Свържи се с нас

Любопитно

На този ден…

Published

on

На 1-ви март са родени:

1846 г. — Киро Тулешков, български книжовник
1858 г. — Васил Данаджиев, български офицер
1859 г. — Георги Янков, български военен деец
1866 г. — Стоян Пушкаров, български военен деец
1875 г. — Кирил Пърличев, български революционер
1878 г. — Георги Йорданов, български политик
1879 г. — Александър Стамболийски, министър-председател на България
1881 г. — Александър Кипров, български революционер
1897 г. — Сава Гановски, български политик
1916 г. — Георги Пачеджиев, български футболист
1921 г. — Петър Куцаров, български художник
1923 г. — Неделчо Чернев, български режисьор
1926 г. — Атанас Бояджиев, български композитор
1926 г. — Людмила Исаева, българска поетеса
1927 г. — Димитър Панделиев, български писател
1929 г. — Георги Марков, български писател
1939 г. — Цветан Тодоров, български философ
1942 г. — Ричард Майърс, американски генерал
1942 г. — Сократ Мойсов, македонски футболист
1943 г. — Георги Китов, български археолог
1946 г. — Лиляна Димитрова-Тодорова, български езиковед
1947 г. — Дора Христова, български диригент
1970 г. — Ути Бъчваров, български актьор
1973 г. — Добромир Георгиев, български поет
1974 г. — Светослав Бърканичков, български футболист
1983 г. — Станка Златева, българска състезателка по борба
1986 г. — Мартин Димов, български футболист

Също на този ден само, че през 1941 година по време на  Втората световна война, България подписва Тристранния пакт, с което се включва във войната на страната на Германия.

През:

1841 г. — Атанас Иванов открива в Стара Загора взаимно училище, с днешно име СОУ „Иван Вазов“ Стара Загора.
1845 г. — Президентът на САЩ Джон Тайлър нарежда да бъде анексирана Република Тексас.
1846 г. — Създаден е окръг Махонинг в щата Охайо, САЩ.
1848 г. — Германска революция 1848/49: Започва Мартенската революция в Баден с окупирането на сградата на баденския парламент в Карлсруе.
1859 г. — Експедицията на английския полярен изследовател Френсис Макклинток достига северния магнитен полюс.
1872 г. — Открит е Йелоустоун, първият национален парк в света.
1873 г. — Фирмата Ремингтън и синове започва производство на пишещи машини за масова употреба.
1878 г. — Направено е първото зимно изкачване на връх Ането — най-високият връх в Пиренеите от Роже дьо Монт, Б. Куреж и Б. и В. Паже.
1879 г. — Положен е основният камък на Мавзолея-костница на руските войни в Разград от княз Александър Дондуков-Корсаков.
1896 г. — Анри Бекерел открива радиоактивността.
1912 г. — Създадена е Военната академия „Георги Раковски“
1936 г. — Излиза пърият брой на вестник Дневен Труд в София.
1936 г. — Излиза пърият брой на списанието Боен подвиг, издавано от Обществото на кавалерите на ордена за храброст.
1941 г. — В Нашвил (щата Тенеси) започва да излъчва първата УКВ радиостанция.
1943 г. — Подписана е Доломитската декларация.
1946 г. — Английската централна банка е национализирана.
1947 г. — Започва работа Международният валутен фонд.
1948 г. — Излиза първият брой на списанието „Нова македонка“.
1950 г. — Студената война: Клаус Фукс е осъден за шпионаж в полза на Съветския съюз, който се състои в предаване на планове на атомната бомба.
1954 г. — САЩ извършват опит с 15-мегатонна водородна бомба на атол Бикини в Тихия океан.
1954 г. — Националисти от Пуерто Рико атакуват сградата на Конгреса във Вашингтон, ранявайки петима членове на парламента.
1961 г. — Президентът на САЩ Джон Кенеди учредява Корпуса на мира.
1963 г. — Създадена е община Асис Бразил в Бразилия.
1966 г. — Съветската космическа сонда Венера 3 се разбива на повърхността на Венера, ставайки първият обект с човешки произход достигнал повърхността на друга планета.
1966 г. — Основан е Централният институт по изчислителна техника.
1968 г. — Състои се премиерата на българския игрален драматичен филм „Първият куриер“.
1973 г. — Състои се премиерата на филма Паяжината на Шарлот.
1978 г. — Ковчегът с тялото на Чарли Чаплин е откраднат от швейцарско гробище, с цел да бъде искан откуп за него.
1980 г. — Открит е естествния спътник на Сатурн Елена.
1982 г. — Състои се премиерата на българския игрален драматичен филм „Под едно небе“.
1982 г. — Спускаемият модул на съветския апарат Венера 13 достига повърхността на Венера.
1983 г. — Област Мадрид получава автономен статус.
1986 г. — Открит е естествния спътник на Уран Жулиета на снимки, заснети от апарата Вояджър 2.
1990 г. — Мамили е обявен за национален парк.
1990 г. — Състои се премиерата на българския игрален драматичен филм „Живей опасно“.
1991 г. — Състои се премиерата на американския филм „Дъ Дорс“
1992 г. — Босна и Херцеговина провежда референдум за отделяне от Социалистическа федеративна република Югославия.
1994 г. — Сиатълската гръндж група Nirvana изнася своя последен концерт в Мюнхен.
1996 г. — Изстреляна е космическата станция Фрийдъм.
1999 г. — Влиза в сила Отавската конвенция, която забранява използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и предвижда тяхното унищожаване.
2001 г. — Започва официално преброяване на населението в България.
2002 г. — В Испания излиза от обръщение националната до тогава валута песета, която е заменена с евро.
2003 г. — Международният наказателен съд встъпва в длъжност в Хага.
2003 г. — Създадена е Комисията за финансов надзор на Република България.

Днес в България е Баба Марта, а по света се отбелязват различни празници. Православната църква почита Св. Евдокия, Международен ден за борба против ядреното оръжие (отбелязва се по решение на Международната конференция за забрана на атомното и водородното оръжие, състояла се през 1977 г. в Хирошима (Япония), Международен ден на гражданската защита — Годишнина от създаването през 1972 г. на Международната организация за гражданска защита, Босна и Херцеговина — Ден на независимостта (от Югославия, 1992 г., национален празник), Италия — Матроналии – В чест на Юнона Луцина – покровителка на майчинството, Румъния — Марцишор, Уелс (Великобритания) — Ден на Свети Давид (национален празник) и Швейцария — Ден на републиката

Любопитно

Общината в Габрово въвежда тестово AI-асистент

Published

on

Община Габрово въведе в тестов режим AI чат бот, интегриран в официалния си уебсайт.

Инструментът е предназначен да помага на гражданите с информация за административни услуги, процедури и актуални теми като метеорологична и пътна обстановка.

Решението е разработено по програмата Test-Before-Invest на Европейския цифров иновационен хъб AI-EDIH и използва последно поколение голям езиков модел на Google — Gemini 3.0.

Това позволява разговор на естествен език и по-точно разбиране на запитванията.

Системата е в начална версия — предстоят допълнително обучение, разширяване на информационната база и подобряване на алгоритмите въз основа на обратна връзка от потребителите.

Общината представя проекта като стъпка към модернизиране на комуникацията с гражданите и прилагане на иновативни подходи в публичното обслужване.

Зареди още

Култура

ИМ – Дряново издава фототипна книга за героичната отбрана на Дряновския манастир

Published

on

Исторически музей – Дряново излиза с ново издание, посветено на една от най-драматичните страници в историята на националноосвободителното ни движение. Монографията „История на деветте дни в дряновския манастир 1876 г.“ на Христо Марков се преиздава за първи път цялостно – 114 години след първоначалната си поява, и точно в годината, в която се навършват 150 години от Априлското въстание.

Изданието е фототипно и допълващо оригиналния текст. Съставител е Дянко Колев, уредник в Исторически музей – Дряново, който е положил значителни усилия, за да направи книгата достъпна за съвременния читател. За тази цел към изданието са добавени географски показалец и речник на чужди, остарели и малко познати думи, подредени в азбучен ред – инструменти, които улесняват ползването на текста дори от читатели, непознаващи езика на епохата.

В изданието е поместена биографична информация за автора на книгата Христо Марков. Уводните думи са дело на проф. д-р Петко Ст. Петков от Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“.

„История на деветте дни в дряновския манастир 1876 г.“ представя най-точните сведения за подготовката и избухването на въстанието в Първи търновски революционен окръг. Деветдневната отбрана на Дряновския манастир от пролетта на 1876 г. е част от Априлското въстание и е сред неговите символите, заради героизма на четниците, отдали живота си за свободата на българския народ.

Книгата е отпечатана от издателство „Фабер“, 2026 г. с тираж от 500 броя. „История на деветте дни в дряновския манастир 1876 г.“ може да бъде намерена във всички обекти на музея, както и поръчана онлайн чрез официалния сайт на Исторически музей – Дряново.

Исторически музей -Дряново изказва искрена благодарност за любезното съдействие на: Регионална народна библиотека „П.Р. Славейков“ – Велико Търново, Обществена библиотека „Паисий Хилендарски“ – Самоков, Исторически музей – Самоков, Лидия Кашъмова от Самоков, Протойерей Любомир Мишков от Самоков, РИМ – Велико Търново, РИМ – Ловеч, Исторически музей – Горна Оряховица и Исторически музей – Севлиево.

Зареди още

Любопитно

Исторически музей – Дряново стартира подкаст в собствено студио

Published

on

Историческият музей в Дряново поставя началото на нова инициатива – музеен видео подкаст. За целите ѝ е обособено собствено студио, оборудвано с професионална аудио и видео техника. Името на подкаста е „Музеят говори“.

Идеята е чрез него музеят да достигне до нова аудитория, да задълбочи ангажираността на посетителите, да предлага образователно и любопитно съдържание, да представя интересни истории за движимите културни ценности и богатството в музейните фондове.

„Музеят говори“ ще бъде едно достъпно, дигитално разширение на реалните музейни обекти и експозиции, ще бъде възможност за по-задълбочени разговори, ще търси връзки между историческия опит и днешните предизвикателства.

Наред с досегашните социални канали, подкастът ще информира за предстоящи събития и инициативи от културния календар на институцията.

Предвид бързата консумация на изобилието от повърхностна информация в днешно време, съдържанието на подкаста ще бъде и ценен извор за бъдещи изследователи относно личностите и процесите в нашето съвремие.

Постоянен фокус на новия формат ще бъде темата за ролята на музеите в един динамичен и бързо променящ се свят. В „Музеят говори“ ще участват специалисти от ИМ – Дряново, както и гости – личности от обществения и културен живот, представители на национални институции, учени, изследователи и др.

Амбицията на екипа е да бъдат излъчвани по един епизод седмично. Съдържанието ще бъде публикувано в YouTube канала на Исторически музей – Дряново, както и в официалните профили в социалните мрежи.

Студиото на ИМ – Дряново е оборудвано с професионална техника от Динафос – българска компания с дългогодишен опит в областта на фотографската, видео и осветителната техника.

Фирмата е официален партньор и дистрибутор на водещи световни марки и активно подкрепя развитието на визуалните изкуства и създаването на качествено дигитално съдържание.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица