37-годишна дама от Трявна бе заловена да шофира под въздействието на наркотици, след като предизвика пътен инцидент.

Катастрофата е станала вчера, 19 август, около 16.50 часа, на ул.“Петър Ганчев“ в Славейковия град и за щастие няма невинно пострадали.

Пристигналият на мястото на произшествието полицейски екип установил, че 37-годишна местна жителка, управлявайки лек автомобил „Лексус“, се е блъснала в метален парапет.

На място била извършена проверка за употреба на наркотици, като техническото средство отчело положителен резултат за амфетамин.

Жената е дала кръв за химически анализ. По случая е образувано досъдебно производство.

Отборът на „Янтра“ постигна паметен успех в регионалното дерби срещу „Етър“ (Велико Търново), след като спечели с 1:0 на стадион „Ивайло“ в старата столица. Това бе първата победа на габровци над „болярите“ от 2007 г. насам и първи три точки в дербито помежду им от три десетилетия на чужд терен.

Герой за габровци стана Мартин Райнов, който в 18-ата минута реализира единственото попадение в срещата след пробив отдясно. Голът обърка домакините, а до почивката „Янтра“ имаше още няколко отлични възможности да удвои аванса си. В 26-ата минута Велислав Василев стреля опасно до гредата, а вратата на търновци бе поставяна под напрежение още два пъти преди края на първото полувреме.

След подновяването на играта воденият от легендата на българския футбол Илиян Киряков тим на „Етър“ вдигна темпото и опита да върне равенството, но добре организираната защита на габровци не позволи решаващи удари. В същото време „Янтра“ продължи да търси второ попадение – удари на Райнов и Енчев бяха отразени от вратаря Никола Виденов, а до последния сигнал гостите контролираха развоя на мача.

„Първа победа за сезона и първа срещу „Етър“ от години – поздравления за футболистите. Доволен съм от защитата, халфовата линия и вратаря. „Етър“ не нанесе нито един точен удар, което показва, че бяхме стабилни. Ако бяхме по-прецизни напред, можеше да е по-изразително, но важното е, че спечелихме,“ заяви след двубоя треньорът на „Янтра“ Емануел Луканов.

Наставникът, родом от Велико Търново, не скри емоцията си: „Винаги ми е тръпка тук, но сега съм от другата страна и го правя с цялото сърце и душа. Пожелавам успех на „Етър“ и на техния треньорски щаб – те са търновци, а градът заслужава хора, израснали тук.“

Феновете на „Янтра“ също имаха своя принос за историческия триумф. Десетки габровци пътуваха до стадион „Ивайло“, за да подкрепят отбора си, а след мача посрещнаха тържествено клубния автобус с аплодисменти, песни, скандирания и факли край Дома на хумора и сатирата в Габрово.

Излезе от печат „Габровски сборник” от 1824 година – юбилейно фототипно издание, посветено на 200-годишнината от написването на ръкописа и 165-годишнината от обявяването на Габрово за град, информира Савина Цонева, директор на РБ „Априлов – Палаузов“.

Сборникът е наречен с това име заради мястото на написване и заради града, в който е роден един от българските нови преподобномъченици. Друга причина за названието на книгата е принадлежността ѝ към Габровската реална гимназия, чийто печат е запазен на първия лист на ръкописа. Както е известно, към гимназията е създаден първият музей (1883). По-късно книгата е изпратена в Софийския народен музей, откъдето през 1922 г. е постъпила във фонда на Софийската народна библиотека. Проф. Беньо Цонев включва описанието на книжовния паметник в своя „Опис на славянските ръкописи в Софийската народна библиотека“.  Ръкописът има 38 листа. Съдържа пространно житие на преподобномъченик Онуфрий Габровски, Служба за преподобномъченика Онуфрий, Гръмник и зодиак – съчинения, много любими и ползвани от четящите българи, често включвани в печатните Вечни календари от епохата на българската старопечатна книжнина. Чрез текстовете в Гръмника се правят предсказанията за метеорологичното време и за съдбата на отделния човек и общността, в зависимост от проявата на това природно явление. В края на книгата е изписан текстът на  апокрифното Видение Павлово. Двата основни дяла на ръкописа са писани с различни, макар и сходни почерци, най-вероятно от двама писачи, от друга ръка, с друго мастило, е преписан апокрифният текст. Подвързан е с картон, обвит с кожа. Върху кожата на левия капак с врязани линии е очертано правоъгълно поле. Щемпелът, нанесен в средата, съдържа сцената „Разпятие Христово”. Централният щемпел върху кожата на десния капак представя   изображение на Света Богородица на трон с детето Иисус в скута ѝ, с изображения на ангели от двете ѝ страни.

Благодарение на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” този ръкопис, съхраняван в отдел „Старопечатни, редки и ценни книги”, колекция „Ръкописи” (сигнатура 698), е публикуван и е достъпен за ползване от всички изследователи, които проявяват интерес.

Автори на встъпителната студия са проф. Елисавета Мусакова и доц. Елена Узунова. Подборната библиография е изработена от библиотечните специалисти от отдел „Краезнание” на Регионална библиотека „Априлов – Палаузов” – Габрово.

Ръкописът е дигитализиран и е достъпен в Дигиталната библиотека на сайта на Националната библиотека https://digilib.nationallibrary.bg/slr/public/view.