Свържи се с нас

Новини

Днес се навършват 17 години от смъртта на Тупак

Published

on

снимка: Интернет

снимка: Интернет

В интернет е пълно със спекулации относно това дали Тупак Амару Шакур е наистина мъртъв. Всъщност ако напишете в Google търсачката „2PAC dead“ от 11-те линка, които ще излязат на първа страница, пет от тях ще са затова, как всъщност това е пълна лъжа. Ще видите „Топ 20 причини, защо смятам че Тупак е жив“, „Тупак не е мъртъв“ и много, много други.

Истината е че хората не искат да повярват в смъртта на Тупак. На тях им е нужно да вярват, че в един прекрасен момент той ще се появи отново, ще се върне. Защо ли? Защото вече почти няма артисти като него – вярващи, искрени, проникновени, хора които не се интересуват единствено в печеленето на пари, но и в това да бъдат чути, да бъдат разбрани, да променят света. Тупак бе точно такъв. Говоря в минало, защото в каквото и да ни се иска да вярваме истината е, че той никога няма да се върне.

Днес на 13.09.2013 година се навършват 17 години от смъртта на Тупак Амару Шакур. За милиони той бе учител, поет, певец, актъор, вдъхновител и най-вече той бе това за хип-хопа, което бе Елвис за рока – крал. Неговият житейски път започва на 16 юни 1971 година в Бруклин, Ню Йорк. Той получава името на един от вождовете на Инките – Тупак Амару, което означава „блестяща змия“, а Шакур от арабската дума за „благодарен на Бог“.

Син на политическата активистка Алик Фей Уилямс, Тупак израства с доведения си баща Мутулу Шакур (обвинен години по-късно в грабеж), без да знае, че биологичния му баща е жив. На 12 години той открива своята страст към актьорството и писането на поезия, а майка му го записва в Харлемска театрална група, където по-късно младия Тупак играе ролята на Травис в “A Raisin The Sun”. Търсейки по-добър живот обаче, семейството му се премества в Балтимор, където Тупак се записва в Балтиморското театрално училище, като оставя траен отпечатък у своите учители, благодарение на огромния си потенциал.

Не знам дали знаете, но първият прякор на Тупак всъщност е бил MC New York. Под този синоним той написва първата си рап песен за контрола на оръжията, вдъхновен от смъртта на свой близък приятел. По-късно той сменя този прякор с Тупак – псевдоним който години след това му носи световен успех.

Първата група към която се присъединява е Digital Underground, с която започва да обикаля страната. Тупак се появява на няколко песни на Digital Underground – “Same Song”, “DFLO Shuffle” и “Wassup Wit Tha Luv”. Малко след това, Тупак издава и първия си албум – “2Pacalypse Now” на 12 ноември 1991.

Тогава започват и проблемите за 19-годишния Тупак. Самият той години по-късно си признава, че тогава е дошъл периода в който е излязъл от правия път. Няколко месеца след издаването на албума му той се замесва в разправия със свои стари познати в Марин Сити при която загива 6 годишно момченце. Доведения брат на Тупак, Морис Хардинг (Mopreme) е арестуван, но по-късно освободен поради липса на доказателства. През кариера си Тупак е влизал в съда по обвинения за сексуален тормоз, изнасилване и незаконно притежание на оръжие. За първото той получава 4 години затвор, а по другите обвинения – оправдан.

След издаването на най-популярният си албум „All Eyez On Me“, артистът намира своята смърт през 1996 година. На връщане от мач на Майк Тайсън и Брус Селдън, състоял се на 7 септември 1996-та Тупак бива застигнат от няколко куршума, изстреляни от преминаваща кола. Веднага след инцидента той бива откаран в болница, където прекарва няколко дни, борейки се за живота си. Въпреки намесата на лекарите, за съжаление  Тупак издъхва от раните си.

Въпреки проблемите, породени от средата му, Тупак остава един от най-големите и легендарни музиканти на всички времена. А песни като „Dear Mama“, „Ghetto Gospel“, „Holla at me“ , „Better Dayz“, ще останат завинаги в сърцата ни. Аз бих искал да ви поздравя с една негова песен, която ни учи на едно много просто, но изключително важно нещо – бъди промяната която искаш да видиш в света.

Култура

Ново ценно дарение към наследството на журналиста Марин Маринов

Published

on

Ценно документално наследство на журналиста, архивиста, писателя и краеведа Марин Маринов постъпи в Държавен архив – Габрово. Дарението е направено от неговия син Валентин Маринов и включва документи, ръкописи, книги, фотографии, кореспонденция и краеведски материали, събирани и създавани в продължение на десетилетия.

Понякога един личен архив разказва много повече от живота на своя създател. В него остават следите на цяла епоха – хората, с които е общувал, местата, които е посещавал, събитията, които е преживял и проучвал, както и стремежът му да съхрани паметта за тях. Именно такъв е документалният масив, който Валентин Маринов – син на журналиста, архивиста, писателя и краеведа Марин Маринов, предостави на Държавен архив – Габрово.

“Село край манастир” от Марин Маринов, 2008 г.

Марин Маринов е роден на 30 юли 1926 г. в Къпиново, Великотърновско. По професия е икономист, но професионалният и общественият му път е свързан с журналистиката, архивното дело, литературата, фотографията, филателията и краезнанието.

В периода 1944–1947 г. участва в заключителната фаза на Втората световна война и в бригадирското движение. От 1952 до 1958 г. е журналист-кореспондент за Великотърновски окръг на вестниците „Трудово дело“, „Народна младеж“ и „Земеделско знаме“. В Държавен архив – Габрово работи като архивист през 1959–1966 г. и 1968–1972 г. В отделни периоди е журналист във вестник „Балканско знаме“ – Габрово.

Марин Маринов в Талин, Естония, б.д.

Той е сред първите членове на Съюза на българските журналисти в Габрово – приет е през 1956 г. С Указ на Държавния съвет на НРБ от 1 ноември 1986 г. Марин Маринов е награден с орден „Кирил и Методий“ – I степен, по случай 60-годишнината му и за обществената и журналистическата му дейност. Има грамоти и дипломи, присъдени за принос във филателното движение у нас, за участие с колекции в международни филателни изложби, за принос в кинолюбителското движение и др. Удостоен е с почетна значка „Златно перо” и грамота на Съюз на българските журналисти (СБЖ) за висок творчески принос в българската журналистика и публицистика.

Марин Маринов е един от учредителите на втория киноклуб в България – във Велико Търново през 1957 г., и сценарист на първия филм на клуба „Приятел на вековете“. По-късно е учредител и председател на Кино-фото клуба в Габрово в периода 1963–1972 г. Изявява се като сценарист, режисьор и оператор на филми с обществена значимост.

Снимка на Марин Маринов, б.д.

Известен колекционер, филателист и нумизмат, той събира и стари пощенски картички, юбилейни и възпоменателни медали. В Държавен архив – Габрово се съхранява личен фонд на негово име.

Най-важната нишка, която свързва различните страни от живота му, е интересът към паметта и историята. Сред най-значимите материали в дарението са документите, свързани с участието на габровци във Втората световна война. Запазени са два екземпляра от сборника „Габровци на фронта“, съставен от него. Към тях са приложени записки под заглавие „Между фронта и тила“, бележки за загиналите и наградените с орден „За храброст“, както и материали, събирани във връзка с участието на хора от Габровския край в заключителната фаза на войната.

„Гласове край Синкьовица” от Марин Маринов, 1996 г.

Особено ценен е машинописният вариант на „От заветния връх до Драва и Мур“, съдържащ спомени на участници от Габровския край във военните събития през 1944–1945 г. Тези документи показват не само историческия интерес на Марин Маринов, но и стремежа му да запази личните спомени на хората, преживели историческите събития.

Значителна част от дарените материали е посветена на с. Къпиново, Великотърновско – родното място на Марин Маринов. Тук са събрани сведения за географското разположение, местностите, обичаите, личните и фамилните имена на селото, списъци на родените в Къпиново през 1925–1927 г., допълнителни записки за селото, печатни текстове за Къпиновското селищно землище и сведения за дарители на манастири, църкви, училища, мостове, пътища и други обекти през Възраждането.

Сред най-интересните документи е тетрадка с родословия на известни фамилии от Къпиново – Къдреви, Чавдарови, Денчеви, Паунови и други. Запазена е и историко- археологическа карта на с. Къпиново и околностите, на която са отбелязани местоположенията на църкви, параклиси, джамии, училища и други обекти. Тези материали са резултат от години на събиране, проучване и систематизиране.

1.5. „Габровци на фронта” от Марин Маринов, б.д.

Марин Маринов е автор на множество публикации, разкази, сборници и книги. Предадени са машинописни и ръкописни варианти на негови текстове, сред които „Кончета вихрогончета“, „184 денонощия“, „Село край манастир“ и „Гласовете край Синьоквица“. Запазени са и рецензия от доц. к.ф.н. Николай Данчев за труда „Село край Мальовица“, както и различни документи, свързани с подготовката и издаването на книгите.

Една от най-интересните части от дарението е свързана с ролята на Марин Маринов като учредител и председател. Протоколната книга на Кино-фото клуба от 1963 г. свидетелства за организираната работа на клуба и неговите инициативи. Като част от дарението са и фотографии на Марин Маринов с неговото семейство, приятели и колеги, снимки от бригадирското движение, фотографии на участници в различни инициативи, както и снимки на Кино-фото клуба и негови членове на снимачна площадка.

Интересите на Марин Маринов не се ограничават до журналистиката и краезнанието. Сред материалите е делегатска карта от Съюза на българските филателисти, както и изследването „Поява и развитие на филателното движение в Габрово“ от 1988 г. Марин Маринов почива на 3 октомври 1996 г. в Габрово, но неговият труд продължава да живее чрез събраните от него документи, снимки, книги и записки.

Дарението, направено от неговия син Валентин Маринов, има значение далеч извън рамките на една семейна история. То съхранява паметта за човек, посветил живота си на журналистиката, архивното дело, литературата, фотографията и проучването на родния край. Това дарение е пример как личната памет може да се превърне в обществено наследство.

Днес документите на Марин Маринов са част от документалната памет на Габрово и региона и представляват ценен извор за всички, които търсят свидетелства за миналото. Държавен архив – Габрово изказва своята благодарност на Валентин Маринов за направеното дарение и за неговия жест към съхраняването на паметта за Марин Маринов и за поколенията на Къпиново и Габровския край.

Автор: Стефка Вуцова, Държавен архив – Габрово.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново събира учени от цялата страна за „Епохи, личности, памет“

Published

on

На 1 и 2 октомври Исторически музей – Дряново ще посрещне Петата национална научна конференция „Епохи, личности, памет“. Дряновският музей ще събере учени, изследователи и специалисти от цялата страна, които ще представят свои доклади и научни разработки в шест тематични области.

Близо 50 са научните трудове, постъпили за участие във форума. Те са разпределени в две научни секции: „Културно наследство, музеология, етнология, архитектура и изкуство“ и „История и личности“. Докладите и разработките са обединени в шест тематични области: История на Дряново и дряновския край; Културно наследство – история и опазване; Архитектура и строителство; Проблеми на българската музеология и музеография; Етноложки проучвания; Изкуство, художествени занаяти и художествени направления.

Научен ръководител на конференцията е проф. д-р Петко Ст. Петков от Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“. Организатор на научния симпозиум е Историческият музей в Дряново, който го реализира в партньорство с Община Дряново, Историческия факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ и Университета по архитектура, строителство и геодезия.

„Епохи, личности, памет“ се провежда ежегодно в началото на октомври, като всяко издание поставя акцент върху важна годишнина или историческа личност, свързана с Дряново. Представените доклади ще бъдат публикувани в научен сборник, който ще излезе като поредния брой на „Известия на Исторически музей – Дряново“.

Зареди още

Новини

Неделно училище за деца в Габрово на 8 октомври

Published

on

Неделно училище за деца от І до ІV клас в Габрово. Инициативата е на Архиерейско наместничество Габрово.

Първото занятие е на 8 октомври 2026 година. Обучението е безплатно. Занятията се провеждат всеки четвъртък от 16.00 часа. Домакин е църквата „Св. Онуфрий и Дамаскин Габровски“ в квартал Голо бърдо.

Лектор е Габриела Данаилова, учител, педагог и богослов. Програмата на Неделното училище е съставена по учебниците, изготвени от Светия синод на Българската православна църква и одобрени от Министерството на образованието и науката.

Информация и записване на телефон 0898760688 и на електронна поща arh_nam_gb@abv.bg.

Организаторите приканват родителите с думите: „Очакваме Ви с радост!“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица