Свържи се с нас

Култура

Спектакълът “5 х 5 + 1” гостува и в Габрово

Published

on

5x5+1_web_posterНов амбициозен танцов проект ще направи своята премиера в Деня на българската култура, на 24 май в София, на сцената на театър “Сълза и смях”, след което ще гостува в Пловдив, Бургас, Велико Търново и Габрово. В световната столица на хумора спектакълът ще гостува на 31 май, събота в Дома на културата „Емануил Манолов“.

Билети ще се продават в театрите и местните градски каси, както и в мрежата на Ивентим и партньорските им каси в различни търговски вериги в страната.

Секция Танцови миниатюри:
5х5 е матрица пълна с човешки взаимоотношения – физически, емоционални, високи, ниски, всекидневни, необичайни.

Пeтър Илиев (артистичен директор):
„Първоначално, когато говорих с Тереза и Крисчън им казах, че искам този спектакъл да е нещо много смело и провокативно – и като подход и изразни средства, и в начините, по които представя и говори за човешките взаимоотношения. В един момент неусетно всички започнахме да работим в тази посока…“
(+1) е артистичната изненада в спектакъла – в хода на работа той преля извън своята рамка, търсейки и искайки да среща и събира заедно различни творчески перспективи, да създава диалог между тях.
(+1) също така обозначава екип – екип от съмишленици в танца, музиката и по-обхватно – в изкуството, които са отворени и толерантни да преодолеят различията си, за да създават заедно.

„Паралелни животи“ от Крисчън ван Хауърд (Ню Йорк)
„Паралелни животи“ е танцова миниатюра, създадена специално за концепцията „5х5+1“. Ансамбловата й композиция подчертава споделените очевидности, мрежата от значими връзки и добродетели, плетяща се между петимата танцьори. Това въплътено в движение познание за другия разкрива чувство на уют и сигурност, което провокират у нас познатите пространства и ситуации. „Паралелни животи“ разплита тези прагове на познатост, откривайки по този начин нови стратегически позиции в общуването.

„Валс“ от Петър Илиев (Фондация „Танцово изкуство – Илиев“)
Валсът изразява един висок регистър на човешка комуникация, в който формата на общуване има голямо значение. Но човешките взаимоотношения, облечени в тази форма, често не са нито толкова възвишени нито толкова необичайни… Валсът на 5х5, между другото е доста различен дори по форма – преоблекли сме го до неузнаваемост – изненадвайки чистосърдечно дамата, отговорна за изготвянето на костюмите ни.
„Черга“, „пътека“ или „килим“ от Петър Илиев (Фондация „Танцово изкуство – Илиев“)
„Черга“, „пътека“ или „килим“ – а всъщност едно много провокативно за критиката на българския танц и любителите на българския фолклор Четворно. Това е буквално Четворно без един ръкав. В България специфични ритмики като 7/8-те на Четворното веднага повличат след себе си тежки и драматични съотнасяния с национална идентичност, фолклорни области и специфики. Четворното в 5х5, обаче, не само няма ръкав, но няма и носия – свалили сме от него всички белези на фолклорната традиция и сме го оставили абстрактно и красива по работно танцово облекло.
„Нещо трето, или +1“ от Здравко Костадинов (София, Groovez/Studio Dance Zone)
Имате ли приятели? Срещате ли нови ? Помагате ли им? Какво мислите за тях? Какво те мислят за вас? А сигурни ли сте, че искате да знаете абсолютно всичко, което си мислите един за друг? В сложната математика на човешките взаимоотношения приятелството има своите плюсове и минуси, както и различните свои етапи – от запознанството до разочарованието и последвалото, макар и простено, безразличие.
Здравко Костадинов: „За първи път ще поставям нещо подобно на сцена – по-дълго, с авторска музика, на която да представям себе си като хореограф. Надявам се да се сработим с танцьорите – разбрах че всички ще бъдат балетисти… Това също ще е нещо ново. Ще вложа доста, за да ги накарам да се движат като мен и заедно да сътворим нещо трето – техния стил, моя стил, за да се получи нещо по-добро от две разделени страни.“

Остава да видим дали тази среща ще има щастлив край…
„И те се оттеглиха зад стена от безстрастно безразличие“ от Тереза Рут Хауърд (Ню Йорк)
„И те се оттеглиха зад стена от безстрастно безразличие“ е екзотичен танцов разказ за власт, контрол, подчинение, страст и за безразличието, което запълва вакуума помежду им. Пренесени в света на сънищата, партньорите се сблъскват и разминават един с друг, изследвайки емоционалните пейзажи на различни връзки, преувеличени и изкривени през индивидуалните подсъзнания, сърца и умове.

йКратко от Петър Илиев (Фондация „Танцово изкуство – Илиев“)
йКратко е много специфична буква от българската кирилица, вдъхновила Петър Илиев за тази характерна миниатюра. Всъщност иКратко е вдъхновението на едно малко любознателно дете – синът на Петър – Роби. Далеч от тежките философски рефлексии, той търси радостта от познанието на всеки нов любопитен факт.
иКратко е динамичната игра на буквите на кирилицата, търсещи да оформят ново изречение, което да заинтригува и запали въображението на публиката, така както детското въображение се пали и задава хиляди въпроси – защо пък йКратко, какво е йКратко, колко е кратко… ха, йКратко!

Секция Музика:
Петър Ралчев е една от най-ярките звезди на съвременната българска музикална сцена. Създател на уникален стил, който той описва като “виртуозност, мелодичност, богата хармония и импровизация”, той е източник на вдъхновение за много млади акордеонисти по света днес. Дълбокото познаване на народната музика, съчетано със солидно класическо образование от „Националното училище за музикално изкуство“ в Пловдив, му позволяват да се развие неимоверно и да надхвърли традицията.
Петър Ралчев и Петър Илиев се познават от дълги години и са си сътрудничили в много посоки. Музикалното творчеството на Ралчев е вдъхновявало артистичния директор на „5х5+1“ не еднократно, но в настоящия проект за първи път той облича в плътен и завършен танцов текст музикалните му композиции.
„За мен Петър Ралчев стъпва на една много строга традиция, вкоренена в българския фолклор, като я развива и й придава нов живот, прави я по-добра. До голяма степен това е моята цел що се отнася до българското танцово изкуство.“ П. Илиев
Пейо Пеев е възпитаник на Средното музикално училище „Филип Кутев“ в Котел и „Академията за музикално и танцово изкуство“ в Пловдив. Професионалната си реализация започва в Държавния ансамбъл за народни песни и танци „Филип Кутев“. След това продължава в световноизвестното танцово шоу „Riverdance“, а от 2000 г. е солист в Оркестъра за народна музика при БНР.
Пейо Пеев е изключително интересен като автор, защото представлява едно ново поколение български музиканти – неговото творчество се полага, но и излиза далеч извън рамката на фолклорната и етно-джаз традицията ни, в посока от една стана класически, а от друга електронен синтетичен звук, сплитайки ги в негов особен собствен стил.
Неповторимия саундтрак на 5х5+1 е резултатът от съвместната работа на тези две имена в съвременната българска музика. Зад живото му претворяване, от своя страна, стои музикантски екип, който включва едни от най-значимите изпълнители на българския джаз в момента:
• Стоян Янкулов – Стунджи (ударни)
• Ангел Димитров (китара и тамбура)
• Борис Таслев (бас)

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Създава се Регионален център „Кристо и Жан-Клод“ в Габрово

Published

on

Министерският съвет прие Постановление за създаване на Регионален център за съвременно изкуство „Кристо и Жан-Клод“. Регионалният център за съвременно изкуство „Кристо и Жан-Клод“ е регионален културен институт по смисъла на Закона за закрила и развитие на културата с предмет на дейност: създаване, разпространение, представяне и популяризиране на културни продукти на съвременното изкуство и недвижимото културно наследство и образователна, изследователска и развойна дейност в областта на културата и творческите индустрии.

Центърът е със седалище град Габрово и териториален обхват на дейността – община Габрово и общините: Севлиево, Трявна и Дряново. За създаването на центъра е прието Решение № 223 от 28 ноември 2024 г. на Общинският съвет на община Габрово.

Изразени са положителни становища на общините Севлиево, Трявна и Дряново и съгласие от Областния управител на област Габрово. Чрез създаването на регионалния център за съвременно изкуство ще се създадат условия за изява на творци, производители и индустриалци, развиващи дейност на територията на общините в област Габрово.

Центърът ще има положителен принос в създаването на връзки между различните професионални общности и за утвърждаването на района като културен център с устойчив туризъм и икономическо развитие.

Зареди още

Култура

Първи „Вечери на изпятата поезия“ в Габрово – разговор с Виктор Макаров

Published

on

Спомням си първия път преди почти 10 години, когато Виктор Макаров заедно с куп талантливи музиканти пристигна в Габрово, за да представи албума си „Шарена черга“. Този концерт остави дълбок отпечатък в мен – музиката, посланията, поезията, чарът, талантът и сърцето на тези хора ме омагьосаха.

Толкова време по-късно, този магьосник с китара и „леко дрезгав глас“ – отново водейки в града банда музикални съмишленици, пристига в столицата на хумора и сатирата като съорганизатор на първото издание на фестивала „Вечери на изпятата поезия“.

Е, първо габровско издание, защото Виктор Макаров стои зад едноименния фестивал, който вече има своята дългогодишна история в столицата. Той е част и от екипа на международния „Sofia Singer Songwriter Fest“, организира и много подобни инициативи и концерти.

И, ако заключите, че Виктор е музикант, ще сте прави, но едновременно с това ще сгрешите – той е много повече.

Виктор Макаров е българският преводач на мюзикълите „Чикаго“ и „Фантома на операта“. Освен това е богослов, актьор и „поет по душа“, съпруг и баща. Малка част от авторското му творчество е събрано в книгата „Етюди в проза и стих“. Той е изключително увлекателен събеседник и човек, с голямо сърце, пълен с вдъхновение и творческа енергия.

Подробно за фестивала „Вечери на изпятата поезия“ вече писахме, а днес разговаряме лично с Виктор, за да ни разкаже повече за това как се организира подобна инициатива и какво да очакваме.

– След дни започва първото издание на габровския фестивал „Вечери на изпятата поезия“. Какво е „изпята поезия“ и има ли тя почва у нас?
– Названието „изпята поезия“ в някакъв смисъл само обяснява себе си. Участниците във фестивала са хора на различни възрасти и с различни стилистични предпочитания (кънтри, етно, рок, шансон, джаз, пънк, блус…), но обединени от отношението към текста, написан на хубав български език. Повечето освен музиканти са или поети, или почитатели на изящната словесност, и това личи от текстовете на песните им. Другите имена на подобни автори изпълнители са „бардове“ и „поети с китара“.

– Досега фестивалът се е провеждал единствено в София, защо избрахте точно Габрово за първо издание извън столицата?
– Има причини романтични и прозаични. Сред романтичните е фактът, че Габрово е сред значимите културни средища на страната. За нас беше важно изпятата поезия да бъде представена тук наравно с другите изкуства, още повече че Габрово си има много собствени бардове. Тук стигаме и до прозаичната причина: в Габрово се намериха достатъчно помощници, за да се сформира отбор юнаци, които да задвижат фестивала. Анна Верховска, която е съорганизатор на „Вечерите“, е актриса от Кукления театър в Габрово. От екипа на същия театър е и художникът Светозар Колев „Питкин“, а Виолина Доцева е от Драматичния театър. И тримата са интересни автори, и тримата са познати на габровската публика, и тримата имат контакти в културните среди на града и са високо мотивирани да помагат фестивалът да протече успешно. Анна Верховска ни свърза и с директора на Кукления театър Алфидин Ахмедов – много инициативен деец на изкуството, който посрещна идеята за фестивал с голям интерес.

– Както спомена, фестивалът е в партньорство с Кукления театър. Като организатор на много подобни концерти и фестивали – трудно ли се намират съмишленици и партньори? Как се организира един такъв независим фестивал?
– Държавният куклен театър в Габрово е един от най-активните партньори, с които съм работил до момента, за което съм безкрайно благодарен на г-н Ахмедов, а също на Анна Верховска, която в най-невероятни моменти от денонощието намираше време да работи по дизайна и рекламата. Светльо Колев също много помогна и тепърва предстои да се насладим не само на песните му, но и на майсторлъка му като озвучител. Що се отнася до трудностите… Това е първото издание на фестивала в Габрово, никой още не знае за нас – що за чудо е това „изпятата поезия“ – яде ли се, пие ли се, за какво изобщо се ползва… Затова се наложи да се организираме „на мускули“ и с много компромиси и добра воля от страна на участниците, за което и на тях благодарим.

Истината е, че Община Габрово много помогна с реклама, с включването ни в културния календар по повод 165 години Габрово и т.н. (затова благодарим и на общината), но дали ще има и финансова подкрепа за тази година още не е сигурно. Надяваме се обаче догодина да е по-лесно в това отношение – тогава вече всички ще знаят колко ценно нещо са бардовете и колко необходими са за културния живот в града.

– Можем да кажем, че бардовете са част от алтернативната ъндърграунд сцена – намира ли се публика за тях в по-малките населени места?
– Ето това предстои да видим на 18, 19 и 20 септември в салона на Кукления театър. Шегата настрана, опитът на колеги, които организират подобни фестивали в Панагюрище, Харманли и т.н. показва, че в по-малките населени места има глад за качествено изкуство и поетите с китара винаги намират благодарна публика. Специално в Габрово обаче културният живот, както казах по-рано е доста наситен, тъй че тук по-скоро разчитаме не на глад, а на любопитство към жанр, който рядко е представян в града.

– Как изобщо се зароди идеята за „Вечери на изпятата поезия“?
– Преди 15 години бях поканен на фестивал в Литва. Последва покана за Румъния. После още две посещения в Литва (последното през 2024 г.) Направи ми впечатление огромната ценени са бардовете в чужбина. Литовският фестивал продължава повече от седмица и последните две вечери са в зала с размерите на софийската зала „България“, претъпкана догоре! Това ме накара да осъзная колко незаслужено пренебрегнат е този жанр в родината ни и буквално да заревнувам. Оттогава една от житейските ми каузи е популяризирането на творчеството на колегите-бардове у нас.

– За да им дадеш поле за изява, ти си основен двигател на тази и много други инициативи с подобна цел. Даваш много от личното си време, финанси и нерви – струва ли си всичко накрая?
– Вече използвах шегата, че „предстои да видим“, нали? Обикновено в края на всяка такава вечер се чувствам безкрайно удовлетворен от цялата палитра разнообразни емоции, които се изписват по лицата на слушателите – усмивки, сълзи, възторг, умиление… Радвам се, когато мога да споделя насладата от творчеството на тези автори с нова публика.

– Връщайки те отново към габровските „Вечери“, ти самият ще излезеш на сцената със собственото си творчество – кого друг ще имаме възможност да чуем? Как избра участниците, които да поканиш?
– Част от участниците избрах аз, част – Анна Верховска. Първоначалният избор беше лесен: поканихме само автори, свързани с Габрово, а те са толкова много, че бяха достатъчни за цял фестивал. Но след като те един по един се оказваха заети, започнахме да се оглеждаме за колеги, които могат да реагират в по-кратък срок. В момента свързани с града са самата Аня, Виолина Доцева, Светльо Колев, Зора Колева (в дует с Косьо Кучев), а косвено и Краси Кирчев, понеже негова постановка се играе в тукашния куклен театър. Рок-група Rejected M (в акустичен вариант) и дуетът „Манджа с грозде“ покани Аня. Аз пък поканих двама представители на по-улегналото поколение бардове – Пламен Сивов и Коста Шотев. Поканихме и една от най-новите звезди на бардовата сцена Ники Димитров от група X-r@y. Според слуховете възможно е в събота да се появи и един от доайените сред поетите с китара – Иван Ненков (авторът на „Ах, морето“, „Миг от приказка“ и т.н.), но слуховете, както знаем, са несигурно нещо…

– Част от дейността ти е свързана именно с откриването на нови и млади таланти. Как и по какво се разпознава добрият поет с китара? И има ли изобщо такова нещо като добър и лош поет?
– Отговорът на този въпрос е много сложен и изисква цикъл от лекции. Именно в цикъл от лекции (издадени после като книга – „Поетическото изкуство“) се опитва да отговори Любомир Левчев. Ако се опитаме да оставим настрана субективизма (а той играе централна роля в цялата работа) формулата е „качествен и от сърце написан текст + музикантски майсторлък + сценично присъствие (затова има толкова театрали сред бардовете)“. Но тази кратка формула май нищо не казва. Например, отново, що е то качествен текст? Вълнуващите се могат да четат Левчев (наистина!); някъде из дебрите на ютуб циркулира наша с Радо Михов двучасова и доста практична лекция по „текстописане“, съществуват и куп други ресурси, а и винаги я има опцията „помощ от другарче“ – разбирай: от по-опитен поет, когото начинаещият такъв познава и признава (аз постоянно ползвам такава помощ)…

– След изданието в Габрово, какво предстои?
– Почивка! Още почивка! И още малко почивка! Почивка заедно със съпругата ми! А иначе – още много концерти и фестивали, организирани заедно с невероятните ми колеги, в София и (надявам се) из цялата страна!

*Автор: Мария Матева.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново даде заявка за нови проучвания за Колю Фичето

Published

on

Исторически музей – Дряново проучва възможността да бъдат направени нови изследвания в османските архиви, които да осветлят още повече делото и живота на майстор Колю Фичето. Новината съобщи Иван Христов, директор на ИМ – Дряново, по време на представянето в Съюза на архитектите в България на най-новата книга, посветена на Строителния колос на българското Възраждане „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“. Автор на изданието е д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново.

Събитието се проведе на 16 септември в сградата на Централния дом на архитекта и събра много гости, сред които проф. Вера Бонева и арх. Белин Моллов. В представянето на книгата участва също Константин Фичев, родственик на Първомайстора.

„Вероятно има още документи за Колю Фичето в османските архиви. Не е възможно да не са съхранени такива. Най-малкото биха излезли кореспонденции между него и властта. А да не говорим за сметки или договори. Надявам се това проучване да се случи, за да имаме възможност да надградим това, което са постигнали изследователите на Фичето – Никола Мавродинов, Георги Козаров и Николай Тулешков“, заяви директорът Иван Христов.

В своето слово той отбеляза, че тази година е по-специална, тъй като се честват 225 години от рождението на Колю Фичето, а програмата за тях обхваща различни инициативи през година, част от които вече бяха реализирани. На 23 септември в Дряново предстои Родова среща с потомци на възрожденския майстор строител, като за нея се очакват в града на Колю Фичето да пристигнат над 40 негови наследници.

В изказването си Христов анонсира още издаването на луксозен албум, представящ обектите на Първомайстора по българските земи, който се реализира с финансовата подкрепа на Камарата на строителите в България и вестник Строител.

Проф. Вера Бонева сподели пред присъстващите, че книгата „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ на д-р Венелин Бараков е компактна и съдържателна, подходяща както за широката публика, така и за специалистите. „Полиграфски изданието е оформено перфектно. Поздравявам д-р Бараков, че се е постарал да издири стари снимки и карти, както и част от архитектурните заснемания на първите архитекти, за да проследи в исторически план как са се развивали отделните сгради, които са останали или са се загубили във времето. Това е един много сериозен и тежък изследователски труд, за което поздравявам автора, както и издателство „Фабер“, изпълнило в перфектна форма книгата“, каза проф. Бонева. Тя не спести и суперлативите си към екипа на ИМ-Дряново, утвърдил по думите ѝ Музея в национално средище за опазване на наследството не само на Колю Фичето, но и на нашата възрожденска архитектура.

С вълнение арх. Белин Моллов коментира, че книгата е подходяща за всички, тъй като информацията в нея е поднесена по достъпен начин и също поднесе поздравления към екипа на ИМ – Дряново, седящ зад реализацията ѝ. „През тази година имах щастието да общувам много пъти с екипа на музея. Те не просто си гледат работата, те я обичат и създават много здрави връзки и приятелства. Който отиде там, след това се връща отново вече като приятел. Препоръчвам ви, когато имате възможност, посетете Дряново и историческия музей, съхраняващ великолепните макети на сътвореното от Колю Фичето“, каза арх. Моллов.

Пред присъстващите Константин Фичев говори за семейната линия, родовата връзка и за своя именит предшественик. Той отбеляза, че е шесто поколение наследник на Колю Фичето по мъжка линия. Той сподели, че разполага с богат семеен архив, съхраняващ фотографии и документи, който в голяма част е успял да дигитализира. Разказа, че родът му започва от първия син на Никола Фичев – Иван, помагал в юношеските си години при градежите на творенията на Първомайстора. По-късно се развива в друга посока, като прави дюкяни в Търново, където шие дрехи и придобива прозвището Иван „Панталонджията“. Умира млад. Негов син е бъдещият ген. Иван Фичев, който се завръща в България от Цариград след смъртта на баща си. Неговият по-малък брат – Константин, завършва Априловската гимназия в Габрово, а най-малкият от тях е третият брат, на име Георги.

Д-р Бараков представите свои изследвания и наблюдения за църкви, къщи, кули – камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, произлезли от гения на възрожденския майстор строител. Засегна по-малко коментираните от науката пътищата, по които строителят върви, влиянията върху работата му с различен произход: от българското средновековие, античността, западноевропейския Ренесанс и Барока.

Представянето на книгата „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ в Централния дом на архитекта в САБ се реализира като част от програмата на Националните чествания, посветени на 225 години от рождението на Колю Фичето, които се организират от ИМ – Дряново и Община Дряново, под патронажа на Министерството на културата.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица