

Икономика
Стартира „Шанс за работа 2014“ на КНСБ в област Габрово

снимка: РС на КНСБ – Габрово
В началото на тази седмица стартира проектът „Шанс за работа – 2014 година” в област Габрово. Той се реализира от КНСБ и е част от Националния план за действие по заетостта за 2014 г., който се финансира със средства от Държавния бюджет чрез Министерството на труда и социалната политика. Разработването на проекта и неговата реализация са насочени към две рискови групи на пазара на труда – младежи до 29 години без образование, квалификация и трудови навици и безработни лица на възраст над 50 години.
Първата част – „зелени” работни места за младежи от 25 до 29 години е в изпълнение на „Интегрираната програма на КНСБ за гаранция на младежта”.
В проекта са предвидени мотивация, обучение по проект „Работник в озеленяването” и тримесечно стажуване на безработни младежи до 29 години. Броят на младежите, които ще бъдат обхванати от проекта е 400. Мотивацията и обучението ще се извършат чрез Колежа за работническо обучение на КНСБ, а стажуването ще се извърши от партньора на проекта – Национална компания „Железопътна инфраструктура”. При показани добри резултати при обучението и при стажуването, младежите ще останат на постоянен трудов договор. След приключване на обучението в Центъра за професионално обучение на НК”ЖИ” ще се проведе допълнително обучение по специфични специалности на структурата, за осигуряване на по-качествени и по-добре платени работни места.
Безработните младежи са осигурени от Дирекциите „Бюро по труда” чрез подбор с участието на представители на НК”ЖИ”.
Втората част на проекта е насочена към втората рискова група на пазара на труда – безработни над 50 години. Тя продължава за трета година поради успеха и изразеното желание от страна на безработни и работодатели. Броят на участниците е 1554 от цялата страна, а партньори по проекта са 98 болници и социални заведения.
В регион Габрово „Шанс за работа 2014” се осъществява от КНСБ съвместно с Дирекция „Бюро по труда” – Габрово и филиалите в останалите общини от областта. Бяха набрани желаещи да се включат в проекта безработни и след подбор от КНСБ и партньорите по проекта, се сформираха четири групи от по 15 лица на възраст над 50 години. Поради характера на бъдещата им професия, първо те се обучават по ключовата компетентност „Работа в екип”, след което ще усвояват част от професията „Болногледач”. След като положат изпит по специалността „Здравни грижи”, успешно завършилите курса на обучение ще получат сертификат. Обучаваща институция също е Сдружение „Колеж за работническо обучение” при КНСБ. В Габрово партньор по „Шанс за работа 2014” е Дома за възрастни с физически увреждания, в Севлиево е МБАЛ „Д-р Стойчо Христов”, в Дряново е Дома за възрастни с деменция, а в Трявна е ДСБДПЛББ „Царица Йоанна” ЕООД. Предстои стартирането на проекта и в Дома за стари хора в Трявна, където ще се сформира петата група от безработни в региона.
След приключване на обученията, 40% от успешно завършилите ще получат шанс да останат на стажуване три месеца в болниците и социалните заведения, като за това време ще получават минималната за страната работна заплата от 340 лв.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Икономика
Социалният предприемач вижда възможност там, където другите виждат проблем!

На 1 юни преди две години Министерство на труда и социалната политика създаде шест Регионални центъра на социалната икономика /фокус-точки/ в страната, за всеки от плановите икономически райони по NUTS-2. По този повод разговаряме с г-жа Теодора Тодорова, началник-отдел „Социална икономика и социална отговорност“ в министерството.
Г-жо Тодорова, какво е социално предприемачество и необходимо ли ни е то?
Социалното предприемачество е форма на стопанска дейност, при която печалбата не е самоцел, а средство за постигане на обществено значими цели. Това означава, че социалните предприятия съчетават бизнес модел с мисия – например, да създават работни места за хора в неравностойно положение, да предоставят достъпни социални услуги или да допринасят за устойчивото развитие на дадено населено място.
То е необходимо повече от всякога, защото отговаря на комплексни социални предизвикателства, които често не могат да бъдат решени единствено с класически административни подходи. Социалните предприемачи предлагат иновативни решения, изградени върху реални нужди и с активното участие на общността. Те създават добавена стойност – не само икономическа, но и социална, и екологична.
В допълнение, в контекста на променящия се пазар на труда, демографските процеси и социалните неравенства, социалното предприемачество е ключов инструмент за изграждане на по-справедливо, приобщаващо и устойчиво общество. То е мост между икономиката и солидарността – и точно затова ни е толкова нужно.
Как администрацията подкрепя развитието на социалното предприемачество? Министерството на труда и социалната политика (МТСП), чрез нашата дирекция, разработва и прилага политики, които насърчават създаването и устойчивото развитие на социални предприятия. Администрацията подкрепя сектора чрез нормативна уредба, финансиране по проекти, популяризиране на добри практики и изграждане на капацитет. Един от най-съществените приноси е приемането на Закона за предприятията на социалната и солидарната икономика, който създаде стабилна рамка за развитие на сектора.
С какви механизми и инструменти разполага администрацията, за да прилага ефективно политиката на МТСП в тази посока?
Основните механизми включват както законодателни, така и финансови инструменти. На първо място, Регистърът на социалните предприятия дава възможност за институционално признаване и подпомагане на тези структури. Предприятията, вписани в него, могат да се възползват от насърчителни мерки, като преференции при участие в обществени поръчки, достъп до финансиране и консултации.
Проект П41 „Развитие на социалната икономика“, който изпълняваме със средства от Националния план за възстановяване и устойчивост, осигурява целенасочена подкрепа чрез обучения, информационни кампании, създаване на мрежи за сътрудничество и обмен на добри практики между публичния и частния сектор. Именно чрез този проект изградихме шест регионални фокус-точки, които действат като посредници между администрацията и социалните предприемачи по места.
Каква е Вашата оценка за изминалия период – две години след създаването на шестте регионални центъра на социалната икономика в страната?
Оценката ни е положителна. Регионалните центрове /фокус- точки/ в Благоевград, Бургас, Варна, Габрово, Ловеч и Пловдив вече функционират активно като информационно-консултативни центрове. За тези две години те проведоха стотици консултативни срещи, инициативи и кампании за повишаване на информираността на обществото. Създадоха мрежи от местни партньори, включително общини, неправителствени организации, университети и бизнес. Това е изключително важно, защото именно на местно ниво социалните иновации могат да се адаптират най- добре към конкретните нужди на общностите. Регионалните центрове вече са разпознаваеми в публичното пространство, а тяхната експертиза е търсена от заинтересованите субекти.
Ще дам само следния пример, в който числата говорят достатъчно красноречиво. Преди регионалните центрове да започнат работа в Регистъра на министерството имаше 38 регистрирани социални предприятия. Днес, 2 години по-късно, те са вече над 170 /някои са в процес на оценка/.
Кажете ни защо темата „Социална икономика, социално предприемачество и социални иновации“ е важна за местните администрации?
Местните администрации са най-близо до хората и до социалните проблеми, с които се сблъскват техните общности. Те разполагат с най-добрата възможност да идентифицират нуждите и да насърчат устойчиви решения чрез социалната икономика. Чрез подкрепата на социални предприятия, местните власти могат да насърчават местната заетост, социалното включване и икономическата устойчивост.
Освен това социалното предприемачество предлага иновативни подходи за предоставяне на социални услуги, които често са по-гъвкави и адаптивни от традиционните модели. Това прави сътрудничеството между централната и местната власт критично важно за развитието на една устойчива и солидарна икономика.
В заключение какво послание бихте отправили?
Социалното предприемачество не е просто икономически модел — то е начин на мислене, при който човешкото достойнство, общността и устойчивото развитие стоят наравно с печалбата. В свят, който се променя бързо и често е разделен, социалните предприятия показват, че е възможно бизнесът да бъде и добър, и полезен.
Както често казваме при нас — там, където някой вижда проблем, социалният предприемач вижда възможност за промяна. Именно такива хора и организации изграждат тихата, но значима трансформация в българското общество.
Предстоят ни още много стъпки, но вярвам, че с усилията на всички – институции, граждани, местни власти и предприемачи – ще продължим да превръщаме социалните идеи в реални възможности. Защото бъдещето на икономиката не е просто по-иновативно. То е по-солидарно.


Икономика
„Теспом“ търси фрезист – универсална фреза

Фирма „Теспом“АД търси:
1. Фрезист – универсална фреза.
При интерес, моля изпратете Вашата автобиография на е електронна поща: tedi_nikolova@tespom.bg или на място в дружеството: гр. Габрово, ул.“Бодра смяна“1.
Тел. за връзка: 0879/123 678 – инж.Георги Дженков.
Икономика
„Теспом“ търси фрезист – универсална фреза

Фирма „Теспом“АД търси:
1. Фрезист – универсална фреза.
При интерес, моля изпратете Вашата автобиография на е електронна поща: tedi_nikolova@tespom.bg или на място в дружеството: гр. Габрово, ул.“Бодра смяна“1.
Тел. за връзка: 0879/123 678 – инж.Георги Дженков.
-
Културапреди 4 дни
Габрово посреща хитовата комедия „Лъжата“
-
Новинипреди 6 дни
„Янтра“ изпрати най-успешния си сезон във Втора лига
-
Новинипреди 6 дни
Габровец изведе Козловец до Купата в „А“ ОГ Велико Търново
-
Кримипреди 3 дни
Инцидент в Габрово: Прострелян е криминално проявен!
-
Кримипреди 6 дни
Изловиха трима дрогирани с кокаин по баловете в Габрово
-
Новинипреди 6 дни
Димитър Маринов ще гостува в Габрово
-
Новинипреди 6 дни
100-годишен юбилей отпразнува дядо Пенчо
-
Кримипреди 6 дни
Полицията хвана водач без книжка, дрогиран и с чужди номера