Свържи се с нас

Култура

Спектакълът “5 х 5 + 1” гостува и в Габрово

Published

on

5x5+1_web_posterНов амбициозен танцов проект ще направи своята премиера в Деня на българската култура, на 24 май в София, на сцената на театър “Сълза и смях”, след което ще гостува в Пловдив, Бургас, Велико Търново и Габрово. В световната столица на хумора спектакълът ще гостува на 31 май, събота в Дома на културата „Емануил Манолов“.

Билети ще се продават в театрите и местните градски каси, както и в мрежата на Ивентим и партньорските им каси в различни търговски вериги в страната.

Секция Танцови миниатюри:
5х5 е матрица пълна с човешки взаимоотношения – физически, емоционални, високи, ниски, всекидневни, необичайни.

Пeтър Илиев (артистичен директор):
„Първоначално, когато говорих с Тереза и Крисчън им казах, че искам този спектакъл да е нещо много смело и провокативно – и като подход и изразни средства, и в начините, по които представя и говори за човешките взаимоотношения. В един момент неусетно всички започнахме да работим в тази посока…“
(+1) е артистичната изненада в спектакъла – в хода на работа той преля извън своята рамка, търсейки и искайки да среща и събира заедно различни творчески перспективи, да създава диалог между тях.
(+1) също така обозначава екип – екип от съмишленици в танца, музиката и по-обхватно – в изкуството, които са отворени и толерантни да преодолеят различията си, за да създават заедно.

„Паралелни животи“ от Крисчън ван Хауърд (Ню Йорк)
„Паралелни животи“ е танцова миниатюра, създадена специално за концепцията „5х5+1“. Ансамбловата й композиция подчертава споделените очевидности, мрежата от значими връзки и добродетели, плетяща се между петимата танцьори. Това въплътено в движение познание за другия разкрива чувство на уют и сигурност, което провокират у нас познатите пространства и ситуации. „Паралелни животи“ разплита тези прагове на познатост, откривайки по този начин нови стратегически позиции в общуването.

„Валс“ от Петър Илиев (Фондация „Танцово изкуство – Илиев“)
Валсът изразява един висок регистър на човешка комуникация, в който формата на общуване има голямо значение. Но човешките взаимоотношения, облечени в тази форма, често не са нито толкова възвишени нито толкова необичайни… Валсът на 5х5, между другото е доста различен дори по форма – преоблекли сме го до неузнаваемост – изненадвайки чистосърдечно дамата, отговорна за изготвянето на костюмите ни.
„Черга“, „пътека“ или „килим“ от Петър Илиев (Фондация „Танцово изкуство – Илиев“)
„Черга“, „пътека“ или „килим“ – а всъщност едно много провокативно за критиката на българския танц и любителите на българския фолклор Четворно. Това е буквално Четворно без един ръкав. В България специфични ритмики като 7/8-те на Четворното веднага повличат след себе си тежки и драматични съотнасяния с национална идентичност, фолклорни области и специфики. Четворното в 5х5, обаче, не само няма ръкав, но няма и носия – свалили сме от него всички белези на фолклорната традиция и сме го оставили абстрактно и красива по работно танцово облекло.
„Нещо трето, или +1“ от Здравко Костадинов (София, Groovez/Studio Dance Zone)
Имате ли приятели? Срещате ли нови ? Помагате ли им? Какво мислите за тях? Какво те мислят за вас? А сигурни ли сте, че искате да знаете абсолютно всичко, което си мислите един за друг? В сложната математика на човешките взаимоотношения приятелството има своите плюсове и минуси, както и различните свои етапи – от запознанството до разочарованието и последвалото, макар и простено, безразличие.
Здравко Костадинов: „За първи път ще поставям нещо подобно на сцена – по-дълго, с авторска музика, на която да представям себе си като хореограф. Надявам се да се сработим с танцьорите – разбрах че всички ще бъдат балетисти… Това също ще е нещо ново. Ще вложа доста, за да ги накарам да се движат като мен и заедно да сътворим нещо трето – техния стил, моя стил, за да се получи нещо по-добро от две разделени страни.“

Остава да видим дали тази среща ще има щастлив край…
„И те се оттеглиха зад стена от безстрастно безразличие“ от Тереза Рут Хауърд (Ню Йорк)
„И те се оттеглиха зад стена от безстрастно безразличие“ е екзотичен танцов разказ за власт, контрол, подчинение, страст и за безразличието, което запълва вакуума помежду им. Пренесени в света на сънищата, партньорите се сблъскват и разминават един с друг, изследвайки емоционалните пейзажи на различни връзки, преувеличени и изкривени през индивидуалните подсъзнания, сърца и умове.

йКратко от Петър Илиев (Фондация „Танцово изкуство – Илиев“)
йКратко е много специфична буква от българската кирилица, вдъхновила Петър Илиев за тази характерна миниатюра. Всъщност иКратко е вдъхновението на едно малко любознателно дете – синът на Петър – Роби. Далеч от тежките философски рефлексии, той търси радостта от познанието на всеки нов любопитен факт.
иКратко е динамичната игра на буквите на кирилицата, търсещи да оформят ново изречение, което да заинтригува и запали въображението на публиката, така както детското въображение се пали и задава хиляди въпроси – защо пък йКратко, какво е йКратко, колко е кратко… ха, йКратко!

Секция Музика:
Петър Ралчев е една от най-ярките звезди на съвременната българска музикална сцена. Създател на уникален стил, който той описва като “виртуозност, мелодичност, богата хармония и импровизация”, той е източник на вдъхновение за много млади акордеонисти по света днес. Дълбокото познаване на народната музика, съчетано със солидно класическо образование от „Националното училище за музикално изкуство“ в Пловдив, му позволяват да се развие неимоверно и да надхвърли традицията.
Петър Ралчев и Петър Илиев се познават от дълги години и са си сътрудничили в много посоки. Музикалното творчеството на Ралчев е вдъхновявало артистичния директор на „5х5+1“ не еднократно, но в настоящия проект за първи път той облича в плътен и завършен танцов текст музикалните му композиции.
„За мен Петър Ралчев стъпва на една много строга традиция, вкоренена в българския фолклор, като я развива и й придава нов живот, прави я по-добра. До голяма степен това е моята цел що се отнася до българското танцово изкуство.“ П. Илиев
Пейо Пеев е възпитаник на Средното музикално училище „Филип Кутев“ в Котел и „Академията за музикално и танцово изкуство“ в Пловдив. Професионалната си реализация започва в Държавния ансамбъл за народни песни и танци „Филип Кутев“. След това продължава в световноизвестното танцово шоу „Riverdance“, а от 2000 г. е солист в Оркестъра за народна музика при БНР.
Пейо Пеев е изключително интересен като автор, защото представлява едно ново поколение български музиканти – неговото творчество се полага, но и излиза далеч извън рамката на фолклорната и етно-джаз традицията ни, в посока от една стана класически, а от друга електронен синтетичен звук, сплитайки ги в негов особен собствен стил.
Неповторимия саундтрак на 5х5+1 е резултатът от съвместната работа на тези две имена в съвременната българска музика. Зад живото му претворяване, от своя страна, стои музикантски екип, който включва едни от най-значимите изпълнители на българския джаз в момента:
• Стоян Янкулов – Стунджи (ударни)
• Ангел Димитров (китара и тамбура)
• Борис Таслев (бас)

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Разгледайте изложбата „Ах, това Вариете“

Published

on

От 28 август до 20 октомври Музеят на хумора и сатирата представя “Ах, това Вариете” – изложба, базирана на онлайн архива, посветен на Експерименталния сатиричен вариететен театър в Габрово. Тя може да бъде разгледана в зали 6 и 7 на четвъртия етаж.

Вариететният театър в Габрово е емблематична институция, съществувала в периода 1985 – 1999 г. под един покрив с Дома на хумора и сатирата. През настоящата година се навършиха 40 години от неговото откриване.

Габровци с умиление си спомнят за уютните вечери, прекарани в характерната барова атмосфера сред талантливи актьори, бляскави костюми, танци и музика. От 2021 година архивът е достъпен за всички онлайн и дава възможност на публиката да проследи подробно историята на театъра.

Настоящата изложба представя избрани моменти от легендарната история на „Вариетето“, както всички го наричаха. В нея публиката ще открие информация за някои от играните пиеси и да се срещне отново с главните герои в тази както красива, така и малко тъжна приказка. Много от тези творци – в наши дни вече утвърдени актьори, режисьори, хореографи и музиканти – са започнали кариерата си именно в Габрово.

В изложбата са включени видеоинтервюта с някои от тях, както и откъси от постановки. Изложбата може да бъде разгледана в зали 6 и 7 на четвъртия етаж в Музея на хумора и сатирата.

Дигиталният архив е достъпен на http://variete.humorhouse.bg/. Музеят на хумора и сатирата благодари сърдечно на Държавен архив – Габрово и Регионална библиотека “Априлов – Палаузов” за оказаната помощ при събирането на архивни материали. Проектът за дигитален архив бе реализиран с финансовата подкрепа на Министерството на културата.

Сред художествените ръководители на театъра са именити личности като Николай Николаев, Вили Цанков, Сотир Майноловски и Николай Георгиев, а актьорския си прощъпулник на фамозната въртяща се сцена са направили Деница Шопова, Николай Кипчев, Нона Йотова, Къци Вапцаров, Пепа Попзлатева, Тео Елмазов. От по-младото поколение артисти, играли във Вариетето, са Орлин Павлов, Йоана Захариева и Стефан А. Щерев, а на гастрол са идвали звезди като ВГ Трик, Никола Анастасов, Камелия Тодорова, Стефан Мавродиев и много други.

Зареди още

Култура

ИМ – Дряново представя пътешествие във вътрешния свят на Борислава Захариева

Published

on

Художникът Борислава Захариева, един от двамата победители в миналогодишния Национален пленер по живопис “Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще”, ще гостува със своя самостоятелна изложба ”Inner World” (в превод: Вътрешен свят) в Икономовата къща.

Събитието ще се състои на 2 септември, вторник, от 17.30 часа. Ежегодният пленер по живопис за наградата на Дряново се организира от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със Съюза на българските художници. През 2024 г. компетентно жури присъди първото място на двама творци – Борислава Захариева и Константин Марков. Марков вече показа своите творби през юни т.г., а сега идва ред на Захариева да сподели своя вътрешен свят и творчество с публиката в Дряново.

Експозицията ѝ представя произведения, създадени през последните три години – своеобразни живописни експресии, родени от пътувания и дълбоки лични размишления. Художникът разглежда реалността като отправна точка, която пречупва чрез цветови и формални деформации, за да създаде пространства, съществуващи единствено в съзнанието.

По думите на авторката, „Inner World“ изразява начина, по който тя моделира реалността – експресията за нея е ключ, който разрушава условната граница между вътрешния психологичен свят и обективното. Вдъхновението ѝ идва както от природата, така и от литературата. Особено силно я вълнува творчеството на Харуки Мураками, в което открива спокойствие, отдаденост и усещане за самота като път към себе си.

Захариева изследва темата за самотата и вътрешния диалог – може ли човек да се разделя на „части“ в своите мисли, дали тялото е подвластно на ума или обратното, какво остава след спомена за близост и как самотата може да се превърне в състояние на философски конфликт със самия себе си. Нейните творби са визуални отговори на тези въпроси – асоциативни и сюрреалистични, носещи усещане за сън и размисъл.

Зареди още

Култура

За житейската съдба на двама генерали, взели участие в Шипченската епопея

Published

on

В дните на 15-тото по ред Национално честване на Шипченската епопея ще Ви припомним за съдбата на две личности, взели пряко участие в събитията през август 1877 г. и за кратко пребивавали в Габрово, но остави своите следи в българската история. Това са командирът на Десета опълченска дружина майор Доршпрунг (както се подписвал саморъчно), едно малко известно име за широката публика и най-малкият опълченец, участвал в Руско-турската война 1877/1878 г. – Тодор Василев Габаров.

В края на месец юли в Габрово се сформира Десета опълченска дружина, от така наречената втора серия. От града и от съседните села и колиби се записват за доброволци в нея 172 мъже, от Дряновско 37 и Севлиевско 10. Това е военното формирование, в което габровци имат най-голям брой числен състав от всички останали дружини. Честта да бъде командир на „габровската“ дружина е възложена със заповед от 28 юли 1877 г. на майор Иван Петрович Доршпрунг-Целица (в официалните документи на руското командване винаги е изписван с двете фамилни имена). Неговото име присъства в редица документи – рапорти, писма, телеграми и др. Той остава командир на дружината от първия ден на нейното създаване до разформироването ѝ през месец юли 1878 г., но биографични данни за него липсват в историческите изследвания и до момента няма известна негова снимка или рисуван портрет.

За едно българско момче срещата с майор Доршпрунг-Целица като командир на Десета опълченска дружина има съдбоносно значение – това е Тодор Василев Габаров. През юни 1877 г. той заедно с майка си е оцелял от турските зверства след опожаряването на Стара Загора и настъплението на турската войска към прохода Шипка. Те са част от бежанския поток към спасителния Балкан и Габрово. В с. Зелено дърво командирът на дружината се среща с Тодор Василев, будно и любознателно момче, което иска да воюва за свободата на поробеното си отечество. По негово желание и със съгласието на майка му на 15 октомври 1877 г. той официално е зачислен в 4-та рота на 10-та дружина с командир майор Иван Петрович Доршпрунг-Целица. След време ще се установи, че той е най-младият опълченец, записал се и участвал в Руско-турската война от 1877 – 1878 г.

Цялата статия на Катя Гечева, главен уредник в РИМ – Габрово, можете да прочетете в страницата на музея на адрес: http://h-museum-gabrovo.bg/?p=17409.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица