Новини
Днес се навършват 17 години от смъртта на Тупак

снимка: Интернет
В интернет е пълно със спекулации относно това дали Тупак Амару Шакур е наистина мъртъв. Всъщност ако напишете в Google търсачката „2PAC dead“ от 11-те линка, които ще излязат на първа страница, пет от тях ще са затова, как всъщност това е пълна лъжа. Ще видите „Топ 20 причини, защо смятам че Тупак е жив“, „Тупак не е мъртъв“ и много, много други.
Истината е че хората не искат да повярват в смъртта на Тупак. На тях им е нужно да вярват, че в един прекрасен момент той ще се появи отново, ще се върне. Защо ли? Защото вече почти няма артисти като него – вярващи, искрени, проникновени, хора които не се интересуват единствено в печеленето на пари, но и в това да бъдат чути, да бъдат разбрани, да променят света. Тупак бе точно такъв. Говоря в минало, защото в каквото и да ни се иска да вярваме истината е, че той никога няма да се върне.
Днес на 13.09.2013 година се навършват 17 години от смъртта на Тупак Амару Шакур. За милиони той бе учител, поет, певец, актъор, вдъхновител и най-вече той бе това за хип-хопа, което бе Елвис за рока – крал. Неговият житейски път започва на 16 юни 1971 година в Бруклин, Ню Йорк. Той получава името на един от вождовете на Инките – Тупак Амару, което означава „блестяща змия“, а Шакур от арабската дума за „благодарен на Бог“.
Син на политическата активистка Алик Фей Уилямс, Тупак израства с доведения си баща Мутулу Шакур (обвинен години по-късно в грабеж), без да знае, че биологичния му баща е жив. На 12 години той открива своята страст към актьорството и писането на поезия, а майка му го записва в Харлемска театрална група, където по-късно младия Тупак играе ролята на Травис в “A Raisin The Sun”. Търсейки по-добър живот обаче, семейството му се премества в Балтимор, където Тупак се записва в Балтиморското театрално училище, като оставя траен отпечатък у своите учители, благодарение на огромния си потенциал.
Не знам дали знаете, но първият прякор на Тупак всъщност е бил MC New York. Под този синоним той написва първата си рап песен за контрола на оръжията, вдъхновен от смъртта на свой близък приятел. По-късно той сменя този прякор с Тупак – псевдоним който години след това му носи световен успех.
Първата група към която се присъединява е Digital Underground, с която започва да обикаля страната. Тупак се появява на няколко песни на Digital Underground – “Same Song”, “DFLO Shuffle” и “Wassup Wit Tha Luv”. Малко след това, Тупак издава и първия си албум – “2Pacalypse Now” на 12 ноември 1991.
Тогава започват и проблемите за 19-годишния Тупак. Самият той години по-късно си признава, че тогава е дошъл периода в който е излязъл от правия път. Няколко месеца след издаването на албума му той се замесва в разправия със свои стари познати в Марин Сити при която загива 6 годишно момченце. Доведения брат на Тупак, Морис Хардинг (Mopreme) е арестуван, но по-късно освободен поради липса на доказателства. През кариера си Тупак е влизал в съда по обвинения за сексуален тормоз, изнасилване и незаконно притежание на оръжие. За първото той получава 4 години затвор, а по другите обвинения – оправдан.
След издаването на най-популярният си албум „All Eyez On Me“, артистът намира своята смърт през 1996 година. На връщане от мач на Майк Тайсън и Брус Селдън, състоял се на 7 септември 1996-та Тупак бива застигнат от няколко куршума, изстреляни от преминаваща кола. Веднага след инцидента той бива откаран в болница, където прекарва няколко дни, борейки се за живота си. Въпреки намесата на лекарите, за съжаление Тупак издъхва от раните си.
Въпреки проблемите, породени от средата му, Тупак остава един от най-големите и легендарни музиканти на всички времена. А песни като „Dear Mama“, „Ghetto Gospel“, „Holla at me“ , „Better Dayz“, ще останат завинаги в сърцата ни. Аз бих искал да ви поздравя с една негова песен, която ни учи на едно много просто, но изключително важно нещо – бъди промяната която искаш да видиш в света.
Новини
Архивът припомни „Историята на Габрово и габровските въстания“

През 2026 г. българските държавни архиви отбелязват 75-та годишнина от създаването си. По този повод Държавна агенция „Архиви” реализира рубрика „Ценни книги в архивите“ с акцент върху съхранявани интересни издания във фондовете и библиотеките на архивите от цялата страна. Всяка последна сряда на месеца Държавен архив – Габрово ще ви представя по едно издание, съхранявано в Габровската архивна съкровищница. Както личните фондове, така и представяните от нас книги са често използван източник на информация за научни съобщения, реферати, популяризаторски публикации, и др. Използват се както от служителите в архива, така и от потребители на архивна информация: хора на науката, музейни специалисти, учители, краеведи, граждани.
Продължават рубрика с „Историята на града Габрово и габровските въстания“, с автори братя Христо и Петър Гъбенски. Те са синове на свещеник Иван попПетков Ненчев (Гъбенски) – заклел габровските въстаници и обесен заедно с воеводата Цанко Дюстабанов. Това е първата печатна история на Габрово. С нея се поставя началото на историографията на града. Нейните автори първи дават систематизирани сведения за участието на Габрово в борбата с гръцкото духовенство и въстанията през 1856 г. (Капитан дядо Николовото въстание) и през 1862 г. Книгата и до днес остава единственото подробно описание на Габровското въстание през 1876 г. — подготовка, ход, погром и съдебен процес. История…”-та на братя Гъбенски е цитирана многократно във всички по-късни публикации и изследвания на Априлското въстание, живота и дейността на Цанко Дюстабанов и останалите габровски революционери. За възникването на идеята за написването на историята, за събирането на информацията и кои живи въстаници са дали сведения за описването на героичните събития през май месец, разказват авторите в предговора към книгата: „ Когато на 1 май 1896 год. празнуваха в Габрово 20-годишнината на въстанието от 1876 год., решиха да издигнат в града паметник за в памет на това въстание и избраха комитет да събира средства за тая цел. По-после — на 15 октомври 1899 год. — тоя комитет решил да издаде и историята на габровските въстания и помоли нас да се заемем с тая работа, като ни обещаваше пълно съдействие при събиране материала. Ние съзнавахме, че тоя материал мъчно ще се събере, защото се бе изминало дълго време от датите на въстанията и не се решавахме да се наемем с тая работа, ала като взехме предвид, че ако и сега не почнат да се събират сведенията за тия въстания, описването им ще стане съвсем невъзможно по-после, защото поборниците от ден на ден мрат, а наедно с тях се губят и ценните сведения по въстанията, ние приехме поканата.
Като се наехме да опишем въстанията, ние намерихме за добре да придружим това описание с историята на града. За събиране материала по въстанията ние разпитвахме всички живи поборници, а един от нас, придружен от петима въстаника Г.[еорги] Бочаров, Г.[анчо] Мацков, Ц.[анко] Постомпиров, С. Петков и П. Маринчев), четирима учители, (Н. Дра. ганов, З. Иванов, В. Станчев и Хр.[истофор] Хесапчиев), един студент (Д. [имитър] Бочаров) и един фотограф (К. Либих), обиколи през лятото на 1900 год. почти всичките места, гдето са минали и действали въстаниците през 1876 год. и събра добри сведения за това.“ През 1903 г., в последните дни на месец декември, книгата “Историята на града Габрово и Габровските въстания” е отпечатана в габровската печатница “Заря”. Кметът на града Христо Конкилев, в присъствието на Никола Голосманов и Христофор Хесапчиев, лично връчва на Христо Гъбенски два екземпляра от книгата за авторите, подписани от него и подпечатани с общинския печат. Книгата е отпечатана в 2000 екземпляра за 672 лева. Средствата от продажбата на книгата са в полза на фонда, предназначен за издигане на паметник на габровските въстаници.




Братя Гъбенски имат идея книгата да се преиздаде през 1926 г. по повод 50-годишнината от въстанието, това не се осъществява. Книгата става библиографска рядкост. 100 години, след първото издание, експерти от Държавен архив – Габрово подготвят и реализират второто издание на „Историята“, в което са поместени и снимки, поясните бележки, именен и географски указатели. Въведението към второто издание е на проф. д.и.н. Стефан Дойнов. Той завършва своето въведение така: “..Убеден съм, че денят в който „История“-та се появи отново на бял свят, ще бъде отбелязан като истински празник на българската култура.“ През 2026 г. и второто издание на първата история на Габрово е библиографска рядкост.
*Източник: Държавен архив – Габрово.

Култура
Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“ за 2025 г. в категория „Събития и работа с публики“, присъждана от Сдружение „Български музеи“. Отличието е признание за реализирането на Националната програма, посветена на 225 години от рождението на майстор Колю Фичето – мащабно честване, проведено през 2025 г. под патронажа на Министерство на културата и в партньорство с Община Дряново.
Церемонията по награждаването се състоя на 28 април в Държавен куклен театър – Пловдив, в рамките на Общото събрание на Сдружение „Български музеи“, в което взеха участие музейни директори и специалисти от цялата страна. Наградата получи Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново. Тя бе връчена от заместник – министъра на културата Александър Трайков.

На събитието присъстваха министърът на туризма Ирена Георгиева, председателят на Съюз на артистите в България Христо Мутафчиев и изпълнителният директор на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО д-р Ирена Тодорова.
При получаването на отличието Иван Христов посвети наградата на екипа на музея и партньорите, съмишлениците и приятелите, с които заедно популяризират историята на Дряново и България. Той подчерта, че признанието е резултат от неуморната работа и отдадеността на всички негови колеги.
Председателят на Сдружение „Български музеи“ и директор на Регионалния природонаучен музей – Пловдив Огнян Тодоров акцентира върху стремежа на организацията да обединява усилията на институции, организации и асоциации в името на общи каузи, като посочи инициативата „Европейска столица на културата – Пловдив“ и нейния девиз „Заедно“ като пример за постижимото чрез партньорство.

Христо Мутафчиев от своя страна заяви подкрепа за музейната общност и подчерта значението на културното наследство, което музеите представят пред младите хора, като изрази позицията, че институциите следва да се адаптират към съвременните изисквания на времето.
В същата церемония, наградата „Музей на годината“ бе присъдена на Регионалния етнографски музей в Пловдив за проекта „Светът на ютията“, реализиран в къщата на Невена Атанасова. В категория „Образователна инициатива“ бе отличен Природонаучният музей в село Черни Осъм за Музейната академия „Природата учи“.
Лауреатите бяха определени от жури в състав: проф. д-р Светла Атанасова (РИМ – Велико Търново), д-р Димитър Петров (РИМ – Плевен), д-р Катя Тинева-Гюрковска (ХГ – Стара Загора), Амелия Гешева – експерт по културно наследство към Министерството на туризма, и проф. дин Вера Бонева (УниБИТ).

Новини
Благотворителният базар и концерт в подкрепа на малкия Ники събра над 6 000 евро
Над 6 000 евро събра благотворителният концерт с базар „Дъга от доброта“, организиран от ДГ „Слънце“.
Събраните средства са в подкрепа на малкия Ники от Габрово, който се бори с тежката диагноза лимфобластна Т- клетъчна анемия.

На сцената се изявиха всички малчугани от градината, както и гостуващи изпълнители.

-
Новинипреди 6 дни„Янтра“ с важен мач срещу плевенския „Спартак“
-
Любопитнопреди 7 дни2 изложби, пърформанс и парти с оптимистична електронна музика за шах на 16 май
-
Новинипреди 7 дниЩе вземе ли „Прогресивна България“ трети мандат от Габрово?
-
Новинипреди 6 дниБлаготворителен базар и концерт в подкрепа на малкия Ники
-
Любопитнопреди 6 дниУченици от Габрово премериха знания в „Пролетен празник по география“
-
Новинипреди 6 дниМБАЛ „Д-р Тота Венкова“ се включи в кариерен форум за медицински специалисти
-
Любопитнопреди 3 дниПобедителите в конкурса „Бостанско плашило“ на музей „Етър“ са ясни
-
Новинипреди 3 дниПървата стъпка след победата: Николай Косев от „Прогресивна България“ в Плачковци







