Архив © Copyright — Gabrovo News. All Rights Reserved

“Ръгби е спорт за хулигани, но се играе от джентълмени”. Това намигване по спортна етика е съвсем в стила на Уинстън Чърчил. За ръгбито като спорт и морално етичната школа разговаряме с треньора на габровския клуб Георги Петков. Само след няколко дена с голям празник ще бъде отбелязани 40 години от създаването на клуба в града на Рачо Ковача.

– Освен, че си вадиш хляба като треньор, на какви идеи и цели посвещаваш труда си с момчетата?
– Що се отнася до ваденето на хляба – остави! Всички, които се занимаваме с този спорт целим да възпитаваме не само добри ръгбисти, но и свестни ученици, а после да се изградят като отговорни граждани. Чрез спорта идеята е да ги изтеглим максимално от дискотеките и чалготеките, да не посягат към наркотиците, алкохола, цигарите, да се изградят като отговорни граждани. Чрез спорта идеята е да ги изтеглим максимално от дискотеките и чалготеките, да не посягат към наркотиците, алкохола, цигарите, да са по – далеч от компютрите. Но това е цел не само пред ръгбито, но и пред целия спорт в България. Досега нашият клуб успешно се справя. Ние нямаме нарушения от подобен характер.

– Ако останат само със спорта и нямат друго образование, ще могат ли да поддържат един достоен начин на живот? Защо спортът е до време?
– Много от ръгбистите в клуб „Янтра“ Габрово са и студенти в Технически университет, във Великотърновски университет, Национална спортна академия. Много малко от тях като приключат активна състезателна дейност ще могат да се издържат чрез спорта. Затова ние ги натискаме да завършат висше образование или най – малкото средно специално.

-Ръгбито е малко груб спорт. Мислите ли, че ако направим една съпоставка с политиката, можем да определим политиците като ръгбисти? Защото тяхното нескочаемо дерби става все по – грубо. То не бе блъскане, боричкане, лакти, ритници…
– Много хора мислят, че думата „ръгби“ произлиза от глагола „ръгам“. А всъщност е взаимстван от името на гр. Ръгби в Англия, където през 1823г., 10 години след битката при Ватерло се провежда един мач с топка. Тогава един студент Уелис вижда, че неговият отбор губи и пренася топката до противниковата врата, което е в разрез с правилата. А в Англия да нарушиш някакви правила се счита за абсолютно престъпление. Вярно, че ръгби не е деликатен и елегантен спорт, но има много последователи особено на запад. И пак в добрата, стара Англия – там хората ходят повече на ръгби отколкото на футбол. Звучи парадоксално, но е така. Когато играе техният национален отбор винаги има над 100 хиляди зрители. Очертава се този спорт да излезе на първо място по масовост. От две години сме членове на олимпийското движение. Много спонсори от ранга на Кока Кола и Пепси, Пума, Адидас, Найк са ориентирани към ръгби.

–Е, да като се струпа „кучата камара“ нищо не се разбира какво става най – отдолу. Аз поне не разбирам. Що за интересно, приятно зрелище е това?
– Отстрани така изглежда. Всичко е хаос, но правилата са много строги. Човек трябва да гледа поне десетина мача, за да се ориентира. Разбереш ли правилата, всичко става по – лесно и разбираемо. Без да усетиш ставаш заклет фен и последовател. Това е един от спортовете с ярко подчертан колективизъм, където участват 30 човека на стадиона. Ако не се съблюдават строго правилата, ще се допускат фалове, грешки, стига се до контузии и прочие. Съдиите са на много високо ниво. Има една приказка на Чърчил „Ръгби е спорт за хулигани, но се играе от джентълмени. Футболът е спорт за джентълмени, но се играе от хулигани“.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730