Свържи се с нас

Култура

Читалището в Гостилица става на 120 години

Published

on

Картина1Читалището в дряновското село Гостилица, което е известно със своя уникален диалект и словесни бисери, продължава да бъде истинско средище на знанието и на културата. Многообразието от дейности показва непресъхващият устрем на местните хора към духовно извисяване.

„В 120-годишната история читалищната дейност е горяла като буен огън, затихвала е като жарава, тлеела е като горяща пепел и отново е лумвал огънят на любовта към нови изяви и разнородни дейности” – пише читалищното настоятелство на НЧ „Христо Ботев-1894” по повод честването на годишнината в дните от 13 до 19 септември 2014г.

През 1894г., когато читалището е основано, гостиловци го нарекли с многозначителното „Орач”. Широкоскроените читалищни идеи първоначално се раждали в стаичката над стълбището на старото училище в селото.

На 14 февруари 1927г. читалището е кръстено на големия поет-революционер „Христо Ботев”. В многолюдното село се намирали всякакви таланти – за женски народен хор, за мъжки хор, за фолклорни групи – за деца и за възрастни, действал е кино-фото клуб в мазата на читалището, имало е духова музика и единственият в страната селски „Представителен естрадно-сатиричен състав”.

Емблема на читалището обаче, е Групата за изворен фолклор, която повече от половин век съхранява и разпространява типичното гостиловско песенно-музикално народно творчество, която има дълъг низ от участия във фестивали, събори и други празнични програми. На сцена се изявяват още: самодейна младежка театрална група „Гостиловци”, танцова формация „Гостиловци”, театрална трупа, ДВС „Гостиловче”, група за стари градски песни и клубовете към читалището. Наградите, спечелени от формациите на общински, регионални и национални прегледи и фестивали през изминалите десетилетия, се пазят в читалището като документ на творческия ентусиазъм на гостиловци,.

„Читалището ни е малка капка в морето на националната култура, но е с огромно значение за хората, живеещи в Гостилица” – пише Настоятелството.

Читалището е инициатор на единствения у нас музей на детската играчка. Също неповторим у нас, тук се организира Празник на кратуната, който превръща вица за кратуната в тържество на разнообразни творчества на малки и големи.

Честването на юбилея ще премине под мотото: „Седмица на читалищното творчество”. На 13 септември, в 10ч. ще започне Гостиловска работилница. На 15 септември-понеделник, в шест вечерта ще бъде открити изложбите „Из живота на читалището” – фотоси и „Читалището през моите очи” – рисунки. На следващия ден, 16 септември, от 18 часа ще бъде прожектиран филм за селото, а на 17 септември в 10.30ч. е форумът-презентация: „Читалището в Гостилица през годините”. На 18 септември от 10ч. ще се проведе кръгла маса, където диспутът ще бъде в няколко аспекта: „Феноменът читалище – потребност ли е за хората?”, „Народно ли е Народното читалище?”, „Личности – читалищни дейци…”, и т.н. Същия ден вечерта в 18 часа ще започне празнична музикално-театрална програма.

Читалищното настоятелство на НЧ „Христо Ботев 1894” кани на юбилея всички гостиловци – от близо и далеч, да отделят време и се завърнат, въпреки носталгията по миналото, за да заредят отново с онази голяма любов към живота на своите дядовци и баби, майки и бащи, която днес броди все по-самотна между високите каменни зидове на опустяващите улици на селото.

1234

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

„Истории зад фасадите“ ще бъдат разказани в Исторически музей – Дряново

Published

on

Този четвъртък, 16 април 2026 г., от 17.30 часа Исторически музей – Дряново ще посрещне едно пътуване назад във времето чрез гостуващата изложба „Истории зад фасадите“ на Регионален исторически музей – София. Експозицията ще бъде представена в залата за временни изложби и обещава да разкрие неподозирани човешки съдби, скрити зад красивите лица на столични сгради.

„Истории зад фасадите“ разказва личните истории на единадесет емблематични софийски къщи. Места, които и днес пазят спомена за събитията и хората, вдъхнали им живот. Това не са просто архитектурни обекти, а живи свидетели на времето, съхранили духа на своите обитатели, техните мечти, срещи и съдби. Зад всяка фасада се крие човешка история.

Гостите на ИМ – Дряново ще се срещнат с малко познати, но значими личности като предприемача Самуел Патак, инженер Георги Савов, фамилии като Хаджикоцеви и Хаджиласкови, както и с домове, свързани с културния живот на столицата, например къщата на Павел Бончев, където Евгения Марс се е срещала с Иван Вазов.

Това са истории за хора, оставили следа, често незабелязана, но дълбоко вплетена в паметта на града. Особената стойност на изложбата е в това, че голяма част от разказите са събрани от наследниците на тези личности. Чрез техните спомени оживяват не само фактите, но и емоцията на отминалото време. Допълнени с проучвания от архиви и библиотеки, тези истории изграждат пъстър и достъпен разказ за миналото на София.

Изложбата е резултат от задълбочена изследователска работа върху историческите сгради в центъра на столицата, водена от екип от специалисти: Йордана Николова, д-р Даниел Иванов, Валентин Витанов, д-р Карина Симеонова, Бианка Василева и д-р Марио Филипов. Визуалното оформление е дело на дизайнера Ивона Николова.

„Истории зад фасадите“ е покана към всеки, който иска да надникне отвъд видимото и да открие човешките съдби, които превръщат сградите в памет. Защото историята не е само дати и събития. Тя е разказ, който трябва да бъде споделен, за да бъде запомнен!

Исторически музей – Дряново кани всички жители и гости на града да станат част от това вълнуващо преживяване и да открият историите, които продължават да живеят зад фасадите.

Зареди още

Култура

Премиера Свежа Дачева представя свой бестселър в Габрово

Published

on

След поредицата премиери на своята най-нова белетристична книга „Ритуал по отваряне на сърцето” в София, Стара Загора и Русе живялата в Швеция българска писателка ще представи нашумелия си бестселър на 14 април т.г. от 17.30 ч. в галерия „Христо Цокев” . Авторката и книгата ще бъдат представени от Савина Цонева, директор на Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ – Габрово.

В книгата са включени над 70 автобиографични миниатюри, които трудно могат да бъдат определени като жанр. Чрез тях авторката надниква в най-съкровените кътчета на своето сложно и интересно житие-битие. Литературната критика определя тези малки белетристични фрагменти като „биографични следи” и „памет за местообитанията” и „синтез на духовен опит”.

Свежа Дачева е автор на няколко книги с поезия, между които „Черни диаманти” (1996), „Писмо от птичи стъпки” (1998), „Сенки от друго измерение” (1999), „В очакване на чужденеца” (2002), „Уча се да бъда Никой”(2016) и др. Превежда художествена литература от шведски на български: „Скандинавски приказки”, „Приказки” на Стриндберг, „Антология на шведската поезия”. През 2006 г. излиза нейният „Шведско- български и българо-шведски речник”, претърпял няколко издания. Интересна е биографията на писателката. Родена е в гр. Нови пазар. Завършва българска филология във Великотърновския университет.От 1983 г. пребивава в Турция, Италия и накрая в Швеция. От 1994 г. е аспирантка в Института за славянски езицици в Гьотеборг. От 2003 г. – общински съветник и съдебен заседател. Член е на Съюза на шведските писатели, Съюза на шведските преводачи и съюза на преводачите в България. В момента живее във варненското село Шкорпиловци. Срещата с нея ще се състои след откриването на изложбата „Бяла стая” на Илия Пашов.

Входът е свободен.

Зареди още

Култура

Великденски празници в музей „Етър“

Published

on

Музей „Етър“ посреща посетители с богата програма, посветена на Великденските празници. Събитията съчетават традиции, демонстрации и участие на публиката, като превръщат празника в живо преживяване за всички възрасти.

Посетителите могат да разгледат тематичната изложба „Хубав ден Великден, още по- хубав Гергьовден“, разположена в Музейния център, както и да се потопят в атмосферата на възстановки на традиционна великденска трапеза в различни експозиции на музея.

Една от най-атрактивните активности е образователната игра „По Великден с Радумко и Гиздана“, която се провежда на цялата територия на музея и включва посещение на редица места, където се откриват отговорите на въпроси, свързани с българските традиции.

В периода 7–11 април се провеждат демонстрации на украса на яйца с восъчна техника, а на 9 и 11 април – боядисване с естествени багрила пред Бояджийната. Между 9 и 12 април посетителите могат да се включат и в творческото преживяване „Претвори традициите!“, посветено на декорация на яйца.

За най-малките гости са предвидени тематични занимания в Детския център (4–13 април), където те могат да оцветяват глинени фигурки с форма на яйце. Допълнително, в Саковата къща се провежда надписване на великденски картички с мастило и перодръжка.

Кулминацията на програмата е на 12 април, когато в храм „Св. Богоявление“ ще бъде отслужена тържествена великденска литургия от 10:00 ч. В празничния ден посетителите могат да се включат и във флашмоба „Да се хванем на великденско хоро“, който ще се проведе в 11:00 и 14:00 ч. пред храма.

През целия период гостите на музея могат да се насладят на кафе с бяло сладко в Мотковото кафене, съчетано с любопитна информация от репродукция на вестник от началото на ХХ век.

На 12 и 13 април в механата и ресторанта на музея ще се предлага и специално великденско меню. Великденски празници в музей „Етър“ е събитие, което го утвърждава като място, където традициите се преживяват – чрез участие, придобиване на познание и преживяване на празнична атмосфера.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица