Новини
На този ден…
На 6 – ти март:
1521 г. — Фернандо Магелан открива островите Гуам и Рота.
1810 г. — Илинойс става първият щат на САЩ, в които е въведена задължителна ваксинация на населението.
1834 г. — В Канада град Йорк е преименуван на Торонто.
1837 г. — Руският император Николай I възстановява на Зографския манастир имотите му в Бесарабия дава компенсация от руското правителство в размер на 400 000 рубли.
1853 г. — Във Венеция се състои премиерата на операта „Травиата“ на Джузепе Верди.
1869 г. — Дмитрий Менделеев представя първата Периодична система на елементите.
1888 г. — Експедицията на унгарския граф Шамуел Телеки открива езерото Рудолф (Басо Нарок) в Африка.
1899 г. — Немският химик Феликс Хофман получава патент за аспирина.
1902 г. — Основан е футболен клуб Реал Мадрид.
1911 г. — Българското книжовно дружество е преименувано в Българска академия на науките.
1913 г. — В Сан Франциско за първи път започва да се използва думата джаз за определяне на музикален стил.
1933 г. — Американските банки са затворени за 8 дни поради финансова криза в банковата система на САЩ.
1938 г. — Започват изборите за 24-о Народно събрание в България. За пръв път в тях гласуват и жените.
1945 г. — Втората световна война: Българската армия започва Дравската операция.
1948 г. — Народното събрание приема закон за национализация на горите в България.
1951 г. — В САЩ започва процесът срещу съпрузите Джулиус и Етел Розенберг по обвинение в шпионаж в полза на СССР.
1953 г. — На мястото на починалия Сталин, за министър-председател на СССР и генерален секретар на КПСС е избран Георгий Маленков.
1957 г. — Гана обявява национална независимост.
1964 г. — Умира гръцкият крал Павел и престолът заема синът му Константинос II.
1983 г. — Компанията Моторола представя първия в света преносим клетъчен телефон.
1994 г. — На референдум населението на Молдова решава да бъде обявена национална независимост.
На 6-ти март са родени:
1475 г. — Микеланджело Буонароти, италиански художник и скулптор
1619 г. — Сирано дьо Бержерак, френски драматург
1659 г. — Саломо Франк, немски поет
1745 г. — Кажимеж Пуласки, полски генерал
1815 г. — Пьотър Ершов, руски писател
1870 г. — Оскар Щраус, австрийски оперетен композитор
1874 г. — Николай Бердяев, руски философ
1877 г. — Никола Михов, български библиограф
1885 г. — Ринголд Ланднър, американски писател
1896 г. — Никола Обрешков, български математик
1906 г. — Лу Костело, американски актьор и комик
1909 г. — Станислав Йежи Лец, полски писател
1911 г. — Пламен Цяров, български актьор
1926 г. — Анджей Вайда, полски режисьор
1926 г. — Алън Грийнспан, американски икономист
1927 г. — Габриел Гарсия Маркес, колумбийски писател, Нобелов лауреат през 1982 г.
1933 г. — Стойчо Панчев, български академик на БАН
1937 г. — Валентина Терешкова, съветска космонавтка
1939 г. — Адам Осбърн, британски компютърен дизайнер
1940 г. — Уилям Фергюсън, южноафрикански автомобилен състезател
1941 г. — Майкъл Горман, американски библиотекар
1943 г. — Александър Бръзицов, български композитор
1946 г. — Дейвид Гилмър, британски китарист (Pink Floyd)
1947 г. — Богдан Глишев, български актьор
1954 г. — Джоуи Демайо, американски баскитарист (Manowar)
1966 г. — Яхия Аяш, палестински терорист
1969 г. — Андреа Елсън, американска актриса
1969 г. — Никълъс Роджърс, австралийски актьор
1972 г. — Мариане Тиме, холандски политик
1972 г. — Шакил О’Нийл, американски баскетболист
1973 г. — Даниел Островски, български футболист
1977 г. — Йоргос Карагунис, гръцки футболист
1982 г. — Николай Христозов, български футболист
1989 г. — Агнешка Радванска, полска тенисистка
Култура
Зора Колева и нейните ученици с нови върхове на музикалната сцена

Ловеч и Велико Търново се превърнаха в сцена на млади музикални таланти, а възпитаниците на вокалния педагог Зора Колева от музикална школа Wild Sound се отличиха с впечатляващи постижения на два престижни международни конкурса.
По време на фестивала „Новите звезди на България“ в Ловеч младите изпълнители демонстрираха високо ниво на подготовка и артистичност. Виктория Гатева завоюва второ място в категория „Етно“, докато Уна Бурек спечели първо място с изпълнението на „Гинем“ и второ място в категория „Рок“.
Силно представяне отбеляза и Анастасия Плачкова, която се нареди два пъти на второ място. За своя принос в развитието на младите таланти Зора Колева беше отличена с диплом за високи педагогически постижения.
Успоредно с това, на международния конкурс „Звукът на времето“ във Велико Търново учениците от школата също се представиха блестящо. Йоана Николова завоюва две първи места в категориите „Мюзикъл“ и „Детска песен“. Наташа Демерджиева и Далия Колева добавиха към успеха с по едно второ място, съответно в обща категория и в „Песен на чужд език“.
Кулминацията на успехите дойде днес, 5 май, когато на международния конкурс Abanico, в категория „Италианска песен“, възпитаник на школата спечели първо място, затвърждавайки високото ниво на подготовка и международното признание.

Новини
282 кг опасни отпадъци предадоха габровци безплатно

282 кг опасни отпадъци предадоха безплатно габровци по време на първата за годината организирана кампания от Община Габрово, оповестиха от местната администрация.
Специализираният пункт беше разположен в два дни на две различни локации в Габрово – пред спортна зала „Орловец“ и в кв. Младост.
Обичайно домакинствата предават фармацевтични продукти като лекарства с изтекъл срок на годност, живаксъдържащи отпадъци, опаковки, съдържащи остатъци от опасни вещества или замърсени с опасни вещества, бои, мастила, лакове и др.
Всичко това изхвърлено нерегламентирано замърсява околната среда и влияе отрицателно върху здравето на хората. Може да постави под риск живота на хората, животните и растенията.
Това е целта на кампанията, която два пъти годишно Община Габрово организира – получените от хората опасни отпадъци да бъдат предадени за обезвреждане или последващо третиране.

Култура
Нов документален филм разкрива ролята на жените в Априлското въстание

Премиера за Габрово на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ ще се състои на 8 май от 17.30 ч. в зала „Възраждане“ в Габрово. Входът е свободен. „В барутното време жената е тази, която оцелява, за да свидетелства и да опази историческата памет от забвение. Нашата скромна работа беше само да повдигнем завесата на небрежната ни памет.“
С тези думи историкът Петър Стоянович задава не само тона, но и мисията на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ – да върне глас на онези, които историята твърде дълго е оставяла в периферията.
150 години след събитията, разтърсили Европа и поставили българския национален въпрос на световната сцена, ние продължаваме да почитаме героите на въстанието. Но паметта ни остава непълна. Именно от това усещане за липса тръгва и филмът.
„Недопустимо е да не знаем нищо – или почти нищо – за не по-малко героичното участие на жените… Сякаш те са били единствено безгласни и невидими жертви на последвалия погром – нищо повече от статистика, а не равностойни съзаклятници и бойци,“ казва сценаристът Димитър Стоянович.
Така филмът поставя въпрос, който дълго е оставал без отговор, и търси справедливост към собствената ни историческа памет. В търсенето на тази справедливост разказът естествено се насочва отвъд познатото. Без да отрича подвига на мъжете, филмът разгръща паралелна, почти непозната история – тази на жените, които са били не просто свидетели, а активни участници.
Именно тук идва и личният поглед на режисьорката Боя Харизанова, която поставя акцент върху тежестта на този разказ: „Работата върху този филм за мен е голяма отговорност, тъй като с екипа се докосваме до едни от най-кървавите страници в нашата история, довели до това да имаме държава днес. Още повече, че ние надникваме в съдбите на не толкова популярните водачи на въстанието от 1876 г. Разбира се, без ни най-малко да омаловажаваме достойното дело на Бенковски, Каблешков, Волов, Заимов, Ботев и всички други мъже дали живота си в името на свободата ни, ние обръщаме внимание и на жените. Във всеки от четирите революционни окръга има жени, които не само са везали знамена и са укривали четници. Не само са леели куршуми или са били куриери на тайни съобщения между революционерите. Това са жени, които са се били редом с мъжете, били залавяни и измъчвани, а някои от тях са дали жестоки саможертви в името на свободна България. Дори най-известната сред тях – Райна Княгиня е най-популярна с това, че е ушила знамето на четвърти революционен окръг с надпис „Свобода или смърт“. По-малко известен е фактът, че тя е била на бойното поле със сабя и пистолет редом с мъжете в битката при Балабанова кория. Тези и много други истории за смели жени се разказват във филма „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание.“ Така разказът преминава от забравата към действието, от мълчанието към гласовете на самите героини. „След дните на мъжки героизъм идва времето, в което жените са поканени да споделят и най-вече да изживеят неговите последствия. Тя е онази, която обикновено оцелява…“, споделя Петър Стоянович.
Филмът представя жената като носител на паметта, като свидетел и като герой. Историите на Райна Княгиня, Мина Балиндрекова, Фота Манчова, София Вранкова и Лаза Богданова оживяват като част от по-пълно и по-честно разбиране за миналото.

-
Новинипреди 6 дниБлаготворителният базар и концерт в подкрепа на малкия Ники събра над 6 000 евро
-
Кримипреди 5 дниТрима отвлякоха мъж в Габрово и го пребиха
-
Любопитнопреди 5 дниЦъфтят японските вишни в Севлиево (снимки)
-
Културапреди 6 дниГлавният редактор на най-голямата информационна агенция в Индия посети „Етър“-а
-
Новинипреди 6 дниСребро за Йоан Велчев от шахматния фестивал „Питагор Елит”
-
Културапреди 6 дниИсторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“
-
Новинипреди 6 дниАрхивът припомни „Историята на Габрово и габровските въстания“
-
Културапреди 5 дниИМ-Дряново издаде кулинарна книга с рецепти от края на XIX и началото на XX век




