Свържи се с нас

Култура

Читалището в Гостилица става на 120 години

Published

on

Картина1Читалището в дряновското село Гостилица, което е известно със своя уникален диалект и словесни бисери, продължава да бъде истинско средище на знанието и на културата. Многообразието от дейности показва непресъхващият устрем на местните хора към духовно извисяване.

„В 120-годишната история читалищната дейност е горяла като буен огън, затихвала е като жарава, тлеела е като горяща пепел и отново е лумвал огънят на любовта към нови изяви и разнородни дейности” – пише читалищното настоятелство на НЧ „Христо Ботев-1894” по повод честването на годишнината в дните от 13 до 19 септември 2014г.

През 1894г., когато читалището е основано, гостиловци го нарекли с многозначителното „Орач”. Широкоскроените читалищни идеи първоначално се раждали в стаичката над стълбището на старото училище в селото.

На 14 февруари 1927г. читалището е кръстено на големия поет-революционер „Христо Ботев”. В многолюдното село се намирали всякакви таланти – за женски народен хор, за мъжки хор, за фолклорни групи – за деца и за възрастни, действал е кино-фото клуб в мазата на читалището, имало е духова музика и единственият в страната селски „Представителен естрадно-сатиричен състав”.

Емблема на читалището обаче, е Групата за изворен фолклор, която повече от половин век съхранява и разпространява типичното гостиловско песенно-музикално народно творчество, която има дълъг низ от участия във фестивали, събори и други празнични програми. На сцена се изявяват още: самодейна младежка театрална група „Гостиловци”, танцова формация „Гостиловци”, театрална трупа, ДВС „Гостиловче”, група за стари градски песни и клубовете към читалището. Наградите, спечелени от формациите на общински, регионални и национални прегледи и фестивали през изминалите десетилетия, се пазят в читалището като документ на творческия ентусиазъм на гостиловци,.

„Читалището ни е малка капка в морето на националната култура, но е с огромно значение за хората, живеещи в Гостилица” – пише Настоятелството.

Читалището е инициатор на единствения у нас музей на детската играчка. Също неповторим у нас, тук се организира Празник на кратуната, който превръща вица за кратуната в тържество на разнообразни творчества на малки и големи.

Честването на юбилея ще премине под мотото: „Седмица на читалищното творчество”. На 13 септември, в 10ч. ще започне Гостиловска работилница. На 15 септември-понеделник, в шест вечерта ще бъде открити изложбите „Из живота на читалището” – фотоси и „Читалището през моите очи” – рисунки. На следващия ден, 16 септември, от 18 часа ще бъде прожектиран филм за селото, а на 17 септември в 10.30ч. е форумът-презентация: „Читалището в Гостилица през годините”. На 18 септември от 10ч. ще се проведе кръгла маса, където диспутът ще бъде в няколко аспекта: „Феноменът читалище – потребност ли е за хората?”, „Народно ли е Народното читалище?”, „Личности – читалищни дейци…”, и т.н. Същия ден вечерта в 18 часа ще започне празнична музикално-театрална програма.

Читалищното настоятелство на НЧ „Христо Ботев 1894” кани на юбилея всички гостиловци – от близо и далеч, да отделят време и се завърнат, въпреки носталгията по миналото, за да заредят отново с онази голяма любов към живота на своите дядовци и баби, майки и бащи, която днес броди все по-самотна между високите каменни зидове на опустяващите улици на селото.

1234

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Излезе второто издание на „(Не)Познатият Колю Фичето“

Published

on

От печат излезе второто допълнено издание на книгата „(Не)познатият Колю Фичето(1800 – 1881)“ – труд, който отново насочва вниманието към делото на един от най-значимите строителни майстори в българската история. Изданието е реализирано от Исторически музей – Дряново със собствени средства на институцията и с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България. Книгата е отпечатана от издателство „Фабер“.

И в двете издания автор е д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново, задълбочен изследовател на живота и делото на Колю Фичето. В новото, допълнено издание, той насочва своята изследователска работа към църквите, построени от родения в Дряново майстор, и представя множество нови данни за тяхната архитектура и строителна специфика.

Книгата проследява в хронологичен ред пътя на храмовете – от най-ранните творби на Колю Фичето, изградени по модела на псевдобазилики, до зрелите му произведения, при които майсторът вече изгражда куполни базилики: по-просторни, светли и монументални църкви, отразяващи неговото усъвършенствано архитектурно мислене и нарастващо майсторство с годините.

Богато илюстрована, книгата представя пред читателите емблематичните строежи на Колю Фичето – църкви, жилищни къщи, камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, представляващи наследство, което и днес будят възхищение с красотата и трайността си.

Изданието не просто напомня за вече известните паметници на строителя, а внася нови, систематизирани знания за конструктивните решения, влиянията, строителните и декоративни техники, използвани от Първомайстора.

За чуждестранните ценители на архитектурното наследство, разширеното издание на книгата предлага и резюме на немски език, за разлика от първото, при който то на английски.

Втората допълнена книга „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ вече е в наличност на касата на Исторически музей – Дряново, а желаещите могат да я поръчат и онлайн през сайта на институцията.

Зареди още

Култура

Мария Алексиева спечели Наградата на Дряново за живопис за 2026 година

Published

on

Мария Алексиева е носителят на Наградата на Дряново за живопис за 2026 година и победител в Петия национален пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“. Отличието ѝ бе присъдено снощи, 5 юли, в Икономовата къща, където бе обявено името на победителя и бе открита изложба с творбите на тазгодишните участници в инициативата.

Наградата, която дава на притежателя си правото да представи самостоятелна изложба през 2027 година, бе връчена на Мария Алексиева от Надя Петрова – една от двете миналогодишни победителки. Творбите на петимата художници, участвали в тазгодишния пленер, бяха оценени от жури в състав Даниела Чулова-Маркова и Никола Енев от Съюзa на българските художници, заместник-кметът на oбщина Дряново Диляна Джеджева и художникът Антон Антонов, уредник в Исторически музей – Дряново. Членовете на журито споделиха, че определянето на победителя се е оказало изключително трудна задача, заради високото качество на всички нарисувани и представени картини.

Домакинът на събитието Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, приветства присъстващите на откриването на изложбата и поздрави Мария Алексиева с наградата. Той отбеляза, че петото издание на пленера затвърждава мястото му сред най-значимите подобни инициативи в страната. Христов анонсира и намерението на дряновския музей да издаде луксозен каталог, включващ всички творби, наградени през годините и останали във фонда на институцията, дарени от участвалите в пленера художници. Директорът благодари специално на Съюза на българските художници за партньорството и на Община Дряново за организацията на събитието.

С думи на благодарност се обърна и заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева, която подчерта, че всяка година Националният пленер по живопис оставя нещо стойностно за града. По думите ѝ тазгодишната изложба е най-богатата в историята на инициативата, а самото Дряново – градът на майстор Колю Фичето, е предложило на пленеристите творческа обител и вдъхновение, които те са претворили чрез багри и светлосенки, улавяйки неповторимата архитектура и дух на населеното място.

Развълнувана от отличието, Мария Алексиева благодари за наградата и сподели, че е приятно изненадана. „Мисля, че това е един от най-прекрасните пленери! Благодаря за наградата! Благодаря и на всички гости на изложбата, че ни уважиха“, заяви тя.

В продължение на пет дни петимата художници: Ивелина Петрова, Весела Николова, Нели Гашарова, Силвана Илиева и Мария Алексиева, търсиха вдъхновение и пресъздадоха в своите картини красотата на родния град на майстор Колю Фичето. Пленерът по живопис се проведе от 1 до 5 юли и бе организиран от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със СБХ.

Зареди още

Култура

Хумористичният спектакъл „Кантора ф селу“ ще бъде представен в Габрово

Published

on

Този петък, 3 юли, в Читалня „Д-р Петър Цончев“ на РБ „Априлов – Палаузов” от 17.15 ч. Рада Цонева и Павлина Йосева ще представят хумористичния спектакъл по техни стихове „КАНТОРА Ф СЕЛУ“, както и подбрани стихове от свои самостоятелни стихосбирки.

Рада Цонева живее в Дрезден, Германия от 10 години, но започва да пише своите стихове едва преди 5 години. Носталгия по родината, липсата на пълноценна и качествена връзка с нейните деца, майка и роднини са част от причините, които я подтикват да хване перото. Бързо добива популярност във Фейсбук с ироничния псевдоним „Поетесата с метлата” и читателите я подтикват да издаде стиховете си в книга.

Към днешна дата Рада Цонева е автор на цели три самостоятелни стихосбирки, а именно: „Тя е всичко“, “ Рецепти за щастие“ и „Тъгата е любов“, както и съавтор в компанията на поетесата Павлина Йосева, в още две хумористични стихосбирки, както следва: „Смехоранки“ и „Кантора ф селу“, по които са правени над 20 представления в България и Германия.

Павлина Йосева е родена на 24 май в град Шумен. Има няколко издадени книги със стихове – „Трудна за сънуване” 2006; „Още тишина” 2011, хумористичната „Еротика по селски” 2011, която е със стихове, написани на североизточен диалект. През 2013 излиза двуезичната “Отвъд тишината“, която е представена в Санкт Петербург, Русия през септември същата година. През 2020 г. издава книгата „И тъмното почва да свети“ – избрано, а през 2021 – мъничката книжка „Свободата е в карантина“.

Книжката за деца „Пуф, Пиф и Паф – трите прасенца, приказка в рими“ става факт през 2023 г., а през март 2025 г. – „Слънцето ме поиска“. Двете с Рада създават хумористичната книга „СмехОранки“, по която правят сценарий и представление, за да веселят своите почитатели.

Павлина е носител на множество национални литературни награди. Член е на съюза на шуменските писатели и на Санктпетербургския писателски съюз. Тя е художник и има участия в общи, международни и благотворителни изложби. Досега е осъществила осем самостоятелни изложби в България и чужбина. Автор е на няколко документални филма като режисьор и оператор. В литературното пространство е популярна с никнейм pin4e.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица