Свържи се с нас

Култура

Фестивал на сръбската култура вдига на крак Габрово и региона

Published

on

снимка: Община Габрово

снимка: Община Габрово

Национален фестивал „Габровска Рощилиада“, посветен на сръбската култура, ще се проведе от 22 до 24 август на откритата сцена в Приключенски парк „Незабравка” край Габрово, информират от местната общинска администрация.

След приключването и на второто работно посещение в град Лесковац, вече са ясни конкретните изяви, с които сръбският град ще заяви своето присъствие на габровска територия.

С активното съдействие на Община Лесковац през дните на фестивала габровци и гостите на града ни ще имат възможност да видят на територията на Приключенски парк „Незабравка” фотоизложбата „Хората на Лесковац през годините”, която е дело на Народния музей в сръбския град. В същото време среща ще си дадат културните и образователни институции на двата града, за да обменят опит и идеи, както и да обсъдят възможностите за партньорство и съвместни инициативи.

За доброто настроение на гостите на фестивала ще има много сръбска музика от различни жанрове, а концерти на живо ще изнесат професорът по музика Милан Цонич, Миодраг Петрониевич – победител в конкурса „Шливик” на Радио-Телевизия Сърбия и танцов състав „Лебане”. В късните часове на вечерта всички гости на парка и фестивала ще имат възможност да се включат на сцената.

сръбска скара 1

снимка: www.rostiljanje.com

Любителите на истинската сръбска скара ще имат възможност да опитат от специалитети, приготвени по автентични сръбски рецепти. В кулинарната част особено място и изява ще имат преподавателите и учениците от Трговинско-угостотељска школа – Лесковац и Професионална гимназия по туризъм – Габрово с участието си в майсторския клас „Кулинарната магия на сръбската кухня”, по време на който ще приготвят най-голямата плескавица в България по истинска сръбска рецепта.

В културно-образователната част на програмата представители на габровския Технически университет ще се срещнат със свои колеги от факултета на Нишкия университет в Лесковац, за да обсъдят възможностите за сътрудничество и обмен.

През дните на Фестивала всички, които искат да споделят емоцията от преживяванията си, ще могат да го направят в рамките на фотоконкурса „Един Незабравим фестивал”, който е отворен за всички участници с фотокамера и творчески поглед към света. За да остане фестивалът в сърцата ни за дълго или поне до следващата година, когато ще се срещнем отново.

Сръбският град Лесковац е наричан „Сръбския Манчестър” така, както Габрово е определян за „Българския Манчестър”. Двата града имат сходна историческа съдба и индустриално развитие, което дава основание да бъдат определяни като най-големите промишлени центрове в миналото на двете балкански страни. Интересно е да се знае, че първият тъкачен стан в Лесковац е закупен и доставен именно от Габрово.

Градският фолклор разказва, че в замяна габровци трябвало да получат семена от коноп за засяването на тази култура, от която после да се произвеждат тъкани в габровските фабрики. Лесковчани обаче не искали да дадат семената на габровци, които вече им били конкуренция и затова сварили семената преди да ги изпратят в Габрово. Хрониките не казват как е завършила тази история, но лесковчани са готови да се реваншират и затова с удоволствие и ентусиазъм помагат да се случи „Габровската Рощилиада”.

Фестивалът се реализира от Фондация „Заедно за демокрация и партньорство”, с финансовата подкрепа на Програма „Култура”  на Община Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Международен панаир на занаятите в „Етър“-а

Published

on

На 6 септември от 12.00 ч. в музей „Етър“ ще бъде открит XIX Международен панаир на традиционните занаяти – едно от най-значимите културни събития в България. Патрон на Панаира е Председателят на Народното събрание Наталия Киселова, а участие в официалната церемония ще вземат министърът на културата Мариан Бачев, кметът на Габрово Таня Христова, областният управител Мария Башева, посланици и официални гости.

От 6 до 8 септември, всеки ден от 09.00 ч. до 19.00 ч., посетителите ще могат да се срещнат с около 50 майстори занаятчии от Европа, Азия и Африка, които ще демонстрират уменията си и ще предлагат ръчно изработени изделия.

Международна надпревара „Изработване на бижута от мъниста“
Състезанието ще започне след официалното откриване на сцената в музея. Участници пристигат от Унгария, Северна Македония, Малта, Румъния, Латвия, Молдова и България, а в младежката секция ще се включат студенти от Националната художествена академия. Победителят ще бъде обявен на 8 септември по време на Майсторската вечер и ще получи Голямата награда „Сребърна хлопка“. Отличието за Младежката секция е „Бронзова хлопка“.

Живи човешки съкровища
Специални гости на Панаира са носители на признанието на ЮНЕСКО „Живи човешки съкровища“:

  • Сталин Илиев – майстор по плетене на рибарски такъми от Бургаския залив;
  • Мадлен Божилова – тъкачка с уникални техники за тъкане и предене;
  • Представители на читалище „Съгласие – 2007“ от с. Жабокрът, пазители на традицията по приготвяне на Кюстендилски зелник;
  • Йорданка Павлова – майстор килимар;
  • Майсторите от музей „Етър“ – мутафчията Христо Маринов и шекерджията Боян Минчев.

Изложби

  • „НОВОТО ЦЕННО – Съвременно занаятчийско изкуство от България“ – на която майстори ще правят демонстрации. Авторите в изложбата са 41 и повечето са част от каталога Homo Faber на Международната фондация „Микеланджело“.
  • „Духът на традициите“ – фотоколекция от събития в страната.
  • „Живите човешки съкровища“ – изложба, куратор проф. д-р Мила Сантова.

Научен форум
Специален акцент е форумът, посветен на нематериалното културно наследство, с участието на професор от Южна Корея – председател на клъстера „Фолкарт и занаяти“ към Мрежата творчески градове на ЮНЕСКО. Музикалната програма е в трите дни на събитието.

На 6 септември от 20.00 ч. на сцената се изявяват музикантите от етно-рок групата „Балканджи“. Час преди това са изпълненията на перкусионна група „Foli Ba“ (България) – традиционна музика от Западна Африка с автентични инструменти, ритмика, танц и интеракция с публиката.

На 7 и 8 септември музикалната програма започва в 11.00 и приключва към 14.40.

Зареди още

Култура

Разгледайте изложбата „Ах, това Вариете“

Published

on

От 28 август до 20 октомври Музеят на хумора и сатирата представя “Ах, това Вариете” – изложба, базирана на онлайн архива, посветен на Експерименталния сатиричен вариететен театър в Габрово. Тя може да бъде разгледана в зали 6 и 7 на четвъртия етаж.

Вариететният театър в Габрово е емблематична институция, съществувала в периода 1985 – 1999 г. под един покрив с Дома на хумора и сатирата. През настоящата година се навършиха 40 години от неговото откриване.

Габровци с умиление си спомнят за уютните вечери, прекарани в характерната барова атмосфера сред талантливи актьори, бляскави костюми, танци и музика. От 2021 година архивът е достъпен за всички онлайн и дава възможност на публиката да проследи подробно историята на театъра.

Настоящата изложба представя избрани моменти от легендарната история на „Вариетето“, както всички го наричаха. В нея публиката ще открие информация за някои от играните пиеси и да се срещне отново с главните герои в тази както красива, така и малко тъжна приказка. Много от тези творци – в наши дни вече утвърдени актьори, режисьори, хореографи и музиканти – са започнали кариерата си именно в Габрово.

В изложбата са включени видеоинтервюта с някои от тях, както и откъси от постановки. Изложбата може да бъде разгледана в зали 6 и 7 на четвъртия етаж в Музея на хумора и сатирата.

Дигиталният архив е достъпен на http://variete.humorhouse.bg/. Музеят на хумора и сатирата благодари сърдечно на Държавен архив – Габрово и Регионална библиотека “Априлов – Палаузов” за оказаната помощ при събирането на архивни материали. Проектът за дигитален архив бе реализиран с финансовата подкрепа на Министерството на културата.

Сред художествените ръководители на театъра са именити личности като Николай Николаев, Вили Цанков, Сотир Майноловски и Николай Георгиев, а актьорския си прощъпулник на фамозната въртяща се сцена са направили Деница Шопова, Николай Кипчев, Нона Йотова, Къци Вапцаров, Пепа Попзлатева, Тео Елмазов. От по-младото поколение артисти, играли във Вариетето, са Орлин Павлов, Йоана Захариева и Стефан А. Щерев, а на гастрол са идвали звезди като ВГ Трик, Никола Анастасов, Камелия Тодорова, Стефан Мавродиев и много други.

Зареди още

Култура

ИМ – Дряново представя пътешествие във вътрешния свят на Борислава Захариева

Published

on

Художникът Борислава Захариева, един от двамата победители в миналогодишния Национален пленер по живопис “Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще”, ще гостува със своя самостоятелна изложба ”Inner World” (в превод: Вътрешен свят) в Икономовата къща.

Събитието ще се състои на 2 септември, вторник, от 17.30 часа. Ежегодният пленер по живопис за наградата на Дряново се организира от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със Съюза на българските художници. През 2024 г. компетентно жури присъди първото място на двама творци – Борислава Захариева и Константин Марков. Марков вече показа своите творби през юни т.г., а сега идва ред на Захариева да сподели своя вътрешен свят и творчество с публиката в Дряново.

Експозицията ѝ представя произведения, създадени през последните три години – своеобразни живописни експресии, родени от пътувания и дълбоки лични размишления. Художникът разглежда реалността като отправна точка, която пречупва чрез цветови и формални деформации, за да създаде пространства, съществуващи единствено в съзнанието.

По думите на авторката, „Inner World“ изразява начина, по който тя моделира реалността – експресията за нея е ключ, който разрушава условната граница между вътрешния психологичен свят и обективното. Вдъхновението ѝ идва както от природата, така и от литературата. Особено силно я вълнува творчеството на Харуки Мураками, в което открива спокойствие, отдаденост и усещане за самота като път към себе си.

Захариева изследва темата за самотата и вътрешния диалог – може ли човек да се разделя на „части“ в своите мисли, дали тялото е подвластно на ума или обратното, какво остава след спомена за близост и как самотата може да се превърне в състояние на философски конфликт със самия себе си. Нейните творби са визуални отговори на тези въпроси – асоциативни и сюрреалистични, носещи усещане за сън и размисъл.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица