Култура
Празник с кукли и комикси за рожденния ден на ДХС днес

снимка: Дом на хумора и сатирата
На 1 април – Международния ден на хумора и шегата – Музеят „Дом на хумора и сатирата” ще отбележи своя 42-и рожден ден.
И тази година екипът на габровската Весела къща щедро обявява 1 април за Ден на отворените врати. Специалните празнични прояви, забавните атракции, временните и постоянните изложби са на разположение на всички габровци и гости на града напълно безплатно. За всички тях домакините са подготвили целодневна първоаприлска програма, в която са предвидени интересни изяви за всички възрасти.

снимка: Дом на хумора и сатирата
От 10.30 ч. в „Залата на жирафите” ще започне детското матине, посветено на любимите играчки и приказните герои от детството. Специален гост на веселата работилница е арт-къща „Куклите” от София – един необикновен музей, основан през 2012 г., в който съжителстват най-различни кукли – авторски произведения, музейни експонати, кукли за игра, за куклен театър, за украса, за колекционери и др. Основателката на арт-къща „Куклите” Жени Костадинова и нейните асистентки ще запознаят децата с тайните на създаването на една кукла, ще им помогнат сами да си изработят такава и да я отнесат вкъщи за спомен или подарък.
Следобедът и вечерта ще бъдат изцяло посветени на изкуството на комикса. В Дома на хумора ще гостуват със свои изяви известният художник-график, създател на компютърни игри и председател на секция „Комикс” при СБХ Петър Станимиров и зам.-председателят Антон Стайков – изтъкнат художник, журналист, изследовател, колекционер и популяризатор на български комикси.
14.00 ч. е началото на детското творческо ателие с художниците на популярното и любимо списание „Дъга”. Гостите ще запознаят малките творци с работата по създаването на комикси, а малчуганите ще могат да се включат в един бърз конкурс за рисунки, сътворени с помощта на графични таблети под вещото ръководство на специалисти от фирма АДКОМ. За най-умелите малки художници гостите са предвидили атрактивни награди.

снимка: Дом на хумора и сатирата
В 17.30 ч. е откриването на първата Национална изложба на българския комикс – една впечатляваща колекция от 600 пана с творби на повече от 80 художници. Истинско пиршество за очите и за душата, което ще задоволи апетита за „разкази в картинки” и на най-взискателния зрител – така може да се определи мащабната изложба, която проследява развитието на комикс-изкуството у нас. В изложбата са застъпени всички стилове – от класическия комикс до ъндърграунда – и са обхванати всички поколения съвременни български художници на комикси – от доайена Любен Зидаров, който навърши 90 години, до съвсем млади 20-годишни автори. Голяма група художници от средното поколение представят легендарното списание „Дъга“.
Днес, повече от 20 години след спирането му, художниците от незабравимия периодичен хит са отново заедно в мисията си да възродят българския комикс – Петър Станимиров, Христо Кърджилов, Никифор Русков, Сотир Гелев, Димитър Стоянов – Димо, Стоян Шиндаров, Румен Чаушев и мн. др. показват сътвореното от тях през годините. Наред с тях се изявяват млади художници, работещи в областта на комикса, видео-игрите и анимацията, които вече „пробиват” при големи чуждестранни издатели и доказват, че постиженията на българските творци не отстъпват на най-добрите европейски и световни образци.
Съпътстваща изява на изложбата е представянето на книгата на Антон Стайков „Кратка история на българския комикс”. С интересна мултимедийна презентация самият автор ще представи своя изследователски труд, проследяващ зараждането и развитието на това изкуство в България от края на XIX до началото на XXI век и ще разкаже за авторите, техните герои, цензурата, издателствата и успешната реализация на българските творци по света.
Автор: Дарина Маринчевска
Музей „Дом на хумора и сатирата” – Габрово
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Турнето на „Непознатите българи“ продължава с концерт в Летния театър


На 9 септември от 21.00 часа най-големият, частен, фолклорен ансамбъл “Българе”, ще представи най-новия си спектакъл “Непознатите българи” на сцената на Летен Театър Габрово. Това не е просто концерт, а спектакъл създаден по действителни събития, в който се преплитат две поколение – минало и бъдеще. Сцената на Летен театър Габрово е една от най-големите сцени в България и на нея ще се качат близо 40 танцьора.
„Непознатите българи“ е много повече от танцов спектакъл. Това е впечатляваща симбиоза между сценично музикално-танцово преживяване и филмов разказ, който засяга актуални теми, морални ценности и въпросите за връзката ни с българските корени.
Чрез силна сюжетна линия, емоционални послания и завладяваща визия, спектакълът повежда зрителя към едно истинско духовно пътешествие. Публиката ще се потопи в малко познати етнографски региони на България, ще се срещне с автентични песни, музика, танци, диалекти и традиционни облекла, съхранили мъдростта и духа на народа ни.
Всеки епизод разкрива нови пластове от българската народопсихология и оставя усещане за принадлежност, сила и вдъхновение. За първи път в историята на ансамбъла в създаването на хореографията, редом до основателя и художествен ръководител Христо Ив. Димитров, участват и солисти от трупата – принос, който носи нова енергия и съвременен почерк към спектакъла.
Музиката е дело на акад. проф. Милчо Василев, Димитър Христов, Костадин Генчев, Данчо Радулов и д-р Петьо Кръстев, а впечатляващият саунд дизайн отново е поверен на Иван Киришев.
„Непознатите българи“ обещава незабравимо преживяване – спектакъл, който не просто се гледа, а се преживява. Публиката си тръгва развълнувана, обогатена с нови познания за непознати етнографски области и докосната до мъдростта, идваща от извора на българската традиция. Билети може да закупите от всички каси на Изипей, касата на Драматичен театър Габрово и онлайн в платформата epaygoz.

Култура
ИМ-Дряново ще представи „Три погледа към Съединението от 1885 г.”

Исторически музей – Дряново ще бъде домакин на представянето на книгата „Три погледа към Съединението от 1885 г.”. Събитието ще се състои на 8 септември от 17.30 часа в залата за временни гостувания. Изданието представя три различни прочита на едно от най-значимите събития в българската история – Съединението на Княжество България с Източна Румелия, което 141 години по-късно остава живо в паметта на поколенията и в размислите за националната ни идентичност и воля.
Автори на книгата са трима известни български историци – проф. дин Милко Палангурски, проф. Веселин Янчев и проф. Петър Стоянович. Всеки от тях разглежда отделен аспект от периода между Освобождението и Съединението и времето непосредствено след него.
На премиерата за Дряново ще присъства един от авторите – проф. Палангурски, чиято част от изследването е посветена на работата на Учредителното събрание, последиците от Санстефанския договор и Берлинския конгрес, конституционното устройство на Княжеството и Източна Румелия, както и на политическия и партийния живот в онова време.
Проф. Веселин Янчев представя устройството на българската армия и ролята на руските офицери в нея, като проследява опитите на Александър Батенберг да изгради войска в защита на българските, а не на чужди интереси. Проф. Петър Стоянович пише за търсенето на съпруга за княз Александър Батенберг – сделка, чиято цел е осигуряване на наследници на престола. Засяга още опитите за преврат и контрапреврат, за самото осъществяване на Съединението и за настроенията в България и Източна Румелия през онзи период.

Култура
Празник на пестила в музей „Етър“ на 5, 6 и 7 септември

От 5 до 7 септември 2026 г. Регионален етнографски музей на открито „Етър“, Габрово отново събира хиляди посетители за Деветото издание на „Празник на пестила“. Тридневното събитие, с което през 2018 г. музеят спечели наградата „Духът на България“, давана от Министерство на туризма, обединява кулинарно наследство, занаятчийски демонстрации, съвременно захарно изкуство и богата музикална програма.
Централно място в събитието заема традиционното приготвяне на пестил – известен още като „габровски шоколад“. Посетителите ще могат да проследят на живо целия автентичен процес по приготвянето на сливовия деликатес, както и да се запознаят с традиционните занаяти и съоръжения, използвани в производството му през вековете.

Алея на вкусовете и „Захарна приказка в Етър“ (5–6 септември): Изложители на продукти от сливи и различни плодове се представят на територията на музея. Третото издание на Фестивала на захарните изкуства ще изненада гостите с уникални авторски изложби, дегустации и демонстрации от майстори-сладкари.
Българската родова памет отвъд Дунав: Специални гости на празника са сънародниците ни от село Извоареле (Румъния) – общност, създадена преди над 200 години от преселници от Габровския и Плевенския край. Те ще представят съхранен архаичен български говор, бабини носии и традиционен сливов мармалад по вековни преселнически рецепти.
Мащабна фолклорна сцена: В празничните дни на откритата сцена в музея ще танцуват и пеят над 500 изпълнители. Сред тях са представителните ансамбли „Детелини“ (гр. Павел баня) и „Чудесия“ (гр. Пазарджик), ансамбъл „Настроение“ (гр. Стара Загора), както и празничен концерт на Духов оркестър – Ловеч и фолклорния дует Радостина Дамянова и Габриела Михайлова.

Нови изложби и семейни игри: На 5 септември от 12:00 ч. в Музейния център ще бъде официално открита гостуващата изложба „Сватбата“, а за най-младите посетители е подготвена образователната игра с награди „Сливи с късмет“.
Празникът на пестила е доказателство, че музеят не е застинала във времето витрина, а жив организъм. Днес „Етър“ е пространство за трансформации, където традиционните занаяти срещат съвременната култура, младите хора и международните партньорства.
Празникът на пестила се реализира с финансовата подкрепа на Министерство на културата.
ПЪЛНА ПРОГРАМА ПО ДНИ 5–7 септември 2026 г. РЕМО „Етър“ – Габрово

5 СЕПТЕМВРИ (СЪБОТА)
През целия ден: Демонстрации на живо на приготвяне на традиционен пестил Демонстрация на занаяти, занятия и уреди, използвани при производството на пестил Образователна игра с награди „Сливи с късмет“ „Алея на вкусовете“ – кулинарно изложение „Захарна приказка в Етъра“ – Трети фестивал на захарните изкуства (изложба и демонстрации)
11:00 ч. – Официално откриване на Празника на пестила (Открита сцена)
11:30 – 13:00 ч. – Музикална програма: Ансамбъл „Детелини“ (гр. Павел баня) и ПТС „Чудесия“ (гр. Пазарджик) (Открита сцена)
12:00 ч. – Откриване на изложба „Сватбата“ (Музеен център, II ниво)
14:00 – 15:30 ч. – Музикална програма: Ансамбъл „Детелини“ (гр. Павел баня) и ПТС „Чудесия“ (гр. Пазарджик) (Открита сцена)
6 СЕПТЕМВРИ (НЕДЕЛЯ)
През целия ден: Демонстрации на живо на приготвяне на традиционен пестил Демонстрация на занаяти, занятия и уреди, използвани при производството на пестил Образователна игра с награди „Сливи с късмет“ „Алея на вкусовете“ – кулинарно изложение „Захарна приказка в Етъра“ – Трети фестивал на захарните изкуства (изложба и демонстрации)
11:30 – 13:00 ч. – Музикална програма: Ансамбъл „Детелини“ (гр. Павел баня) и Ансамбъл „Настроение“ (гр. Стара Загора) (Открита сцена)
14:00 – 15:30 ч. – Музикална програма: Ансамбъл „Детелини“ (гр. Павел баня) и Ансамбъл „Настроение“ (гр. Стара Загора) (Открита сцена)
7 СЕПТЕМВРИ (ПОНЕДЕЛНИК)
През целия ден: Демонстрации на живо на приготвяне на традиционен пестил Демонстрация на занаяти, занятия и уреди, използвани при производството на пестил Образователна игра с награди „Сливи с късмет“
11:30 и 14:00 ч. – Празничен концерт: Духов оркестър – Ловеч и фолклорен дует Радостина Дамянова и Габриела Михайлова (Открита сцена).

-
Културапреди 6 дниГабровският шоколад отново събира любителите на традициите
-
Новинипреди 5 дниЯнтра ще преследва първа победа над Пирин
-
Новинипреди 6 дниГаброво ще отбележи Деня на Съединението
-
Културапреди 4 дниИМ-Дряново ще представи „Три погледа към Съединението от 1885 г.”
-
Новинипреди 4 дниТеодор Салпаров се завръща в Габрово преди своя бенефис
-
Културапреди 4 дниТурнето на „Непознатите българи“ продължава с концерт в Летния театър
-
Кримипреди 3 дниЗаловиха 29-годишен, извършил въоръжен грабеж в Габрово
-
Кримипреди 3 дниПолицаи ще патрулират и пеша в квартал Бичкиня





