Първите топли пролетни вечери ни мамят навън. Съпроводени от вечерната песен на коса, правим още една малка разходка, сядаме в градинката или се отдаваме на сладки приказки на улицата. С падането на мрака птичите песни замлъкват и певците се оттеглят за почивка. И изведнъж! – „Нещо не профуча ли във въздуха?” В здрача се налага да се взрем повторно, но наистина: „Нещо лети и понеже птиците вече спят , може да е само прилеп.”

Топлото време на годината е времето на прилепите. По цяла нощ те са навън на лов за насекоми. Деня прекарват незабелязани като „съседи” на хората зад някоя топла облицована фасада, сред гредите на някой спокоен таван, в някое кухо дърво или пещера. Щом наближи залеза, те се приготвят за полет. Преди всичко крилата изискват внимателни грижи, за да се поддържат еластични и да устояват на натоварванията при летенето. Те са изключително подвижни и прилепите могат да правят забележително сръчни маневри във въздуха.

Честите промени в ритъма на махане и резките завои в много тясно пространство са характерни за полета им. Дори и при пълен мрак прилепите уверено летят в нощта благодарение на съвършената си система за ориентация. Те непрекъснато издават ултразвуци, които ние не чуваме, а от отразеното ехо си създават точна представа за заобикалящата ги среда.

Ако застанете срещу светлото вечерно небе, можете дълго да се наслаждавате на уменията на малките летци. Прилепите имат навика да ходят на лов за насекоми на едно и също място дотогава, докато имат богат улов. Ако една област се окаже особено богата на насекоми, те отново и отново я посещават. „Да се учиш от опита си” е важен принцип за оцеляване при тези усърдни ловци и точността, с която се появяват на едни и същи места е смайваща.

На зигзаг между уличните лампи.

Един от най–малките прилепи от 32-те вида у нас е кафявото прилепче. Размахът на крилата му е 18 см. То е типичен обитател на селата и градовете и може често да се види там. Още в ранните часове на вечерта ентусиазирано снове на зигзаг сред уличните лампи, ловува в градини и около стари дървета или покрай бреговете на водоеми, където се храни с най – различни комари, нощни пеперуди и дори летящи листни въшки. Обикновено лети на височина от 2 до 5 метра, но понякога се приближава и прави кръг около наблюдателя като че ли за да види какво е непознатото препятствие, появило се в ловната му област.

В бръснещ полет над водата.

Блатата, езерата и реките са много богати на насекоми и затова са особено любими на прилепите. Тук водният и дългопръстият нощник ловуват по начин, който не може да се сгреши – профучавайки ниско над водата, непрекъснато хващайки малки насекоми, които загребват дори и от водната повърхност . Те често ловуват по цяла нощ на едно и също място, като един прилеп трябва да хване 4000 насекоми, за да задоволи потребностите си. По време на полет се наблюдават добре с помощта на силно джобно фенерче с червен филтър. Прилепите, по принцип, избягват ярката светлина на прожекторите.

Прилепите в дома си.

Вечерното излитане на колонията е впечатляващо изживяване. В такива случаи човек трябва да е особено внимателен, тъй като прилепите са много чувствителни по отношение на жилището си. Човек не трябва да застава непосредствено под мястото на излитане, а на известно разстояние и в никакъв случай не бива да осветява отвора, през който излитат. Иначе те биха се чувствали много несигурни, което в най–лошия случай би довело до това да изоставят жилището си. Трябва да знаете, че всички наши видове прилепи са силно застрашени и са защитени от закона. Жилищата им не бива да се посещават без специално разрешение.

По техните следи – излети с водач.

Прилепите събуждат у все повече хора желание за нощни преживявания в природата. На много места се предлагат екскурзии, водени от специалисти, където с помощта на детектори се търсят прилепи. Това устройство превръща ултразвуковите сигнали в звуци, които ние, хората, можем да чуем и така да установим присъствието им дори и в мрака на нощта.