Свържи се с нас

Култура

„Култура ON-air“ – медийната платформа на габровските творци

Published

on

снимка: Община Габрово

снимка: Община Габрово

Проектът „Култура ON-air” на фондация „Граждански форум” в значителна степен решава проблем, свързан с липсата на възможности за популяризиране на местния културен продукт на общинско, регионално, национално и международно нива, информират от Община Габрово.

„Култура ON-air” дава шанс да започне архивирането на този продукт за поколенията. Най-общо проектът би могъл да се раздели на две съставни части:

1.Изработване и пускане в действие на онлайн-платформа, чрез която да се даде възможност на потребителите да се запознават с местния културен продукт (чрез аудио и видео предавания, текст, снимки и др. и чрез архивиране).

2.Реализация на предавания (аудио и видео) и публикации, свързани с културата на Габрово.

Идеята ще продължи да се реализира и развива във времето, чрез възможностите на публично-частното партньорство, привличането на донори от частен и обществен характер, предлагане на възможности за реклама.

Културният продукт, създаван от местната общност на Габрово, достига до ограничен кръг хора със специализиран интерес в дадена област на културата. Има проблем с медийното популяризиране, разпространението на произведения на изкуството и архивирането им. Габрово е община с изключително влошаваща се медийна среда. Тенденцията се задълбочава с времето. Днес сме свидетели на големи национални медийни обединения, които съчетават различни варианти на разпространение – телевизии се обединяват с радия и интернет сайтове. Това се прави, за да се отговори на предизвикателствата на следващите 10 години. През този период ще започнат да функционират медии, които ще бъдат съвсем различни от известните днес сайтове. Публикуването на информация в тези медии ще става все по-скъпо. Влошаващата се медийна среда в Габрово има много важна връзка с културата, която се създава от местната общност. Нейният продукт е достъпен само на специализирани места – галерии, концертни зали, библиотеки. От друга страна има голяма заплаха от намаляване на потенциала на габровските медии и е на лице невъзможност, чрез сега действащите такива, да се достигне до широката публика в самата община, в страната и извън нея. Създаването на специализирана в областта на културата интернет-платформа „Култура ON-air” е важен елемент от решението на този проблем. Тя дава шанс за популяризирането, разпространението и архивирането на културен продукт от местен характер и възможността на аудиторията да го ползва по всяко време. Така се отговаря на една важна социална необходимост и биха могли да се ангажират нови публики.

Въпреки че най-отдалеченото село на община Габрово е едва на 20 км от центъра на града, значителна част от населението няма пряк достъп до местна информация. Това се отнася особено за информацията, свързана с проявите на културните общности. Релефът не позволява навсякъде да се слуша радио, но дори да не беше така, над 90% от лицензите, издадени от съответните органи, са за столични радия. Местна телевизия няма. Днес дори в най-малките села на община Габрово достига цифрова телевизия, но това много малко касае местната култура, която рядко попада в полезрението на националните медии. Културният продукт много често не е комерсиален, което го прави не така привлекателен за медии с частна инвестиция.

В Габрово няма специализиран и масово достъпен архив за продуктите, създадени в областта на културата. Една от важните функции на „Култура ON-air” ще бъде да събира и архивира културни произведения от различни области и да гарантира тяхната достъпност за аудиторията от различни части на света.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Излезе второто издание на „(Не)Познатият Колю Фичето“

Published

on

От печат излезе второто допълнено издание на книгата „(Не)познатият Колю Фичето(1800 – 1881)“ – труд, който отново насочва вниманието към делото на един от най-значимите строителни майстори в българската история. Изданието е реализирано от Исторически музей – Дряново със собствени средства на институцията и с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България. Книгата е отпечатана от издателство „Фабер“.

И в двете издания автор е д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново, задълбочен изследовател на живота и делото на Колю Фичето. В новото, допълнено издание, той насочва своята изследователска работа към църквите, построени от родения в Дряново майстор, и представя множество нови данни за тяхната архитектура и строителна специфика.

Книгата проследява в хронологичен ред пътя на храмовете – от най-ранните творби на Колю Фичето, изградени по модела на псевдобазилики, до зрелите му произведения, при които майсторът вече изгражда куполни базилики: по-просторни, светли и монументални църкви, отразяващи неговото усъвършенствано архитектурно мислене и нарастващо майсторство с годините.

Богато илюстрована, книгата представя пред читателите емблематичните строежи на Колю Фичето – църкви, жилищни къщи, камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, представляващи наследство, което и днес будят възхищение с красотата и трайността си.

Изданието не просто напомня за вече известните паметници на строителя, а внася нови, систематизирани знания за конструктивните решения, влиянията, строителните и декоративни техники, използвани от Първомайстора.

За чуждестранните ценители на архитектурното наследство, разширеното издание на книгата предлага и резюме на немски език, за разлика от първото, при който то на английски.

Втората допълнена книга „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ вече е в наличност на касата на Исторически музей – Дряново, а желаещите могат да я поръчат и онлайн през сайта на институцията.

Зареди още

Култура

Мария Алексиева спечели Наградата на Дряново за живопис за 2026 година

Published

on

Мария Алексиева е носителят на Наградата на Дряново за живопис за 2026 година и победител в Петия национален пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“. Отличието ѝ бе присъдено снощи, 5 юли, в Икономовата къща, където бе обявено името на победителя и бе открита изложба с творбите на тазгодишните участници в инициативата.

Наградата, която дава на притежателя си правото да представи самостоятелна изложба през 2027 година, бе връчена на Мария Алексиева от Надя Петрова – една от двете миналогодишни победителки. Творбите на петимата художници, участвали в тазгодишния пленер, бяха оценени от жури в състав Даниела Чулова-Маркова и Никола Енев от Съюзa на българските художници, заместник-кметът на oбщина Дряново Диляна Джеджева и художникът Антон Антонов, уредник в Исторически музей – Дряново. Членовете на журито споделиха, че определянето на победителя се е оказало изключително трудна задача, заради високото качество на всички нарисувани и представени картини.

Домакинът на събитието Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, приветства присъстващите на откриването на изложбата и поздрави Мария Алексиева с наградата. Той отбеляза, че петото издание на пленера затвърждава мястото му сред най-значимите подобни инициативи в страната. Христов анонсира и намерението на дряновския музей да издаде луксозен каталог, включващ всички творби, наградени през годините и останали във фонда на институцията, дарени от участвалите в пленера художници. Директорът благодари специално на Съюза на българските художници за партньорството и на Община Дряново за организацията на събитието.

С думи на благодарност се обърна и заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева, която подчерта, че всяка година Националният пленер по живопис оставя нещо стойностно за града. По думите ѝ тазгодишната изложба е най-богатата в историята на инициативата, а самото Дряново – градът на майстор Колю Фичето, е предложило на пленеристите творческа обител и вдъхновение, които те са претворили чрез багри и светлосенки, улавяйки неповторимата архитектура и дух на населеното място.

Развълнувана от отличието, Мария Алексиева благодари за наградата и сподели, че е приятно изненадана. „Мисля, че това е един от най-прекрасните пленери! Благодаря за наградата! Благодаря и на всички гости на изложбата, че ни уважиха“, заяви тя.

В продължение на пет дни петимата художници: Ивелина Петрова, Весела Николова, Нели Гашарова, Силвана Илиева и Мария Алексиева, търсиха вдъхновение и пресъздадоха в своите картини красотата на родния град на майстор Колю Фичето. Пленерът по живопис се проведе от 1 до 5 юли и бе организиран от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със СБХ.

Зареди още

Култура

Хумористичният спектакъл „Кантора ф селу“ ще бъде представен в Габрово

Published

on

Този петък, 3 юли, в Читалня „Д-р Петър Цончев“ на РБ „Априлов – Палаузов” от 17.15 ч. Рада Цонева и Павлина Йосева ще представят хумористичния спектакъл по техни стихове „КАНТОРА Ф СЕЛУ“, както и подбрани стихове от свои самостоятелни стихосбирки.

Рада Цонева живее в Дрезден, Германия от 10 години, но започва да пише своите стихове едва преди 5 години. Носталгия по родината, липсата на пълноценна и качествена връзка с нейните деца, майка и роднини са част от причините, които я подтикват да хване перото. Бързо добива популярност във Фейсбук с ироничния псевдоним „Поетесата с метлата” и читателите я подтикват да издаде стиховете си в книга.

Към днешна дата Рада Цонева е автор на цели три самостоятелни стихосбирки, а именно: „Тя е всичко“, “ Рецепти за щастие“ и „Тъгата е любов“, както и съавтор в компанията на поетесата Павлина Йосева, в още две хумористични стихосбирки, както следва: „Смехоранки“ и „Кантора ф селу“, по които са правени над 20 представления в България и Германия.

Павлина Йосева е родена на 24 май в град Шумен. Има няколко издадени книги със стихове – „Трудна за сънуване” 2006; „Още тишина” 2011, хумористичната „Еротика по селски” 2011, която е със стихове, написани на североизточен диалект. През 2013 излиза двуезичната “Отвъд тишината“, която е представена в Санкт Петербург, Русия през септември същата година. През 2020 г. издава книгата „И тъмното почва да свети“ – избрано, а през 2021 – мъничката книжка „Свободата е в карантина“.

Книжката за деца „Пуф, Пиф и Паф – трите прасенца, приказка в рими“ става факт през 2023 г., а през март 2025 г. – „Слънцето ме поиска“. Двете с Рада създават хумористичната книга „СмехОранки“, по която правят сценарий и представление, за да веселят своите почитатели.

Павлина е носител на множество национални литературни награди. Член е на съюза на шуменските писатели и на Санктпетербургския писателски съюз. Тя е художник и има участия в общи, международни и благотворителни изложби. Досега е осъществила осем самостоятелни изложби в България и чужбина. Автор е на няколко документални филма като режисьор и оператор. В литературното пространство е популярна с никнейм pin4e.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица