Новини
На този ден…
На 10 -ти март са родени:
* 1452 г. — Фердинанд Арагонски, крал на обединена Испания
* 1628 г. — Марчело Малпиги, италиански лекар, анатом и микроскопист
* 1749 г. — Лоренцо да Понте, италиански либретист
* 1772 г. — Фридрих фон Шлегел, германски филолог, писател и философ
* 1776 г. — Луиза фон Мекленбург-Щрелиц, кралица на Прусия
* 1788 г. — Йозеф фон Айхендорф, германски писател
* 1807 г. — Цеко Петков, български хайдутин и революционер
* 1826 г. — Георги Миркович, български революционер
* 1832 г. — Георги Ангелиев, български революционер
* 1845 г. — Александър III, руски император
* 1850 г. — Иван Димитров, български художник
* 1858 г. — Георги Иванов, български генерал
* 1867 г. — Ектор Гимар, френски архитект и дизайнер
* 1872 г. — Христо Матов, български революционер
* 1874 г. — Иван Шкойнов, български офицер
* 1890 г. — Андрей Стоянов, български композитор
* 1900 г. — Питър Де Розе, американски композитор
* 1918 г. — Валя Вербева, българска балерина
* 1920 г. — Борис Виан, френски писател
* 1923 г. — Вал Логсдън Фич, американски физик, Нобелов лауреат през 1980 г.
* 1929 г. — Соня Кънчева, българска певица
* 1934 г. — Атанас Косев, български композитор
* 1940 г. — Чък Норис, американски актьор
* 1941 г. — Васил Романов, български футболист
* 1949 г. — Агоп Мелконян, български писател
* 1950 г. — Лазар Копринаров, български дипломат
* 1950 г. — Федя Филкова, българска поетеса
* 1954 г. — Лупита Д’Алесио, мексиканска певица
* 1957 г. — Осама бин Ладен, лидер на терористичната мрежа Ал-Кайда
* 1958 г. — Шарън Стоун, американска актриса
* 1960 г. — Венета Рангелова, българска певица
* 1964 г. — Тони Полстер, австрийски футболист
* 1970 г. — Иван Ласкин, български актьор
* 1973 г. — Ева Херцигова, чешки фотомодел
* 1977 г. — Красен Илиев, български баскетболист
* 1979 г. — Иван Атанасов, български писател
* 1981 г. — Самуел Ето’о, камерунски футболист
* 1984 г. — Оливия Уайлд, американска актриса
* 1985 г. — Алекс Силва, бразилски футболист
* 1992 г. — Емили Озмънт, американска актриса
На 10-ти март:
* 241 г. пр.н.е. — Решителната победа на римляните над картагенците в Битката при Егадските острови слага край на 23-годишната Първа пуническа война.
* 1535 г. — Докато плава към Перу, испанският свещеник и пътешественик Фрай Томас де Берланга открива архипелага Галапагос.
* 1629 г. — Кралят на Англия Чарлз I разпуска парламента и установява 11-годишна кралска диктатура.
* 1770 г. — Джеймс Кук открива остров Стюарт, южно от Нова Зеландия.
* 1848 г. — Карл Маркс е избран в Париж за президент на Комунистическата лига.
* 1861 г. — В САЩ са пуснати в обръщение първите банкноти.
* 1876 г. — Александър Бел осъществява първия успешен двупосочен разговор по телефон.
* 1880 г. — Руският физик Александър Столетов открива фотоефекта.
* 1893 г. — Кот д’Ивоар става френска колония.
* 1905 г. — Руско-японска война: Приключва битката при Мукден.
* 1906 г. — Вестник Мир уличава в корупция при доставката на патрони за българската армия министър-председателя Рачо Петров, министъра на войната ген. Михаил Савов и други високопоставени държавни служители.
* 1906 г. — При най-голямата производствена авария в мина в Европа — в Северна Франция, загиват 1099 души, включително и деца-миньори.
* 1910 г. — В Китай е забранено робството.
* 1912 г. — Юан Шикай става временен президент на Китайската република.
* 1919 г. — Приета е комунистическата конституция на Украйна.
* 1925 г. — В Пирея (Гърция) е основан футболният клуб Олимпиякос.
* 1943 г. — Холокостът и България: Започва депортиране на 7144 евреи от Вардарска Македони
* 1947 г. — Започва парична реформа в България, регламентирана с постановление на Министерския съвет от 7 март 1946 г.
* 1952 г. — Генерал Фулхенсио Батиста извършва държавен преврат в Куба и застава начело на властта.
* 1963 г. — Официално е открит стадиона Георги Аспарухов с мач между ПФК Левски (София) и ПФК Спартак (Плевен).
* 1976 г. — Започва първото самостоятелно околосветско плаване на жена — на Кристина Хойновска от Полша.
* 1977 г. — Астрономи от НАСА откриват пръстените на Уран.
* 1982 г. — САЩ налагат ембарго на вноса на нефт от Либия, заради подкрепата ̀и за терористични групи.
* 1996 г. — Приета е Конституцията на Република Адигея.
* 1996 г. — Кубинецът Франциско Ферерас поставя световен рекорд по дълбочина на гмуркане без специални средства — 130 метра.
* 1996 г. — Официално е открита австралийската писта за автомобилни състезания Албърт Парк в Мелбърн.
* 2004 г. — Костас Караманлис става министър-председател на Гърция.
* 2006 г. — Космическият апарат Марс Риконъсънс Орбитър достига орбитата на Марс.
източник: www.bg.wikipedia.org
Икономика
Ново изследване открои колко е работната сила в региона
Заетите лица, на възраст от 15 до 64 навършени години в област Габрово, са 39 хиляди. Това сочат резултатите от проведено наблюдение на Териториално статистическо бюро – Север, отдел „Статистически изследвания – Габрово“ по отношение на работната сила през миналата година.
Коефициентът на заетост на населението, в същата възрастова група, е 70.5процентни пункта. 65.4% от тях са мъжете, а 75.7% жените. В сравнение с 2022 г. коефициентът намалява с 0.7%, отчитат още от Статистиката.
През 2023 г. икономически активните лица на възраст между 15 и 64 навършени години в област Габрово са 43.0 хиляди или 77.6% от населението на същата възраст. В сравнение с 2022 година коефициентът на икономическа активност се увеличава с 0.5 процентни пункта.
Общият брой на заетите лица е 40.1 хил., от които 19.1 хил. или 47.6% са мъже, а 21.0 хил. или 52.4% са жени. Коефициентът на заетост на населението на възраст 15 и повече навършени години в областта е 47.8% (48.5% за мъжете и 47.2% за жените).
Наблюдението на работната сила във всички държави – членки на ЕС, включително и в България, се провежда в съответствие с изискванията на Регламент (EС) 2019/1700 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на обща рамка за европейската статистика за лицата и домакинствата, основана на индивидуални данни, събрани чрез извадки, и свързаните с него прилагащи регламенти на Европейската комисия в областта на статистиката на работната сила.
Култура
Фотографска изложба показва Габровския карнавал от последните 10 години
В деня на шегата, 1 април, от 17.00 часа в Дома на хумора и сатирата ще бъде открита фотографска изложба, посветена на Карнавала в Габрово. Новината оповестиха от местната общинска администрация.
Габровският карнавал? Всеки, който поне веднъж е участвал или присъствал, го свързва със смях и добро настроение, споделени емоции, и, по нашенски – закачливо-заядлива политическа сатира, без която това всенародно веселие не бива. Традицията се заражда в края на 19-ти век, след това празничната Олелийня по Сирни Заговезни се преобразява в Карнавал – и така, вече 101 години, без значение кой е на власт и какъв е политическият режим. Само два пъти габровци пропускат това зрелище – през Втората световна война и в началото на Прехода (1990-1998).
През 21 век Карнавалът, вече част от световното карнавално семейство, е любимо събитие и на гостите на града – десетки хиляди почитатели от страната и чужбина прииждат през третата събота на май.
Воден от своята генетична карнавална пристрастеност, Музеят на хумора и сатирата призова местните фотографи, запечатали моменти от Габровския карнавал през последните 10 години, да се включат в изложбата “10% Карнавал”.
Обръщаме глава назад към усмихнатите лица и темите на Габровския карнавал от 2014 насам: 2014 – „О, времена! О, нрави!“, 2015 – „Габровец и котка по гръб не падат“, 2016 – „Няма такава държава, има такъв град“, 2017 – „Да изкукуригаме от смях“, 2018 – „Габрово, мой малък Брюксел“, 2019 – „Маски горе!“, 2020 – „Между изтока и запада“, 2021 – „Следвай котката“, 2022 – „Кот доди, гад доди!”, 2023 – „Има – няма 100 години” … и се подготвяме за Карнавал 2024, водени от мотото „Make КАРНАВАЛ, not war“.
В изложбата участват фотографите Драгомир Минков, Виктор Маринов, Милчо Милев, Пламен Иларионов и Цветомира Иванова. Фотографската изложба се реализира по идея на Пламен Иларионов.
Любопитно
27 български дизайнерски продукта гостуват на Габрово
Изложбата „Съвременен български продуктов дизайн“ ще може да се разгледа в зала 7А в Музея на хумора и сатирата в Габрово от днес, 26 март до 8 април. Тя се организира от MD – списанието за дизайн, интериор и архитектура в сътрудничество с Музея на хумора и сатирата и с подкрепата на Северноцентрално държавно предприятие – Габрово.
В изложбата ще бъдат показани 27 продукта на съвременни български дизайнери, шест от които са отличени с най-престижната международна награда за дизайн Red Dot. Нейни носители са сгъваемата бутилка на DiFOLD Origami Bottle, настолната лампа Infinity, създадена от дизайнера Лъчезар Цветанов, иновативния полувелосипед на Мартин Ангелов – Halfbike и снегоходките Small Foot на Петър Димитров и Иван Колев.
Другите два продукта с Red Dot, включени в изложбата, са дело на успешния български дизайнер Илиан Милинов – детския стол-клатушка LUMI и тестът за бременност Twip, направен от биоразградим материал по поръчка на Unicoms AG, Швейцария.
Изложбата е част от поредица от събития, свързани с популяризирането на българския дизайн и успехите на българските дизайнери. Продуктите са част от книгата „Български продуктов дизайн 2000/2022“ на издателство Бисмар, която излезе през юни 2023 г.
Общо 50 български дизайнери и студиа с разработените от тях над 350 продукта участват в книгата – представително двуезично издание, подготвено от екип от утвърдени професионалисти.
На повече от 400 страници са представени мебели, осветителни тела, превозни средства, уреди, инструменти, играчки, предмети за бита, съдове и много други продукти, дело на българските топ дизайнери. Голяма част от тях са носители на престижни международни награди за дизайн.
На 4 април от 13.30 часа в Залата на жирафите в Музея на хумора и сатирата в Габрово издателят инж. диз. Бистра Шишкова ще представи книгата „Български продуктов дизайн 2000/2022“ и ще се проведе дискусия, на тема „Бъдещето на гората и вторият живот на дървесината“.
В дискусията ще участват председателят на Браншова камара на дървообработващата и мебелната промишленост (БКДМП) проф. д-р Васил Живков, доц. д-р Георги Костов, преподавател в Лесотехническия университет и председател на УС на Северноцентрално държавно предприятие (СЦДП), инж. Иван Недков, директор на СЦДП – Габрово и инж. Петър Дишков, представител на „Кроношпан България“ ЕООД – дружество, което оползотворява отпадъчна дървесина.
-
Икономикапреди 7 дни
Постигнете успех с подкрепата на Visa Бизнес Хъб и специалните оферти за собствениците на МСП
-
Новинипреди 6 дни
Депутатът и общинските съветници на „Възраждане“ организират приемна
-
Новинипреди 7 дни
22 март е Световният ден на водата
-
Любопитнопреди един ден
27 български дизайнерски продукта гостуват на Габрово
-
Новинипреди 6 дни
Зов за помощ: Нужна е кръв от група 0 (отрицателна)
-
Кримипреди 3 дни
Закопчаха две жени заради пико, сред тях 42-годишна от Поповци
-
Новинипреди 3 дни
Две купи и три златни медала за шахматистите ни от престижен турнир
-
Кримипреди 3 дни
Две коли се удариха край Габрово