Свържи се с нас

Култура

Тази вечер е прожекцията „Блокада“ в зала Възраждане

Published

on

Blokada_0

снимка: Община Габрово

По повод 70-годишнината от края на едно от най-драматичните събития по време на Втората Световна война – блокадата на Ленинград, Община Габрово и Руски културно-информационен център – София канят габровци на 29 януари от 17.30 часа в зала „Възраждане” на прожекция на руския документален филм „Блокада”.

Това е филм с един режисьор – Сергей Лозница, 37 оператора и 2,5 милиона герои. Филм за това как мирните граждани се опитват да живеят, приспособявайки се към променящите се обстоятелства, сблъсквайки се с жестоките лишения по време на блокадата. Филм за това как живота се смачква и отстъпва място на смъртта, за това, че във войната няма победители, за това, че войната изиграва всички. Безпристрастен поглед върху периода на блокада на града-герой, разкриващ метаморфозите на жителите му, в архивни кадри. Няма думи, няма и музика – 52 минути само картини и звуци от умиращия град…

снимка: Община Габрово

снимка: Община Габрово

Входът за прожекцията е свободен

Блокадата на Ленинград, който днес носи историческото си име Санкт Петербург, е една от най-драматичните обсади по време на Втората световна война и може би най-смъртоносната в историята. Тя е част от разработения от германското командване план „Барбароса“, според който за 3-4 месеца лятото и есента на 1941-ва немските войски е трябвало да превземат цялата европейска част на СССР и съгласно плана „Изток“ за няколко години територията да се изчисти от значителна част от населението – руснаци, украинци и беларуси и всички евреи – общо около 30 млн. души.

За 18 дни, 18-та танкова дивизия навлиза на 600 км в Русия (30-35 км на ден) и достига укрепленията на река Луга до Ленинград. Градът никога не е бил разработван от съветското командване в плановете за евакуация и план за обсада. Военното командване не е очаквало толкова бързо придвижване на нацистките колони, а армията на съседна Финландия не е била смятана за голяма заплаха.

Блокадата продължава от 8 септември 1941 до 27 януари 1944. В най-критичните за ленинградчани януари и февруари 1942 г. в много студената зима, под артилерийски обстрел и огромен недостиг на продоволствие загиват около 200 хиляди души. Само на 20 февруари 1942 г. в дневника на Пискарьовското гробище е записано, че там са погребани 10 043 жители и войници. Обсадата предизвика хуманитарна криза, а гладът е причина хората да забравят човещината и да посегнат на своите, за да оцелеят физически.

Blokada_2Всички опити на Червената армия да пробие тясната едва 16 км ивица, разделяща Ленинградския от Волховския фронт, са неуспешни в продължение на повече от година.

На 18 януари 1943 г. започналата в края на 1942 г. операция на Червената армия „Искра“ успява да пробие фронта и да отвори път за снабдяване на града и евакуация на населението. Германските части са принудени да отпуснат примката и на 27 януари 1944 г. блокадата около Ленинград окончателно е свалена.

В продължилото близо 900 дни пълно обкръжение на втория по големина град на бившия СССР от нацистката армия и финландските й съюзници загиват стотици хиляди жители. И до днес историците спорят колко са жертвите, като данните се движат от 700 хиляди до 1.5 милиона души.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Валя Балканска ще открие Славейковите празници

Published

on

Една от най-обичаните и талантливи народни певици, жената с космически глас – Валя Балканска ще открие тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат под патронажа на президента на Република България и с финансовата подкрепа и съдействие на Министерство на културата.

Под съпровода на каба гайди, нейният глас ще огласи площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ в Трявна днес, 19 юни, от 18.30 ч. Половин час по-рано своето тържествено слово ще произнесе кметът на Трявна Денчо Минев, предшестван с отслужването на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия.

Неразривна част от официалното откриване ще бъдат талантливите дами от Камерен хор „Еуфоника“, които също ще вземат участие в Славейковите празници, както и местните танцьори от Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“.

Тържествената програма ще продължи в 19.30 ч. с поетичния спектакъл „Нощ на поезията“ по стихове на Славейкови в салона на читалището. Жители и гости на града ще могат да видят творчеството на ученици от 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и местни възпитаници от Славейковото училище, които ще представят пред публика специално разработен спектакъл за Националните Славейкови празници.

Зареди още

Култура

Родственик на Колю Фичето гостува в първия музеен подкаст в България

Published

on

В „Музеят говори“ – първият музеен подкаст в България, гостува Константин Фичев, четири пъти правнук на възрожденския майстор Колю Фичето. С този, петнадесети по ред епизод, форматът на Исторически музей – Дряново потвърждава позицията си на пионер в музейната комуникация у нас, а разговорът на директора Иван Христов с родственика на Никола Фичев се превърна в специален и личен момент на завръщане към родния край на Първомайстора.

Константин Фичев определи присъствието си в Дряново като особено вълнуващо преживяване и разгърна положителното наследство и родовата история на своя клон от фамилията Фичеви. Той припомни съвместната инициатива, реализирана съвместно с Исторически музей – Дряново по представяне на книгата „(НЕ)познатия Колю Фичето“, с автор д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея, осъществена в рамките на фестивала „Варуша юг“ във Велико Търново.

В студиото на „Музеят говори“ гостът сподели, че поддържа активна връзка и с други представители на рода и изрази мнение, че Историческият музей в Дряново периодично може да продължи да бъде домакин на родови срещи на фамилията Фичеви.

Сред най-впечатляващите моменти от разговора бе разказът за жива реликва от времето на Колю Фичето – литиен свещник във формата на кръст, подписан лично от Първомайстора и съхраняван до днес във великотърновския храм „Св. Св. Кирил и Методий“ в квартал „Варуша“.

„Приживе, Колю Фичето е обединявал хората – разказвал е дядото на дядо ми“, сподели Константин Фичев и допълни – „Когато се пускал по Самоводската чаршия, например в неделя, за да се черкува, той е събирал тълпа от хора, които са искали да го видят, да се докоснат до него“, отбеляза Константин.

Към края на разговора Фичев развенча и два широко разпространени мита около своя знаменит предшественик. Той категорично отхвърли налаганата по времето на социализма теза, че Никола Фичев е бил самоук строител, а по отношение на популярната легенда, представяща Колю Фичето като спасител на парижката катедрала „Нотр Дам“, бе не по-малко категоричен. „Тази легенда руши, а не съзидава“, определи я той като по-късно дописана, но дълбоко вкоренена в общественото съзнание заблуда.

Петнадесет епизода по-късно, „Музеят говори“ вече не е просто подкаст. Той започва да се превръща в трибуна, на която българското нематериално културно наследство получава глас.

Епизодът с участието на Константин Фичев вече е достъпен в YouTube канала на Историческия музей – Дряново.

Зареди още

Култура

Монографията „Борис Димовски“ ще бъде представена в Музея на хумора

Published

on

На 17 юни, в последния ден на ретроспективната изложба „Борис Димовски – 100 години от рождението“, Музеят на хумора и сатирата ще представи монографията „Борис Димовски“, с автор изкуствоведа Красимир Илиев, куратор на експозицията.

Изданието е резултат от съвместната работа на автора и музея и има за цел да съхрани и популяризира творческото наследство на един от най-значимите български художници и карикатуристи.

Монографията проследява живота и творческия път на Борис Димовски и откроява връзката му с Габрово – град, който през 1983 г. го удостоява със званието „Почетен гражданин“.

Книгата съдържа 340 страници и над 600 изображения на карикатури, илюстрации и фотографии. Тя предлага задълбочен поглед към живота, творчеството и обществената роля на Борис Димовски – художник, чието име остава неразривно свързано с нашия град.

Борис Димовски е не само един от най-значимите български карикатуристи, но и сред хората, които заедно със Стефан Фъртунов стоят в основата на превръщането на габровския хумор в културен символ, разпознаваем далеч отвъд пределите на България.

Неговите образи и идеи продължават да живеят в символите на града и в историята на музея. Заповядайте на среща с автора Красимир Илиев – човекът, който посвети година на това да върне Борис Димовски на заслуженото му място в историята на българското изкуство.

Входът е свободен.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица