Култура
Минчо Минчев: Това, което правиш трябва да е по най-добрия начин
Цигуларят Минчо Минчев е в Габрово по повод 38-то издание на Дните на камерната музика в града. Днес, 12 септември, той ще свири с Габровския камерен оркестър и ученици от международния си майсторски клас. Концертът е в Дом на културата „Емануил Манолов“ от 19 часа.

снимка: Община Габрово
Хората са различни. Може би някои имат спомени, които не ги радват. Но това не променя нищо. Кой е минавал само по червен килим? Никой. Винаги е имало трудности, сълзи и драматични моменти. А любовта към мястото, в което си се родил, колкото и да я потискаш, тя е вътре. И когато видиш познато лице от едно време – както сега с хората от Габровския камерен оркестър, с които сме учили, или приятелите ми от Бичкинята, от Палаузово – започваш да възприемаш света по друг начин.
Тук ли сте си вкъщи?
Не. Тук ми е много хубаво, но имам две къщи – в Германия и Резово. В Резово ходя в периода, в който мога да си позволя да не свиря и да се заредя за новия сезон.
Нима има периоди, в които оставяте цигулката?!
Има. До три-четири седмици се е случвало. Но не повече, защото след това времето, което ти трябва, за да влезеш в ритъм, се удължава много.
Как оценявате ситуацията тук, като човек, който периодично се завръща в града?
Много старомодно ще говоря. Като отида горе, в Палаузово, ми се обръща сърцето. Там ни беше къщата. Бяха китни дворчета с всичко, което човек може да си представи вътре – плодни дървета и цветя. Всички дървета по тротоара бяха белосани, имаше прекрасни взаимоотношения между хората. Баба ми сготвила и казва например: „Иди при баба Попадия и ѝ занеси тази чиния, за да види какво съм направила.“ И аз се връщам после с това, което баба Попадия е сготвила. Едни много човешки и искрени взаимоотношения, които бяха много важни. Да минеш и да не кажеш „Добър ден“? Да не се усмихнеш! Забрави тази работа.
Мразя сивото. То е безлично. И когато влезе в душите на хората, става страшно. Дай Боже да достигнем скоро момента, в който ще имаме повече житейска радост. Но така е не само в България. Така е и в Германия. Хората се разминават и не се поглеждат. Но води човекът едно кученце и: „Ах, какво хубаво кученце, ама как се казва, ама ваше ли е, ох, сладур!“ Кучето е средството, чрез което общуват хората. А това нещо ми изглежда малко кривичко.

снимка: Община Габрово
Официален ученик от Габрово не съм имал – който да се пребори да влезе в групата, която водя. Но в Германия винаги имам и българи. От самото начало. А още по-хубавото е, че всички те са реализирани, свирят на много хубави места и са щастливи с професията си. Жалко, че това България не можа да го проумее – да създаде условия, така че тези хора да са тук. Когато ги задушиш и обезвериш – тогава на къде да вървим!
Какво би станало, ако Минчо Минчев, подобно на цигуларя Джошуа Бел, застане в софийското метро или на някоя габровска улица със своята цигулка Страдивариус?
Няма да стане. Това вече е правено. Има много такива случки. Но аз свирих преди време на празниците на хумора в Габрово. Точно пред Часовника.
А после бяхме в една механа. Излизаме и всеки си носи цигулката. И един човек се приближава и казва: „Ще ти дам 20 лв. , ако ми изсвириш еди-какво-си.“ И аз казвам: „Няма да ти взема двайсетте лева и мога да ти изсвиря нещо друго.“
Един мой много уважаван колега бил във Венеция и му свършили парите. Но бил с цигулката си. Толкова много искал да останат още малко, че взел и излязъл. Минават хора, пускат по нещо. И разказва как един човек се заслушал, седял може би около час, оставил едно доста солидно количество пари и попитал: „ Утре ще дойдете ли пак?“.
Оценяват ли хората таланти като вас?
Явно е, че ние нямаме популярността на поп изпълнителите и не пълним стадиони. Класическата музика е нещо по-специално и останало като ли че повече в някакви рамки. Веднъж си говорихме с Найджъл Кенеди и той ми каза: „След като залите ми са пълни отново и отново, всичко е наред“.
Има ли разлика между публиката на Габровския камерен оркестър и публиката на Лондонската кралска филхармония, с която също сте свирили?
Разлики не трябва да търсим. Трябва да търсим публики, които отиват в залите, защото имат нужда от тази музика и изпитват удоволствие. Публиката днес е много по-информирана, знае какво се случва по света и не можеш да ѝ пробуташ нещо, което е посредствено, защото и да ѝ го пробуташ, тя няма да дойде. Разлика има, но това никога не е било съществено. Зали, които блестят, лъщят. Ако концертът започва в седем и половина, хората отиват пет и половина, най-късно шест. Това е едно средство за общуване, за социална връзка. Никой не бърза.
Никого не упреквам, ние сами сме си виновни.
Но баща ми ми казваше: „Независимо какво се опитваш да направиш , трябва да го направиш по най-добрия начин, да дадеш всичко от себе си. И в същото време трябва да знаеш, че има хора, които ще го направят по-добре. „
След толкова години в „занаята“, има ли още неща, които трябва да научите?
Уча непрекъснато. Моите ученици ми дават много неща. А и цигулката е непрекъсната борба с теб самия. Има хора, които смятат, че те са това, което са – отварят инструмента и отиват да свирят. Няма такава работа. Има подготовка и с годините тя става още по-усилена, защото не ставаш по-пъргав, не ставаш по-бърз. Вярно, опитът е нещо друго, вече имаш знания, които ти помагат, но тренировката си е тренировка.

снимка: Община Габрово
Какво да очаква публиката от концерта довечера?
Четири концерта, които са от един цикъл на Вивалди – L`Estro Armonico.
Искам с цялото си сърце да поздравя диригента на Габровския камерен оркестър – Иван Стоянов – за всичко, което прави. Ако този човек не беше тук, в града музика нямаше да има. Сигурно има и други хора, които се опитват да направят нещо, но той няма да спи, няма да яде, ще си даде и последната стотинка, за да помогне. Пазете го. Всички трябва да го пазим. Дай боже да има упоритостта и да е жив и здрав, за да продължава.
На каква цигулка ще свирите тук? На тази, която толкова вълнува всички?
Да, това е Страдивариус-ът, на който свиря. И на репетициите също. Тя си е все тя.
Как се грижите за нея?
Скачам и отивам на лютиер в момента, в който нещо не е наред. Когато човек има здравословен проблем, често стиска зъби и не отива на лекар. Но за цигулката моментално се тръгва. През 2016 година тя ще стане на 300 години. Грижата за един такъв инструмент е многократно по-голяма.
Източник: Община Габрово.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
ИМ – Дряново ще представи книгата „До всеки успял мъж стои силна жена“

На 2 ноември, понеделник, от 18.00 часа Исторически музей – Дряново ще представи книгата на д-р Мирела Костадинова „До всеки успял мъж стои силна жена“, документално изследване от почти 600 страници, в което двадесет и шест жени излизат от сянката на прочутите си съпрузи.
От една доста позната и дълголетна крилата мисъл за успелите мъже авторката изважда на светло 26 женски съдби. Заплита съдби и характери, драми и успехи, разкрива болки и тайни, очарова с вярност и издръжливост. Вярна на коректното си отношение към миналото, фактите и документите, Мирела Костадинова разказва само истински и достоверни истории, открити в архивните и музейните фондове на национални и регионални хранилища на българската литературна памет.
Това са жени, които са понасяли и непоносимото в дните си и са стояли уверено до своите мъже като антична колона. Отглеждали са деца, давали са вдъхновение и сила. Някои от тях са загърбвали личния си път и са поемали по друмището, за да служат за реализацията на своите съпрузи. Написаното е за мъжете, а техните половинки остават в сянка. Това е трудно решение: да бъдеш себе си и да се посветиш на другия. Д-р Костадинова събира образите на такива жени, открива способностите и силата им, защото мъжът е завършен, ако до него стои истинска жена.
Дори в сянка, героините на книгата не са губели своята индивидуалност и не са били безлични спътници. Жената е можела да отстоява себе си чрез воля и характер. Полагала е всякакви усилия, за да го има семейството. Не е навеждала глава пред трудностите и е устоявала, стиснала зъби. Нямала е право на слабост, единствено на сила. Изправяла се е очи в очи пред своя дълг, дори тогава, когато умората е побеждавала тялото ѝ.
Семейството е съществувало поради нейното стоманено търпение и устойчивост. Наред с това е подкрепяла работата и успехите на мъжа си, без да търси признание за това. За тези жени времето е запазило само откъслечни спомени, няколко снимки, писма или документи. Но пък се получи едно голямо, обемисто издание.
Когато прочетете книгата, ще останете с впечатлението, че само жената може да окрили мъжа и да го изведе там, където и ангел не би го отвел. И само жена може да освети делата и славата на мъжа, който обича. Може да го направи велик, но и да го блъсне в ъгъла на живота. Зависи какво е заслужил. Тези 26 дами са изключително силни личности и някои от тях си пробиват място и в новините на 21 век.
Книгата е отпечатана от издателство „Стилует“. Редактор е Мая Недкова, а художник е Калин Николов, който най-често илюстрира книгите на авторката. Половин час преди представянето на изданието, от 17.30 часа, в Исторически музей – Дряново ще бъде открита и документалната изложба „Дряновските писатели в паметта на времето“. Тя е съвместна инициатива на дряновския музей и Националния литературен музей, и събира шестнадесет автори, чиито животи, книги и любов към словото са свързани с Дряново и неговия край. Автор на изложбата отново е д-р Мирела Костадинова.
Историческият музей в Дряново кани всички, които държат на истинските истории, на вечер за книгата, за словото и за жените, които твърде дълго са стояли в сянка.

Култура
В село Гарван завързват престилки за първи празник на престилката

Традиционният Димитровденски събор в балканското село в центъра на България този път ще има своеобразен различен акцент – не краят на стопанската дейност и не началото на зимните празници с тлаките и годежите, сушените сливи и пуканките. А символът на домакинството, семейното огнище и женския труд, „визитна картичка“ и „паспорт“ на жената в миналото – българската народна престилка.
Преди около 40 години една зелена престилка, слага началото на богатата колекция – колекцията на презвитера Калина Михайлова от тутраканското село Шуменци, посветена на съхраняването на българския бит, душевност и традиции. Акцентът в нея са автентичните добруджански преселски носии, част от които ще бъдат показани на 31 октомври на площада в село Гарван от 12 часа, докато мръкне.
„История в куфар“ – живи разказ за преселничеството
Върху зелената престилка с втъкани сребърни нишки, останала от прабабата на Калина е изписана болезнената история на българите, които напускат домовете си, за да живеят в пределите на родината си.Самата тя е потомка на преселници от Северна Добруджа. Калина Михайлова ще разкаже историята на своя род. И заедно с носиите, неизменна част от които е престилката, ще покаже везани покривки, възглавници, месали…и още престилки, някои от кито вече са гостували в Брюксел , в Букурещ, Гюргево, Кълъраш, Кирнодж, Брънещ, Тулча и в Молдова, както и на много места в България.
Още една болезнена история на преселничество на българи отвъд Дунава разказват шевиците върху престилките в друга колекция – колекцията на Виорика Роман от българското село Извоареле в Румъния. Виорика е номинирана за отличието „Българка на годината – св. Злата Мъгленска 2025“ на Изпълнителната агенция за българите в чужбина от читалище „Христо Ботев 2008” с. Гарван, което е и домакин на изложбата и празника на селото. Виорика е учител в Българското неделно училище „Йордан Йовков“ в Букурещ и в училището на българската общност „Трите чешми“ в село Извоареле, активно участва в дейността на Асоциация „Български извори“ и реализира инициативи за съхраняване и популяризиране на българските традиции.
„Кулинарна памет” – вкусовете на Северна Добруджа и Телеорман
В събота, в последния ден на октомври, предстои дегустация на едно традиционно ястие, приготвено по два различни начина, според традициите на хората от двата бряга на Дунав. Отец Михаил Михайлов от село Шуменци ще забърка добруджански качамак, а Михай Леку от село Извоареле, област Телеорман, ще обърне котлето с „Качамака на юнака” върху дъска. Неговите приятели от Асоциация „Български извори” ще завържат престилки, за да приготвят на жар румънскте кебапчета, наречени „мичи”. Дали гостите ще си останат твърди фенове на традиционното българско кебапче, което ще цвърчи в съседство, или ще заобичат румънското „мичи” е трудно да с предположи. Жури от независими експерти чревоугодници, ще бъде натоварено със задачата да направи оценка.
И както си е редно, на празника ще можете да похапнете тиква и печени ябълки – традиционните есенни десерти на балканджиите.
Специални гости в този ден ще бъдат музкантите и изпълнителите от Фолклорна формация „Наздраве”. В концерта на площада ще участват самодейците от читалището домакини. А празничното хоро „Развихри престилка, заиграй хоро” ще поведат два танцови колектива.
„Спаси паметта”
НЧ”Христо Ботев 200” с. Гарван обави началото на дарителска кампания за престилки – автентични традиционни, по нови и съвременни. Те ще сложат началото на етнографска колекция от престилки в музейната сбирка. Даренията ще се приемат от доброволци, които ще записват имената на дарителите и кратки истории за това с каква семейна история са свързани те.
С това ще се сложи началото на една нова история в селото – всяка есен занапред през есента да се провежда празник на елементите от народната носия и ретро облеклото – колоритно събитие, което да съчетава българските традиции, уюта на дома и щипка ретро шик.

Култура
ИМ-Дряново и НЛМ представят „Дряновските писатели“

Има градове, които се помнят с архитектурата си, и градове, които се помнят по думите на хората, родени или израснали в тях. Дряново е от двата вида, а от 2 ноември, от 17.30 часа, ще го покаже и в залата за временни гостувания на Исторически музей – Дряново, където ще бъде открита документалната изложба „Дряновските писатели в паметта на времето“.
Съвместната изложба на Исторически музей – Дряново и Националния литературен музей събира шестнадесет автори, чиито животи, книги и любов към словото са свързани с Дряново и неговия край. Неин автор е д-р Мирела Костадинова от НЛМ. В събитието ще участва и Виолета Станкова от художествения архив на Народния театър „Иван Вазов“.
Сред „Дряновските писатели в паметта на времето“ попадат част от имената, познати на широката публика, но и такива, отдалечили се постепенно от литературната памет. Всички те са членове на Съюза на българските писатели, на Съюза на българските журналисти, на Съюза на българските преводачи – значими за националната ни култура. Всеки от тях пише за вечните човешки истини и творчеството му носи послание.
Изложбата разказва с оригинални свидетелства: пощенски картички, писма, ръкописи, членски карти, бележници и семейни фотографии. Експозицията следва времето от 1820 година до днес.
В част от нея е писмото на ученика Никола Вапцаров до Атанас Смирнов от 1928 година, редовете на Елисавета Багряна, посвещението на Радой Ралин, който нарича Смирнов човека, превърнал Дряново в Мека, както и писмо на Рачо Стоянов до него. Сред представените още са автори на поезия, проза, драма, детска литература, документалистика и преводи, а също и учени и журналисти.
Поканата за събитието е отправена до всички, които обичат книгите и паметта на родния край, да прекрачат прага на тази изложба и да се потопят в света на силата на словото.

-
Културапреди 5 дниИМ – Дряново ще представи книгата „До всеки успял мъж стои силна жена“
-
Културапреди 6 дниВ село Гарван завързват престилки за първи празник на престилката
-
Новинипреди 5 дниСтарата ви кола може да ви донесе пари, а не разходи!
-
Новинипреди 6 дниУспешен дебют за Димитър Димитров в силовия многобой
-
Новинипреди 5 дниГабровци ще кажат мнението си как да изглежда пазарът
-
Икономикапреди 4 дниГаброво е домакин на Лагер за иновации 2026 „Пространството между нас“
-
Новинипреди 4 дниОбластният призова за повече контрол над работата на фирмите за зимно поддържане
-
Любопитнопреди 3 дниCity Grooming Studio Gabrovo скоро отваря и зоомагазин




