Свържи се с нас

Новини

На този ден…

Published

on

На 5-ти март са родени:

1133 г. — Хенри II, крал на Англия
1326 г. — Лайош I, крал на Унгария, Хърватия, Славония и Полша
1512 г. — Герардус Меркатор, фламандски картограф
1575 г. — Уилям Отред, английски математик
1637 г. — Ян ван дер Хейден, холандски художник и изобретател
1696 г. — Джовани Батиста Тиеполо, италиански художник
1800 г. — Огюст Викенел, френски геолог
1815 г. — Мехмед Емин Али паша, османски държавник
1821 г. — Стефан Веркович, сръбски фолклорист и етнолог
1830 г. — Чарлз Томсън, шотландски океанограф и биолог
1862 г. — Зигберт Тараш, немски шахматист
1871 г. — Роза Люксембург, полска еврейка, социалистическа революционерка
1879 г. — Уилям Беверидж, британски икономист
1882 г. — Павел, български духовник и архиерей
1883 г. — Радул Милков, български военен пилот
1889 г. — Никола Алексиев, български писател
1891 г. — Юлия Казаска, българска писателка — франкофонка
1893 г. — Константин Муравиев, министър-председател на България
1898 г. — Чжоу Енлай, китайски комунистически политик и държавник
1908 г. — Кръстьо Белев, български писател
1908 г. — Харисън Рекс, британски актьор
1910 г. — Юзеф Марчинкевич, полски математик
1915 г. — Венко Марковски, български писател
1918 г. — Джеймс Тобин, американски икономист, Нобелов лауреат през 1981 г.
1922 г. — Пиер Паоло Пазолини, италиански писател и кинорежисьор
1941 г. — Нона Гаприндашвили, грузинска шахматистка
1942 г. — Майк Резник, американски писател
1942 г. — Филипе Гонзалес, министър-председател на Испания
1944 г. — Лучио Батисти, италиански поп-певец
1944 г. — Ристо Шанев, поет от Република Македония
1948 г. — Еди Грант, американски и британски реге певец от гвиански произход
1951 г. — Юрий Кравченко, украински политик
1958 г. — Анди Гиб, австралийски поп-певец
1960 г. — Адриана Благоева, български диригент
1964 г. — Жорди Галсеран, каталонски драматург
1965 г. — Самвел Бабаян, арменски политик и военачалник
1970 г. — Джон Фрушанте, американски музикант (Red Hot Chili Peppers)
1972 г. — Лука Турили, италиански китарист и композитор
1974 г. — Ева Мендес, американска актриса
1974 г. — Мат Лукас, британски комик
1975 г. — Джолийн Блалок, американска актриса
1985 г. — Кеничи Мацуяма, японски актьор
1986 г. — Александър Барт, френски футболист
1989 г. — Стърлинг Найт, американски актьор

На този ден:

1558 г. — Испански мореплаватели донасят в Европа тютюна за пушене.
1684 г. — Австрия, Полша, Венеция и Русия създават Свещена лига за борба срещу Османската империя.
1792 г. — Революционното правителство във Франция затваря Сорбоната и всички теологически факултети в страната.
1821 г. — Джеймс Монро встъпва във втори мандат като президент на САЩ.
1867 г. — Играе се финалът на първият организиран турнир по футбол Йодан Къп в Шефилд, Англия.
1868 г. — Започва процедура на импийчмънт на президента на САЩ Ендрю Джонсън.
1927 г. — Започва да излиза вестник Работническо дело.
1933 г. — На парламентарните избори в Германия нацистите побеждават с 44%.

Катинското клане1940 г. — Катинското клане: Членовете на съветското политбюро издават заповед за екзекуция на 25 000 души от полската интелигенция, в това число 17 500 военнопленници.
1946 г. — Уинстън Чърчил произнася реч в американския град Фултън, с която обявява, че Европа е разделена от „желязна завеса“, на изток от която се налага съветската система.
1948 г. — 6 Велико народно събрание на България приема Закон за национализиране на едрата градска недвижима собственост.
1955 г. — Елвис Пресли е показан за първи път по телевизията.
1960 г. — Започва излъчването на телевизионната рубрика Лека нощ, деца.
1970 г. — Влиза в сила Договора за неразпространение на ядреното оръжие, подписан от 43 страни на 1 юли 1968 г.
1974 г. — Война от Йом Кипур: Израел прекратява окупацията си на Суецкия канал.
1982 г. — Съветският космически апарат Венера 14 достига повърхността на Венера.
1998 г. — НАСА съобщава, че космическата сонда Клементин, обикаляща около Луната, е открила достатъчно вода за поддържане на човешка колония.
2000 г. — Британски учени извършват първото клониране на свиня.
2003 г. — На Марс е открито замръзнало езеро.

Икономика

Ново изследване открои колко е работната сила в региона

Published

on

Заетите лица, на възраст от 15 до 64 навършени години в област Габрово, са 39 хиляди. Това сочат резултатите от проведено наблюдение на Териториално статистическо бюро – Север, отдел „Статистически изследвания – Габрово“ по отношение на работната сила през миналата година.

Коефициентът на заетост на населението, в същата възрастова група, е 70.5процентни пункта. 65.4% от тях са мъжете, а 75.7% жените. В сравнение с 2022 г. коефициентът намалява с 0.7%, отчитат още от Статистиката.

През 2023 г. икономически активните лица на възраст между 15 и 64 навършени години в област Габрово са 43.0 хиляди или 77.6% от населението на същата възраст. В сравнение с 2022 година коефициентът на икономическа активност се увеличава с 0.5 процентни пункта.

Общият брой на заетите лица е 40.1 хил., от които 19.1 хил. или 47.6% са мъже, а 21.0 хил. или 52.4% са жени. Коефициентът на заетост на населението на възраст 15 и повече навършени години в областта е 47.8% (48.5% за мъжете и 47.2% за жените).

Наблюдението на работната сила във всички държави – членки на ЕС, включително и в България, се провежда в съответствие с изискванията на Регламент (EС) 2019/1700 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на обща рамка за европейската статистика за лицата и домакинствата, основана на индивидуални данни, събрани чрез извадки, и свързаните с него прилагащи регламенти на Европейската комисия в областта на статистиката на работната сила.

Зареди още

Култура

Фотографска изложба показва Габровския карнавал от последните 10 години

Published

on

В деня на шегата, 1 април, от 17.00 часа в Дома на хумора и сатирата ще бъде открита фотографска изложба, посветена на Карнавала в Габрово. Новината оповестиха от местната общинска администрация.

Габровският карнавал? Всеки, който поне веднъж е участвал или присъствал, го свързва със смях и добро настроение, споделени емоции, и, по нашенски – закачливо-заядлива политическа сатира, без която това всенародно веселие не бива. Традицията се заражда в края на 19-ти век, след това празничната Олелийня по Сирни Заговезни се преобразява в Карнавал – и така, вече 101 години, без значение кой е на власт и какъв е политическият режим. Само два пъти габровци пропускат това зрелище – през Втората световна война и в началото на Прехода (1990-1998).

През 21 век Карнавалът, вече част от световното карнавално семейство, е любимо събитие и на гостите на града – десетки хиляди почитатели от страната и чужбина прииждат през третата събота на май.

Воден от своята генетична карнавална пристрастеност, Музеят на хумора и сатирата призова местните фотографи, запечатали моменти от Габровския карнавал през последните 10 години, да се включат в изложбата “10% Карнавал”.

Обръщаме глава назад към усмихнатите лица и темите на Габровския карнавал от 2014 насам: 2014 – „О, времена! О, нрави!“, 2015 – „Габровец и котка по гръб не падат“, 2016 – „Няма такава държава, има такъв град“, 2017 – „Да изкукуригаме от смях“, 2018 – „Габрово, мой малък Брюксел“, 2019 – „Маски горе!“, 2020 – „Между изтока и запада“, 2021 – „Следвай котката“, 2022 – „Кот доди, гад доди!”, 2023 – „Има – няма 100 години” … и се подготвяме за Карнавал 2024, водени от мотото „Make КАРНАВАЛ, not war“.

В изложбата участват фотографите Драгомир Минков, Виктор Маринов, Милчо Милев, Пламен Иларионов и Цветомира Иванова. Фотографската изложба се реализира по идея на Пламен Иларионов.

Зареди още

Любопитно

27 български дизайнерски продукта гостуват на Габрово

Published

on

Изложбата „Съвременен български продуктов дизайн“ ще може да се разгледа в зала 7А в Музея на хумора и сатирата в Габрово от днес, 26 март до 8 април. Тя се организира от MD – списанието за дизайн, интериор и архитектура в сътрудничество с Музея на хумора и сатирата и с подкрепата на Северноцентрално държавно предприятие – Габрово.

В изложбата ще бъдат показани 27 продукта на съвременни български дизайнери, шест от които са отличени с най-престижната международна награда за дизайн Red Dot. Нейни носители са сгъваемата бутилка на DiFOLD Origami Bottle, настолната лампа Infinity, създадена от дизайнера Лъчезар Цветанов, иновативния полувелосипед на Мартин Ангелов – Halfbike и снегоходките Small Foot на Петър Димитров и Иван Колев.

Другите два продукта с Red Dot, включени в изложбата, са дело на успешния български дизайнер Илиан Милинов – детския стол-клатушка LUMI и тестът за бременност Twip, направен от биоразградим материал по поръчка на Unicoms AG, Швейцария.

Изложбата е част от поредица от събития, свързани с популяризирането на българския дизайн и успехите на българските дизайнери. Продуктите са част от книгата „Български продуктов дизайн 2000/2022“ на издателство Бисмар, която излезе през юни 2023 г.

Общо 50 български дизайнери и студиа с разработените от тях над 350 продукта участват в книгата – представително двуезично издание, подготвено от екип от утвърдени професионалисти.

На повече от 400 страници са представени мебели, осветителни тела, превозни средства, уреди, инструменти, играчки, предмети за бита, съдове и много други продукти, дело на българските топ дизайнери. Голяма част от тях са носители на престижни международни награди за дизайн.

На 4 април от 13.30 часа в Залата на жирафите в Музея на хумора и сатирата в Габрово издателят инж. диз. Бистра Шишкова ще представи книгата „Български продуктов дизайн 2000/2022“ и ще се проведе дискусия, на тема „Бъдещето на гората и вторият живот на дървесината“.

В дискусията ще участват председателят на Браншова камара на дървообработващата и мебелната промишленост (БКДМП) проф. д-р Васил Живков, доц. д-р Георги Костов, преподавател в Лесотехническия университет и председател на УС на Северноцентрално държавно предприятие (СЦДП), инж. Иван Недков, директор на СЦДП – Габрово и инж. Петър Дишков, представител на „Кроношпан България“ ЕООД – дружество, което оползотворява отпадъчна дървесина.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица