Свържи се с нас

Новини

На този ден…

Published

on

На 10 -ти март са родени:
* 1452 г. — Фердинанд Арагонски, крал на обединена Испания
* 1628 г. — Марчело Малпиги, италиански лекар, анатом и микроскопист
* 1749 г. — Лоренцо да Понте, италиански либретист
* 1772 г. — Фридрих фон Шлегел, германски филолог, писател и философ
* 1776 г. — Луиза фон Мекленбург-Щрелиц, кралица на Прусия
* 1788 г. — Йозеф фон Айхендорф, германски писател
* 1807 г. — Цеко Петков, български хайдутин и революционер
* 1826 г. — Георги Миркович, български революционер
* 1832 г. — Георги Ангелиев, български революционер
* 1845 г. — Александър III, руски император
* 1850 г. — Иван Димитров, български художник
* 1858 г. — Георги Иванов, български генерал
* 1867 г. — Ектор Гимар, френски архитект и дизайнер
* 1872 г. — Христо Матов, български революционер
* 1874 г. — Иван Шкойнов, български офицер
* 1890 г. — Андрей Стоянов, български композитор
* 1900 г. — Питър Де Розе, американски композитор
* 1918 г. — Валя Вербева, българска балерина
* 1920 г. — Борис Виан, френски писател
* 1923 г. — Вал Логсдън Фич, американски физик, Нобелов лауреат през 1980 г.
* 1929 г. — Соня Кънчева, българска певица
* 1934 г. — Атанас Косев, български композитор
* 1940 г. — Чък Норис, американски актьор
* 1941 г. — Васил Романов, български футболист
* 1949 г. — Агоп Мелконян, български писател
* 1950 г. — Лазар Копринаров, български дипломат
* 1950 г. — Федя Филкова, българска поетеса
* 1954 г. — Лупита Д’Алесио, мексиканска певица
* 1957 г. — Осама бин Ладен, лидер на терористичната мрежа Ал-Кайда
* 1958 г. — Шарън Стоун, американска актриса
* 1960 г. — Венета Рангелова, българска певица
* 1964 г. — Тони Полстер, австрийски футболист
* 1970 г. — Иван Ласкин, български актьор
* 1973 г. — Ева Херцигова, чешки фотомодел
* 1977 г. — Красен Илиев, български баскетболист
* 1979 г. — Иван Атанасов, български писател
* 1981 г. — Самуел Ето’о, камерунски футболист
* 1984 г. — Оливия Уайлд, американска актриса
* 1985 г. — Алекс Силва, бразилски футболист
* 1992 г. — Емили Озмънт, американска актриса

На 10-ти март:
* 241 г. пр.н.е. — Решителната победа на римляните над картагенците в Битката при Егадските острови слага край на 23-годишната Първа пуническа война.
* 1535 г. — Докато плава към Перу, испанският свещеник и пътешественик Фрай Томас де Берланга открива архипелага Галапагос.
* 1629 г. — Кралят на Англия Чарлз I разпуска парламента и установява 11-годишна кралска диктатура.
* 1770 г. — Джеймс Кук открива остров Стюарт, южно от Нова Зеландия.
* 1848 г. — Карл Маркс е избран в Париж за президент на Комунистическата лига.
* 1861 г. — В САЩ са пуснати в обръщение първите банкноти.
* 1876 г. — Александър Бел осъществява първия успешен двупосочен разговор по телефон.
* 1880 г. — Руският физик Александър Столетов открива фотоефекта.
* 1893 г. — Кот д’Ивоар става френска колония.
* 1905 г. — Руско-японска война: Приключва битката при Мукден.
* 1906 г. — Вестник Мир уличава в корупция при доставката на патрони за българската армия министър-председателя Рачо Петров, министъра на войната ген. Михаил Савов и други високопоставени държавни служители.
* 1906 г. — При най-голямата производствена авария в мина в Европа — в Северна Франция, загиват 1099 души, включително и деца-миньори.
* 1910 г. — В Китай е забранено робството.
* 1912 г. — Юан Шикай става временен президент на Китайската република.
* 1919 г. — Приета е комунистическата конституция на Украйна.
* 1925 г. — В Пирея (Гърция) е основан футболният клуб Олимпиякос.
* 1943 г. — Холокостът и България: Започва депортиране на 7144 евреи от Вардарска Македони
* 1947 г. — Започва парична реформа в България, регламентирана с постановление на Министерския съвет от 7 март 1946 г.
* 1952 г. — Генерал Фулхенсио Батиста извършва държавен преврат в Куба и застава начело на властта.
* 1963 г. — Официално е открит стадиона Георги Аспарухов с мач между ПФК Левски (София) и ПФК Спартак (Плевен).
* 1976 г. — Започва първото самостоятелно околосветско плаване на жена — на Кристина Хойновска от Полша.
* 1977 г. — Астрономи от НАСА откриват пръстените на Уран.
* 1982 г. — САЩ налагат ембарго на вноса на нефт от Либия, заради подкрепата ̀и за терористични групи.
* 1996 г. — Приета е Конституцията на Република Адигея.
* 1996 г. — Кубинецът Франциско Ферерас поставя световен рекорд по дълбочина на гмуркане без специални средства — 130 метра.
* 1996 г. — Официално е открита австралийската писта за автомобилни състезания Албърт Парк в Мелбърн.
* 2004 г. — Костас Караманлис става министър-председател на Гърция.
* 2006 г. — Космическият апарат Марс Риконъсънс Орбитър достига орбитата на Марс.

източник: www.bg.wikipedia.org

Икономика

Ново изследване открои колко е работната сила в региона

Published

on

Заетите лица, на възраст от 15 до 64 навършени години в област Габрово, са 39 хиляди. Това сочат резултатите от проведено наблюдение на Териториално статистическо бюро – Север, отдел „Статистически изследвания – Габрово“ по отношение на работната сила през миналата година.

Коефициентът на заетост на населението, в същата възрастова група, е 70.5процентни пункта. 65.4% от тях са мъжете, а 75.7% жените. В сравнение с 2022 г. коефициентът намалява с 0.7%, отчитат още от Статистиката.

През 2023 г. икономически активните лица на възраст между 15 и 64 навършени години в област Габрово са 43.0 хиляди или 77.6% от населението на същата възраст. В сравнение с 2022 година коефициентът на икономическа активност се увеличава с 0.5 процентни пункта.

Общият брой на заетите лица е 40.1 хил., от които 19.1 хил. или 47.6% са мъже, а 21.0 хил. или 52.4% са жени. Коефициентът на заетост на населението на възраст 15 и повече навършени години в областта е 47.8% (48.5% за мъжете и 47.2% за жените).

Наблюдението на работната сила във всички държави – членки на ЕС, включително и в България, се провежда в съответствие с изискванията на Регламент (EС) 2019/1700 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на обща рамка за европейската статистика за лицата и домакинствата, основана на индивидуални данни, събрани чрез извадки, и свързаните с него прилагащи регламенти на Европейската комисия в областта на статистиката на работната сила.

Зареди още

Култура

Фотографска изложба показва Габровския карнавал от последните 10 години

Published

on

В деня на шегата, 1 април, от 17.00 часа в Дома на хумора и сатирата ще бъде открита фотографска изложба, посветена на Карнавала в Габрово. Новината оповестиха от местната общинска администрация.

Габровският карнавал? Всеки, който поне веднъж е участвал или присъствал, го свързва със смях и добро настроение, споделени емоции, и, по нашенски – закачливо-заядлива политическа сатира, без която това всенародно веселие не бива. Традицията се заражда в края на 19-ти век, след това празничната Олелийня по Сирни Заговезни се преобразява в Карнавал – и така, вече 101 години, без значение кой е на власт и какъв е политическият режим. Само два пъти габровци пропускат това зрелище – през Втората световна война и в началото на Прехода (1990-1998).

През 21 век Карнавалът, вече част от световното карнавално семейство, е любимо събитие и на гостите на града – десетки хиляди почитатели от страната и чужбина прииждат през третата събота на май.

Воден от своята генетична карнавална пристрастеност, Музеят на хумора и сатирата призова местните фотографи, запечатали моменти от Габровския карнавал през последните 10 години, да се включат в изложбата “10% Карнавал”.

Обръщаме глава назад към усмихнатите лица и темите на Габровския карнавал от 2014 насам: 2014 – „О, времена! О, нрави!“, 2015 – „Габровец и котка по гръб не падат“, 2016 – „Няма такава държава, има такъв град“, 2017 – „Да изкукуригаме от смях“, 2018 – „Габрово, мой малък Брюксел“, 2019 – „Маски горе!“, 2020 – „Между изтока и запада“, 2021 – „Следвай котката“, 2022 – „Кот доди, гад доди!”, 2023 – „Има – няма 100 години” … и се подготвяме за Карнавал 2024, водени от мотото „Make КАРНАВАЛ, not war“.

В изложбата участват фотографите Драгомир Минков, Виктор Маринов, Милчо Милев, Пламен Иларионов и Цветомира Иванова. Фотографската изложба се реализира по идея на Пламен Иларионов.

Зареди още

Любопитно

27 български дизайнерски продукта гостуват на Габрово

Published

on

Изложбата „Съвременен български продуктов дизайн“ ще може да се разгледа в зала 7А в Музея на хумора и сатирата в Габрово от днес, 26 март до 8 април. Тя се организира от MD – списанието за дизайн, интериор и архитектура в сътрудничество с Музея на хумора и сатирата и с подкрепата на Северноцентрално държавно предприятие – Габрово.

В изложбата ще бъдат показани 27 продукта на съвременни български дизайнери, шест от които са отличени с най-престижната международна награда за дизайн Red Dot. Нейни носители са сгъваемата бутилка на DiFOLD Origami Bottle, настолната лампа Infinity, създадена от дизайнера Лъчезар Цветанов, иновативния полувелосипед на Мартин Ангелов – Halfbike и снегоходките Small Foot на Петър Димитров и Иван Колев.

Другите два продукта с Red Dot, включени в изложбата, са дело на успешния български дизайнер Илиан Милинов – детския стол-клатушка LUMI и тестът за бременност Twip, направен от биоразградим материал по поръчка на Unicoms AG, Швейцария.

Изложбата е част от поредица от събития, свързани с популяризирането на българския дизайн и успехите на българските дизайнери. Продуктите са част от книгата „Български продуктов дизайн 2000/2022“ на издателство Бисмар, която излезе през юни 2023 г.

Общо 50 български дизайнери и студиа с разработените от тях над 350 продукта участват в книгата – представително двуезично издание, подготвено от екип от утвърдени професионалисти.

На повече от 400 страници са представени мебели, осветителни тела, превозни средства, уреди, инструменти, играчки, предмети за бита, съдове и много други продукти, дело на българските топ дизайнери. Голяма част от тях са носители на престижни международни награди за дизайн.

На 4 април от 13.30 часа в Залата на жирафите в Музея на хумора и сатирата в Габрово издателят инж. диз. Бистра Шишкова ще представи книгата „Български продуктов дизайн 2000/2022“ и ще се проведе дискусия, на тема „Бъдещето на гората и вторият живот на дървесината“.

В дискусията ще участват председателят на Браншова камара на дървообработващата и мебелната промишленост (БКДМП) проф. д-р Васил Живков, доц. д-р Георги Костов, преподавател в Лесотехническия университет и председател на УС на Северноцентрално държавно предприятие (СЦДП), инж. Иван Недков, директор на СЦДП – Габрово и инж. Петър Дишков, представител на „Кроношпан България“ ЕООД – дружество, което оползотворява отпадъчна дървесина.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица