Култура
Спектакълът “5 х 5 + 1” гостува и в Габрово
Нов амбициозен танцов проект ще направи своята премиера в Деня на българската култура, на 24 май в София, на сцената на театър “Сълза и смях”, след което ще гостува в Пловдив, Бургас, Велико Търново и Габрово. В световната столица на хумора спектакълът ще гостува на 31 май, събота в Дома на културата „Емануил Манолов“.
Билети ще се продават в театрите и местните градски каси, както и в мрежата на Ивентим и партньорските им каси в различни търговски вериги в страната.
Секция Танцови миниатюри:
5х5 е матрица пълна с човешки взаимоотношения – физически, емоционални, високи, ниски, всекидневни, необичайни.
Пeтър Илиев (артистичен директор):
„Първоначално, когато говорих с Тереза и Крисчън им казах, че искам този спектакъл да е нещо много смело и провокативно – и като подход и изразни средства, и в начините, по които представя и говори за човешките взаимоотношения. В един момент неусетно всички започнахме да работим в тази посока…“
(+1) е артистичната изненада в спектакъла – в хода на работа той преля извън своята рамка, търсейки и искайки да среща и събира заедно различни творчески перспективи, да създава диалог между тях.
(+1) също така обозначава екип – екип от съмишленици в танца, музиката и по-обхватно – в изкуството, които са отворени и толерантни да преодолеят различията си, за да създават заедно.
„Паралелни животи“ от Крисчън ван Хауърд (Ню Йорк)
„Паралелни животи“ е танцова миниатюра, създадена специално за концепцията „5х5+1“. Ансамбловата й композиция подчертава споделените очевидности, мрежата от значими връзки и добродетели, плетяща се между петимата танцьори. Това въплътено в движение познание за другия разкрива чувство на уют и сигурност, което провокират у нас познатите пространства и ситуации. „Паралелни животи“ разплита тези прагове на познатост, откривайки по този начин нови стратегически позиции в общуването.
„Валс“ от Петър Илиев (Фондация „Танцово изкуство – Илиев“)
Валсът изразява един висок регистър на човешка комуникация, в който формата на общуване има голямо значение. Но човешките взаимоотношения, облечени в тази форма, често не са нито толкова възвишени нито толкова необичайни… Валсът на 5х5, между другото е доста различен дори по форма – преоблекли сме го до неузнаваемост – изненадвайки чистосърдечно дамата, отговорна за изготвянето на костюмите ни.
„Черга“, „пътека“ или „килим“ от Петър Илиев (Фондация „Танцово изкуство – Илиев“)
„Черга“, „пътека“ или „килим“ – а всъщност едно много провокативно за критиката на българския танц и любителите на българския фолклор Четворно. Това е буквално Четворно без един ръкав. В България специфични ритмики като 7/8-те на Четворното веднага повличат след себе си тежки и драматични съотнасяния с национална идентичност, фолклорни области и специфики. Четворното в 5х5, обаче, не само няма ръкав, но няма и носия – свалили сме от него всички белези на фолклорната традиция и сме го оставили абстрактно и красива по работно танцово облекло.
„Нещо трето, или +1“ от Здравко Костадинов (София, Groovez/Studio Dance Zone)
Имате ли приятели? Срещате ли нови ? Помагате ли им? Какво мислите за тях? Какво те мислят за вас? А сигурни ли сте, че искате да знаете абсолютно всичко, което си мислите един за друг? В сложната математика на човешките взаимоотношения приятелството има своите плюсове и минуси, както и различните свои етапи – от запознанството до разочарованието и последвалото, макар и простено, безразличие.
Здравко Костадинов: „За първи път ще поставям нещо подобно на сцена – по-дълго, с авторска музика, на която да представям себе си като хореограф. Надявам се да се сработим с танцьорите – разбрах че всички ще бъдат балетисти… Това също ще е нещо ново. Ще вложа доста, за да ги накарам да се движат като мен и заедно да сътворим нещо трето – техния стил, моя стил, за да се получи нещо по-добро от две разделени страни.“
Остава да видим дали тази среща ще има щастлив край…
„И те се оттеглиха зад стена от безстрастно безразличие“ от Тереза Рут Хауърд (Ню Йорк)
„И те се оттеглиха зад стена от безстрастно безразличие“ е екзотичен танцов разказ за власт, контрол, подчинение, страст и за безразличието, което запълва вакуума помежду им. Пренесени в света на сънищата, партньорите се сблъскват и разминават един с друг, изследвайки емоционалните пейзажи на различни връзки, преувеличени и изкривени през индивидуалните подсъзнания, сърца и умове.
йКратко от Петър Илиев (Фондация „Танцово изкуство – Илиев“)
йКратко е много специфична буква от българската кирилица, вдъхновила Петър Илиев за тази характерна миниатюра. Всъщност иКратко е вдъхновението на едно малко любознателно дете – синът на Петър – Роби. Далеч от тежките философски рефлексии, той търси радостта от познанието на всеки нов любопитен факт.
иКратко е динамичната игра на буквите на кирилицата, търсещи да оформят ново изречение, което да заинтригува и запали въображението на публиката, така както детското въображение се пали и задава хиляди въпроси – защо пък йКратко, какво е йКратко, колко е кратко… ха, йКратко!
Секция Музика:
Петър Ралчев е една от най-ярките звезди на съвременната българска музикална сцена. Създател на уникален стил, който той описва като “виртуозност, мелодичност, богата хармония и импровизация”, той е източник на вдъхновение за много млади акордеонисти по света днес. Дълбокото познаване на народната музика, съчетано със солидно класическо образование от „Националното училище за музикално изкуство“ в Пловдив, му позволяват да се развие неимоверно и да надхвърли традицията.
Петър Ралчев и Петър Илиев се познават от дълги години и са си сътрудничили в много посоки. Музикалното творчеството на Ралчев е вдъхновявало артистичния директор на „5х5+1“ не еднократно, но в настоящия проект за първи път той облича в плътен и завършен танцов текст музикалните му композиции.
„За мен Петър Ралчев стъпва на една много строга традиция, вкоренена в българския фолклор, като я развива и й придава нов живот, прави я по-добра. До голяма степен това е моята цел що се отнася до българското танцово изкуство.“ П. Илиев
Пейо Пеев е възпитаник на Средното музикално училище „Филип Кутев“ в Котел и „Академията за музикално и танцово изкуство“ в Пловдив. Професионалната си реализация започва в Държавния ансамбъл за народни песни и танци „Филип Кутев“. След това продължава в световноизвестното танцово шоу „Riverdance“, а от 2000 г. е солист в Оркестъра за народна музика при БНР.
Пейо Пеев е изключително интересен като автор, защото представлява едно ново поколение български музиканти – неговото творчество се полага, но и излиза далеч извън рамката на фолклорната и етно-джаз традицията ни, в посока от една стана класически, а от друга електронен синтетичен звук, сплитайки ги в негов особен собствен стил.
Неповторимия саундтрак на 5х5+1 е резултатът от съвместната работа на тези две имена в съвременната българска музика. Зад живото му претворяване, от своя страна, стои музикантски екип, който включва едни от най-значимите изпълнители на българския джаз в момента:
• Стоян Янкулов – Стунджи (ударни)
• Ангел Димитров (китара и тамбура)
• Борис Таслев (бас)
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Гала Савчева с ново престижно отличие и музикален проект

Гала Савчева бе удостоена с еднолично първо място на XIII-ото издание на международния конкурс „The Sound of Time“ („Звукът на времето“). Отличието тя завоюва с акапелно изпълнение на северняшката народна песен „Соколе, сиви соколе“, впечатлило журито със своята автентичност и вокално майсторство.

Постижението е резултат от последователна работа, професионализъм и отдаденост към българското музикално изкуство. Съществен принос за успеха има нейният вокален педагог д-р Ана Борисова, която също бе отличена с Диплома за високи постижения в творческия и педагогическия процес.

Изпълненията бяха оценявани от авторитетно международно жури с председател Иван Лечев и членове Нели Андреева, Clavdia Vasilache, Емил Струнджев, Жени Лечева, Светла Караджова и HE QingFang.

Без да прекъсва своята творческа дейност, още на 4 май Гала Савчева влезе в студиото на Пенчо Цочев („Пангура Мюзик“), където започна работа по новия си авторски проект – песента „Карнавал“. Текстът е на Георги Облаков, а музиката на Пенчо Цончев. Записът е реализиран с любезното съдействие на Оркестър „Габрово“ (Представителен духов оркестър), с диригент Николай Венков.


Новата песен „Карнавал“ се очаква съвсем скоро и е посветена на празника на град Габрово.

Култура
Зора Колева и нейните ученици с нови върхове на музикалната сцена

Ловеч и Велико Търново се превърнаха в сцена на млади музикални таланти, а възпитаниците на вокалния педагог Зора Колева от музикална школа Wild Sound се отличиха с впечатляващи постижения на два престижни международни конкурса.
По време на фестивала „Новите звезди на България“ в Ловеч младите изпълнители демонстрираха високо ниво на подготовка и артистичност. Виктория Гатева завоюва второ място в категория „Етно“, докато Уна Бурек спечели първо място с изпълнението на „Гинем“ и второ място в категория „Рок“.
Силно представяне отбеляза и Анастасия Плачкова, която се нареди два пъти на второ място. За своя принос в развитието на младите таланти Зора Колева беше отличена с диплом за високи педагогически постижения.
Успоредно с това, на международния конкурс „Звукът на времето“ във Велико Търново учениците от школата също се представиха блестящо. Йоана Николова завоюва две първи места в категориите „Мюзикъл“ и „Детска песен“. Наташа Демерджиева и Далия Колева добавиха към успеха с по едно второ място, съответно в обща категория и в „Песен на чужд език“.
Кулминацията на успехите дойде днес, 5 май, когато на международния конкурс Abanico, в категория „Италианска песен“, възпитаник на школата спечели първо място, затвърждавайки високото ниво на подготовка и международното признание.

Култура
Нов документален филм разкрива ролята на жените в Априлското въстание

Премиера за Габрово на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ ще се състои на 8 май от 17.30 ч. в зала „Възраждане“ в Габрово. Входът е свободен. „В барутното време жената е тази, която оцелява, за да свидетелства и да опази историческата памет от забвение. Нашата скромна работа беше само да повдигнем завесата на небрежната ни памет.“
С тези думи историкът Петър Стоянович задава не само тона, но и мисията на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ – да върне глас на онези, които историята твърде дълго е оставяла в периферията.
150 години след събитията, разтърсили Европа и поставили българския национален въпрос на световната сцена, ние продължаваме да почитаме героите на въстанието. Но паметта ни остава непълна. Именно от това усещане за липса тръгва и филмът.
„Недопустимо е да не знаем нищо – или почти нищо – за не по-малко героичното участие на жените… Сякаш те са били единствено безгласни и невидими жертви на последвалия погром – нищо повече от статистика, а не равностойни съзаклятници и бойци,“ казва сценаристът Димитър Стоянович.
Така филмът поставя въпрос, който дълго е оставал без отговор, и търси справедливост към собствената ни историческа памет. В търсенето на тази справедливост разказът естествено се насочва отвъд познатото. Без да отрича подвига на мъжете, филмът разгръща паралелна, почти непозната история – тази на жените, които са били не просто свидетели, а активни участници.
Именно тук идва и личният поглед на режисьорката Боя Харизанова, която поставя акцент върху тежестта на този разказ: „Работата върху този филм за мен е голяма отговорност, тъй като с екипа се докосваме до едни от най-кървавите страници в нашата история, довели до това да имаме държава днес. Още повече, че ние надникваме в съдбите на не толкова популярните водачи на въстанието от 1876 г. Разбира се, без ни най-малко да омаловажаваме достойното дело на Бенковски, Каблешков, Волов, Заимов, Ботев и всички други мъже дали живота си в името на свободата ни, ние обръщаме внимание и на жените. Във всеки от четирите революционни окръга има жени, които не само са везали знамена и са укривали четници. Не само са леели куршуми или са били куриери на тайни съобщения между революционерите. Това са жени, които са се били редом с мъжете, били залавяни и измъчвани, а някои от тях са дали жестоки саможертви в името на свободна България. Дори най-известната сред тях – Райна Княгиня е най-популярна с това, че е ушила знамето на четвърти революционен окръг с надпис „Свобода или смърт“. По-малко известен е фактът, че тя е била на бойното поле със сабя и пистолет редом с мъжете в битката при Балабанова кория. Тези и много други истории за смели жени се разказват във филма „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание.“ Така разказът преминава от забравата към действието, от мълчанието към гласовете на самите героини. „След дните на мъжки героизъм идва времето, в което жените са поканени да споделят и най-вече да изживеят неговите последствия. Тя е онази, която обикновено оцелява…“, споделя Петър Стоянович.
Филмът представя жената като носител на паметта, като свидетел и като герой. Историите на Райна Княгиня, Мина Балиндрекова, Фота Манчова, София Вранкова и Лаза Богданова оживяват като част от по-пълно и по-честно разбиране за миналото.

-
Кримипреди един денНапрежение в Габрово заради побой над двама, задържани са някои от биячите
-
Културапреди 5 дниИсторически музей – Дряново ще участва в „Нощ на музеите“
-
Новинипреди 5 дниМладежите на „Чардафон“ са шампиони на България
-
Новинипреди 4 дни282 кг опасни отпадъци предадоха габровци безплатно
-
Културапреди 4 дниНов документален филм разкрива ролята на жените в Априлското въстание
-
Новинипреди 5 дниЗлатен дубъл за девойките на „Бъки“
-
Новинипреди 5 дниСК „Хоуп“ Габрово се върна от Солун с четири титли
-
Културапреди 4 дниЗора Колева и нейните ученици с нови върхове на музикалната сцена




