От векове православните християни в България честват Неделя на Всеопрощението, която е винаги 40 дни преди Великден. В народните ни обичаи тя е известна като Сирни Заговезни или Прошка. Това е началото на Великия Пост, чиято продължителност от 40 дни е символично свързана с много събития от живота на Иисус Христос. Това е време на подготовка за празника на Възкресението, време на покаяние, на пречистване. И на прощаване – така както Спасителят прости на хората, поемайки греховете им. Христос е казал още: “Ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви”.

На Неделя Сиропустна или Сирни Заговезни подготовката за Великия пост вече е приключила. Тя е започнала седмица преди това в деня, наречен Месопустни Заговезни. А цялата седмица е наречена “Простена неделя”. На вечерната служба, а по-късно и у дома християните си дават взаимно опрощение за извършените умишлени или неволни грехове, търсят помирение с баща, майка, деца, приятели и врагове. Защото прощаването е началото на един по-разумен, по-смислен и съзидателен живот. В църквата вярващите се обръщат с молитва към Бога да им прости прегрешенията, да ги предпази от духа на безделие, униние, властолюбие и празнословие. След Сирни Заговезни идват дни на физическо и духовно очистване, на молитви, въздържание и размисъл. През седмицата от Месни до Сирни Заговезни християните отиват при ближните си с цвете, поклон и целувайки ръка, искат прошката им.

На Сирни Заговезни цялото семейство се събира на трапезата. Тя е особено богата на млечни продукти, яйца и риба. Голямата баница със сирене е задължителна и се разчупва на парчета за всекиго. Едно твърдо сварено яйце се връзва с червен конец и с дълга пръчка се мята към всички. Настъпва веселба при опита на големи и малки да отхапят от яйцето. Този обичай се нарича “хамкане”. Същото се прави и с парче халва, а хората вярват, че който успее да отхапе най-много, ще бъде здрав и честит през годината. На този ден с целуване на ръка всеки се обръща към другите с думата “прости”. Отговорът е “просто да ти е”. Парче от баницата със сирене се скрива някъде и ако през лятото домашно животно се разболее, му се дава от нея, за да се излекува. Особено празнична е вечерта на село. Тя се подготвя седмици преди това. Младите хора събират клони от храсти и дръвчета, с които на Сирни Заговезни се палят огньове. Всички се надпреварват чий огън ще бъде най-голям и висок.
Вярва се, че колкото по-буен е огънят и колкото по-далеч осветява околността, толкова повече тя ще бъде предпазена от градушка. Но най-важното е да се получи прошка, хората да си простят взаимно и да бъдат заедно в очакване на Великия ден на Христовото Възкресение.