Свържи се с нас

Култура

Весел четвъртък с кацнал стършел и карикатурна броеница

Published

on

снимка: Дом на хумора и сатирата – Габрово

снимка: Дом на хумора и сатирата – Габрово

Не става дума за природен феномен, а за гостуването на редакцията на вестник „Стършел”. Поводът? Между приятели няма нужда от поводи, но този път срещата е по повод. При това достатъчно солиден и приятен: габровската премиера на книгата „Карикатурна броеница. От Дембицки до Комарницки” на сатирика, дългогодишен главен редактор на вестника и отдавнашен приятел на Веселата къща Йордан Попов. С негова помощ ще оживеят моменти от историята на българския сатиричен печат от първите му прояви, та до днес. Срещата е днес, 27 февруари, в Залата на жирафите от 17.30 часа. Добре дошли са всички: творци-сатирици и хумористи, любители на хумористичната и сатирична българска преса и ценители на хумора и сатирата в литературата и карикатурата. Предстои ни среща с автора, възможност за получаване на автограф на книгата и откровен разговор за хумора в политиката, живота, литературата и карикатурата. В диалога ще се включи и главният редактор на „Стършел” Михаил Вешим.

„Карикатурна броеница…” е своеобразна история на българския сатирично-хумористичен печат. Което не означава сухо и неразбираемо четиво, напротив: текстът ще допадне и на взискателния познавач, и на читател, който помни имената на карикатуристи и писатели още от първите десетилетия на миналия век и е колекционирал такива издания, а също и този, който само е чувал да се разказват легенди за един или друг автор.

Няма да преразказваме увлекателната „Броеница…“, нека само обърнем внимание на страниците, отделени на вестник „Стършел“ от 1946 до наши дни.

Йордан Попов разказва много епизоди от делниците на редакцията. Доверява ни малко известни „тайни” от житейските и творчески биографии на карикатуристи и сатирици, свързани години наред с редакцията на изданието. Без да изпада в излишни подробности, ни съобщава кой може да се нарече следовник на Божинов и Чудомир. Не ни спестява и неудобни въпроси /„При наличието на цензура и строг партиен контрол как се развива българската карикатура?“/

За този, който е бил верен читател на вестника, ще бъде интересно да свери собствения си часовник, защото образът „отвътре“ винаги е по-различен от видимия, изграден в масовата представа.

Ще прочетем и откровения като това: „Тук е мястото да напомним, че главният редактор в онази система формално може да е сатирик, но в действителност е пълномощник на ЦК на БКП в партийно издание… Редколегията е консултативен орган, разбирай декорация от писатели и художници.” Разбира се, споделени са и звездни мигове от историята на „Стършел“.

Не трябва да пропуснем страниците за Тодор Цонев, така добре познат на габровци още от рождението на Дома на хумора и сатирата, Й.Попов с право го определя за един от обновителите на карикатурата през 60-70-80 г. на 20 век. В зората на демокрацията по страниците на вестника вече избуява новата генерация карикатуристи: Чавдар Николов, Йовчо Савов, Иван Кутузов, Ивайло Цветков, Маргарита Янчева и още, и още. А нашият съгражданин и световно признат карикатурист Христо Комарницки, оказва се, е свързан със „Стършел“ още от 80-те г. на миналия век.

Искате ли да научите кой е първият български карикатурист, колко са стари най-старите карикатурни рисунки по нашите земи, кои са днес най-изявените стършелови сатирични пера, отделете си малко от свободното време. Когато подаръците са празник за духа, времето минава неусетно.

До среща с редакцията на сатиричния вестник „Стършел“ и „Карикатурна броеница“ на Йордан Попов на 27 февруари от 17.30 ч в Залата на жирафите.

Автор: Венета Георгиева-Козарева
Дом на хумора и сатирата

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Златни медали за „Габровски гласчета“ при НЧ „Габрово-2002“

Published

on

Златни медали за „Габровски гласчета“ при НЧ „Габрово-2002“ от конкурса за млади фолклорни таланти „Орфеево изворче“, който се проведе на 26 и 27 април в Стара Загора. Надпреварата събра над 1500 участници от цялата страна.

Гордост за ръководителката е, че наред с изпълнители от музикални училища, децата от Детска фолклорна формация „Габровски гласчета“ бяха удостоени с първо място и плакет от конкурса.

За първи път се явяват и по-малките от „Гласчетата“, които също бяха отличени с първо място.

Трето място получи и Боян Борисов в изпълнение на гайда, който също се явява за първи път на конкурс. Второ място получиха и дуета Габриела и Боян Борисови .Вълнението на ръководителката е голямо от високата оценка на специалисти в областта на фолклора като Професор Георги Петков, доц. Владимир Владимиров, Петьо Костадинов ,Пею Пеев преподаватели в ДМА “ Панчо Владигеров“ .

Зареди още

Култура

Видео урок за Колю Фичето представя великия майстор пред ученици в цялата страна

Published

on

По повод Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“ образователната онлайн платформа „Уча се“ създаде специален видео урок, посветен на възрожденския майстор – строител от Дряново.

Реализацията е резултат от съвместен проект между Община Дряново, Исторически музей – Дряново и екипа на „Уча се“. Основателят на платформата, дряновецът Дарин Маджаров, създава видеото безвъзмездно, като личен жест към родния си град и в подкрепа на историческата ни памет.

Урокът, с продължителност 5 минути и 15 секунди, представя живота и делото на Колю Фичето – символ на архитектурното майсторство на Българското възраждане и създател на едни от най-впечатляващите сгради, мостове и църкви в страната. Чрез съдържателното видео, учениците ще се запознаят с фигурата на Фичето като един от най-уважаваните и признати строители в Югоизточна Европа през XIX век.

Видео урокът ще бъде включен в образователните занятия и беседи, които специалистите от Исторически музей – Дряново провеждат с ученици от страната. Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, посветени на 225-годишнината от рождението на майстор Колю Фичето, се реализират от Община Дряново и Исторически музей – Дряново, под патронажа на Министерство на културата.

Зареди още

Култура

На 23 април 1963 започва изграждането на музей „Етър“

Published

on

Теренът около река Сивек с изграждането на табаханата.

На 23 април 1963 г. по двата бряга на река Сивек, ляв приток на Янтра, започва изграждането на музей „Етър“. До втората половина на 70-те години музеят придобива архитектурно-пространствения си облик, с който е известен и до днес.

Каква обаче е била първоначалната идея на основателя на музея Лазар Донков за местоположението му? Отговор на този въпрос дава документ, който се съхранява в научния архив на музея, наречен „Планово задание относно изграждането на парк по поречието на реките Сивека и Манастирска, от с. Етър до с. Водици“. Без да е точно датиран, от него става ясно, че територията, която трябва да обхване бъдещият музей, е доста по-голяма: Паркът ще се разпростре по десния бряг на р. Сивека от с. Трапесковци до моста на река Манастирска (дн. Стражка) от първия мост по шосето за Соколския манастир до дърводелския цех на кооперация „Янтра“.

Неусвоената днес територия, по пътя за Соколския манастир, е трябвало да бъде застроена с павилиони, да бъдат посадени дървета и изградени алеи с цветя. Предвидено и било изграждането на художествено осветление, което вечер да осветява старинните постройки и буйните води на река Стражка.

Автор на текста: Георги Георгиев, уредник в музей „Етър“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица