Свържи се с нас

Култура

Тази вечер е прожекцията „Блокада“ в зала Възраждане

Published

on

Blokada_0

снимка: Община Габрово

По повод 70-годишнината от края на едно от най-драматичните събития по време на Втората Световна война – блокадата на Ленинград, Община Габрово и Руски културно-информационен център – София канят габровци на 29 януари от 17.30 часа в зала „Възраждане” на прожекция на руския документален филм „Блокада”.

Това е филм с един режисьор – Сергей Лозница, 37 оператора и 2,5 милиона герои. Филм за това как мирните граждани се опитват да живеят, приспособявайки се към променящите се обстоятелства, сблъсквайки се с жестоките лишения по време на блокадата. Филм за това как живота се смачква и отстъпва място на смъртта, за това, че във войната няма победители, за това, че войната изиграва всички. Безпристрастен поглед върху периода на блокада на града-герой, разкриващ метаморфозите на жителите му, в архивни кадри. Няма думи, няма и музика – 52 минути само картини и звуци от умиращия град…

снимка: Община Габрово

снимка: Община Габрово

Входът за прожекцията е свободен

Блокадата на Ленинград, който днес носи историческото си име Санкт Петербург, е една от най-драматичните обсади по време на Втората световна война и може би най-смъртоносната в историята. Тя е част от разработения от германското командване план „Барбароса“, според който за 3-4 месеца лятото и есента на 1941-ва немските войски е трябвало да превземат цялата европейска част на СССР и съгласно плана „Изток“ за няколко години територията да се изчисти от значителна част от населението – руснаци, украинци и беларуси и всички евреи – общо около 30 млн. души.

За 18 дни, 18-та танкова дивизия навлиза на 600 км в Русия (30-35 км на ден) и достига укрепленията на река Луга до Ленинград. Градът никога не е бил разработван от съветското командване в плановете за евакуация и план за обсада. Военното командване не е очаквало толкова бързо придвижване на нацистките колони, а армията на съседна Финландия не е била смятана за голяма заплаха.

Блокадата продължава от 8 септември 1941 до 27 януари 1944. В най-критичните за ленинградчани януари и февруари 1942 г. в много студената зима, под артилерийски обстрел и огромен недостиг на продоволствие загиват около 200 хиляди души. Само на 20 февруари 1942 г. в дневника на Пискарьовското гробище е записано, че там са погребани 10 043 жители и войници. Обсадата предизвика хуманитарна криза, а гладът е причина хората да забравят човещината и да посегнат на своите, за да оцелеят физически.

Blokada_2Всички опити на Червената армия да пробие тясната едва 16 км ивица, разделяща Ленинградския от Волховския фронт, са неуспешни в продължение на повече от година.

На 18 януари 1943 г. започналата в края на 1942 г. операция на Червената армия „Искра“ успява да пробие фронта и да отвори път за снабдяване на града и евакуация на населението. Германските части са принудени да отпуснат примката и на 27 януари 1944 г. блокадата около Ленинград окончателно е свалена.

В продължилото близо 900 дни пълно обкръжение на втория по големина град на бившия СССР от нацистката армия и финландските й съюзници загиват стотици хиляди жители. И до днес историците спорят колко са жертвите, като данните се движат от 700 хиляди до 1.5 милиона души.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Музеите и живото наследство – нови пътища за развитие

Published

on

Музей „Етър“ проведе практически семинар, на тема: „Музеите и живото наследство – нови пътища за развитие.

Опит и вдъхновение от Чешката република“ Лектор на семинара беше д-р Ева Куминкова, главен асистент в катедрата по Европейска Етнология в Масариковия университет в Бърно.

Чрез теоретична част, казуси и групови занимания музейните специалисти преразгледаха традиционната роля на музеите в документирането, опазването и представянето на живото наследство.

Обсъдиха идеята за музеите като културни посредници, свързващи различни публики в областта на културното наследство, и като социални пространства, отговарящи на потребностите на местните общности. Запознаха се с конкретни примери за това как живото наследство е интегрирано в дейността на музеите в Чешката република.

Освен екипа на музей „Етър“, в семинара взеха участие музейни специалисти от РИМ – Габрово, Музей „Дом на хумора и сатирата“, ИМ – Севлиево, ИМ – Дряново, Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна, ИМ – „Искра“ – Казанлък.

Зареди още

Култура

Предстои Десетото издание на Международния фестивал „Solo Act“

Published

on

От 21 до 26 април 2026 г. Габрово ще се превърне в сцена за най-добрите постижения в изкуството на монодрамата. Драматичен театър – Габрово отправя своята отворена покана за кандидатстване за участие в фестивала „Solo Act 2026“, който вече десет години събира едни от най-значимите творци и спектакли от страната и чужбина.

За тазгодишната програма ще бъдат подбрани предложения в две основни направления: Моноспектакли – професионални постановки, реализирани през последните две години и половина, които ще се състезават в конкурсната програма; и Нови монопиеси – непоставяни текстове от български автори, които ще бъдат представени пред театрални специалисти в специален формат за пърформанс-четене.

Желаещите да кандидатстват могат да изпратят своите материали чрез електронната форма, публикувана на сайта на театъра. Срокът за подаване на предложения е 15 октомври 2025 г. Селектираните заглавия ще бъдат обявени през декември.

Фестивалът предоставя уникална възможност за среща между автори, актьори, режисьори и директори на театри от България и чужбина, като за десетото си издание събитието ще надхвърли мащаба на досегашните издания.

Отличените спектакли ще получат признание в шест категории, сред които „Най-добър спектакъл“, „Изкуството на актьора“ и „Изкуството на режисьора“. „Solo Act“ се утвърди като един от важните международни форуми за моноспектакли продължава да отваря пространство за силни индивидуални изяви и нови гласове в театъра.

Зареди още

Култура

Над 10 000 души посетиха Етъра за Международния панаир

Published

on

10 204 българи и чужденци посетиха XIX Международен панаир на традиционните занаяти, който се проведе от 6 до 8 септември в музей „Етър“. Организатори са музей „Етър“, Министерство на културата и Община Габрово, а патрон на събитието е Председателят на Народното събрание.

Панаирът е едно от най-значимите културни събития в България и дава възможност да се представят традициите на общности от различни страни по света. На Изложението-базар и в Международната надпревара по изработване на бижута от мъниста с Младежка секция участваха над 50 майстори от Европа и Азия – около 30 чуждестранни и 20 български.

Те демонстрираха уменията си в ръчната изработка на изделия, аранжираха привлекателни пространства и срещнаха публиката със знанието, съхранено чрез техните занаяти. Международното състезание беше спечелено от унгарката Сцидония Петер, удостоена с най-престижното отличие – „Сребърна хлопка“, парична премия от 2 500 лв. и право на изложба-базар в музей „Етър“ през 2027 г.

В младежката надпревара победител стана Ема Славкова от Националната художествена академия, която получи „Бронзова хлопка“, 800 лв. и също право на бъдеща изложба-базар в музея. „Има поговорка, че занаят без ръце не се учи, без сърце не се пази. В нея е вложено кратко, но много точно описание на същността на този поминък. Занаятите правят страните разпознаваеми. Ръчната работа създава изделия, но тя учи на търпение, прецизност, уважение към традициите, вникване в необятната красота на природата“, подчерта при откриването на Панаира проф. д-р Светла Димитрова, директор на музей „Етър“.

Сред акцентите на деветнадесетото издание бяха редица нововъведения: Панаирът за първи път се проведе като биенале – събитие на всеки две години. Включени бяха представители от списъка „Живи човешки съкровища“, носители на знания и умения с ключово значение за опазването на нематериалното културно наследство.

В рамките на изложбата „Новото ценно“ посетителите видяха как съвременни занаятчии използват традиционни техники, за да създават модерни изделия с нова визия. В състезателната програма за първи път беше включено домашно занятие с хилядолетна история, разпространено по всички краища на света.

За първи път имаше вечерни концерти – на Фоли Ба и Балканджи, които станаха възможни благодарение на новоизградената сцена, създадоха неповторима празнична атмосфера. XIX Международен панаир на традиционните занаяти в „Етър“ показа, че опазването на традициите и творческото им съчетаване със съвременността не само вдъхновява, но и създава мост между култури и поколения.

Събитието доказа, че занаятите са живо наследство, което се развива и обогатява чрез нови форми и срещи. Организаторите вече насочват усилията си към XX издание, което ще се проведе през 2027 година и ще даде нови поводи за гордост и радост на всички, които вярват в силата на ръцете и сърцето в съхраняването на културното богатство.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица