Любопитно
102 години от откриването на жп линията Габрово – Царева ливада
Най-активното строителство на железопътни линии в България се извършва през последното десетилетие на 19 век и първите 10 – 12 години на 20 век. От 693 километра в 1887 година дължината на железопътните линии нараснала на 1931 километра през 1911 година. Само през периода 1900 – 1911 година, били построени нови железопътни линии с обща дължина 754 километра. През този период е построена и линията Русе – Търново, а от 1906 година започва строежа на презбалканската линия Търново –Дряново – Трявна – Борущица – Стара Загора с отклонение за Габрово.
По това време във Върбаново (Царева ливада) се строи голяма гара, която в последствие става важен железопътен възел, с която се определя и по-нататъшното развитие на селото и целия регион. Контролът на строежа на жп гара Върбаново бил възложен на Йордан Марков от село Сяровци, протеже на Никола Мушанов. Като общи работници по строежа на жп линията са работели много мъже и жени от района.
Чрез системата на предприемачи, акорданти и надзиратели, компаниите подлагали на жестока експлоатация работниците – българи, македонци, италианци, черногорци, сърби, хървати и други, наричани с общото име „бараби”. Неслучайно на няколко пъти на строежа се провеждат големи стачки – едната в края на 1906 година, другата през пролетта на 1907 година в района на Търново – Върбаново – Борущица. Третата най-голяма стачка, в която участват 1300 души е през 1909 година в участъка Царева ливада – Габрово.
По време на строежа на двете ЖП линии и гарата животът в Царева ливада бил много бурен. Стотици работници напълвали селището като мравуняк, особено в празнични дни. Две фурни не смогвали да изпекат хляб. Всички ханчета са превърнати в кръчми и гостилници. Всички свободни стаи и стаички са натъпкани с квартиранти. Хранителни продукти и напитки се продавали и на „кантони” – на открито по обектите.
Гара Царева ливада и жп линията за Габрово били открити по най-тържествен начин на 29 януари 1912 година. На тържеството присъствал и цар Фердинанд, председателят на министерския съвет Гешев, много министри и висши чиновници. Гаровата постройка е била украсена с гирлянди и знамена. Точно в 10 часа и 5 минути, царят прерязва лентата, която е опъната от две момиченца с разплетени коси и ленти през рамената. Влакът, теглен от два локомотива, е готов да откара гостите в Габрово с първият пътнически влак Царева ливада – Габрово. В крайната гара, на 17,380 км от Царева ливада, хиляди жители на Балканския град посрещат влака – символ на прогреса.
Непрекъснатото увеличаване на трафика по Презбалканската и Габровската жп линии налага бързото разширяване на железопътната гара в Царева ливада. Тя става важен железопътен възел по 4-та главна жп линия и врата на индустриално Габрово. Първият началник гарата в Царева ливада е бил Йордан Бръчков, а най-много години като началник гара е работил Пейно Пейнов.
Ако през 1925 година по линията преминават денонощно 12 влака, през 1968 година те са вече 72, от които само до и от Габрово 26 влака – 17 пътнически и 9 товарни. Товарът за Габрово достига 120 – 140 вагона на денонощие, а общо през гара Царева ливада за денонощие преминават по 540 вагона. Непрекъснато се подобрява и тягата на влаковете. До 1954 година влаковете се теглят от парни локомотиви серия 19. През 1969 година е извършена реконструкция на железния път, с което се завишава осовото натоварване до 20 тона. През 1974 година по линията преминава и първия дизелов локомотив, а от 1977 година се появяват и електровозите.
В различни периоди през годините габровци са имали възможността да ползват, освен влаковете до Царева ливада и директни влакове до Горна Оряховица, Русе, Плачковци, Пловдив и, разбира се, легендарният влак „Шипка” до София. Днес по линията се движат общо 18 влака, по 9 на посока, които се обслужват от електромотрисни влакове серия 32.
Припомняме, че в момента тече кампания на „Железниците Днес” в подкрепа на железопътния транспорт в Габровския регион. Тя предвижда различни отстъпки и малки подаръци за клиентите на жп гара Габрово.
Източник: „Железниците Днес, брой 2 – 2014“
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Гайдарското свирене, което завладя ЮНЕСКО, оживява в РЕМО „Етър“

По случай Международния ден на нематериалното културно наследство, РЕМО „Етър“ организира специалното събитие „Гайдата – българският глас към света“. Поводът е историческият успех от 2025 година, когато елементът „Гайди и гайдарско свирене в България – предаване на знания и умения“ бе официално вписан в Представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството на ЮНЕСКО.
Събитието ще се проведе на 17 октомври, събота, с начало от 11:30 часа за първата част и 14:00 часа за втората част, в пространството пред Сакова къща и Музеен център в РЕМО „Етър“. Посетителите ще се потопят в магията на един от най-емблематичните български инструменти чрез музикални изпълнения, прожекция на документален филм, интерактивни игри за деца и открити практически класове по свирене на гайда.
Програмата започва пред Сакова къща с кратка музикална програма под надслов „Чуй гласа на традицията“, в която майстор Цвятко Цвятков и неговите ученици ще представят своите изпълнения. Тя ще продължи с практични занимания и първа среща с инструмента в модула „Предай звука нататък“.
В Музеен център на ниво три програмата продължава с презентацията „От какво е направена една гайда?“, където майстор Цвятко Цвятков ще покаже отделните части на инструмента, материалите, конструкцията и тънкостите на майсторската изработка. Програмата включва още прожекция на документалния филм „Гайди и гайдарско свирене в България“, създаден като част от българската кандидатура за ЮНЕСКО, както и интерактивната игра за разпознаване на звуци „Узнай звуците на традицията“.
Събитието е посветено на живата традиция, майсторството и приемствеността между поколенията. То се провежда с редовен входен билет за музея. Елате да преживеем заедно традицията като жив и пълен с енергия български глас.

Любопитно
Лазерна епилация Габрово – защо есента е подходящ момент да започнете?

Лятото постепенно отстъпва място на по-хладните дни, а с това идва и един от най-удобните периоди за хората, които обмислят лазерна епилация.
Ако търсите професионална Лазерна епилация Габрово, есента е подходящ момент да започнете своя курс от процедури. Макар съвременните лазерни технологии да позволяват процедурите да се извършват целогодишно при спазване на необходимите препоръки и грижа, есента, зимата и пролетта имат едно важно предимство – кожата обикновено е значително по-малко изложена на силно слънце.
Затова много хора избират именно този период, за да започнат своя курс от процедури.
Започнете сега, за да сте по-близо до желания резултат през лятото
Лазерната епилация не се прави всяка седмица, а през определен интервал, съобразен със зоната и цикъла на растеж на косъма. Започването на курса през есента дава време процедурите да бъдат извършвани спокойно и последователно през по-хладната част от годината.
По-малко слънце, по-лесна грижа
Една от важните препоръки при лазерната епилация е третираната кожа да се пази от силно слънце. През есента това е по-лесно – носим повече дрехи, излагаме се по-малко на слънце, а летният тен постепенно избледнява.

По-малко време за постоянно бръснене
За много хора най-досадната част е постоянната нужда от бръснене, кола маска или други краткотрайни методи. При някои хора честото бръснене е свързано и с раздразнение, зачервяване или врастнали косъмчета.
Все повече мъже също избират лазерна епилация
Процедурата отдавна не се търси само от жени. Все повече мъже избират лазерна епилация за гръб, гърди, корем, врат, рамене или подмишници – както заради външния вид, така и заради удобството и по-лесната поддръжка.
Съвременна технология и индивидуални настройки
В ELVIS studio в Габрово процедурите се извършват с Primelase Excellence – един от най-мощните диодни лазери. Параметрите се определят индивидуално според зоната, кожата и косъма, а охлаждането Crystal Freeze допринася за по-голям комфорт по време на процедурата. Преди започване на процедурите се обсъждат индивидуалните особености, предишното обезкосмяване, излагането на слънце и други важни фактори.
Ако сте отлагали през лятото, сега е добър момент да помислите за старт
Есента дава възможност процедурите да бъдат планирани постепенно, без бързане и с по-малко излагане на третираните зони на силно слънце. А началото на новия сезон може да бъде и началото на една голяма промяна, за която следващото лято да сте си благодарни.
Контакти и информация
Габрово, ул. Аврам Гачев 1Г (от страната на велоалеята), тел.: 088 270 8888.




Култура
„Завещанието на Негово благородие“ с премиера в Габровския театър

На 24 септември от 19 часа Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово ще се превърне в имението Рогершхюс за премиерата на „Завещанието на Негово благородие“ от Ялмар Бергман. С това заглавие почти сто години след смъртта на автора сцената в Габрово става първата в България, с пиеса на знаменития шведски класик. Неговата комедия в превод на Меглена Боденска ще видим интерпретирана от режисьора Денислав Янев.
„Завещанието на Негово благородие“ е първо роман, издаден през 1910 г. По-късно самият автор го преработва за сцена и екран, което го превръща в класика на шведския театър и кино. Към края на живота си през 1929 г. Бергман адаптира текста за радио и така го нарежда в списъка на паметните културни събития в родината си.

Пиесата среща с пъстрия антураж на Негово благородие в навечерието на неговия рожден ден. Подготовката за събитието бележи темите на разговор и съсредоточава дейностите в имението, където се подвизават слугите и извънбрачната дъщеря на Негово благородие – Бленда. Непоканена се появява сестрата на Барона и заедно със сина си има претенции към наследството на своя брат. Докато възрастните се занимават с призраците на миналото и материалните си интереси, те се превръщат в карикатури на своите пороци. А младите, подвластни на любовните трепети, са готови да отстояват абсолютните понятия за чест и достойнство, понякога с цената и на някой пердах.
Спектакълът, който Янев създава, е впечатляваща сатирична комедия, която повдига въпроса и за нематериалното наследство, което оставяме на идващите след нас. Заедно с актьорската трупа режисьорът използва богат набор от изразни средства– гротеска, наивизъм и фарс. Ролята на стария благородник изпълнява Светослав Славчев, който с лекота изгражда многопластовия образ на своя персонаж. Надежда Петкова влиза в обувките на сприхавата сестра на барона и заедно със Славчев създават забележителна игра на съперничество и надхитряване. Друга любопитна диада се формира между барона и неговия верен слуга майордома Викберг. Отличителната му фигура с много внимание към детайла изгражда Стоян Руменин. Актьорите от екипа на спектакъла рисуват причудливата плеяда от типажи и образи, които изненадват, разсмиват и вълнуват.

Сценографията и костюмите са по идея на Мария Колева. В една стилизирана и хиперболизирана черно-бяла среда, пищните и детайлни костюми сами разказват историите зад всеки персонаж.
Музиката е написана от Мария Тепавичарова. Драматург на спектакъла е Емилия Илиева.

Творчеството на живелия кратко Ялмар Бергман (1883-1929) е изключително богато. Под перото му са излезли 30 театрални пиеси, 23 романа и десетки киносценарии. В Швеция той е нареждан по значимост и творчески постижения веднага след първия – Аугуст Стриндберг. Творчеството на Бергман би могло да се раздели на няколко основни периода, но цялостно се характеризира с фокус върху ироничните и гротескни аспекти на човешката психика. Отличителен е хуморът му, който съчетава ирония, устроумни бележки и болезнена искреност.
Благодарение на преводачката Меглена Боденска на български език са преведени и издадени романът „Маркюрелови от Вадшьопинг“ и четирите пиеси „Завещанието на Негово благородие“, „Шведенйелмови“, „Господин Слеман иде“ и „Приказката“. А обстойните ѝ статии за автора и преведените произведения създават панорамна представа за личността и творчеството му.

Една от ключовите фигури за популяризирането в Швеция и по света на творчеството на Ялмар Бергман е Ингмар Бергман, с когото нямат роднински отношения. Но Ингмар признава, че текстовете на Ялмар са негово вдъхновение и възприема автора като свой най-голям учител.
„Завещанието на Негово благородие“ периодично се поставя в Кралския драматичен театър в Стокхолм (Dramaten). А ролята на барон Рогер (Бернхюсен де Сарш ) се смята за предизвикателство и отговорност за най-големите шведски актьори. Втората премиера на спектакъла ще се състои на 30 септември отново от 19 часа. През есента премиерното заглавие „Завещанието на Негово благородие“ ще се играе на големите сцени в страната.
В спектакъла участват актьорите от трупата на театъра, както следва: ● Негово благородие барон Рогер Бернхюсен де Сарш – Светослав Славчев ● Юлия Хюлтениус, негова сестра – Надежда Петкова ● Рогер Хюлтениус, неин син – Атанас Димитров – Фози ● Ейбрахам Бьорнер, околийски съдия – Петър Рангелов ● Господин Викберг, майордом – Стоян Руменин ● Юнсон, бивш камериер – Любен Попов ● Госпожа Енберг, икономка – Ванина Попова ● Якоб – Александър Андреев ● Бленда – Радостина Ангелова ● Управител, пристав – Дилян Николов Денислав Янев (Denislav Yaneff) завършва „Режисура за драматичен театър“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 2018 г. с „Котка върху горещ ламаринен покрив“ от Тенеси Уилямс.
Същата година спектакълът влиза в селекцията на Международния фестивал за млади режисьори в Крайова, Румъния, а той е поканен да стане част от трупата на Драматичен театър – Търговище. В периода 2022–2024 г. е и заместник-директор по творческите дейности на театъра.
Поставял е в ДТ „Сава Огнянов“ – Русе, в ДТ „Гео Милев“ – Стара Загора, Драматичен театър „Йон Д. Сърбу“ (Румъния) и др. Носител е на приза за най-добър млад режисьор „Слави Шкаров“ за спектакъла „Една крачка до предела“ от Игор Бауерзима (2020); Наградата на Министерството на културата за принос в развитието и утвърждаването на българската култура (2021); номинация за националните награди „Златен Кукерикон“ (2022) в категориите „Режисура“ и „Най-добър спектакъл“ за „Скъперникът“ от Молиер (ДТ „Сава Огнянов“). В Габрово той работи по спектакъла „Прозорецът на Яворов“ по Любен Босилков – Ройс в началото на 2025 г. През есента на същата година става част от трупата на театъра.

-
Културапреди 7 дни„Змейова сватба“ с премиера за Габрово на 24 октомври
-
Културапреди 6 дниГаброво отбелязва духовния си празник на Петковден!
-
Новинипреди 5 дниЯнтра посреща Локо (Пловдив) за Купата на България
-
Кримипреди 5 дниПолицията в Габрово залови джебчийка, обрала възрастно семейство
-
Икономикапреди 6 дниБюрото по труда в Габрово организира трудова борса в Севлиево
-
Новинипреди 5 дниПротест на работещи в детските ясли в Габрово и белодробната болница в Трявна
-
Икономикапреди 6 дниGabrovo Informal навлиза в нов етап от развитието си
-
Новинипреди 7 дниДневният център за деца и младежи с увреждания празнува 20 години







