Култура
Тази вечер е прожекцията „Блокада“ в зала Възраждане

снимка: Община Габрово
По повод 70-годишнината от края на едно от най-драматичните събития по време на Втората Световна война – блокадата на Ленинград, Община Габрово и Руски културно-информационен център – София канят габровци на 29 януари от 17.30 часа в зала „Възраждане” на прожекция на руския документален филм „Блокада”.
Това е филм с един режисьор – Сергей Лозница, 37 оператора и 2,5 милиона герои. Филм за това как мирните граждани се опитват да живеят, приспособявайки се към променящите се обстоятелства, сблъсквайки се с жестоките лишения по време на блокадата. Филм за това как живота се смачква и отстъпва място на смъртта, за това, че във войната няма победители, за това, че войната изиграва всички. Безпристрастен поглед върху периода на блокада на града-герой, разкриващ метаморфозите на жителите му, в архивни кадри. Няма думи, няма и музика – 52 минути само картини и звуци от умиращия град…

снимка: Община Габрово
Входът за прожекцията е свободен
Блокадата на Ленинград, който днес носи историческото си име Санкт Петербург, е една от най-драматичните обсади по време на Втората световна война и може би най-смъртоносната в историята. Тя е част от разработения от германското командване план „Барбароса“, според който за 3-4 месеца лятото и есента на 1941-ва немските войски е трябвало да превземат цялата европейска част на СССР и съгласно плана „Изток“ за няколко години територията да се изчисти от значителна част от населението – руснаци, украинци и беларуси и всички евреи – общо около 30 млн. души.
За 18 дни, 18-та танкова дивизия навлиза на 600 км в Русия (30-35 км на ден) и достига укрепленията на река Луга до Ленинград. Градът никога не е бил разработван от съветското командване в плановете за евакуация и план за обсада. Военното командване не е очаквало толкова бързо придвижване на нацистките колони, а армията на съседна Финландия не е била смятана за голяма заплаха.
Блокадата продължава от 8 септември 1941 до 27 януари 1944. В най-критичните за ленинградчани януари и февруари 1942 г. в много студената зима, под артилерийски обстрел и огромен недостиг на продоволствие загиват около 200 хиляди души. Само на 20 февруари 1942 г. в дневника на Пискарьовското гробище е записано, че там са погребани 10 043 жители и войници. Обсадата предизвика хуманитарна криза, а гладът е причина хората да забравят човещината и да посегнат на своите, за да оцелеят физически.
Всички опити на Червената армия да пробие тясната едва 16 км ивица, разделяща Ленинградския от Волховския фронт, са неуспешни в продължение на повече от година.
На 18 януари 1943 г. започналата в края на 1942 г. операция на Червената армия „Искра“ успява да пробие фронта и да отвори път за снабдяване на града и евакуация на населението. Германските части са принудени да отпуснат примката и на 27 януари 1944 г. блокадата около Ленинград окончателно е свалена.
В продължилото близо 900 дни пълно обкръжение на втория по големина град на бившия СССР от нацистката армия и финландските й съюзници загиват стотици хиляди жители. И до днес историците спорят колко са жертвите, като данните се движат от 700 хиляди до 1.5 милиона души.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
ИМ-Дряново издаде кулинарна книга с рецепти от края на XIX и началото на XX век

Излезе от печат най-новото книжно издание на Исторически музей – Дряново. То е свързано с кулинарията и е насочено към всички почитатели на традиционния български вкус. Кулинарната книга носи заглавието „Дряновски вкусотии и изкушения“.
Тази малка книжка събира готварските рецепти на дряновката Анастасия Лафчиева (1847–1927 г.) – съпруга на Станчо Лафчиев, кмет на Дряново (1896–1899 г.). Родени в домашното пространство, изпитани в практиката и проверени от опита, тези рецепти са предавани устно: от майка на дъщеря, от баба на внучка, през няколко поколения.
Съхранени и записани от потомците в няколко тетрадки, днес те се публикуват за първи път и достигат до читателите като ценен дар от съкровищницата на Исторически музей – Дряново.
Съставители на изданието са музейните специалисти Юлия Дабкова, Стилияна Топалова – Марчовска и Христо Петров. Книгата е с твърди корици и цветни илюстрации. Графичното оформление е дело на Силвия Георгиева, а предпечатът и печатът са осъществени от издателство „Фабер“ – Велико Търново.
На над 150 страници са представени рецепти за салати, супи, основни ястия, десерти, сладка, конфитюри, напитки и парфюм – голяма част от тях актуални и към днешна дата. Уводният текст е на доц. д-р Светла Ракшиева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН (ИЕФЕМ-БАН). В изданието е включена и историческа справка за семейство Лафчиеви.
Книгата може да бъде намерена в обектите на Исторически музей – Дряново или да бъде поръчана онлайн чрез сайта на институцията. Официалното представяне на изданието ще се състои на 15 май 2026 г. в родния град на майстор Колю Фичето, в рамките на инициативата „Нощ на музеите“, в която ИМ – Дряново ще се включи и тази година.

Култура
Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“ за 2025 г. в категория „Събития и работа с публики“, присъждана от Сдружение „Български музеи“. Отличието е признание за реализирането на Националната програма, посветена на 225 години от рождението на майстор Колю Фичето – мащабно честване, проведено през 2025 г. под патронажа на Министерство на културата и в партньорство с Община Дряново.
Церемонията по награждаването се състоя на 28 април в Държавен куклен театър – Пловдив, в рамките на Общото събрание на Сдружение „Български музеи“, в което взеха участие музейни директори и специалисти от цялата страна. Наградата получи Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново. Тя бе връчена от заместник – министъра на културата Александър Трайков.

На събитието присъстваха министърът на туризма Ирена Георгиева, председателят на Съюз на артистите в България Христо Мутафчиев и изпълнителният директор на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО д-р Ирена Тодорова.
При получаването на отличието Иван Христов посвети наградата на екипа на музея и партньорите, съмишлениците и приятелите, с които заедно популяризират историята на Дряново и България. Той подчерта, че признанието е резултат от неуморната работа и отдадеността на всички негови колеги.
Председателят на Сдружение „Български музеи“ и директор на Регионалния природонаучен музей – Пловдив Огнян Тодоров акцентира върху стремежа на организацията да обединява усилията на институции, организации и асоциации в името на общи каузи, като посочи инициативата „Европейска столица на културата – Пловдив“ и нейния девиз „Заедно“ като пример за постижимото чрез партньорство.

Христо Мутафчиев от своя страна заяви подкрепа за музейната общност и подчерта значението на културното наследство, което музеите представят пред младите хора, като изрази позицията, че институциите следва да се адаптират към съвременните изисквания на времето.
В същата церемония, наградата „Музей на годината“ бе присъдена на Регионалния етнографски музей в Пловдив за проекта „Светът на ютията“, реализиран в къщата на Невена Атанасова. В категория „Образователна инициатива“ бе отличен Природонаучният музей в село Черни Осъм за Музейната академия „Природата учи“.
Лауреатите бяха определени от жури в състав: проф. д-р Светла Атанасова (РИМ – Велико Търново), д-р Димитър Петров (РИМ – Плевен), д-р Катя Тинева-Гюрковска (ХГ – Стара Загора), Амелия Гешева – експерт по културно наследство към Министерството на туризма, и проф. дин Вера Бонева (УниБИТ).

Култура
Главният редактор на най-голямата информационна агенция в Индия посети „Етър“-а

Музей „Етър“ е пример как културното наследство може да бъде съхранено за бъдещите поколения. След 400-500 години това, което правим днес, ще има много по- голямо значение, отколкото ни се струва сега. Това заяви при посещението си в музей „Етър“ Виджай Джоши, главен редактор на най-голямата индийска информационна агенция Прес Тръст ъф Индия (PTI).

Той е в България по покана на директора на БТА. Посещението на един от водещите индийски медийни ръководители в етнографски музей „Етър“ край Габрово се превърна в разговор за културното наследство, свободата на словото, фалшивите новини и ролята на журналистиката в съвременния свят.

„Мисля, че това е невероятно. Никога не съм виждал нещо подобно. Индийската цивилизация знаем колко е стара. И може би това е урок за нас – как да запазим историята“, коментира Джоши. По думите му, съхраняването на традиции, занаяти и памет е инвестиция, чието истинско значение ще бъде оценено след векове.

„Нека се огледаме и да си дадем сметка – след 2000 години какво значение ще има сътвореното от нас“, допълни той. По време на визитата в музея бяха обсъдени и теми като свободата на словото в Индия, условията за работа на журналистите и състоянието на медиите по света. „И в Индия има свободна преса и пресата може да пише за всичко, което иска. Но както и в останалия свят, има финансов натиск и натиск от социалните медии“, заяви Виджай Джоши.

Според него социалните мрежи променят изцяло начина, по който се създава и разпространява информация. Главният редактор на PTI подчерта, че днес много хора вярват, че могат да правят журналистика само с мобилен телефон или камера, но това не гарантира достоверност.
„Има много фалшиви новини. Значението на традиционната журналистика е още по- голямо сега“, посочи той. По думите му потребителите все по-трудно различават проверената информация от манипулацията, а обществото често предпочита да чете това, в което вече вярва.

Въпреки натиска на дигиталната среда, Виджай Джоши е убеден, че традиционните медии ще оцелеят, защото тяхната сила е в проверката на фактите. „Журналистът не може просто да каже това, което другите искат. Той казва истината, когато е проверена“, заяви той.
Според него ще дойде момент, когато обществото ще оцени истинската журналистика именно заради лавината от дезинформация. Музей „Етър“ – мост между миналото и бъдещето Посещението на Виджай Джоши затвърждава международния интерес към музей „Етър“, който продължава да бъде едно от най-разпознаваемите места за български занаяти, традиции и културен туризъм.
За госта от Индия музеят е не просто туристически обект, а пример как една нация пази паметта си за идните поколения.

-
Любопитнопреди 6 дниПобедителите в конкурса „Бостанско плашило“ на музей „Етър“ са ясни
-
Новинипреди 6 дниПървата стъпка след победата: Николай Косев от „Прогресивна България“ в Плачковци
-
Новинипреди 4 дниБлаготворителният базар и концерт в подкрепа на малкия Ники събра над 6 000 евро
-
Културапреди 4 дниГлавният редактор на най-голямата информационна агенция в Индия посети „Етър“-а
-
Новинипреди 4 дниСребро за Йоан Велчев от шахматния фестивал „Питагор Елит”
-
Културапреди 4 дниИсторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“
-
Новинипреди 4 дниАрхивът припомни „Историята на Габрово и габровските въстания“
-
Кримипреди 3 дниТрима отвлякоха мъж в Габрово и го пребиха





