Любопитно
Приеми ме на село 2
“Българските села са богатство – богатство от знания, но и богатство на духа. В тях се съхраняват обичаите, традициите и ценностите на нашия народ. Но селата от ден на ден се обезлюдяват все повече и биват заличавани от картата на страната. Младите хора постепенно се отдалечават от своите корени и губят връзка със селото и природата. Наблюдава се тенденция на отдалечаване от традициите и обичаите, които нашият народ има. Родителите на младежите също отиват в селата само на „селски туризъм”, „спа туризъм”, „ски туризъм” и т.н. Селата се превръщат в модерна екзотика, в която постепенно се губи автентичният дух, а традициите и обичаите на нашите баби и дядовци ще останат описани само в учебниците или ще продължат да съществуват в някакъв нов „модерен вариант”. А това, казано в духа на фейсбук, „вече не ми харесва”.

снимка: Община Габрово
Това е част от есето на Вероника Йосифова – автор на идеята за създаване на Мрежа от Приемни села в България. Села, в които възрастни хора приемат младежи от града, с цел съхраняване на българщината и предаване на българските традиции, обичаи и ценности. Своята концепция авторката описва в национален конкурс „Моите идеи за България” през 2012 г.
Реализирането на идеята за Приемни села в България насърчава общуването, обмяната на опит, опознаването между поколенията и стимулира толерантността, разбирателството, взаимодействието и диалога между тях. И не на последно място – тази инициатива спомага за възпитание на младите хора в труд и уважение към труда. Участниците придобиват нови знания и умения и имат възможността да участват в популяризирането на културното наследство на български народ.
През 2013 г. идеята бе припозната, методически разработена, финансирана и реализирана пилотно от Община Габрово в село Новаковци. В рамките на проекта, от 1-ви до 5-ти септември 2013 г. внуците „назаем” не само учиха, работиха и споделяха бита на своите баби и дядовци „под наем”, но в действителност успяха да се докоснат до същината на най-ценните и изконно български добродетели – трудолюбие, гостоприемство, любов към земята и уважение между хората.
Това дава основание на инициаторите да вярват, че има смисъл тази инициатива да достигне до повече хора и вярват, че са намерили едно от възможните решения на съвременните проблеми, свързани с бездуховността, с отдалечаването на младите от земята, традициите, обичаите и всички онези неща, които ни карат да се гордеем, че сме българи.
И през 2014 г. Община Габрово продължава с подкрепата си на идеята за създаване на Мрежа от Приемни села в България. На 7-ми август ще се състои среща на представителите на 5 села, които тази година ще реализират „Приеми ме на село” Новаковци и Стоевци /община Габрово/, Богатово /община Севлиево/, Байкал /община Долна митрополия/ и Зая /община Дряново/. Целта на срещата е оказване на методическа подкрепа на новите Приемни села и споделяне на добра практика от страна на с. Новаковци.
По Програма Култура на Община Габрово през 2014 г. ще бъде финансирано провеждане на инициативата „Приеми ме на село” в габровските села Новаковци и Стоевци, където ще бъдат настанени по 10 младежи на възраст 15-29 години. В рамките на посочения срок за кандидатстване за „внуче назаем”, заявления за участие са подали 72 младежи от цялата страна. Предстои да бъдат избрани участниците за двете села.
Те ще се обучават основно в три направления:

снимка: Община Габрово
Кулинарно наследство – в това направление младежите ще се учат да приготвят традиционни местни специалитети, като ще се опитаме те да преминат през целия цикъл на приготвяне на опредено ястие, напр. Дърпана баница – младежите ще усвояват умения, свързани с доене на кози, приготвяне на домашно сирене, биене на домашно масло, замесване на тесто и т.н. Акцент ще се постави и върху приготвянето на обредни хлябове. Планираме провеждането на конкурси „Питката на баба”, „Баницата на баба”, „Лютеницата на баба”, в които да се включат всички желаещи баби от селото с техните „специалитети”, а младежите да снимат и записват автентични рецепти, които ще бъдат включени в книжката «Приеми ме на село – традиция и бъдеще».
Фолклорни традиции – в това направление младежите ще работят заедно с фолклорните състави към читалищата: ще се разучават народни песни, ще учат народни хора, ще бъдат пресъздадени два народни обичая. Младежите ще работят и на терен – ще изследват, проучват и документират интересни факти, свързани с местния бит, традиции и обичаи. Събраните материали ще бъдат обработени и ще се публикуват в книжката с «Приеми ме на село – традиция и бъдеще».
Традиционни занаяти – в това направление ще се изучават следните занаяти, характерни за с. Новаковци и с. Стоевци – плетене на шапки от слама, плетене на хамак, плетене на кошници от повет, ръчно плетиво и българска бродерия, градинарство. Младежите, които ще се обучават в градинарство, ще придобият и знания за билките, за тяхното използване в природната медицина, ще се наблюдава и вадене на мед от кошерите. Младежите ще записват народни рецепти за различни заболявания. Те ще оформят и малка цветна градинка с алпинеум в центъра на селото. В това направление активно ще се използват експонатите в музея към читалището, които са в съхранени в отлично състояние. Младежите, учещи бродерия, ще изработят различни изделия с мотиви от Българска народна бродерия, като салфетки за студено сервиране, картички и др. Целта е участниците в това направление е да усвоят основни знания и техники, свързани с тези занаяти и да създадат свои готови продукти за 5-те дни на село.
На открито в селото ще се организира и представяне на „Игрите на баба и дядо”. Дядовци и баби ще показват на младежите какви игри са играли в детството си и ще се опитат заедно да ги възпроизведат. Освен в тези 3 направления, младежите могат да помагат със всякаква работа в къщите, където са настанени, като при нужда могат да бъдат организирани за помощ и на други възрастни хора в селото.
Община Габрово ще финансира и създаването на филм „Приеми ме на село – традиция и бъдеще”, който ще показва реализирането на дейностите във всички села, включили се в мрежата от Приемни села, с акцент върху процеса на предаване на знания и умения от жителите на селото към младежите – доброволци.
Филмът ще бъде представен на заключителното събитие по проекта, което ще бъде в Габрово и на което ще бъдат поканени „приемни внучета” и „баби и дядовци под наем” от 5-те села.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Любопитно
Парти край басейна с DJ Mascota в Габрово


В разгара на лятото, Габрово се приготвя за едно от най-очакваните събития на сезона! На 1 август, събота, от 16.00 часа, Комплекс Мечтания отваря врати за едно незабравимо Парти край басейна с DJ Mascota.
Посрещаме 1 август по най-добрия възможен начин – с музика, слънце и настроение, което ще запомним до края на лятото. Зад пулта застава един от любимите на поколения DJ Mascota – артист, чието име отдавна се превърна в синоним на качествена електронна музика и незабравими партита из цялата страна.
С богат опит зад гърба си и усет за това как да запали публиката, DJ Mascota обещава сет и безкомпромисен саунд, които ще подхождат идеално на лятното настроение и красивата локация на Комплекс Мечтания.

Синоптиците обещават отлично време за забавления на открито, а всички предпоставки за едно наистина яко парти вече са налице! Очакват ни много музика, слънце, разхлаждащи напитки и танци до залез слънце – на място с уникална гледка към Габрово и билото на Стара планина, където слънцето огрява до последния си лъч.
Комплекс Мечтания предлага не само страхотна атмосфера, но и простор за игри, басейни за свежи емоции и специални кътове за най-малките, така че партито е повод за цялото семейство, дори докато най-веселата част се случва край басейна.
Ако сте от хората, които се кефят на съвременната електронна музика и търсят перфектния повод да посрещнат лятото с танци и под открито небе – това е вашият шанс. Запазете си място навреме, защото такова парти не се пропуска!
За резервации: 0899 472 075.

Любопитно
Втори ретро парад в Трявна
Култура
Дарена Дечева: Искам да помагам и да бъда полезна на обществото

„Искам да помагам и да бъда полезна на обществото.“ Това заяви в студиото на първия музеен подкаст в страната „Музеят говори“ лъчезарната Дарена Дечева от Дряново, студентка втори курс по логопедия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, която чрез своите текстове и музика набира все по-голяма популярност в социалните мрежи.
Дарена гостува в новия епизод на видеоподкаста на Исторически музей – Дряново, в който разговаря с водещата Мая Денчева и разказва повече за себе си, творчеството си, хобито си, както и за влиянието на социалните мрежи върху съвременните млади хора. Дечева е и авторка на интрото, с което започва всеки епизод на „Музеят говори“.
От 12-годишна възраст тя създава авторска музика, а към днешна дата има над 40 публикувани песни с текстове, написани от самата нея. Работила е с множество артисти и е подгрявала изпълнители като Керана и космонавтите, МОЛЕЦ, DARA и други. Многократно се е включвала и в благотворителни концерти, защото вярва, че всеки от нас носи отговорност да бъде до хората в нужда и да помага чрез това, което обича да прави.
През 2020 г. Дарена бе номинирана от 359 Hip Hop в категорията „Най-добро женско МС“, а през 2021 г. — в категорията „Най-добро МС на годината“. „Въпреки че започнах в хип-хоп средите, с времето разширих стилистичния си диапазон, насочвайки се към по-нежни и мелодични жанрове като R&B, джаз и реге, което ми отвори нови възможности за артистично развитие“, сподели тя.
През 2022 г. в TikTok набраха популярност нейни кавъри – „от чалга в коренно различен стил“, чрез които преобразява поп-фолк парчета в джаз, реге, фънк или блус звучене. Най-популярното ѝ видео има близо 600 000 гледания, а профилът ѝ в платформата е с почти 10 000 последователи.
Същата година тя издава дебютния си албум „СъзДай“ в партньорство с пловдивското студио „Голд лейбъл“, а общият брой гледания в нейния YouTube канал вече надхвърля 111 000.
Преди 2 години, през 2024 г. Дарена се класира във финалния кръг на конкурса New University Talent с авторското си парче „НЯМА МЕ“, което беше излъчено и по BTV Radio. Последното ѝ парче – „Малката тя“, влезе в класацията „НОВО 10“. Пред водещата на подкаста второкурсничката сподели, че е израснала в Дряново, гордее се с това и всеки път, когато се връща обратно, се чувства развълнувана, тъй като за нея градът е дом.

Дарена говори още за своето детство в родния град на Колю Фичето, за спомените си, и засегна темата за семейството, което определи като здравословна среда за личностно развитие на всеки човек.
По думите ѝ малкият град, какъвто е Дряново, крие своите предимства пред големия – например столицата на България. „В големия град забързаното ежедневие и динамиката те правят безразличен към детайлите. В малкия град сякаш хората са по-задружни и си помагат повече“, коментира тя.
Според Дарена, Дряново се е променило в положителна посока през последните години. Като аргумент в тази посока тя посочи, че културен живот в града не липсва, но добави, че би работила повече в посока да промени манталитета на хората. „В Дряново има събития. Не бъдете безразлични към това, което се случва, за да може то да расте!“, призова тя.
Дарена не скри и че преди да запише своето висше образование е била пред дилема и кръстопът накъде да поеме. От думите ѝ стана ясно защо смята, че музиката и логопедията си подхождат повече, отколкото изглежда на пръв поглед. Целият епизод с участието на Дарена Дечева може да бъде изгледан в YouTube канала на Исторически музей – Дряново.

-
Културапреди 7 дниДарена Дечева: Искам да помагам и да бъда полезна на обществото
-
Любопитнопреди 6 дниВтори ретро парад в Трявна
-
Кримипреди 7 дниЗапочва информационна кампания срещу телефонните измами в региона
-
Новинипреди 7 дниСистемен тормоз от глъчки нарушава тишината нощем до зала Орловец
-
Икономикапреди 6 дниЛипсата на кадри е сред водещите проблеми на работодателите
-
Кримипреди 7 дниТрима задържани и над 140 грама наркотици иззе полицията
-
Кримипреди 6 дниИ в Габрово ловят нарушители чрез дрон и необозначени полицейски коли
-
Икономикапреди 6 дниЗапочва трансформацията на Централния общински пазар







