Свържи се с нас

Любопитно

На този ден…

Published

on

На 1-ви март са родени:

1846 г. — Киро Тулешков, български книжовник
1858 г. — Васил Данаджиев, български офицер
1859 г. — Георги Янков, български военен деец
1866 г. — Стоян Пушкаров, български военен деец
1875 г. — Кирил Пърличев, български революционер
1878 г. — Георги Йорданов, български политик
1879 г. — Александър Стамболийски, министър-председател на България
1881 г. — Александър Кипров, български революционер
1897 г. — Сава Гановски, български политик
1916 г. — Георги Пачеджиев, български футболист
1921 г. — Петър Куцаров, български художник
1923 г. — Неделчо Чернев, български режисьор
1926 г. — Атанас Бояджиев, български композитор
1926 г. — Людмила Исаева, българска поетеса
1927 г. — Димитър Панделиев, български писател
1929 г. — Георги Марков, български писател
1939 г. — Цветан Тодоров, български философ
1942 г. — Ричард Майърс, американски генерал
1942 г. — Сократ Мойсов, македонски футболист
1943 г. — Георги Китов, български археолог
1946 г. — Лиляна Димитрова-Тодорова, български езиковед
1947 г. — Дора Христова, български диригент
1970 г. — Ути Бъчваров, български актьор
1973 г. — Добромир Георгиев, български поет
1974 г. — Светослав Бърканичков, български футболист
1983 г. — Станка Златева, българска състезателка по борба
1986 г. — Мартин Димов, български футболист

Също на този ден само, че през 1941 година по време на  Втората световна война, България подписва Тристранния пакт, с което се включва във войната на страната на Германия.

През:

1841 г. — Атанас Иванов открива в Стара Загора взаимно училище, с днешно име СОУ „Иван Вазов“ Стара Загора.
1845 г. — Президентът на САЩ Джон Тайлър нарежда да бъде анексирана Република Тексас.
1846 г. — Създаден е окръг Махонинг в щата Охайо, САЩ.
1848 г. — Германска революция 1848/49: Започва Мартенската революция в Баден с окупирането на сградата на баденския парламент в Карлсруе.
1859 г. — Експедицията на английския полярен изследовател Френсис Макклинток достига северния магнитен полюс.
1872 г. — Открит е Йелоустоун, първият национален парк в света.
1873 г. — Фирмата Ремингтън и синове започва производство на пишещи машини за масова употреба.
1878 г. — Направено е първото зимно изкачване на връх Ането — най-високият връх в Пиренеите от Роже дьо Монт, Б. Куреж и Б. и В. Паже.
1879 г. — Положен е основният камък на Мавзолея-костница на руските войни в Разград от княз Александър Дондуков-Корсаков.
1896 г. — Анри Бекерел открива радиоактивността.
1912 г. — Създадена е Военната академия „Георги Раковски“
1936 г. — Излиза пърият брой на вестник Дневен Труд в София.
1936 г. — Излиза пърият брой на списанието Боен подвиг, издавано от Обществото на кавалерите на ордена за храброст.
1941 г. — В Нашвил (щата Тенеси) започва да излъчва първата УКВ радиостанция.
1943 г. — Подписана е Доломитската декларация.
1946 г. — Английската централна банка е национализирана.
1947 г. — Започва работа Международният валутен фонд.
1948 г. — Излиза първият брой на списанието „Нова македонка“.
1950 г. — Студената война: Клаус Фукс е осъден за шпионаж в полза на Съветския съюз, който се състои в предаване на планове на атомната бомба.
1954 г. — САЩ извършват опит с 15-мегатонна водородна бомба на атол Бикини в Тихия океан.
1954 г. — Националисти от Пуерто Рико атакуват сградата на Конгреса във Вашингтон, ранявайки петима членове на парламента.
1961 г. — Президентът на САЩ Джон Кенеди учредява Корпуса на мира.
1963 г. — Създадена е община Асис Бразил в Бразилия.
1966 г. — Съветската космическа сонда Венера 3 се разбива на повърхността на Венера, ставайки първият обект с човешки произход достигнал повърхността на друга планета.
1966 г. — Основан е Централният институт по изчислителна техника.
1968 г. — Състои се премиерата на българския игрален драматичен филм „Първият куриер“.
1973 г. — Състои се премиерата на филма Паяжината на Шарлот.
1978 г. — Ковчегът с тялото на Чарли Чаплин е откраднат от швейцарско гробище, с цел да бъде искан откуп за него.
1980 г. — Открит е естествния спътник на Сатурн Елена.
1982 г. — Състои се премиерата на българския игрален драматичен филм „Под едно небе“.
1982 г. — Спускаемият модул на съветския апарат Венера 13 достига повърхността на Венера.
1983 г. — Област Мадрид получава автономен статус.
1986 г. — Открит е естествния спътник на Уран Жулиета на снимки, заснети от апарата Вояджър 2.
1990 г. — Мамили е обявен за национален парк.
1990 г. — Състои се премиерата на българския игрален драматичен филм „Живей опасно“.
1991 г. — Състои се премиерата на американския филм „Дъ Дорс“
1992 г. — Босна и Херцеговина провежда референдум за отделяне от Социалистическа федеративна република Югославия.
1994 г. — Сиатълската гръндж група Nirvana изнася своя последен концерт в Мюнхен.
1996 г. — Изстреляна е космическата станция Фрийдъм.
1999 г. — Влиза в сила Отавската конвенция, която забранява използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и предвижда тяхното унищожаване.
2001 г. — Започва официално преброяване на населението в България.
2002 г. — В Испания излиза от обръщение националната до тогава валута песета, която е заменена с евро.
2003 г. — Международният наказателен съд встъпва в длъжност в Хага.
2003 г. — Създадена е Комисията за финансов надзор на Република България.

Днес в България е Баба Марта, а по света се отбелязват различни празници. Православната църква почита Св. Евдокия, Международен ден за борба против ядреното оръжие (отбелязва се по решение на Международната конференция за забрана на атомното и водородното оръжие, състояла се през 1977 г. в Хирошима (Япония), Международен ден на гражданската защита — Годишнина от създаването през 1972 г. на Международната организация за гражданска защита, Босна и Херцеговина — Ден на независимостта (от Югославия, 1992 г., национален празник), Италия — Матроналии – В чест на Юнона Луцина – покровителка на майчинството, Румъния — Марцишор, Уелс (Великобритания) — Ден на Свети Давид (национален празник) и Швейцария — Ден на републиката

Култура

Габровски захарни декоратори представиха мащабна арт инсталация

Published

on

На 5 и 6 септември, Регионален етнографски музей на открито „Етър“ се превърна в сцена на необикновена среща между българските традиции и съвременното захарно изкуство. В рамките на III Фестивал на захарните изкуства, част от Празника на пестила, за първи път в България беше реализиран мащабният колективен художествен проект „Захарни образи на българските традиции“.

В основата на впечатляващата инициатива стои шеф Мария Озтюрк – вдъхновител и автор на идеята, която успя да обедини около нея десетки творци и да превърне захарното изкуство в различен и въздействащ разказ за България. За реализирането на „Захарни образи на българските традиции“ шеф Мария Озтюрк събра 17 творци, всеки от които получи задачата да пресъздаде чрез захарното изкуство своя част от богатството на българската култура, бит и традиции.

Сред тях бяха и декораторите Ваня Гавазова-Митева и Албена Божидарова. Всеки автор предварително изработи своя самостоятелен модул, без отделните произведения да бъдат събирани до началото на фестивала. Истинската картина оживя едва на място в РЕМО „Етър“. В продължение на два дни декораторите напасваха отделните елементи пред очите на посетителите.

Постепенно 17 самостоятелни творби се превърнаха в една обща композиция с внушителните размери 147 х 207 см, изцяло моделирана със захарно тесто и рисувана с ядливи материали. Така публиката стана свидетел не само на крайния резултат, но и на самия творчески процес – на момента, в който отделните идеи, стилове и ръчно изработени детайли се събраха в една цялостна художествена картина.

„Захарни образи на българските традиции“ се превърна в много повече от арт инсталация – в среща между традицията, изкуството и съвременното захарно творчество, създадена с огромен труд, вдъхновение и любов към България.

„Арката на Моята България“ – 51 творци, обединени от една идея И ако мащабната арт инсталация впечатли посетителите със своята сложност и размери, друга инициатива показа по изключителен начин колко много хора може да обедини захарното изкуство. Пред погледите на гостите на РЕМО „Етър“ беше аранжирана „Арката на Моята България“ – впечатляваща композиция, изградена от ръчно изработени захарни цветя, отново по идея на шеф Мария Озтюрк. За нейното създаване се обединиха 51 участници от различни краища на България, Англия и Германия. Всеки от тях изработи свой захарен букет специално за общата композиция.

Някои от творците пристигнаха лично в Етър и собственоръчно поставиха цветята си върху арката. Други, които нямаха възможност да присъстват, изпратиха своите крехки произведения грижливо опаковани по куриер до RoCake.

Така цветя, създадени от десетки различни ръце и пропътували стотици и хиляди километри, се срещнаха на едно място. Отделните цветя се превърнаха в една обща композиция – своеобразен символ на България, на споделеното творчество и на способността на изкуството да събира хора независимо от разстоянията.

„Арката на Моята България“ бързо се превърна в една от най-сниманите атракции по време на фестивала. Посетителите спираха пред нея с изненада и трудно можеха да повярват, че цветята, които изглеждат толкова реалистично, всъщност са направени от захар.

През двата фестивални дни се проведоха детски работилници за декориране на бисквитки, в които малките посетители имаха възможност сами да станат творци. Сред декораторите, които работиха с децата, беше и Ваня Гавазова-Митева.

С много старание, въображение и усмивки децата моделираха и украсяваха собствените си бисквитки, а накрая отнасяха със себе си не просто сладко изделие, а нещо, което сами са създали с ръцете си. Детските усмивки, работата на декораторите пред публика, създаването на мащабната инсталация и аранжирането на захарната арка превърнаха двата дни в РЕМО „Етър“ в наситено с емоции и творчество преживяване.

Зад всичко това стои една идея, превърната в реалност благодарение на шеф Мария Озтюрк, на десетките творци, които я последваха, и на специалната покана и подкрепа на директора на РЕМО „Етър“ г-жа Светла Димитрова. А сред старите къщи и работилници на Етър, захарта се превърна в необичаен художествен материал, чрез който оживяха български образи, цветя и традиции. Десетки творци, стотици часове труд и една обща идея – да разкажат за България по начин, по който досега не е разказвана.

Зареди още

Любопитно

Фестивалът на реката отново събира младите край Янтра

Published

on

Концерт на изпълнителя Роби, огнено шоу, представяне на младежка стихосбирка, папиемаше глави, дороданго и кинусайга, ролкови кънки и планк предизвикателство? Звучи ли интересно?

За пета поредна година младежкият фестивал „Реките на Габрово – Младежки случки срещу течението“ ще оживи пространството около река Янтра по ул. „Аврам Гачев“, превръщайки го в зона за срещи, музика, творчество, спорт и предизвикателства.

Събитието ще се проведе на 11, 12 и 13 септември и се организира от Младежки център – Габрово и Община Габрово. Времето с активна програма на фестивала е от 15:00 до 22:30 часа, но организаторите приканват габровци да прекарат целия ден на мястото, където ще има сладолед и сладкиши, бира, алкохолни и безалкохолни коктейли и малък арт базар.

Голямото име в програмата тази година е изпълнителят Роби, чиито концерт ще бъде в събота от 20:30 часа. Ще подгряват млади габровски изпълнители и музикален клуб „Main Stage“ към Младежки център – Габрово, а в петък групата, която ще видим на сцената, е Tryavna Revival.

Цели трима диджеи ще се грижат за настроението тази година – в петък вечерта ще завърши с DJ Nick de Brink, в неделя следобед ще караме ролкови кънки с DJ Деси, а вечерта, след един бърз куиз за предизвикателство на ума, DJ Ray Bon ще се опита да обърне течението на реката със страхотен купон. В програмата има още тридневна графити работилница, чиято цел е да обедини и доукраси стените на подпорната стена, където се провежда фестивалът.

Младежите ще се погрижат сами и за екстериора на фестивала – стари училищни столове ще заживеят нов живот, нарисувани от посетителите, а в първия ден на събитието, по време на работилницата с рециклирани материали с Гергана Лазарова-Рънкъл, младите хора ще могат да изработят риби, които ще бъдат инсталирани във водата. Място в програмата имат и по-сериозните теми.

В „Разговор за бреговете“, който ще се проведе на моста до Музей „Дом на хумора и сатирата“, всеки гражданин ще може да научи как предстои да се промени зоната край реката и как ще бъдат обновени сградите и обществените пространства около нея.

Кандидатурата на Габрово за Европейска столица на културата е подкрепена с арт инсталацията „Реката, която ни свързва“, на която габровци са поканени да напишат своите малки обещания за по-красив, чист, добър, забавен и общностно настроен град.

Младежи от Търново и Габрово пък ще предизвикат минувачите да се превъплътят в габровската котка и да отправят послание към габровци – една идея, която ще ни накара да се погледнем отстрани и да си кажем честно много неща. И за финал – две нови работилници, идващи от Изтока – работилница за дороданго – полирани сфери от пръст, подходяща за най-търпеливите посетители на фестивала и кинусайга – изкуство за работа с текстил, като резултат от което очакваме пъстри текстилни пана.

Организаторите обръщат внимание, че част от работилниците са специално отбелязани, като предназначени за младежи над 14 години и те не са подходящи за деца. Можете да запазите своето място в тях като се запишете предварително. Линкове към формулярите за записване са публикувани в социалните мрежи на Младежки център – Габрово.

Зареди още

Култура

Габровският шоколад отново събира любителите на традициите

Published

on

Габровският шоколад отново събира любителите на традициите в музей „Етър“. Поканата за събитието отправят Община Габрово и Регионален етнографски музей на открито „Етър“, които канят жителите и гостите на града на Празник на пестила 2026, който ще се проведе от 5 до 7 септември в пространствата на музея.

Събитието е сред най-разпознаваемите кулинарни и културни акценти в региона, посветено на традиционния пестил от сини сливи – продукт, включен в световната кулинарна енциклопедия „Арка на вкусовете“.

Официалното откриване на празника ще се състои на 5 септември от 11.00 часа. Пестилът, наричан от мнозина „габровски шоколад“, е част от местната идентичност и от десетилетия се предава като умение между поколенията.

Празникът дава възможност на посетителите да се запознаят с традиционните техники за приготвяне, да видят демонстрации на старинни уреди и да опитат автентични вкусове, характерни за балканджийската кухня.

В рамките на тридневното събитие са предвидени: Алея на вкусовете – разнообразие от кулинарни предложения и местни продукти; III Фестивал на захарните изкуства – изложба и демонстрации на майстори сладкари; Живи демонстрации на приготвяне на пестил и други традиционни практики; Образователна игра с награди „Сливи с късмет“; Богата музикална програма.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица