Свържи се с нас

Култура

135 години от първото българско правителство на габровеца Тодор Бурмов

Published

on

снимка: РИМ - Габрово

снимка: РИМ – Габрово

Нова изложба, посветена на 135 години от първото българско правителство на габровеца Тодор Бурмов, може да бъде видяна от днес, 22 юли, в Регионалния исторически музей в Габрово, информира Красимира Чолакова, директор на Музея.

На 19 юли 1879 г.,  след няколко столетия  робство започва работа първото свободно българско правителство. Начело като първи премиер – министър застава габровецът Тодор Бурмов.

Останалите министри в неговия кабинет са М. Балабанов – на външните дела и изповеданията, ген.майор П. Парсенов на – войната, Г. Начовичич – министър на финансите и Д. Греков – министър на правосъдието.

Когато той поема прерогативите да състави правителство, за мнозина най-вече в чужбина, той не е много известен. Преди да застане начело на новата свободна българска държава, има зад гърба си дълъг път на преподавател и журналист.

Роден в село Нова махала – Габровско, той учи в няколко училища и едва 13-годишен заминава за Киев, където далеч от близки и роднини, в течение на 10 години продължава образованието си, което завършва с атестат  на известната Висша духовна академия.

Разделяйки се с изпращачите от  Киевската духовна академия, той синтезира своята бъдеща стратегическа програма: „Вие си оставате тук, дето всичко е наред за вас, но аз отивам там, дето няма още никакъв ред, дето мене предстои не една и не един вид борба – борба за народно просвещение, борба за народна йерархия, борба против чуждите религиозни пропаганди, борба против чуждо и несносно политическо владичество”. Завръща се в България през 1857 г., за  да стане учител в Габровското класно училище. Идвайки тук млад, едва 23-годишен, той прави редица реформи в образованието, разделя учениците, според напредъка който показват, на по-горни и по-долни класове, като поема преподаването на горния клас, в който събира по- силните ученици.

На тях започва да преподава науки, които дотогава не са преподавани в Габрово, а именно: алгебра, геометрия, физика, реторика, френски език и др. За първи път от създавнето на Габровското училище, в края на учебната 1857/1858 г. се провеждат публични изпити, които продължават 4 дни от 9 до 12 юли. Те се използват както за проверяване знанията на учениците, така и за популяризиране на образованието. С тези свои новъведения Тодор Бурмов оставя трайна следа в историята на българското образование. Още като учител в Габрово той активно започава да се занимава и с журналистическа дейност, отстоявайки принципите на православието. Забелязан от цариградската българска община, той е поканен  за редактор на списание „Български книжици”.

снимка: РИМ - Габрово

снимка: РИМ – Габрово

Попадайки в средата на най-влиятелните представители на икономическата и културна общност на българите, бързо се утвърждава като равен на тях. Взема дейно участие в борбата за независима българска църква, водейки ясна и точна полемика с представителите на римската католическа  църква. От Цариград започва и политическата му кариера,която го включва по време на Руско – Турската война от 1877 – 1878 г. в канцеларията на ръководителя на Временното руско управление княз Черкаски и заедно с него присъства на мирния Санстефански договор. След това е издигнат за вицегубернатор на Пловдив и губернатор на София.За тази си дейност той е награден от руското правителство с едно от най-високите отличия – орден „Св.Станислав“ – ІІ степен.

Неговата политическа дейност голяма му  ерудиция го правят естествен претендент за министерския стол. Първото правителство на свободната българска държава просъществува кратко време от 17 юли до 6 декември 1879 г.,но през този малък отрязък от време се поставят основите на новата държавност. Под прякото му ръководство се формират държавните и местните органи за сигурност и вътрешен ред,от които зависи стабилитета на държавата.Формирана е висшата държавна администрация,а под нейно ръководство окръжната и местна власт.

Напускането на поста не прекъсва политическата му дейност, той търси по – точно определение на партията към която принадлежи,като смята,че името на консерватори не е точно и я определя като партия на „благоразумните“. В изострените политически страсти на следосвобожденска България място за благоразумните трудно се намира и постепенно Тодор Бурмов се оттегля от сцената.

Изложбата представя в снимки и документи житейския път на габровеца Тодор Бурмов като учител, журналист, политик и не на последно място като книжовник, през годините от неговото тръгване от родното село до далечна Русия, завръщането му отново по родните места, дейността му в столицата на Османската империя – Цариград и след това в столицата на новоосвободените български земи – София, на един от най-високите държавни постове като първи министър-председател.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

„Апология на сетивността“ от Калоян Христов с представяне в Габрово

Published

on

На 4 април, четвъртък, от 17.30 часа в изложбената зала на Музея на хумора и сатирата в Габрово ще бъде представена новата стихосбирка на поета Калоян Христов „Апология на сетивността“, издание на издателство „Знаци”.

Модератор и водещ на поетичната среща ще бъде Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново.

В представянето ще вземат участие Музикантите Цветомир Цанков и Огнян Тюлюмбаков. Ще участват също актьорите Виктория Василева и Павел Кинчев.

За книгата ще говори Елвира Христова, директор на Националната Априловска гимназия.

Калоян Христов завършва средното си образование в Националната Априловска гимназия (Габрово). Завършва и специалност „Българска филология“ в СУ „Св. Климент Охридски“, както и магистратура към Факултета по педагогика на СУ „Св. Климент Охридски“, специалност „Образователен мениджмънт“. Той е един от създателите и редакторите на литературния сайт Tetradkata.com, както и на издателство „Тетрадката“. Преподвател е по български език и литература в гимназиален етап в Частна немска езикова гимназия „Ерих Кестнер“, гр. София. Води ежегоден курс по творческо писане за ученици.

Литературни изследвания на Калоян Христов са публикувани в сп. „Литературата“ и др. Негови научни разработки са: „Геометрия на пространствата в декоративния роман на Чавдар Мутафов „Дилетант“; „Мегданът и кабинетът като топоси на селото и града“; “Културна биография на Васил Априлов и Габровското училище през погледа на Петко Славейков и Светослав Миларов” и др. През 2018 г. излиза първата му книга с поезия – „Съвпадения“. Негови стихове са публикувани във в. „Литературен вестник“, сп. „Нова асоциална поезия“, сп. „Литературен свят“, сп. „Пламък“, алм. „Зорница“, LiterNet, антологията „Поезия срещу войната“ и др. Участва в международния поетичен пленер „Софийските метафори“ през 2020, 2021, 2022, 2023 г.

По покана на музикантите от група „SoulBmoll“ пише текста на песента „Нова посока“, която става част от първия албум на групата. През 2020 г. се появява втората му стихосбирка – „Солени молекули“ (изд. „Знаци“). Носител е на: Първа награда за поезия в Националния конкурс „Никола Вапцаров“ (2019), Голямата награда за поезия на Националния литературен конкурс „Море“ (2020), Априловска награда за книга на годината в категория „Млад автор“ (2021), два пъти е финалист в международния поетичен конкурс „Мили Дуели“ (2019, 2021), номинация в разширения списък за Националната литературна награда „Перото“ (2021), почетна грамота от Националния литературен конкурс „Владимир Башев“ (2021). Негови стихове са преведени на английски, арабски, сръбски и испански.

Зареди още

Култура

Фотографска изложба показва Габровския карнавал от последните 10 години

Published

on

В деня на шегата, 1 април, от 17.00 часа в Дома на хумора и сатирата ще бъде открита фотографска изложба, посветена на Карнавала в Габрово. Новината оповестиха от местната общинска администрация.

Габровският карнавал? Всеки, който поне веднъж е участвал или присъствал, го свързва със смях и добро настроение, споделени емоции, и, по нашенски – закачливо-заядлива политическа сатира, без която това всенародно веселие не бива. Традицията се заражда в края на 19-ти век, след това празничната Олелийня по Сирни Заговезни се преобразява в Карнавал – и така, вече 101 години, без значение кой е на власт и какъв е политическият режим. Само два пъти габровци пропускат това зрелище – през Втората световна война и в началото на Прехода (1990-1998).

През 21 век Карнавалът, вече част от световното карнавално семейство, е любимо събитие и на гостите на града – десетки хиляди почитатели от страната и чужбина прииждат през третата събота на май.

Воден от своята генетична карнавална пристрастеност, Музеят на хумора и сатирата призова местните фотографи, запечатали моменти от Габровския карнавал през последните 10 години, да се включат в изложбата “10% Карнавал”.

Обръщаме глава назад към усмихнатите лица и темите на Габровския карнавал от 2014 насам: 2014 – „О, времена! О, нрави!“, 2015 – „Габровец и котка по гръб не падат“, 2016 – „Няма такава държава, има такъв град“, 2017 – „Да изкукуригаме от смях“, 2018 – „Габрово, мой малък Брюксел“, 2019 – „Маски горе!“, 2020 – „Между изтока и запада“, 2021 – „Следвай котката“, 2022 – „Кот доди, гад доди!”, 2023 – „Има – няма 100 години” … и се подготвяме за Карнавал 2024, водени от мотото „Make КАРНАВАЛ, not war“.

В изложбата участват фотографите Драгомир Минков, Виктор Маринов, Милчо Милев, Пламен Иларионов и Цветомира Иванова. Фотографската изложба се реализира по идея на Пламен Иларионов.

Зареди още

Култура

Веселина Кожухарова представя творчеството си в Габрово

Published

on

Писателят Веселина Кожухарова ще запознае габровци с творчеството. Домакин на събитието ще бъде Регионалната библиотека „Априлов – Палаузов“, което ще се проведе на 20 март, от 17.15 часа в читалнята „Д-р Петър Цончев“.

Акцентът ще бъде поставен върху най-новия роман „До четвърто коляно“, появил се през пролетта на 2023 година. Книгата запознава читателя с четири поколения жени, белязани от необикновени способности.

Действието се развива преди Освобождението на България и малко след това, а темите засягат човешките добродетели – прошката и обичта, но и омразата, алчността, сребролюбието, греховете.

Веселина Кожухарова е родена и живее в Горна Оряховица, пише стихове и проза. Цялата си кариера тя посвещава на музиката като вокален педагог, ръководител на хорове, вокални групи, основател на частно музикално училище.

Творчеството ѝ включва текстове и музика на песни, пиеси и мюзикъли. Има издадени пет книги: „Жених за царкинята“ (приказки за деца), „Погледни през рамо“, „Между звездите и зората“, „Въглени“ и „До четвърто коляно“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица