Култура
Минчо Минчев: Това, което правиш трябва да е по най-добрия начин
Цигуларят Минчо Минчев е в Габрово по повод 38-то издание на Дните на камерната музика в града. Днес, 12 септември, той ще свири с Габровския камерен оркестър и ученици от международния си майсторски клас. Концертът е в Дом на културата „Емануил Манолов“ от 19 часа.

снимка: Община Габрово
Хората са различни. Може би някои имат спомени, които не ги радват. Но това не променя нищо. Кой е минавал само по червен килим? Никой. Винаги е имало трудности, сълзи и драматични моменти. А любовта към мястото, в което си се родил, колкото и да я потискаш, тя е вътре. И когато видиш познато лице от едно време – както сега с хората от Габровския камерен оркестър, с които сме учили, или приятелите ми от Бичкинята, от Палаузово – започваш да възприемаш света по друг начин.
Тук ли сте си вкъщи?
Не. Тук ми е много хубаво, но имам две къщи – в Германия и Резово. В Резово ходя в периода, в който мога да си позволя да не свиря и да се заредя за новия сезон.
Нима има периоди, в които оставяте цигулката?!
Има. До три-четири седмици се е случвало. Но не повече, защото след това времето, което ти трябва, за да влезеш в ритъм, се удължава много.
Как оценявате ситуацията тук, като човек, който периодично се завръща в града?
Много старомодно ще говоря. Като отида горе, в Палаузово, ми се обръща сърцето. Там ни беше къщата. Бяха китни дворчета с всичко, което човек може да си представи вътре – плодни дървета и цветя. Всички дървета по тротоара бяха белосани, имаше прекрасни взаимоотношения между хората. Баба ми сготвила и казва например: „Иди при баба Попадия и ѝ занеси тази чиния, за да види какво съм направила.“ И аз се връщам после с това, което баба Попадия е сготвила. Едни много човешки и искрени взаимоотношения, които бяха много важни. Да минеш и да не кажеш „Добър ден“? Да не се усмихнеш! Забрави тази работа.
Мразя сивото. То е безлично. И когато влезе в душите на хората, става страшно. Дай Боже да достигнем скоро момента, в който ще имаме повече житейска радост. Но така е не само в България. Така е и в Германия. Хората се разминават и не се поглеждат. Но води човекът едно кученце и: „Ах, какво хубаво кученце, ама как се казва, ама ваше ли е, ох, сладур!“ Кучето е средството, чрез което общуват хората. А това нещо ми изглежда малко кривичко.

снимка: Община Габрово
Официален ученик от Габрово не съм имал – който да се пребори да влезе в групата, която водя. Но в Германия винаги имам и българи. От самото начало. А още по-хубавото е, че всички те са реализирани, свирят на много хубави места и са щастливи с професията си. Жалко, че това България не можа да го проумее – да създаде условия, така че тези хора да са тук. Когато ги задушиш и обезвериш – тогава на къде да вървим!
Какво би станало, ако Минчо Минчев, подобно на цигуларя Джошуа Бел, застане в софийското метро или на някоя габровска улица със своята цигулка Страдивариус?
Няма да стане. Това вече е правено. Има много такива случки. Но аз свирих преди време на празниците на хумора в Габрово. Точно пред Часовника.
А после бяхме в една механа. Излизаме и всеки си носи цигулката. И един човек се приближава и казва: „Ще ти дам 20 лв. , ако ми изсвириш еди-какво-си.“ И аз казвам: „Няма да ти взема двайсетте лева и мога да ти изсвиря нещо друго.“
Един мой много уважаван колега бил във Венеция и му свършили парите. Но бил с цигулката си. Толкова много искал да останат още малко, че взел и излязъл. Минават хора, пускат по нещо. И разказва как един човек се заслушал, седял може би около час, оставил едно доста солидно количество пари и попитал: „ Утре ще дойдете ли пак?“.
Оценяват ли хората таланти като вас?
Явно е, че ние нямаме популярността на поп изпълнителите и не пълним стадиони. Класическата музика е нещо по-специално и останало като ли че повече в някакви рамки. Веднъж си говорихме с Найджъл Кенеди и той ми каза: „След като залите ми са пълни отново и отново, всичко е наред“.
Има ли разлика между публиката на Габровския камерен оркестър и публиката на Лондонската кралска филхармония, с която също сте свирили?
Разлики не трябва да търсим. Трябва да търсим публики, които отиват в залите, защото имат нужда от тази музика и изпитват удоволствие. Публиката днес е много по-информирана, знае какво се случва по света и не можеш да ѝ пробуташ нещо, което е посредствено, защото и да ѝ го пробуташ, тя няма да дойде. Разлика има, но това никога не е било съществено. Зали, които блестят, лъщят. Ако концертът започва в седем и половина, хората отиват пет и половина, най-късно шест. Това е едно средство за общуване, за социална връзка. Никой не бърза.
Никого не упреквам, ние сами сме си виновни.
Но баща ми ми казваше: „Независимо какво се опитваш да направиш , трябва да го направиш по най-добрия начин, да дадеш всичко от себе си. И в същото време трябва да знаеш, че има хора, които ще го направят по-добре. „
След толкова години в „занаята“, има ли още неща, които трябва да научите?
Уча непрекъснато. Моите ученици ми дават много неща. А и цигулката е непрекъсната борба с теб самия. Има хора, които смятат, че те са това, което са – отварят инструмента и отиват да свирят. Няма такава работа. Има подготовка и с годините тя става още по-усилена, защото не ставаш по-пъргав, не ставаш по-бърз. Вярно, опитът е нещо друго, вече имаш знания, които ти помагат, но тренировката си е тренировка.

снимка: Община Габрово
Какво да очаква публиката от концерта довечера?
Четири концерта, които са от един цикъл на Вивалди – L`Estro Armonico.
Искам с цялото си сърце да поздравя диригента на Габровския камерен оркестър – Иван Стоянов – за всичко, което прави. Ако този човек не беше тук, в града музика нямаше да има. Сигурно има и други хора, които се опитват да направят нещо, но той няма да спи, няма да яде, ще си даде и последната стотинка, за да помогне. Пазете го. Всички трябва да го пазим. Дай боже да има упоритостта и да е жив и здрав, за да продължава.
На каква цигулка ще свирите тук? На тази, която толкова вълнува всички?
Да, това е Страдивариус-ът, на който свиря. И на репетициите също. Тя си е все тя.
Как се грижите за нея?
Скачам и отивам на лютиер в момента, в който нещо не е наред. Когато човек има здравословен проблем, често стиска зъби и не отива на лекар. Но за цигулката моментално се тръгва. През 2016 година тя ще стане на 300 години. Грижата за един такъв инструмент е многократно по-голяма.
Източник: Община Габрово.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
ИМ-Дряново издаде кулинарна книга с рецепти от края на XIX и началото на XX век

Излезе от печат най-новото книжно издание на Исторически музей – Дряново. То е свързано с кулинарията и е насочено към всички почитатели на традиционния български вкус. Кулинарната книга носи заглавието „Дряновски вкусотии и изкушения“.
Тази малка книжка събира готварските рецепти на дряновката Анастасия Лафчиева (1847–1927 г.) – съпруга на Станчо Лафчиев, кмет на Дряново (1896–1899 г.). Родени в домашното пространство, изпитани в практиката и проверени от опита, тези рецепти са предавани устно: от майка на дъщеря, от баба на внучка, през няколко поколения.
Съхранени и записани от потомците в няколко тетрадки, днес те се публикуват за първи път и достигат до читателите като ценен дар от съкровищницата на Исторически музей – Дряново.
Съставители на изданието са музейните специалисти Юлия Дабкова, Стилияна Топалова – Марчовска и Христо Петров. Книгата е с твърди корици и цветни илюстрации. Графичното оформление е дело на Силвия Георгиева, а предпечатът и печатът са осъществени от издателство „Фабер“ – Велико Търново.
На над 150 страници са представени рецепти за салати, супи, основни ястия, десерти, сладка, конфитюри, напитки и парфюм – голяма част от тях актуални и към днешна дата. Уводният текст е на доц. д-р Светла Ракшиева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН (ИЕФЕМ-БАН). В изданието е включена и историческа справка за семейство Лафчиеви.
Книгата може да бъде намерена в обектите на Исторически музей – Дряново или да бъде поръчана онлайн чрез сайта на институцията. Официалното представяне на изданието ще се състои на 15 май 2026 г. в родния град на майстор Колю Фичето, в рамките на инициативата „Нощ на музеите“, в която ИМ – Дряново ще се включи и тази година.

Култура
Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“ за 2025 г. в категория „Събития и работа с публики“, присъждана от Сдружение „Български музеи“. Отличието е признание за реализирането на Националната програма, посветена на 225 години от рождението на майстор Колю Фичето – мащабно честване, проведено през 2025 г. под патронажа на Министерство на културата и в партньорство с Община Дряново.
Церемонията по награждаването се състоя на 28 април в Държавен куклен театър – Пловдив, в рамките на Общото събрание на Сдружение „Български музеи“, в което взеха участие музейни директори и специалисти от цялата страна. Наградата получи Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново. Тя бе връчена от заместник – министъра на културата Александър Трайков.

На събитието присъстваха министърът на туризма Ирена Георгиева, председателят на Съюз на артистите в България Христо Мутафчиев и изпълнителният директор на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО д-р Ирена Тодорова.
При получаването на отличието Иван Христов посвети наградата на екипа на музея и партньорите, съмишлениците и приятелите, с които заедно популяризират историята на Дряново и България. Той подчерта, че признанието е резултат от неуморната работа и отдадеността на всички негови колеги.
Председателят на Сдружение „Български музеи“ и директор на Регионалния природонаучен музей – Пловдив Огнян Тодоров акцентира върху стремежа на организацията да обединява усилията на институции, организации и асоциации в името на общи каузи, като посочи инициативата „Европейска столица на културата – Пловдив“ и нейния девиз „Заедно“ като пример за постижимото чрез партньорство.

Христо Мутафчиев от своя страна заяви подкрепа за музейната общност и подчерта значението на културното наследство, което музеите представят пред младите хора, като изрази позицията, че институциите следва да се адаптират към съвременните изисквания на времето.
В същата церемония, наградата „Музей на годината“ бе присъдена на Регионалния етнографски музей в Пловдив за проекта „Светът на ютията“, реализиран в къщата на Невена Атанасова. В категория „Образователна инициатива“ бе отличен Природонаучният музей в село Черни Осъм за Музейната академия „Природата учи“.
Лауреатите бяха определени от жури в състав: проф. д-р Светла Атанасова (РИМ – Велико Търново), д-р Димитър Петров (РИМ – Плевен), д-р Катя Тинева-Гюрковска (ХГ – Стара Загора), Амелия Гешева – експерт по културно наследство към Министерството на туризма, и проф. дин Вера Бонева (УниБИТ).

Култура
Главният редактор на най-голямата информационна агенция в Индия посети „Етър“-а

Музей „Етър“ е пример как културното наследство може да бъде съхранено за бъдещите поколения. След 400-500 години това, което правим днес, ще има много по- голямо значение, отколкото ни се струва сега. Това заяви при посещението си в музей „Етър“ Виджай Джоши, главен редактор на най-голямата индийска информационна агенция Прес Тръст ъф Индия (PTI).

Той е в България по покана на директора на БТА. Посещението на един от водещите индийски медийни ръководители в етнографски музей „Етър“ край Габрово се превърна в разговор за културното наследство, свободата на словото, фалшивите новини и ролята на журналистиката в съвременния свят.

„Мисля, че това е невероятно. Никога не съм виждал нещо подобно. Индийската цивилизация знаем колко е стара. И може би това е урок за нас – как да запазим историята“, коментира Джоши. По думите му, съхраняването на традиции, занаяти и памет е инвестиция, чието истинско значение ще бъде оценено след векове.

„Нека се огледаме и да си дадем сметка – след 2000 години какво значение ще има сътвореното от нас“, допълни той. По време на визитата в музея бяха обсъдени и теми като свободата на словото в Индия, условията за работа на журналистите и състоянието на медиите по света. „И в Индия има свободна преса и пресата може да пише за всичко, което иска. Но както и в останалия свят, има финансов натиск и натиск от социалните медии“, заяви Виджай Джоши.

Според него социалните мрежи променят изцяло начина, по който се създава и разпространява информация. Главният редактор на PTI подчерта, че днес много хора вярват, че могат да правят журналистика само с мобилен телефон или камера, но това не гарантира достоверност.
„Има много фалшиви новини. Значението на традиционната журналистика е още по- голямо сега“, посочи той. По думите му потребителите все по-трудно различават проверената информация от манипулацията, а обществото често предпочита да чете това, в което вече вярва.

Въпреки натиска на дигиталната среда, Виджай Джоши е убеден, че традиционните медии ще оцелеят, защото тяхната сила е в проверката на фактите. „Журналистът не може просто да каже това, което другите искат. Той казва истината, когато е проверена“, заяви той.
Според него ще дойде момент, когато обществото ще оцени истинската журналистика именно заради лавината от дезинформация. Музей „Етър“ – мост между миналото и бъдещето Посещението на Виджай Джоши затвърждава международния интерес към музей „Етър“, който продължава да бъде едно от най-разпознаваемите места за български занаяти, традиции и културен туризъм.
За госта от Индия музеят е не просто туристически обект, а пример как една нация пази паметта си за идните поколения.

-
Любопитнопреди 7 дниПобедителите в конкурса „Бостанско плашило“ на музей „Етър“ са ясни
-
Новинипреди 7 дниПървата стъпка след победата: Николай Косев от „Прогресивна България“ в Плачковци
-
Новинипреди 5 дниБлаготворителният базар и концерт в подкрепа на малкия Ники събра над 6 000 евро
-
Културапреди 5 дниГлавният редактор на най-голямата информационна агенция в Индия посети „Етър“-а
-
Новинипреди 5 дниСребро за Йоан Велчев от шахматния фестивал „Питагор Елит”
-
Културапреди 5 дниИсторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“
-
Кримипреди 4 дниТрима отвлякоха мъж в Габрово и го пребиха
-
Новинипреди 5 дниАрхивът припомни „Историята на Габрово и габровските въстания“





