. В категория „Образователна инициатива“ бе отличен Природонаучният музей в село Черни Осъм за Музейната академия „Природата учи“.

Лауреатите бяха определени от жури в състав: проф. д-р Светла Атанасова (РИМ – Велико Търново), д-р Димитър Петров (РИМ – Плевен), д-р Катя Тинева-Гюрковска (ХГ – Стара Загора), Амелия Гешева – експерт по културно наследство към Министерството на туризма, и проф. дин Вера Бонева (УниБИТ).

Зареди още

Култура

Главният редактор на най-голямата информационна агенция в Индия посети „Етър“-а

Published

on

Музей „Етър“ е пример как културното наследство може да бъде съхранено за бъдещите поколения. След 400-500 години това, което правим днес, ще има много по- голямо значение, отколкото ни се струва сега. Това заяви при посещението си в музей „Етър“ Виджай Джоши, главен редактор на най-голямата индийска информационна агенция Прес Тръст ъф Индия (PTI).

Той е в България по покана на директора на БТА. Посещението на един от водещите индийски медийни ръководители в етнографски музей „Етър“ край Габрово се превърна в разговор за културното наследство, свободата на словото, фалшивите новини и ролята на журналистиката в съвременния свят.

„Мисля, че това е невероятно. Никога не съм виждал нещо подобно. Индийската цивилизация знаем колко е стара. И може би това е урок за нас – как да запазим историята“, коментира Джоши. По думите му, съхраняването на традиции, занаяти и памет е инвестиция, чието истинско значение ще бъде оценено след векове.

„Нека се огледаме и да си дадем сметка – след 2000 години какво значение ще има сътвореното от нас“, допълни той. По време на визитата в музея бяха обсъдени и теми като свободата на словото в Индия, условията за работа на журналистите и състоянието на медиите по света. „И в Индия има свободна преса и пресата може да пише за всичко, което иска. Но както и в останалия свят, има финансов натиск и натиск от социалните медии“, заяви Виджай Джоши.

Според него социалните мрежи променят изцяло начина, по който се създава и разпространява информация. Главният редактор на PTI подчерта, че днес много хора вярват, че могат да правят журналистика само с мобилен телефон или камера, но това не гарантира достоверност.

„Има много фалшиви новини. Значението на традиционната журналистика е още по- голямо сега“, посочи той. По думите му потребителите все по-трудно различават проверената информация от манипулацията, а обществото често предпочита да чете това, в което вече вярва.

Въпреки натиска на дигиталната среда, Виджай Джоши е убеден, че традиционните медии ще оцелеят, защото тяхната сила е в проверката на фактите. „Журналистът не може просто да каже това, което другите искат. Той казва истината, когато е проверена“, заяви той.

Според него ще дойде момент, когато обществото ще оцени истинската журналистика именно заради лавината от дезинформация. Музей „Етър“ – мост между миналото и бъдещето Посещението на Виджай Джоши затвърждава международния интерес към музей „Етър“, който продължава да бъде едно от най-разпознаваемите места за български занаяти, традиции и културен туризъм.

За госта от Индия музеят е не просто туристически обект, а пример как една нация пази паметта си за идните поколения.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица