© Copyright 2014 — Gabrovo News. All Rights Reserved

Казват, че един народ се разбира какъв е по обществените тоалетни, гробищните паркове и паметниците на героите му. Днес ми стана тъжно, когато видях снимки тук пред паметника на Никола Дончев Войновски – дясната ръка на Христо Ботев, единствен от неговата чета с военно образование, който поддържа дисциплината между четниците на парахода „Радецки“. Слизането на четата на българския бряг е било възложено на него. Той е душата на четата, а Ботев – сърцето й. На Веслец той намерил дори време за военно обучение на четниците и ги запознал със значението на военната дисциплина. След боевете във Врачанския балкан и загиването на Ботев повежда останалите живи от четата през Балкана за Тракия. С него тръгват само 15 души, останалите се пръскат. След 5-6 дена скитания, изморени, гладни, капнали за сън, намират прикритие някъде около Троян и Тетевен. Лягат да спят. Турска потеря ги напада. Войновски е убит, а главата му е отрязана от турците и занесена в Троян.

Няма да ви разказвам повече за този голям българин, за да не подценявам познанията ви по история. Мисълта ми е как изглежда днес паметника му. Обрасъл е в трева!!! Общината не намери двама работници, за да го подредят поне за празника 2 юни. То е сигурно, че кметицата едва ли знае кой е Никола Войновски, щом на 1 ноември пред паметника на Априлов в тържественото си слово спомена, че се намира пред паметника на Левски. Но цветя от нея имаше. Формално! Нали знаете, че днес всичко е формално…Нещата направени с любов се виждат и от слепите…Тъгувам. Истински тъгувам… Днес, точно в 12. 00 ч., когато наведох глава в памет на Ботев и неговите четници откровено си помислих:“Как можаха тези големи мъже да дадат живота си за свине като нас…?“

Питам Общината. Защо паметника на Никола Войновски е в този вид. Защо паметника на Ран Босилек години наред е без букви /останали са 5-6/, защо на паметната плоча към реката не съм видяла никога цвете. Защо нямат паметници Иван Гюзелев, Тодор Бурмов и други големи габровци. Защо, господа от Общината, нехаете за нашата българска памет? Защо мразите не само нас и правите живота ни ад, ами мразите и тези, които са си дали живота и за вас. Как живеете без памет? Знам как… Аз и много като мен – плащаме данъци. И бих желала една скромна сума да се дава за паметници на големи българи, за да бъдат поддържани и правени нови. Заспивайки тази вечер пак ще се запитам:“Как можаха тези големи мъже да дадат живота си за свине като нас?

Автор: Мирела Костадинова – доктор по философия.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730