Сряда привечер е. Стоя в малката къщурка. При Елена. На Горнокрайския мост и с група приятели се отвращаваме. От работодателите си – отлични ученици на Хитлер. От раболепните си колеги завършили „слугинарство“ в най-елитните университети на Ориента. От пътищата. От некачествената храна. От евтините си удоволствия. От калта на улицата. От калта, която ни очаква…Отвращаваме се доливайки с малка ракия.

На съседната маса забелязвам дребничък мъж с две патерици. В напреднала фаза на коксартроза… Пие ракия със зелена салата.Лицето му чисто като на светец. И си мисля на кого ми прилича. Взирам се. Та това е дядо Коледа… Лекичко се усмихвам…

Този мъж три дена е сънувал, че похапва зелена салата. Знаете ли къде? На пейка пред Общината. Там спи от скоро. Цял живот е работил в „Подем“. Няма семейство. Брат му и снахата го лишили от бащиния му дом и просто го продали. Като го изхвърлили от него, както се досещате… Той излязъл на квартира. Тези дни хазаинът го изгонил и му ограбил за капак пенсията. А знаете ли без стотинка в джоба къде се намира 7 април…? До следващата пенсия… Елена, толкова красива и с широка душа, колкото и хубавата Елена, като чула за съня с марулите, веднага му направила салата и му сипала една ракия. Познавали се отдавна.

„Работата не е до салатата и ракията – каза ми тя, този човек тази вечер пак ще спи на пейката пред Общината“. Всички се оживихме. Като че ли излезнахме от някаква летаргия… Безброй варианти, пък няма никакъв. Няма общинско общежитие, в което срещу 5-6 лева да пренощува бездомник или закъсал човек. От 25 лв. нагоре… За този град, който ми прилича на описанието на онзи пътешественик, който минал през Възраждането от тук и констатирал, че навсякъде е затънало в кал и ровят прасета /прасетата днес сме ние/, не бих дала и стотинка… Но човекът е под открито небе!!! Сам! И безпомощен! Елена му нагласи и вечеря. А ние мислим и нищо не измисляме. Таваните ни пълни с непотребни вещи, а живият човек никой няма къде да настани… Намери се един мъдрец, че да предложи да съберем по 5 лева и да му платим една чиста стая с топла вода и телевизор. Даже останаха и за такси. Той едва стоеше на краката си от коксартрозата… За тази вечер решихме проблема.

Архив © Copyright — Gabrovo News. All Rights Reserved

На изпроводяк човекът се разплака и целуна на всички ни ръце. Ами утре…? Той пак ще нощува пред Общината… Обещали са му след 10 дена да го настанят в Старчески дом. Но дали ще стане предвид шибаната / без извинение/ бюрокрация и Бог не може да каже, защото с нашите съдби и животи разполагат и си играят само чиновниците. Дори и Бог е вече отстранен от човеците…

Тъй като не вярвам в институции, моля всички габровци за някакво съдействие. Вярвам само в човещината. Старецът се казва бай Стоян. Приличен и чист мъж на около 65 г. За информация: малкото кръчме срещу „Стемо“. Елена е там! Моля Ви от сърце, докато заспиваме под пухените си топли завивки да помислим дали няма с какво да помогнем на този човек. Защото в ада трябва да си помагаме с въжета…

Автор: Мирела Костадинова – доктор по философия.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730