Новини
Днес се навършват 17 години от смъртта на Тупак

снимка: Интернет
В интернет е пълно със спекулации относно това дали Тупак Амару Шакур е наистина мъртъв. Всъщност ако напишете в Google търсачката „2PAC dead“ от 11-те линка, които ще излязат на първа страница, пет от тях ще са затова, как всъщност това е пълна лъжа. Ще видите „Топ 20 причини, защо смятам че Тупак е жив“, „Тупак не е мъртъв“ и много, много други.
Истината е че хората не искат да повярват в смъртта на Тупак. На тях им е нужно да вярват, че в един прекрасен момент той ще се появи отново, ще се върне. Защо ли? Защото вече почти няма артисти като него – вярващи, искрени, проникновени, хора които не се интересуват единствено в печеленето на пари, но и в това да бъдат чути, да бъдат разбрани, да променят света. Тупак бе точно такъв. Говоря в минало, защото в каквото и да ни се иска да вярваме истината е, че той никога няма да се върне.
Днес на 13.09.2013 година се навършват 17 години от смъртта на Тупак Амару Шакур. За милиони той бе учител, поет, певец, актъор, вдъхновител и най-вече той бе това за хип-хопа, което бе Елвис за рока – крал. Неговият житейски път започва на 16 юни 1971 година в Бруклин, Ню Йорк. Той получава името на един от вождовете на Инките – Тупак Амару, което означава „блестяща змия“, а Шакур от арабската дума за „благодарен на Бог“.
Син на политическата активистка Алик Фей Уилямс, Тупак израства с доведения си баща Мутулу Шакур (обвинен години по-късно в грабеж), без да знае, че биологичния му баща е жив. На 12 години той открива своята страст към актьорството и писането на поезия, а майка му го записва в Харлемска театрална група, където по-късно младия Тупак играе ролята на Травис в “A Raisin The Sun”. Търсейки по-добър живот обаче, семейството му се премества в Балтимор, където Тупак се записва в Балтиморското театрално училище, като оставя траен отпечатък у своите учители, благодарение на огромния си потенциал.
Не знам дали знаете, но първият прякор на Тупак всъщност е бил MC New York. Под този синоним той написва първата си рап песен за контрола на оръжията, вдъхновен от смъртта на свой близък приятел. По-късно той сменя този прякор с Тупак – псевдоним който години след това му носи световен успех.
Първата група към която се присъединява е Digital Underground, с която започва да обикаля страната. Тупак се появява на няколко песни на Digital Underground – “Same Song”, “DFLO Shuffle” и “Wassup Wit Tha Luv”. Малко след това, Тупак издава и първия си албум – “2Pacalypse Now” на 12 ноември 1991.
Тогава започват и проблемите за 19-годишния Тупак. Самият той години по-късно си признава, че тогава е дошъл периода в който е излязъл от правия път. Няколко месеца след издаването на албума му той се замесва в разправия със свои стари познати в Марин Сити при която загива 6 годишно момченце. Доведения брат на Тупак, Морис Хардинг (Mopreme) е арестуван, но по-късно освободен поради липса на доказателства. През кариера си Тупак е влизал в съда по обвинения за сексуален тормоз, изнасилване и незаконно притежание на оръжие. За първото той получава 4 години затвор, а по другите обвинения – оправдан.
След издаването на най-популярният си албум „All Eyez On Me“, артистът намира своята смърт през 1996 година. На връщане от мач на Майк Тайсън и Брус Селдън, състоял се на 7 септември 1996-та Тупак бива застигнат от няколко куршума, изстреляни от преминаваща кола. Веднага след инцидента той бива откаран в болница, където прекарва няколко дни, борейки се за живота си. Въпреки намесата на лекарите, за съжаление Тупак издъхва от раните си.
Въпреки проблемите, породени от средата му, Тупак остава един от най-големите и легендарни музиканти на всички времена. А песни като „Dear Mama“, „Ghetto Gospel“, „Holla at me“ , „Better Dayz“, ще останат завинаги в сърцата ни. Аз бих искал да ви поздравя с една негова песен, която ни учи на едно много просто, но изключително важно нещо – бъди промяната която искаш да видиш в света.
Култура
Пианистите от МК „Весела“ с поредно блестящо представяне

Шестима млади таланти от Музикален клуб „Весела“ – Габрово се отличиха с впечатляващо участие на 19-то издание на Международния конкурс „Албер Русел“, който се проведе в София.
Полина Флориду (11 клас), Ай Хасегава (10 клас), Мира Русинова (9 клас), Невин Халил (3 клас), Иво Велков (9 клас) и Александър Стоянов (6 клас) подготвиха богата конкурсна програма, включваща и задължителна френска пиеса, съгласно регламента на престижното състезание.

Изключителен успех постигна Полина Флориду, която спечели Специалната награда „Албер Русел“ за изпълнението си на „Сериозно и лежерно“ от едноименния френски композитор. В общото класиране тя и Невин Халил завоюваха втори награди, докато Мира Русинова и Ай Хасегава бяха отличени с трети награди. Със специални призове бяха поощрени и двамата дебютанти в състава – Иво Велков получи наградата „Вдъхновено изпълнение“, а Александър Стоянов – диплом за изпълнение на френска музика.






Младите пианисти и техният преподавател Весела Пенева получиха поздравления от членовете на журито и лично от артистичния директор на конкурса проф. Жени Захариева. Председател на международното жури бе френският пианист Ксавие Льоконт дьо ла Бретонери – възпитаник на легендарната пианистка и педагог Жермен Муние, създателка на конкурса „Албер Русел“.


Култура
90 години от откриването на паметника на Васил Априлов

Празникът 1 ноември ни връща към едно знаменателно събитие, превърнало се общонародно тържество преди 90 години – откриването на паметника на създателя на първото светско училище Васил Априлов в родно Габрово. Старите снимки и документи „разказват” за този паметен ден преди 90 години.
Денят 1 ноември 1935 г. започва с честване на 100-годишнината на училището и освещаване на паметника на Васил Априлов от епископ Панарет Брегалнишки.

На знаменателното събитие присъстват и държат речи министър-председателят Андрей Тошев, министърът на просветата ген. Тодор Радев, габровският кмет Илия Кожухаров, директорът на гимназията Петър Тодоров. Официален гост е и скулпторът Кирил Тодоров-автор на паметника. Площадът пред паметника е изпълнен от многохилядно множество, снимките ни показват хора по балкони и покриви на съседните сгради, които искат да са част от историческото събитие. Кулминацията в откриването е спускането на лавров венец върху паметника от самолет, излетял специално за целта от Казанлък.
Сред габровските деца се разнася мълвата, че самолетът е управляван от самия цар, приказка, в която те вярват дълго време.

Ето какво пише в издадения специално за деня юбилеен вестник, посветен на Априловските тържества:
“На 1 ноември Денят на народните будители в Габрово ще се отпразнува сто годишнината на новото българско училище и освети паметника на неговия създател, В.Е. Априлов. Тържествата, които ще станат по тоя случай имат общ народен характер, тъй като делото на Априлова надхвърля синора на местното. Неговото дело ще остане вечно по значение за целия български народ…“.

Тържествата са под патронажа на министъра на Народното просвещение ген. Радев, като в сформирания комитет участват габровският кмет Илия Кожухаров, директорът на гимназията Петър Тодоров, околийският управител инж. Божинов, индустриалецът Петър Хаджистойчев, председателят на габровската библиотека К. Станчев и председателят на Търговското дружество Ст. х. Гунчев.
Много българи нямат възможност да присъстват на грандиозното тържество и затова изпращат поздравителни телеграми. В документите на Априловото училище, съхранявани в Държавен архив – Габрово, се пазят десетки поздравителни телеграми, получени от цяла България, в знак на почит и уважение към делото на Васил Априлов. Те са от личности и от организации, сред които от министъра на съобщенията и транспорта Тодор Кожухаров, кмета на София Иван Иванов, както и градоначалниците на Плевен, Свищов, Провадия, Елена, Пещера, Кюстендил, Асеновград, Панагюрище и други градове.
В своето поздравление един от най-успешните кметове в модерната ни история Иван Иванов пише: „Столица София се прекланя пред светлата памет на народния великан Априлов, чиято стогодишнина празнувате днес. Макар че неотложни работи не ни позволяват лично да присъстваме, бъдете уверени, че в този тържествен момент столичното гражданство взема духовно участие в тържествата заедно с Вас.“.
Телеграми идват от училища, сред които Руска гимназия – София, Реално училище – Тетевен, Средищна гимназия – Варна, Педагогическо училище – Шумен и т.н.; Поздрави изпращат и Посланикът на Чехословакия, Комитет „Хаджи Димитър“ – Сливен, Македонски национален комитет, Съюз на българските писатели, наместника на Светия Синод, Варненски и Преславски митрополит Симеон, Старозагорски митрополит Павел, Доростолско-Червенски митрополит Михаил, Райко Алексиев от името на съюза на българските художници, Добри Божилов като управител на Българска народна банка, ген. Йеротей Сирманов, Досю Негенцов, д-р Петър Цончев, Петър Ников, Никола Мушанов, Димитър Тодоров-Димитрото, о.з. ген. Сирманов, летците от Казанлък, много български читалища, сред които и от с. Брест, Плевенско – родното място на автора на паметника и много др.





Ето какво пише в поздравлението си именитият български историк, проф. Петър Ников: „Поклон пред величавото дело на големия български родолюбец и велик син на Габрово Васил Априлов, вечна слава на неговата памет“.
Затрогващи са думите на бившия възпитаник на Априловото школо Кръстю Попкръстев: „Поклон пред светлия лик на най-родолюбивия ученолюбив благодетел българин от XIX век“.
Трогателни са думите и на учителя от Севлиево, Хр. Симеонов: „Покланяме се пред светлата памет Априлову! Българийо, живей!“.
Тържественият 1 ноември 1935 г. в Габрово продължава с откриването на мострена изложба на габровските промишленици в залите на Априловската гимназия и с изложба на книжовното творчество на габровци в залите на библиотеката.
Завършекът на деня е с факелна манифестация на ученици по улиците на града и народно увеселение на площадите пред Априловската гимназия и библиотеката. Спомените за тържественото събитие в града са запазени в документи и снимки, съхранявани в Държавен архив – Габрово. Те са дигитализирани и достъпни за четене и разглеждане в Информационната система на държавните архиви: http://isda.archives.government.bg:84/FundSearch.aspx.
Автор: Цветомира Койчева, началник на отдел „Държавен архив“ – Габрово.


Икономика
Семинар „Социално предприемачество в действие“
Семинарът „Социално предприемачество в действие“, реализиран в рамките на проект „Социален обмен: опит, вдъхновение и приобщаване”, финансиран от Фонд „Социална закрила“, обедини над 20 участници – представители на социални предприятия, местни партньорски организации, екипа на проекта и лица от целевите групи.
Събитието имаше работен характер и беше проведено като равностоен диалог между всички присъстващи, а не като формална презентация пред публика. Основният фокус на семинара беше поставен върху практическото прилагане на социалното предприемачество.
Бяха представени реални модели на работа с уязвими групи, включително хора с намалена трудоспособност, продължително безработни лица, младежи без предишен трудов опит и лица в риск от социално изключване. Участниците обсъдиха как тези модели функционират в реална производствена и услуговa среда и как могат да бъдат адаптирани и приложени на местно ниво.
В рамките на дискусиите беше поставен акцент върху въвеждането на нови участници в трудов процес по адаптиран, защитен и проследим начин. Беше подчертано, че успешният подход включва ясно формулирани задачи, определен наставник и поетапно натоварване, съобразено със здравословното състояние и възможностите на човека.
Участниците единодушно отчетоха, че присъствието на конкретен наставник, който работи директно с новия човек на място, е ключово за задържане в заетост, а не само за първоначалното включване. Моделът беше оценен като критичен за ограничаване на отпадането през първите седмици. Обсъдена беше и икономическата устойчивост на социалните предприятия.
Представени бяха действащи практики като производство в малки серии с висока добавена стойност, комбинирани продажбени канали (индивидуални клиенти и корпоративни/институционални поръчки), както и предоставяне на услуги с обществена значимост, които отговарят на локални нужди и за които общинските структури често нямат капацитет.
В рамките на семинара бе изрично подчертано, че социалното предприятие не е благотворителен механизъм, а икономически субект с ясно формулирана социална функция. Съществен резултат от семинара беше изработването на конкретни минипланове за действие на местно ниво. В процеса на съвместна работа участниците определиха мерки, които могат да бъдат изпълнени в краткосрочен хоризонт и с ограничен ресурс.
Сред заложените направления са: краткосрочни практически стажове за хора от уязвими групи, с ясно определени задачи, фиксирана времева рамка и реална работна среда; вътрешна наставническа схема „един към един“, при която опитен служител поема отговорност за въвеждането, адаптацията и задържането на нов участник; съвместни инициативи между социални предприятия и местни структури за предоставяне на малки обществени услуги, изпълнявани от лица в уязвима позиция при контролируемо натоварване.
В рамките на срещата беше заявено намерение за продължаване на сътрудничеството между участващите организации. Представителите на социалните предприятия и организацията домакин поеха ангажимент за координация и взаимна подкрепа при последващо включване на уязвими лица в икономическа дейност. Беше договорен механизъм за контакт и за обмен на експертиза между страните.
В края на събитието всички участници получиха сертификати за участие. Сертификатите бяха връчени като признание за реалния принос на всяко лице към съдържанието и резултатите от семинара, включително за споделен опит от практиката и формулирани предложения за следващи стъпки.
Общата оценка на срещата е, че социалното предприемачество беше разгледано не като абстрактен модел или кампаниен слоган, а като практически инструмент за социално и икономическо включване. Постигнат бе консенсус, че устойчивите модели са тези, които са едновременно адаптирани към човека, финансово жизнеспособни и с ясно дефинирана отговорност за тяхното прилагане.
Основната добавена стойност на семинара е, че участниците излязоха не само с анализ на съществуващи проблеми, а с конкретни действия, които могат да започнат в рамките на подписаното партньорско споразумение за работа в мрежа.
Този документ е създаден съгласно Договор No РД04-106 / 14.07.2025г. по Проект „Социален обмен: опит, вдъхновение и приобщаване”, финансиран от Фонд «Социална закрила». Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от „ТКД ЗДРАВЕЦ – ГАБРОВО“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Европейския съюз и Договарящия орган.
-
Любопитнопреди 5 дниГруминг салон Gabrielle Belle Grooming
-
Културапреди 5 дниЗлатна значка и „Партньор на годината“ за Исторически музей – Дряново
-
Културапреди 4 дниДухът на Грузия завладява Габрово тази сряда в зала „Орловец“
-
Икономикапреди 5 дниНов офис на Изи Пей в квартал „Трендафила“ в Габрово
-
Културапреди 4 дниПредставят в ДХС книгата „Капанът на нарцистичната връзка“
-
Новинипреди 2 дниРЗИ – Габрово организира семинар за здравословно хранене
-
Културапреди 2 дниИзлезе ново краеведско издание с личности, събития и факти от историята
-
Културапреди 11 часаПианистите от МК „Весела“ с поредно блестящо представяне







