Свържи се с нас

Новини

24 октомври – Международен ден за борба със затлъстяването

Published

on

Архив © Copyright — Gabrovo News. All Rights Reserved

Архив © Copyright — Gabrovo News. All Rights Reserved

Кампанията за отбелязване на „Европейски ден за борба със затлъстяването“ е проведена за първи път през 2009г. от Националния форум за борба със затлъстяването във Великобритания и Белгийската асоциация на пациентите със затлъстяване. Основателите са убедени, че непрекъснато се увеличава броят на хората с наднормено тегло и затлъстяване в цяла Европа.

Целта на кампанията е да помогне на хората с този проблем да отслабнат и намалят част от теглото си, като по този начин намалят риска за себе си от сърдечно-съдови, ортопедични, заболявания свързани с обмяната на веществата, като подобрят качеството си на живот. Акцентът се поставя главно върху храненето и физическата активност, тъй като през последните години затлъстяването се превръща в епидемия не само сред възрастното население, но и сред децата в международен план.

Според данни на Световната здравна организация в повечето европейски държави между 30 и 80% от хората над 18 години са с наднормено тегло. Средно 20% от децата са с наднормено тегло, като ¼ от тях със затлъстяване, което означава, че 14 милиона деца са със свръхтегло и 3 милиона със затлъстяване. В България два милиона от възрастното население е със свръхтегло, а един милион от тях със зътлъстяване. При децата 200 000 са със свръхтегло и 67 000 от тях са със затлъстяване.

Наднормената телесна маса и затлъстяването се обуславят от редица фактори като: хранителни навици, двигателна активност, възраст, пол, фамилна обремененост, географски особености на даден район, стрес и др. Установено е, че с нарастване теглото нараства и рискът за здравето. Отдавна е доказана връзката между свръхтегло и някои видове рак, редица болести на органите на кръвообращението, диабет II тип , болести на храносмилателната система и др.

Наднорменото тегло и затлъстяването повишават от 2 до 6 пъти риска от артериална хипертония. Редица проучвания показват, че най-ефективния път за решаване на този проблем  са програмите за намаляване на теглото, включващи промяна в начина на живот с няколко основни елемента: диетичен режим, двигателна активност, промяна в хранителните навици, медикаментозна терапия и др.

В България европейската инициатива обединява специалистите по хранене и медицинските специалисти, пациентските общности и редица организации в усилията за ограничаване на наднорменото тегло и затлъстяването, в подкрепа на хората с този проблем. Министерство на здравеопазването е утвърдило редица нормативни актове, които дават основание за подобряване здравето и качеството на живот на пациентите с наднормено тегло като: Наредба №37/2009г. за здравословно хранене на учениците, Наредба №23/2005г. за физиологичните норми за хранене на населението, Наредба № 6/2011г.,. за здравословно хранене на деца от 3 до 7 годишна възраст, Наредба №2/2013г за здравословно хранене на деца от 0-3години в детските заведения и детските кухни и др.

Сред препоръките за хранене на децата от 3 до 7г. са ограничаването на сол и захарни продукти, на безалкохолни напитки, а в менюто им да бъдат включени ежедневен прием на плодове и зеленчуци, зърнени храни и картофи. На децата трябва да бъде осигуряван и достатъчен прием на вода. Подобни са препоръките и за възрастните хора: ежедневна консумация на над 400 гр. разнообразни плодове и зеленчуци, повече прием на нетлъсти меса и риба и ограничаване приема на сол и мазнини.

Изключително важно е да се знае, че профилактиката на затлъстяването започва още в детския и юношеския период, като важна роля тук играе, както семейството, така и медицинските специалисти и учителите за изграждане и затвърждаване на навици за здравословен начин на живот,  здравословно хранене и физическа активност и спорт.

Изготвил: Таня Асенова, отдел ПБПЗ, РЗИ Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Новини

Отбелязваме Светли понеделник!

Published

on

Вторият ден на Великден се нарича Светли или „разтурни“ понеделник. Той е свързан с обичая „размятване на яйца“ за предпазване от градушка и за плодородие.

В някои села на Казанлъшко и Габровско на втория ден от Великден младите се събират на някоя поляна, застават едни срещу други и търкалят помежду си червени яйца. Обичаят е за предпазване от градушка и за плодородие. През трите празнични дни има общоселски хорà, чиято основна функция е предпазно магическа.

Великден се празнува три дни. Първият е винаги неделя, когато всички отиват на тържествена църковна служба. Поздравът „Христос Воскресе“ се спазва 40 дни. Седмицата след Великден се нарича Томина неделя. Тя поставя завършека на великденския празничен цикъл. Тази седмица се нарича празна заради забраната да се работи каквото и да е.

Седмицата се свързва и с първите появи на Христос сред учениците му. Когато мълвата за изчезването на тялото на Христос се разпространила, само апостол Тома не повярвал. На осмия ден след възкръсването си сам Исус му се явил и го накарал да се убеди в истината. Оттогава е останал изразът „Тома неверни“, а денят е наречен Томина неделя.

Зареди още

Новини

Великден е! Христос Воскресе!

Published

on

Великден (Възкресение Христово, Пасха) е денят, в който християните празнуват възкресението на сина Божи Иисус Христос.

В християнската религия на Възкресение Христово (Великден) се чества възкръсването на Исус Христос на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан. Празната гробница е видяна от жените мироносици, посетили гроба. Иисус Христос се явява на Мария Магдалена и на апостолите.

Подготовката за честването му започва в седмицата преди Великден, наричана Страстна седмица. Празнува се 3 дни. Вечерта преди полунощ в събота се отслужва тържествено богослужение, всички светлини в храма се изгасяват и малко преди полунощ свещеникът изнася запален трисвещник с думите (пеейки) „Приидите, приимите свет, от невечернаго света и прославите Христа, воскресшаго из мертвих“. Последованието, свързано със запалването на свещите, е заимствано от подобно, което се извършва в Йерусалим, в храма „Св. Възкресение“, при слизането на Благодатния огън. От трисвещника всички присъстващи палят своите свещи (които по традиция носят по домовете си). При пеене на тропара „Воскресение Твое Христе Спасе“ всички излизат от храма. Точно в полунощ и извън храма при биене на камбаните свещеникът обявява Възкресението с думите „Христос Воскресе“. При обявяването на Възкресението се пее празничният тропар и се обикаля кръстопоклонно иконата на Въскресението, положена на специален аналой, след това се чете Евангелие и Апостол. После свещеникът чука на храмовите врата с кръста при думите „Отворете се, адови врата, да влезе Царят на Славата“ на което подучено лице отвръща „Кой е този Цар Слави?“. Хората влизат с песнопения в храма, за да се извърши литургията на празника.

В България традиция е яйцата да се боядисват на Велики четвъртък или Велика събота, като броят им зависи от членовете на семейството. Първото се оцветява винаги в червено от най-възрастната жена. Докато то е още топло и прясно боядисано, тя рисува кръстен знак на челата на децата, за да бъдат здрави.

До появата на изкуствени оцветители са се използвали отвари от билки, ядки и др. С отвара от риган се получавала червена багра, от смрадлика — оранжева, зелено — от коприва, жълто — от орехи и кори от ябълка или отвара от стар кромид лук.

Винаги, когато са се боядисвали яйца, се е приготвяла и отделна кошничка и за кумовете. Яйце се дарявало и на всеки гост, прекрачил прага. За допълнителна украса се ползвали отпечатъците на листенца от магданоз или фигурки, нарисувани с восък или с цветни моливи. Според поверието този, чието яйце остане здраво след чукането, ще е най-здрав през годината.

Зареди още

Новини

Отбелязваме Велика събота!

Published

on

На Велика събота църквата възпоменава телесното погребение на Христос и слизането му в ада. Църковното богослужение започва рано сутринта и продължава непрекъснато до края на деня. Последните съботни песнопения се сливат с възкресните (неделните) и свършват вече при звуците на тържественото “Христос воскресе!”

Днес хората отдават почит на починалите си близки, посещават гробищата, преливат и прекадяват. Обикновено в събота се месят и пекат обредните великденски хлябове. Велика събота е и последният ден, в който могат да се боядисат яйцата за Великден.

Празникът е свързан с оплакването и погребението на Исус Христос от майка му Света Богородица и от жени, носещи миро. Гробът му е запечатан и пред него е поставена стража.

По обичая на юдеите Йосиф и Никодим снели пречистото тяло Господне от кръста, обвили ги в пелени с благовония и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина, която се намирала недалеч от Голгота. Първосвещениците и фарисеите знаели, че Исус Христос е предрекъл възкресението си. Не вярвайки на предсказаното, а и страхувайки се да не би Апостолите да откраднат тялото, измолили от Пилат военна стража. Поставили стражата до гроба, а самия гроб запечатали.

Църквата прославя Велика събота като “най-благословения седми ден”. Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете.

Положен вече в гроба, Духът на Исус е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново райските двери. Това ще се случи на другия ден – в Неделята, наречена с най-краткото име – Великден.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица