Свържи се с нас

Любопитно

На този ден…

Published

on

На 1-ви март са родени:

1846 г. — Киро Тулешков, български книжовник
1858 г. — Васил Данаджиев, български офицер
1859 г. — Георги Янков, български военен деец
1866 г. — Стоян Пушкаров, български военен деец
1875 г. — Кирил Пърличев, български революционер
1878 г. — Георги Йорданов, български политик
1879 г. — Александър Стамболийски, министър-председател на България
1881 г. — Александър Кипров, български революционер
1897 г. — Сава Гановски, български политик
1916 г. — Георги Пачеджиев, български футболист
1921 г. — Петър Куцаров, български художник
1923 г. — Неделчо Чернев, български режисьор
1926 г. — Атанас Бояджиев, български композитор
1926 г. — Людмила Исаева, българска поетеса
1927 г. — Димитър Панделиев, български писател
1929 г. — Георги Марков, български писател
1939 г. — Цветан Тодоров, български философ
1942 г. — Ричард Майърс, американски генерал
1942 г. — Сократ Мойсов, македонски футболист
1943 г. — Георги Китов, български археолог
1946 г. — Лиляна Димитрова-Тодорова, български езиковед
1947 г. — Дора Христова, български диригент
1970 г. — Ути Бъчваров, български актьор
1973 г. — Добромир Георгиев, български поет
1974 г. — Светослав Бърканичков, български футболист
1983 г. — Станка Златева, българска състезателка по борба
1986 г. — Мартин Димов, български футболист

Също на този ден само, че през 1941 година по време на  Втората световна война, България подписва Тристранния пакт, с което се включва във войната на страната на Германия.

През:

1841 г. — Атанас Иванов открива в Стара Загора взаимно училище, с днешно име СОУ „Иван Вазов“ Стара Загора.
1845 г. — Президентът на САЩ Джон Тайлър нарежда да бъде анексирана Република Тексас.
1846 г. — Създаден е окръг Махонинг в щата Охайо, САЩ.
1848 г. — Германска революция 1848/49: Започва Мартенската революция в Баден с окупирането на сградата на баденския парламент в Карлсруе.
1859 г. — Експедицията на английския полярен изследовател Френсис Макклинток достига северния магнитен полюс.
1872 г. — Открит е Йелоустоун, първият национален парк в света.
1873 г. — Фирмата Ремингтън и синове започва производство на пишещи машини за масова употреба.
1878 г. — Направено е първото зимно изкачване на връх Ането — най-високият връх в Пиренеите от Роже дьо Монт, Б. Куреж и Б. и В. Паже.
1879 г. — Положен е основният камък на Мавзолея-костница на руските войни в Разград от княз Александър Дондуков-Корсаков.
1896 г. — Анри Бекерел открива радиоактивността.
1912 г. — Създадена е Военната академия „Георги Раковски“
1936 г. — Излиза пърият брой на вестник Дневен Труд в София.
1936 г. — Излиза пърият брой на списанието Боен подвиг, издавано от Обществото на кавалерите на ордена за храброст.
1941 г. — В Нашвил (щата Тенеси) започва да излъчва първата УКВ радиостанция.
1943 г. — Подписана е Доломитската декларация.
1946 г. — Английската централна банка е национализирана.
1947 г. — Започва работа Международният валутен фонд.
1948 г. — Излиза първият брой на списанието „Нова македонка“.
1950 г. — Студената война: Клаус Фукс е осъден за шпионаж в полза на Съветския съюз, който се състои в предаване на планове на атомната бомба.
1954 г. — САЩ извършват опит с 15-мегатонна водородна бомба на атол Бикини в Тихия океан.
1954 г. — Националисти от Пуерто Рико атакуват сградата на Конгреса във Вашингтон, ранявайки петима членове на парламента.
1961 г. — Президентът на САЩ Джон Кенеди учредява Корпуса на мира.
1963 г. — Създадена е община Асис Бразил в Бразилия.
1966 г. — Съветската космическа сонда Венера 3 се разбива на повърхността на Венера, ставайки първият обект с човешки произход достигнал повърхността на друга планета.
1966 г. — Основан е Централният институт по изчислителна техника.
1968 г. — Състои се премиерата на българския игрален драматичен филм „Първият куриер“.
1973 г. — Състои се премиерата на филма Паяжината на Шарлот.
1978 г. — Ковчегът с тялото на Чарли Чаплин е откраднат от швейцарско гробище, с цел да бъде искан откуп за него.
1980 г. — Открит е естествния спътник на Сатурн Елена.
1982 г. — Състои се премиерата на българския игрален драматичен филм „Под едно небе“.
1982 г. — Спускаемият модул на съветския апарат Венера 13 достига повърхността на Венера.
1983 г. — Област Мадрид получава автономен статус.
1986 г. — Открит е естествния спътник на Уран Жулиета на снимки, заснети от апарата Вояджър 2.
1990 г. — Мамили е обявен за национален парк.
1990 г. — Състои се премиерата на българския игрален драматичен филм „Живей опасно“.
1991 г. — Състои се премиерата на американския филм „Дъ Дорс“
1992 г. — Босна и Херцеговина провежда референдум за отделяне от Социалистическа федеративна република Югославия.
1994 г. — Сиатълската гръндж група Nirvana изнася своя последен концерт в Мюнхен.
1996 г. — Изстреляна е космическата станция Фрийдъм.
1999 г. — Влиза в сила Отавската конвенция, която забранява използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и предвижда тяхното унищожаване.
2001 г. — Започва официално преброяване на населението в България.
2002 г. — В Испания излиза от обръщение националната до тогава валута песета, която е заменена с евро.
2003 г. — Международният наказателен съд встъпва в длъжност в Хага.
2003 г. — Създадена е Комисията за финансов надзор на Република България.

Днес в България е Баба Марта, а по света се отбелязват различни празници. Православната църква почита Св. Евдокия, Международен ден за борба против ядреното оръжие (отбелязва се по решение на Международната конференция за забрана на атомното и водородното оръжие, състояла се през 1977 г. в Хирошима (Япония), Международен ден на гражданската защита — Годишнина от създаването през 1972 г. на Международната организация за гражданска защита, Босна и Херцеговина — Ден на независимостта (от Югославия, 1992 г., национален празник), Италия — Матроналии – В чест на Юнона Луцина – покровителка на майчинството, Румъния — Марцишор, Уелс (Великобритания) — Ден на Свети Давид (национален празник) и Швейцария — Ден на републиката

Любопитно

Детски празник на новата площадка зад библиотеката в Габрово на 6 юли

Published

on

Община Габрово организира детски следобед, изпълнен с игри и изненади, който ще се проведе в понеделник, 6 юли, от 17.00 до 18.00 часа на детската площадка зад Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“.

Инициативата е насочена към най-малките жители на града, както и към гостите на Габрово, а входът е свободен за всички семейства, които искат да прекарат приятно време заедно.

Събитието се организира съвместно с няколко институции и организации, които работят активно с деца и хора в неравностойно положение. Сред тях са Държавен куклен театър Габрово, Център за обществена подкрепа към Сдружение „ИМКА“, Дневен център за пълнолетни лица с увреждания, Дневен център за деца с увреждания, Център за социална рехабилитация и интеграция „Келер“, Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“, както и кафе Липите.

Очаква се децата да могат да участват в различни занимания и игри, подготвени специално за случая, докато родителите ще имат възможност да наблюдават или да се включат заедно с тях.

Организаторите канят всички семейства с деца да се възползват от инициативата и да прекарат част от следобеда на понеделник в компанията на приятели, игри и добро настроение край библиотеката.

Зареди още

Култура

Валя Балканска ще открие Славейковите празници

Published

on

Една от най-обичаните и талантливи народни певици, жената с космически глас – Валя Балканска ще открие тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат под патронажа на президента на Република България и с финансовата подкрепа и съдействие на Министерство на културата.

Под съпровода на каба гайди, нейният глас ще огласи площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ в Трявна днес, 19 юни, от 18.30 ч. Половин час по-рано своето тържествено слово ще произнесе кметът на Трявна Денчо Минев, предшестван с отслужването на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия.

Неразривна част от официалното откриване ще бъдат талантливите дами от Камерен хор „Еуфоника“, които също ще вземат участие в Славейковите празници, както и местните танцьори от Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“.

Тържествената програма ще продължи в 19.30 ч. с поетичния спектакъл „Нощ на поезията“ по стихове на Славейкови в салона на читалището. Жители и гости на града ще могат да видят творчеството на ученици от 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и местни възпитаници от Славейковото училище, които ще представят пред публика специално разработен спектакъл за Националните Славейкови празници.

Зареди още

Култура

Габрово бе домакин на захарната асамблея „Моята България“

Published

on

Има събития, които не просто се посещават. Те се преживяват. Остават в паметта като усещане, като емоция, като гордост. Такава е Захарната асамблея „Моята България“, която тази година отбелязва своя десетгодишен юбилей. Десет години.

Само две думи, а зад тях стоят хиляди часове труд, безброй безсънни нощи, стотици произведения на изкуството и една огромна любов към България.

Любов, която преди десет години кара габровката Шеф Мария Озтюрк да постави началото на нещо, което днес няма аналог не само у нас, но и далеч извън границите на страната.

През тези години „Моята България“ се превърна в повече от изложба. Тя стана кауза, общност и своеобразен мост между българите по света, обединени от желанието да разказват за родината чрез едно необичайно изкуство – захарното. На юбилейното издание Габрово отново беше столица на захарната магия.

Над четиридесет талантливи творци от България и чужбина се събраха, за да покажат своите виждания за България – не чрез думи, а чрез форми, цветове и невероятно майсторство. И как да не започна именно с човека, без когото всичко това нямаше да съществува – Шеф Мария Озтюрк.

Напълно заслужено тя получи Почетна грамота от кмета на Габрово, г-жа Таня Христова. Но още по-ценни бяха признанието и обичта, които получи от своите съмишленици – плакет, цветя, подаръци и най-вече искреното уважение на всички, които вървят по този път заедно с нея.

Самата Мария участва със забележително захарно копие на чудотворната икона от Бачковския манастир. Пред творбата човек неволно забравя, че гледа захар. Вижда вяра, духовност и майсторство, събрани в едно.

Сред десетките впечатляващи експонати погледите на посетителите неизменно привличаше и „захарната прима на българската естрада“ Лили Иванова, пресъздадена от Диана Димитрова. Толкова жива, толкова разпознаваема, че човек очаква всеки момент да запее.

Габровката Диана Петракиева за пореден път доказа своята класа и внимание към детайла. Всяка нейна творба е урок по търпение и професионализъм.

Иглика Янкулова ни върна назад във времето със своята захарна фиала от Тракийското златно съкровище. Само че този път тя не беше от злато. Беше от нещо още по-трудно за овладяване – захар. И въпреки това изглеждаше като безценен археологически експонат.

От Кюстендил Ирена Величкова донесе частица от своя край – красива българка с кошница, препълнена с череши. Череши като онези, които само кюстендилската земя може да роди.

Ана Добрева от Първомай впечатли всички с невероятно детайлно копие на Античния театър в Пловдив. Камък по камък, ред по ред, историята беше оживяла в захар.

Особено силно впечатление направиха и часовниците на Русе, представени от русенката Мая Димитрова. Те не просто показваха време. Те разказваха история. Направеният от Албена Божидарова захарен букет не отстъпва на по своята дълбочина на цветовите нюанси от истинските такива, но с творец самата природа.

И тук идва моментът да се обърна към всички участнички… и към Пепи. Да, мили дами и Пепи. Защото сред цялото това море от талантливи дами имаше и един смел представител на силния пол. Единственият мъж, който достойно защитаваше мъжката чест в това царство на захарните вълшебници. И ако някой все още вярва, че захарното изкуство е само женска територия, Петър Меченов показа, че талантът няма пол, а има сърце, въображение и много, много търпение. Истината е, че няма как да изброя всички произведения. Няма как да направя класация. Няма как да кажа кое е най-красиво.

Защото всяка творба носи част от душата на своя автор. Всяка е плод на десетки часове работа, на вдъхновение и любов към България. Точно това прави „Моята България“ толкова специална. Тук не се състезават хора. Тук се срещат приятели. Тук не се печелят медали. Печелят се усмивки, уважение и нови приятелства. Тук захарта отдавна е престанала да бъде просто сладкарски материал. Тя се е превърнала в средство за разказване на истории.

„Затова искам да благодаря на всички участници през тези десет години“, каза Шеф Мария Озтюрк в своето обръщение. Аз бих допълнил: и на всички, които са повярвали в мечтата на Мария Озтюрк. На всички, които доказват, че когато талантът срещне любовта към родината, се раждат чудеса. А ако все още не сте видели изложбата – направете го. Защото снимките не могат да предадат усещането. Тези творби трябва да бъдат видени на живо.

Мили дами и Пепи, благодаря ви, че ни подарихте още една прекрасна страница от историята на „Моята България“. И нека следващите десет години бъдат още по-вдъхновяващи, още по-красиви и още по-български.

*Автор: Пламен Иларионов, член на СБЖ – Габрово.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица