Свържи се с нас

Култура

Спектакълът “5 х 5 + 1” гостува и в Габрово

Published

on

5x5+1_web_posterНов амбициозен танцов проект ще направи своята премиера в Деня на българската култура, на 24 май в София, на сцената на театър “Сълза и смях”, след което ще гостува в Пловдив, Бургас, Велико Търново и Габрово. В световната столица на хумора спектакълът ще гостува на 31 май, събота в Дома на културата „Емануил Манолов“.

Билети ще се продават в театрите и местните градски каси, както и в мрежата на Ивентим и партньорските им каси в различни търговски вериги в страната.

Секция Танцови миниатюри:
5х5 е матрица пълна с човешки взаимоотношения – физически, емоционални, високи, ниски, всекидневни, необичайни.

Пeтър Илиев (артистичен директор):
„Първоначално, когато говорих с Тереза и Крисчън им казах, че искам този спектакъл да е нещо много смело и провокативно – и като подход и изразни средства, и в начините, по които представя и говори за човешките взаимоотношения. В един момент неусетно всички започнахме да работим в тази посока…“
(+1) е артистичната изненада в спектакъла – в хода на работа той преля извън своята рамка, търсейки и искайки да среща и събира заедно различни творчески перспективи, да създава диалог между тях.
(+1) също така обозначава екип – екип от съмишленици в танца, музиката и по-обхватно – в изкуството, които са отворени и толерантни да преодолеят различията си, за да създават заедно.

„Паралелни животи“ от Крисчън ван Хауърд (Ню Йорк)
„Паралелни животи“ е танцова миниатюра, създадена специално за концепцията „5х5+1“. Ансамбловата й композиция подчертава споделените очевидности, мрежата от значими връзки и добродетели, плетяща се между петимата танцьори. Това въплътено в движение познание за другия разкрива чувство на уют и сигурност, което провокират у нас познатите пространства и ситуации. „Паралелни животи“ разплита тези прагове на познатост, откривайки по този начин нови стратегически позиции в общуването.

„Валс“ от Петър Илиев (Фондация „Танцово изкуство – Илиев“)
Валсът изразява един висок регистър на човешка комуникация, в който формата на общуване има голямо значение. Но човешките взаимоотношения, облечени в тази форма, често не са нито толкова възвишени нито толкова необичайни… Валсът на 5х5, между другото е доста различен дори по форма – преоблекли сме го до неузнаваемост – изненадвайки чистосърдечно дамата, отговорна за изготвянето на костюмите ни.
„Черга“, „пътека“ или „килим“ от Петър Илиев (Фондация „Танцово изкуство – Илиев“)
„Черга“, „пътека“ или „килим“ – а всъщност едно много провокативно за критиката на българския танц и любителите на българския фолклор Четворно. Това е буквално Четворно без един ръкав. В България специфични ритмики като 7/8-те на Четворното веднага повличат след себе си тежки и драматични съотнасяния с национална идентичност, фолклорни области и специфики. Четворното в 5х5, обаче, не само няма ръкав, но няма и носия – свалили сме от него всички белези на фолклорната традиция и сме го оставили абстрактно и красива по работно танцово облекло.
„Нещо трето, или +1“ от Здравко Костадинов (София, Groovez/Studio Dance Zone)
Имате ли приятели? Срещате ли нови ? Помагате ли им? Какво мислите за тях? Какво те мислят за вас? А сигурни ли сте, че искате да знаете абсолютно всичко, което си мислите един за друг? В сложната математика на човешките взаимоотношения приятелството има своите плюсове и минуси, както и различните свои етапи – от запознанството до разочарованието и последвалото, макар и простено, безразличие.
Здравко Костадинов: „За първи път ще поставям нещо подобно на сцена – по-дълго, с авторска музика, на която да представям себе си като хореограф. Надявам се да се сработим с танцьорите – разбрах че всички ще бъдат балетисти… Това също ще е нещо ново. Ще вложа доста, за да ги накарам да се движат като мен и заедно да сътворим нещо трето – техния стил, моя стил, за да се получи нещо по-добро от две разделени страни.“

Остава да видим дали тази среща ще има щастлив край…
„И те се оттеглиха зад стена от безстрастно безразличие“ от Тереза Рут Хауърд (Ню Йорк)
„И те се оттеглиха зад стена от безстрастно безразличие“ е екзотичен танцов разказ за власт, контрол, подчинение, страст и за безразличието, което запълва вакуума помежду им. Пренесени в света на сънищата, партньорите се сблъскват и разминават един с друг, изследвайки емоционалните пейзажи на различни връзки, преувеличени и изкривени през индивидуалните подсъзнания, сърца и умове.

йКратко от Петър Илиев (Фондация „Танцово изкуство – Илиев“)
йКратко е много специфична буква от българската кирилица, вдъхновила Петър Илиев за тази характерна миниатюра. Всъщност иКратко е вдъхновението на едно малко любознателно дете – синът на Петър – Роби. Далеч от тежките философски рефлексии, той търси радостта от познанието на всеки нов любопитен факт.
иКратко е динамичната игра на буквите на кирилицата, търсещи да оформят ново изречение, което да заинтригува и запали въображението на публиката, така както детското въображение се пали и задава хиляди въпроси – защо пък йКратко, какво е йКратко, колко е кратко… ха, йКратко!

Секция Музика:
Петър Ралчев е една от най-ярките звезди на съвременната българска музикална сцена. Създател на уникален стил, който той описва като “виртуозност, мелодичност, богата хармония и импровизация”, той е източник на вдъхновение за много млади акордеонисти по света днес. Дълбокото познаване на народната музика, съчетано със солидно класическо образование от „Националното училище за музикално изкуство“ в Пловдив, му позволяват да се развие неимоверно и да надхвърли традицията.
Петър Ралчев и Петър Илиев се познават от дълги години и са си сътрудничили в много посоки. Музикалното творчеството на Ралчев е вдъхновявало артистичния директор на „5х5+1“ не еднократно, но в настоящия проект за първи път той облича в плътен и завършен танцов текст музикалните му композиции.
„За мен Петър Ралчев стъпва на една много строга традиция, вкоренена в българския фолклор, като я развива и й придава нов живот, прави я по-добра. До голяма степен това е моята цел що се отнася до българското танцово изкуство.“ П. Илиев
Пейо Пеев е възпитаник на Средното музикално училище „Филип Кутев“ в Котел и „Академията за музикално и танцово изкуство“ в Пловдив. Професионалната си реализация започва в Държавния ансамбъл за народни песни и танци „Филип Кутев“. След това продължава в световноизвестното танцово шоу „Riverdance“, а от 2000 г. е солист в Оркестъра за народна музика при БНР.
Пейо Пеев е изключително интересен като автор, защото представлява едно ново поколение български музиканти – неговото творчество се полага, но и излиза далеч извън рамката на фолклорната и етно-джаз традицията ни, в посока от една стана класически, а от друга електронен синтетичен звук, сплитайки ги в негов особен собствен стил.
Неповторимия саундтрак на 5х5+1 е резултатът от съвместната работа на тези две имена в съвременната българска музика. Зад живото му претворяване, от своя страна, стои музикантски екип, който включва едни от най-значимите изпълнители на българския джаз в момента:
• Стоян Янкулов – Стунджи (ударни)
• Ангел Димитров (китара и тамбура)
• Борис Таслев (бас)

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Невидимата грижа за автентичността: Как се поддържа калдъръмът в музей „Етър“?

Published

on

Близо 25 метра от калдъръма при главния вход на музей „Етър“ бяха укрепени със сипица – естествен минерал, който се използва за заздравяване на каменната настилка. Намесата е част от регулярната поддръжка на една от най-натоварените зони в музея – мястото, през което преминава основният поток от посетители, както и обслужващият транспорт за занаятчийските работилници.

Работата започва преди около седмица и половина и се извършва под ръководството на специалисти по реставрация. Един от тях е Павел Кунчев – помощник на главния реставратор, който ежедневно се грижи за съхраняването на каменните елементи в музея.

„Това е най-добрият начин да се стабилизира калдъръмът. Натоварването тук е сериозно и е напълно естествено подобни дейности да се извършват периодично“, обяснява Кунчев. По думите му сипицата постепенно прониква между камъните, като укрепва основата, но част от нея с времето се отмива и трябва да бъде подновявана.

Подобни намеси се извършват и в други части на музей „Етър“, където автентичната каменна настилка е ключов елемент от възрожденската атмосфера. Макар често да остават незабелязани от посетителите, тези дейности са от съществено значение за запазването на облика на музея.

Павел Кунчев е сред малкото професионално подготвени специалисти в България за работа с камък. Той е и първият майстор в страната, получил свидетелство за „Покривни работи (каменни плочи)“ – признание за високото ниво на неговите умения и познания в традиционните строителни техники.

Именно благодарение на такива майстори музей „Етър“ успява да съхрани не само видимата красота на възрожденската архитектура, но и нейната автентичност. Калдъръмът, каменните стълби и покривите от каменни плочи не са просто декоративни елементи – те са носители на памет, занаятчийска традиция и жива връзка с миналото.

Днес грижата за тези детайли продължава с внимание и професионализъм, за да може всяка разходка в „Етър“ да бъде истинско пътуване назад във времето.

Зареди още

Култура

„Истории зад фасадите“ ще бъдат разказани в Исторически музей – Дряново

Published

on

Този четвъртък, 16 април 2026 г., от 17.30 часа Исторически музей – Дряново ще посрещне едно пътуване назад във времето чрез гостуващата изложба „Истории зад фасадите“ на Регионален исторически музей – София. Експозицията ще бъде представена в залата за временни изложби и обещава да разкрие неподозирани човешки съдби, скрити зад красивите лица на столични сгради.

„Истории зад фасадите“ разказва личните истории на единадесет емблематични софийски къщи. Места, които и днес пазят спомена за събитията и хората, вдъхнали им живот. Това не са просто архитектурни обекти, а живи свидетели на времето, съхранили духа на своите обитатели, техните мечти, срещи и съдби. Зад всяка фасада се крие човешка история.

Гостите на ИМ – Дряново ще се срещнат с малко познати, но значими личности като предприемача Самуел Патак, инженер Георги Савов, фамилии като Хаджикоцеви и Хаджиласкови, както и с домове, свързани с културния живот на столицата, например къщата на Павел Бончев, където Евгения Марс се е срещала с Иван Вазов.

Това са истории за хора, оставили следа, често незабелязана, но дълбоко вплетена в паметта на града. Особената стойност на изложбата е в това, че голяма част от разказите са събрани от наследниците на тези личности. Чрез техните спомени оживяват не само фактите, но и емоцията на отминалото време. Допълнени с проучвания от архиви и библиотеки, тези истории изграждат пъстър и достъпен разказ за миналото на София.

Изложбата е резултат от задълбочена изследователска работа върху историческите сгради в центъра на столицата, водена от екип от специалисти: Йордана Николова, д-р Даниел Иванов, Валентин Витанов, д-р Карина Симеонова, Бианка Василева и д-р Марио Филипов. Визуалното оформление е дело на дизайнера Ивона Николова.

„Истории зад фасадите“ е покана към всеки, който иска да надникне отвъд видимото и да открие човешките съдби, които превръщат сградите в памет. Защото историята не е само дати и събития. Тя е разказ, който трябва да бъде споделен, за да бъде запомнен!

Исторически музей – Дряново кани всички жители и гости на града да станат част от това вълнуващо преживяване и да открият историите, които продължават да живеят зад фасадите.

Зареди още

Култура

Премиера Свежа Дачева представя свой бестселър в Габрово

Published

on

След поредицата премиери на своята най-нова белетристична книга „Ритуал по отваряне на сърцето” в София, Стара Загора и Русе живялата в Швеция българска писателка ще представи нашумелия си бестселър на 14 април т.г. от 17.30 ч. в галерия „Христо Цокев” . Авторката и книгата ще бъдат представени от Савина Цонева, директор на Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ – Габрово.

В книгата са включени над 70 автобиографични миниатюри, които трудно могат да бъдат определени като жанр. Чрез тях авторката надниква в най-съкровените кътчета на своето сложно и интересно житие-битие. Литературната критика определя тези малки белетристични фрагменти като „биографични следи” и „памет за местообитанията” и „синтез на духовен опит”.

Свежа Дачева е автор на няколко книги с поезия, между които „Черни диаманти” (1996), „Писмо от птичи стъпки” (1998), „Сенки от друго измерение” (1999), „В очакване на чужденеца” (2002), „Уча се да бъда Никой”(2016) и др. Превежда художествена литература от шведски на български: „Скандинавски приказки”, „Приказки” на Стриндберг, „Антология на шведската поезия”. През 2006 г. излиза нейният „Шведско- български и българо-шведски речник”, претърпял няколко издания. Интересна е биографията на писателката. Родена е в гр. Нови пазар. Завършва българска филология във Великотърновския университет.От 1983 г. пребивава в Турция, Италия и накрая в Швеция. От 1994 г. е аспирантка в Института за славянски езицици в Гьотеборг. От 2003 г. – общински съветник и съдебен заседател. Член е на Съюза на шведските писатели, Съюза на шведските преводачи и съюза на преводачите в България. В момента живее във варненското село Шкорпиловци. Срещата с нея ще се състои след откриването на изложбата „Бяла стая” на Илия Пашов.

Входът е свободен.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица