Свържи се с нас

Култура

Въоръжение от Габровския музей

Published

on

снимка: РИМ - Габрово

снимка: РИМ – Габрово

Изложба „Въоръжение от Габровския музей” ще бъде открита днес, 24 януари, от 16.00 часа в Регионалния исторически музея – Габрово.

Оръжието съпътства човека от най-дълбока древност. В него са отразени съществени черти от технологичното, икономическото, културното и социалното развитие на обществото. Съхранените в РИМ-Габрово оръжия и аксесоари към тях разкриват важни моменти от историята на региона, пазят спомена за личности и събития, които са неразделна част от националната история.

В изложбата „Въоръжение от Габровския музей“ са представени 120 бр. културни ценности от фондовете на РИМ-Габрово. За пръв път музеят експонира представителната част от своята оръжейна колекция, обхващаща всички исторически периоди.

Още част от каменните оръдия от каменомедната и бронзовата епохи, открити в местните земи, могат да бъдат интерпретирани като оръжия.

снимка: РИМ - Габрово

снимка: РИМ – Габрово

Отделни артефакти от античната епоха представят следващия етап от развитието на оръжието, когато то става метално и производството му се специализира. Защитното въоръжение е представено частично чрез умба от щитове.

Намерените при археологически проучвания средновековни оръжия, са представени главно с върхове на копия и стрели, както и боздугани.

снимка: РИМ - Габрово

снимка: РИМ – Габрово

През османския период се появява огнестрелното оръжие. Обособеният дервенджийски статут на село Габрово позволява разгръщането на специализирано оръжейно производство, което достига своя връх в края на ХVІІІ-началото на ХІХ в. Представено е чрез пушки (шишанета) и пищови с кремъчно-ударен механизъм и ятагани балкански тип. Част от тях представляват същински произведения на балканското оръжейно изкуство. След първата четвърт на ХІХ в., когато местното оръжейно производство е забранено, започва контрабандния внос на оръжие от Западна Европа. Отначало то е кремъчно-ударно, впоследствие капсулно и накрая заднопълнещо с унитарен патрон. За нуждите на революционните акции се внасят различни системи револвери и пушки. Масовото въоръжаване на местното население по време на Освободителната война, включително и като участие в редовете на Българското Опълчение и доброволните чети, е оставило немалко свидетелства под формата на пушки и револвери. Присъства и трофейното оръжие – саби, ятагани, пушки – спечелено в кървави сражения.

След 1881 г. Габрово не е гарнизонен град, нито в него се произвежда оръжие. Въпреки това достойното участие на габровци във Войните за национално обединение е засвидетелствано с отделни образци огнестрелно и хладно оръжие, както и с редица трофеи, пленени от сръбската, турската, румънската и британската армии.

Последният етап от присъствието на въоръжението в местната история е свързан с партизанското движение през 40-те години на ХХ в.

Съхраните културни ценности – великолепни образци на инжинерно-техническата мисъл и декоративно-приложното изкуство – пренасят спомена за героичните дела на нашите деди в защита на род и отечество.

Изложбата ще бъде отворена за посетители до 31 март, информира още Христинка Шепелева от Музея.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/14058610933873

Култура

Валя Балканска ще открие Славейковите празници

Published

on

Една от най-обичаните и талантливи народни певици, жената с космически глас – Валя Балканска ще открие тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат под патронажа на президента на Република България и с финансовата подкрепа и съдействие на Министерство на културата.

Под съпровода на каба гайди, нейният глас ще огласи площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ в Трявна днес, 19 юни, от 18.30 ч. Половин час по-рано своето тържествено слово ще произнесе кметът на Трявна Денчо Минев, предшестван с отслужването на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия.

Неразривна част от официалното откриване ще бъдат талантливите дами от Камерен хор „Еуфоника“, които също ще вземат участие в Славейковите празници, както и местните танцьори от Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“.

Тържествената програма ще продължи в 19.30 ч. с поетичния спектакъл „Нощ на поезията“ по стихове на Славейкови в салона на читалището. Жители и гости на града ще могат да видят творчеството на ученици от 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и местни възпитаници от Славейковото училище, които ще представят пред публика специално разработен спектакъл за Националните Славейкови празници.

Зареди още

Култура

Родственик на Колю Фичето гостува в първия музеен подкаст в България

Published

on

В „Музеят говори“ – първият музеен подкаст в България, гостува Константин Фичев, четири пъти правнук на възрожденския майстор Колю Фичето. С този, петнадесети по ред епизод, форматът на Исторически музей – Дряново потвърждава позицията си на пионер в музейната комуникация у нас, а разговорът на директора Иван Христов с родственика на Никола Фичев се превърна в специален и личен момент на завръщане към родния край на Първомайстора.

Константин Фичев определи присъствието си в Дряново като особено вълнуващо преживяване и разгърна положителното наследство и родовата история на своя клон от фамилията Фичеви. Той припомни съвместната инициатива, реализирана съвместно с Исторически музей – Дряново по представяне на книгата „(НЕ)познатия Колю Фичето“, с автор д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея, осъществена в рамките на фестивала „Варуша юг“ във Велико Търново.

В студиото на „Музеят говори“ гостът сподели, че поддържа активна връзка и с други представители на рода и изрази мнение, че Историческият музей в Дряново периодично може да продължи да бъде домакин на родови срещи на фамилията Фичеви.

Сред най-впечатляващите моменти от разговора бе разказът за жива реликва от времето на Колю Фичето – литиен свещник във формата на кръст, подписан лично от Първомайстора и съхраняван до днес във великотърновския храм „Св. Св. Кирил и Методий“ в квартал „Варуша“.

„Приживе, Колю Фичето е обединявал хората – разказвал е дядото на дядо ми“, сподели Константин Фичев и допълни – „Когато се пускал по Самоводската чаршия, например в неделя, за да се черкува, той е събирал тълпа от хора, които са искали да го видят, да се докоснат до него“, отбеляза Константин.

Към края на разговора Фичев развенча и два широко разпространени мита около своя знаменит предшественик. Той категорично отхвърли налаганата по времето на социализма теза, че Никола Фичев е бил самоук строител, а по отношение на популярната легенда, представяща Колю Фичето като спасител на парижката катедрала „Нотр Дам“, бе не по-малко категоричен. „Тази легенда руши, а не съзидава“, определи я той като по-късно дописана, но дълбоко вкоренена в общественото съзнание заблуда.

Петнадесет епизода по-късно, „Музеят говори“ вече не е просто подкаст. Той започва да се превръща в трибуна, на която българското нематериално културно наследство получава глас.

Епизодът с участието на Константин Фичев вече е достъпен в YouTube канала на Историческия музей – Дряново.

Зареди още

Култура

Монографията „Борис Димовски“ ще бъде представена в Музея на хумора

Published

on

На 17 юни, в последния ден на ретроспективната изложба „Борис Димовски – 100 години от рождението“, Музеят на хумора и сатирата ще представи монографията „Борис Димовски“, с автор изкуствоведа Красимир Илиев, куратор на експозицията.

Изданието е резултат от съвместната работа на автора и музея и има за цел да съхрани и популяризира творческото наследство на един от най-значимите български художници и карикатуристи.

Монографията проследява живота и творческия път на Борис Димовски и откроява връзката му с Габрово – град, който през 1983 г. го удостоява със званието „Почетен гражданин“.

Книгата съдържа 340 страници и над 600 изображения на карикатури, илюстрации и фотографии. Тя предлага задълбочен поглед към живота, творчеството и обществената роля на Борис Димовски – художник, чието име остава неразривно свързано с нашия град.

Борис Димовски е не само един от най-значимите български карикатуристи, но и сред хората, които заедно със Стефан Фъртунов стоят в основата на превръщането на габровския хумор в културен символ, разпознаваем далеч отвъд пределите на България.

Неговите образи и идеи продължават да живеят в символите на града и в историята на музея. Заповядайте на среща с автора Красимир Илиев – човекът, който посвети година на това да върне Борис Димовски на заслуженото му място в историята на българското изкуство.

Входът е свободен.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица