Новини
Областният: Няма от какво да се срамуваме
© Copyright 2014 — Gabrovo News. All Rights Reserved
През тази една година беше свършена немалко по обем работа и считам, че екипът, който работи тук няма от какво да се срамува от престоя си в сградата на Областна администрация – Габрово. Това заяви пред местните медии относно своя отчет за периода 20.06.2013 г. – 10.08.2014 г. областният управител Николай Григоров.
От казаното стана известно, че основната цел на ръководството на Областна администрация – Габрово е било създаване на условия и стремеж за постигане на устойчиво и балансирано развитие на територията на област Габрово. „В рамките на едногодишния период на управление успяхме да създадем условия и нагласа за подкрепа на всички инициативи, които допринасят за благосъстоянието на гражданите и бизнеса“, каза Николай Григоров.
Визията на правителството и съответно на регионалната политика е била фокусирана върху три групи мерки – засилване на социалните програми и преодоляване на младежката безработица; подобряване на бизнес средата и намаляването на административните тежести; мерки за демократизиране на процеса на управление.
„На първо място – създадохме условия за продължаване на положителните тенденции, стартирани от предишните областни управители – продължихме инициативата „Дързостта да бъдеш първи” и отново издадохме тематични календари с информация за габровската индустрия през годините; организирахме подготовката на честванията „Шипченска епопея”; продължихме сътрудничеството с информационния център към Представителството на Европейската комисия в България. Създадохме условия за нормално протичане на Евроизборите и осигурихме постоянно работно място на Районната избирателна комисия в Габрово.
Следвайки основните декларирани приоритети, участвахме в допустимите за Областна администрация социални програми, насърчавайки заетостта и борейки се с младежката безработица: проект „Нов избор – развитие и реализация“ по схема „Развитие“ на ОП „Развитие на човешките ресурси“; Регионална програма за заетост и Национална програма „Сигурност“, реализираща се в 56 кметства и кметски наместничества на територията на Габровска област – общо са назначени 155 лица за отчетния период. Включихме се в проекти за оптимизация на работните процеси и усъвършенстване на човешките ресурси в Областна администрация – Габрово като по този начин индиректно създадохме условия за улесняване на административния процес и обслужване.
Популяризирахме активно дейността на всички комисии и съвети към Областен управител – Габрово и целенасочено демократизирахме процеса на управление като създадохме Обществен съвет към Областния управител на област Габрово. Съветът е учреден на проведено на 04.09.2013 г. учредително събрание. Общественият съвет започна дейността си с 28 членове, като в последствие по тяхна инициатива се присъединиха още двама членове, представители на студентската общност и на гражданското общество в Областта. От учредяването до настоящия момент Общественият съвет е провел 6 редовни заседания на които са разгледани следните обществено значими теми: методиката за изчисляване на такса „битови отпадъци” по ЗМДТ и съответните подзаконови нормативни актове; предложения за промени в закона за училищното и предучилищното образование; договорите по проекта „Интегриран проект за водния цикъл на град Габрово”; популяризирането на Габровска област като атрактивна туристическа дестинация; Плана за управление на Природен парк „Българка”, и др. В изпълнение на взетите от Съвета решения са изпратени писма и предложения до: кмета на Община Габрово, Общински съвет – Габрово, Звеното за изпълнение на проекта „Интергриран проект за водния цикъл на град Габрово”, Министерски съвет,
Министерството на околната среда и водите, Министерството на финансите, Министерството на образованието и науката. Създаването и функционирането на Обществения съвет беше отличено от Фондация за прозрачни регламенти като една от най-добрите практики за партньорство между Областна администрация и структурите на гражданското общество за реализиране на прозрачност в действията на администрациите.
Винаги съм насърчавал диалога с гражданите и през отчетния период са приети и обработени 71 преписки за приемен ден. Проведени бяха 9 приемни дни. Съответно 4 през 2013 г. и 5 през 2014 г. Зам. Областните управители са провели 5 приемни дни. Изнесени приемни бяха проведени през м. ноември 2013 г. в трите общини от областта – Севлиево, Трявна и Дряново. Разгледани са 175 жалби на граждани като на всички е отговорено“, информира още губернаторът на Габрово.
През отчетния период под председателството на Николай Григоров в Областния съвет за развитие са били обсъдени и одобрени важни стратегически и планови документи. През м. септември 2013 г. беше приета Областната стратегия за развитие на област Габрово за периода 2014-2020 (документът, заедно с решението за приемането му, е публикуван на интернет страницата на ОА – Габрово). Съветът одобри Годишния мониторингов доклад за 2012 г. за изпълнение на Областната стратегия за развитие на социалните услуги 2011-2015 г. Съгласувани бяха предварителните регионални генерални планове за водоснабдяване и канализация на две обособени територии – на „Бяла” ЕООД, гр. Севлиево и на „ВиК” ООД Габрово.
Непрекъсната е била още координацията на регионално ниво със секретариата на Регионалния съвет за развитие на Северен централен район (РСР). „Като Областен управител участвах и в заседанията на РСР, свързани с: представяне на планови документи на национално ниво, одобряване на годишни доклади, възможности за финансиране на задължения по Закона за регионалното развитие, обсъждане на ключови проекти за рехабилитация и модернизация на пътната инфраструктура и др.“, допълни областният управител.
Активните мерки в сферата на постигане на устойчиво социално-икономическо развитие чрез координация с териториалните структури са довели до подобряване на контрола и отчетността на дейността на териториалните звена на територията на Област Габрово – изискани са били отчети от 29 регионални структури. Всички са представили информацията в изискуемия срок. От направения анализ става ясно, че териториалните звена изпълняват поставените им задачи.
Очаквайте още актуална информация относно свършеното от областния управител на Габрово и неговия екип на по-късен етап.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Има кули, които просто отброяват часовете. И има кули, около които се ражда град. Часовниковата кула в Трявна е от вторите! Именно на нея бе посветен новият епизод на „Музеят говори“, първия музеен подкаст в България, издание на Исторически музей – Дряново. Гост в предаването бе д-р Ирина Димитрова, уредник в Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна, а водещ бе д-р Венелин Бараков, главен уредник на ИМ-Дряново.
Епизодът продължава темата, започната в предишно издание на подкаста, посветено на часовниковата кула в Дряново, само че този път погледът се насочва към един от най-разпознаваемите символи на Славейковия град. Д-р Димитрова разказва как часовниковите кули се появяват първо в Западна Европа, а по-късно стигат и до българските земи, попаднали тогава в границите на Османската империя, превръщайки се в символ на възрожденския български дух.
Тя обяснява и защо изобщо се появяват – били са необходимост, защото е трябвало да са достатъчно високи, за да се виждат и чуват отдалеч, а камбаненият им звън е служел и като напомняне и обръщане към религиозния храм, независимо дали е бил християнски или мюсюлмански. „Часовниковите кули във всяко населено място са били въпрос на престиж по онова време“, споделя тя.
Първата часовникова кула по българските земи се появява през 1611 г. в Пловдив, а процесът продължава чак до XX век, вървейки ръка за ръка с развитието на обществото и икономическия подем на българските селища. „Бумът на появата на часовникови кули съвпада с периода на българското Възраждане. Османската империя дава „зелена светлина“ за изграждането на такива съоръжения“, казва Димитрова. Трявна не прави изключение – градът и до днес се отъждествява именно с часовниковата си кула.
Строителството ѝ започва през 1813 г. и завършва през 1814 г., а часовниковият механизъм, задвижван от два 50-килограмови камъка, датира от 1815 г. Зад тази история стоят и по-малко познати подробности, за които разказва д-р Димитрова – саможертвата на тревненките, които за строежа на кулата свалят от главите си сокаята, накитът, напомнящ царските корони на болярките от Второто българско царство.
В строителството участват зидари от Брациговската школа — арнаути, а самият строеж не минава без опасности, заради които се налага удължаване на издаденото по онова време от властите разрешение. Построяването на кулата става повод и за възстановяването през 1819 г. на разрушената църква „Свети архангел Михаил“, която заедно с изграденото взаимно училище оформя облика на Трявна. „Площадът е сърцето на града. Там е гъмжилото. Той е историческият недвижим документ за епохата. Площадът в Трявна е единственият запазен възрожденски площад в България“, допълва д-р Димитрова.
В епизода става дума и за грижата към централния градски часовник през годините – от допълнителния налог, наложен на тревненци в началото на 90-те години на XIX век за неговата поддръжка, през ремонта на механизма през 1966 г. и повредата от 1982 г., отстранена с помощта на Илия Ковачев, до традицията, поддържана от 1971 г. насам, всяка вечер в 22:00 часа часовникът да „изпява“ поемата „Неразделни“ на Георги Рафаилов.
Останалата част от разговора с още подробности за кулата и хората, свързани с нея – очаква зрителите и слушателите в новия епизод на „Музеят говори“.
Областният управител на област Габрово Кристина Сидорова свиква консултации за провеждане на изборите за президент и вицепрезидент.
Целта е да бъде избран състав на Районна избирателна комисия. Консултациите ще се проведат този петък, 28 август, от 10.00 часа в Заседателната зала на Областна администрация – Габрово.
Редът, условията и представителството за провеждане на консултациите, както и необходимите документи, са посочени в чл. 60 от Изборния кодекс и Решение № 34-ПВР от 19.08.2026г. на ЦИК.
Кметът на Община Габрово Таня Христова и заместник-кметът инж. Деян Дончев проведоха работна среща с представители на електроразпределителното дружество. Темата бе засилване на институционалния диалог и по-добра координация, както в кризисни ситуации, така и в ежедневната работа.
Поводът бе предстоящият зимен сезон, който изисква превантивни мерки и бърза реакция при аварии. Христова настоя за навременна информация и ясни механизми за комуникация между институциите.
На срещата бяха обсъдени проблеми, сигнализирани от кметове и кметски наместници по населените места: просеки и поддръжка на трасета, чести моментни прекъсвания на тока, компрометирани стълбове и съоръжения, трудности при връзка с националния телефон за клиенти.
Разгледани бяха и три обекта на Общината със забавяне от страна на дружеството, за които е нужна спешна реакция. Христова съобщи, че е отправила покана за среща и към ръководствата на „Енерго-Про Варна“ ЕАД и на дружеството, отговарящо за електроразпределението, с цел трайно партньорство с новото им ръководство.
Общината заявява ангажимент към устойчиво градско развитие и енергийна ефективност – цели, за които доброто взаимодействие с електроразпределителното дружество е ключово.
-
Новинипреди 2 дниБорбата с боровата процесионка продължава
-
Кримипреди един денПиян водач предизвика катастрофа на ул.“Капитан Дядо Никола“ в Габрово
-
Културапреди 7 часаНовият епизод на „Музеят говори“ разказва историята на часовниковата кула в Трявна
-
Новинипреди 12 часаОбластният Кристина Сидорова свиква консултации за президентските избори
-
Новинипреди един денГаброво с ново решение за поливане на градските зелени площи
-
Новинипреди 13 часаКметът на Габрово Таня Христова настоя за по-добра координация с Енергото