Свържи се с нас

Култура

Наградиха победителите в конкурса „Мара Белчева“

Published

on

снимка: Община Севлиево

снимка: Община Севлиево

Кметът на Севлиево Иван Иванов връчи наградите на победителите в литературния конкурс за поезия „Мара Белчева“ по времето на церемония, състояла се в сряда, в централното фоайе на местната Община.

Тази година журито присъди две втори и две трети места. По думите на председателя Димитър Васин изборът е бил много труден, защото всичките 296 стихотворения заслужават да получат първата награда.

Победителите в конкурса са:
Втора награда – Наталия Цветанова, гр.Монтана
Втора награда – Галена Воротинцева, гр.Твърдица
Трета награда – Елена Влаева, гр.Габрово
Трета награда – Нели Пигулева, гр.Русе

Специалната награда на журито за млада поетеса бе присъдена на 15-годишната Яна Жекова от град Варна.

снимка: Община Севлиево

снимка: Община Севлиево

По традиция бизнес сдружение „Севлиево XXI век” връчва награда за най-добра севлиевска поетеса. Председателят на сдружението Валентин Ганев определи като победител севлиевката Минка Вачева.

снимка: Община Севлиево

снимка: Община Севлиево

Церемонията по награждаването завърши с литературно четене на поета и композитор Огнян Георгиев с музикалното оформление на струнен квартет „На половина…“. Специално участие в програмата взе певицата Маргарита Хранова.

Наталия Цветанова
Възкръсване
аз вече съм възкръсвала
до черно
до дъното на земната бездушност

поне да бях си тръгнала модерно
и да се бях научила да пуша

поне да бях оставила да свети
зелената стрелка към малка гара
а аз пробих небесните парчета
с лилавите пера на февруари

в лилавите пера…
като начало
лилавата ми обич се оплете
земята бе окръглена до бяло
но пак не разпознавах цветовете

вселената до зима беше свита
до всяка зима кръстове поставих
сега седя с пробитото корито
и чакам есента да се удави

поне да бяха кръстовете снежни
по снежните им камъни да мина

снежинките са зайчета от прежда

но…

вече съм възкръсвала
до синьо

Галена Воротинцева

Ела да ни видиш какви сме без тебе, Апостоле.
Времето май справедливо не ни пощади.
Днес никой не пише писма със кръвта си. По-просто е.
На Дунав си имаме мост. Но реката мълчи.
В когото са хлябът и ножът – свободен е. Значи,
че може окови за другите да накове.
Да знаеш, родината все още тъй жално плаче –
сигурно чуваш и ти чак от твойто небе.
България – черна робиня – пак проси със канчето.
Други ни гонят, предават, заплашват, следят.
През февруари обсъждаме попа и ханчето.
После отново се пръскаме – свят като цвят…
Не са времена за високото твое бесило –
на днешната мъка й стига парченце въже –
когато й дойде до гуша, с последните сили
го връзва на бримка в някое влажно мазе.
Даже за пример не става такава трагедия,
свили сме днес идеала до къшея хляб.
Времето беше уж наше. Сега е безвремие.
Идваме тук, покрай теб, за кураж или знак.
Виждаш ли днешната работа как е опечена –
теб те обесиха – ние все тъй си седим.
България цяла ще гледа по Ти Ви довечера
голямото наше мълчание – с цветя и венци.
Елена Влаева
Рокля

Небето тази нощ е кинкалерия,
звездите си продава – две за лев.
И аз стоя, очи във него вперила
и търся своето копче от седеф.
Забравила за миг, че нямам палто
и никъде не съм си у дома,
карфици си избирам с връх кобалтов
и не разбирам колко съм сама.
Или разбирам, но не си признавам,
а шарени калерчета разглеждам.
По дланите ми лепкаво остават
власинки от небесната им прежда.
Изправям се…брадичката високо –
шивачът да ми вземе мярка чисто
и си мечтая ти да си наоколо,
защото иначе ми е безсмислено.
За теб си шия рокля, с теб щастливо
бездомното ми тяло да засвети.
Събличам страховете си. Красиво е…
по всичките етажи на небето!

Нели Пигулева
Следобед

Реката – като път, проточил се край дигата.
Жената – тръгнала нанякъде /а може би наникъде/.
Авлигата – пресичаща небесните пространства.
Мъжът – приседнал под дъба на сянка.

Преваля тихо на живота половината.
Денят полека се превръща в минало.
Умислена, реката вие се лениво.
Светът следобеден сънливо си почива.

Не чака никой нищо – нищо шеметно.
Предвидени са всички ходове – пресметнати.
Жената. И реката. И мъжът под сянката
са уталожени и вече ги клони към дрямка.

Внезапно птицата разцепва с вик небето.
Жената се обръща. А мъжът се сепва.
Тя тръгва към дъба. Мъжът върви към нея.
Кръжи над тях авлигата и пее, пее, пее.

Денят затваря плавно свойта светла крива.
Жената и мъжът във сумрака щастливи,
затворили очи, в небето птицата следят.

А всъщност в този край авлиги не летят.

Яна Иванова
Нощ
Отново е нощ и пак съм сама.
До мене присяда тъгата ми стара.
В студената чаша наливам тъма,
затварям кръга с димяща цигара.

Сега ще ми мине. Кого ли залъгвам?
Стъклото не топли ръката ми празна.
Не искам на път отново да тръгвам
щастливите двойки да не подразня.

Затварям очи, дочувам пак джаз…
Самотно продран, тромпетът ридае.
Във спомен без цвят понасям се аз,
отново сама. И тъжна. Това е.

Минка Вачева
Да ме целуне лято

Изкъпан, вятърът простря
На припека прозрачната си риза.
За малко на баира се подпря.
Намигна ми, към мен заслиза.
Дано от нейде ми довее
Прашинка обич и по пладне,
Когато избистрено небето зрее,
От светлото да си открадна.
Да ме целуне зачервено лято,
Заченато сред маковите ниви.
На пръсти да танцува вятърът
В просторите на гривите му диви.
Да си отпивам от пръстта слънца,
Разлети в нега нежна.
За тъмен ден да скътам светлина,
За да посрещна неизбежното.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

„Апология на сетивността“ от Калоян Христов с представяне в Габрово

Published

on

На 4 април, четвъртък, от 17.30 часа в изложбената зала на Музея на хумора и сатирата в Габрово ще бъде представена новата стихосбирка на поета Калоян Христов „Апология на сетивността“, издание на издателство „Знаци”.

Модератор и водещ на поетичната среща ще бъде Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново.

В представянето ще вземат участие Музикантите Цветомир Цанков и Огнян Тюлюмбаков. Ще участват също актьорите Виктория Василева и Павел Кинчев.

За книгата ще говори Елвира Христова, директор на Националната Априловска гимназия.

Калоян Христов завършва средното си образование в Националната Априловска гимназия (Габрово). Завършва и специалност „Българска филология“ в СУ „Св. Климент Охридски“, както и магистратура към Факултета по педагогика на СУ „Св. Климент Охридски“, специалност „Образователен мениджмънт“. Той е един от създателите и редакторите на литературния сайт Tetradkata.com, както и на издателство „Тетрадката“. Преподвател е по български език и литература в гимназиален етап в Частна немска езикова гимназия „Ерих Кестнер“, гр. София. Води ежегоден курс по творческо писане за ученици.

Литературни изследвания на Калоян Христов са публикувани в сп. „Литературата“ и др. Негови научни разработки са: „Геометрия на пространствата в декоративния роман на Чавдар Мутафов „Дилетант“; „Мегданът и кабинетът като топоси на селото и града“; “Културна биография на Васил Априлов и Габровското училище през погледа на Петко Славейков и Светослав Миларов” и др. През 2018 г. излиза първата му книга с поезия – „Съвпадения“. Негови стихове са публикувани във в. „Литературен вестник“, сп. „Нова асоциална поезия“, сп. „Литературен свят“, сп. „Пламък“, алм. „Зорница“, LiterNet, антологията „Поезия срещу войната“ и др. Участва в международния поетичен пленер „Софийските метафори“ през 2020, 2021, 2022, 2023 г.

По покана на музикантите от група „SoulBmoll“ пише текста на песента „Нова посока“, която става част от първия албум на групата. През 2020 г. се появява втората му стихосбирка – „Солени молекули“ (изд. „Знаци“). Носител е на: Първа награда за поезия в Националния конкурс „Никола Вапцаров“ (2019), Голямата награда за поезия на Националния литературен конкурс „Море“ (2020), Априловска награда за книга на годината в категория „Млад автор“ (2021), два пъти е финалист в международния поетичен конкурс „Мили Дуели“ (2019, 2021), номинация в разширения списък за Националната литературна награда „Перото“ (2021), почетна грамота от Националния литературен конкурс „Владимир Башев“ (2021). Негови стихове са преведени на английски, арабски, сръбски и испански.

Зареди още

Култура

Фотографска изложба показва Габровския карнавал от последните 10 години

Published

on

В деня на шегата, 1 април, от 17.00 часа в Дома на хумора и сатирата ще бъде открита фотографска изложба, посветена на Карнавала в Габрово. Новината оповестиха от местната общинска администрация.

Габровският карнавал? Всеки, който поне веднъж е участвал или присъствал, го свързва със смях и добро настроение, споделени емоции, и, по нашенски – закачливо-заядлива политическа сатира, без която това всенародно веселие не бива. Традицията се заражда в края на 19-ти век, след това празничната Олелийня по Сирни Заговезни се преобразява в Карнавал – и така, вече 101 години, без значение кой е на власт и какъв е политическият режим. Само два пъти габровци пропускат това зрелище – през Втората световна война и в началото на Прехода (1990-1998).

През 21 век Карнавалът, вече част от световното карнавално семейство, е любимо събитие и на гостите на града – десетки хиляди почитатели от страната и чужбина прииждат през третата събота на май.

Воден от своята генетична карнавална пристрастеност, Музеят на хумора и сатирата призова местните фотографи, запечатали моменти от Габровския карнавал през последните 10 години, да се включат в изложбата “10% Карнавал”.

Обръщаме глава назад към усмихнатите лица и темите на Габровския карнавал от 2014 насам: 2014 – „О, времена! О, нрави!“, 2015 – „Габровец и котка по гръб не падат“, 2016 – „Няма такава държава, има такъв град“, 2017 – „Да изкукуригаме от смях“, 2018 – „Габрово, мой малък Брюксел“, 2019 – „Маски горе!“, 2020 – „Между изтока и запада“, 2021 – „Следвай котката“, 2022 – „Кот доди, гад доди!”, 2023 – „Има – няма 100 години” … и се подготвяме за Карнавал 2024, водени от мотото „Make КАРНАВАЛ, not war“.

В изложбата участват фотографите Драгомир Минков, Виктор Маринов, Милчо Милев, Пламен Иларионов и Цветомира Иванова. Фотографската изложба се реализира по идея на Пламен Иларионов.

Зареди още

Култура

Веселина Кожухарова представя творчеството си в Габрово

Published

on

Писателят Веселина Кожухарова ще запознае габровци с творчеството. Домакин на събитието ще бъде Регионалната библиотека „Априлов – Палаузов“, което ще се проведе на 20 март, от 17.15 часа в читалнята „Д-р Петър Цончев“.

Акцентът ще бъде поставен върху най-новия роман „До четвърто коляно“, появил се през пролетта на 2023 година. Книгата запознава читателя с четири поколения жени, белязани от необикновени способности.

Действието се развива преди Освобождението на България и малко след това, а темите засягат човешките добродетели – прошката и обичта, но и омразата, алчността, сребролюбието, греховете.

Веселина Кожухарова е родена и живее в Горна Оряховица, пише стихове и проза. Цялата си кариера тя посвещава на музиката като вокален педагог, ръководител на хорове, вокални групи, основател на частно музикално училище.

Творчеството ѝ включва текстове и музика на песни, пиеси и мюзикъли. Има издадени пет книги: „Жених за царкинята“ (приказки за деца), „Погледни през рамо“, „Между звездите и зората“, „Въглени“ и „До четвърто коляно“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица