Свържи се с нас

Новини

Днес се навършват 17 години от смъртта на Тупак

Published

on

снимка: Интернет

снимка: Интернет

В интернет е пълно със спекулации относно това дали Тупак Амару Шакур е наистина мъртъв. Всъщност ако напишете в Google търсачката „2PAC dead“ от 11-те линка, които ще излязат на първа страница, пет от тях ще са затова, как всъщност това е пълна лъжа. Ще видите „Топ 20 причини, защо смятам че Тупак е жив“, „Тупак не е мъртъв“ и много, много други.

Истината е че хората не искат да повярват в смъртта на Тупак. На тях им е нужно да вярват, че в един прекрасен момент той ще се появи отново, ще се върне. Защо ли? Защото вече почти няма артисти като него – вярващи, искрени, проникновени, хора които не се интересуват единствено в печеленето на пари, но и в това да бъдат чути, да бъдат разбрани, да променят света. Тупак бе точно такъв. Говоря в минало, защото в каквото и да ни се иска да вярваме истината е, че той никога няма да се върне.

Днес на 13.09.2013 година се навършват 17 години от смъртта на Тупак Амару Шакур. За милиони той бе учител, поет, певец, актъор, вдъхновител и най-вече той бе това за хип-хопа, което бе Елвис за рока – крал. Неговият житейски път започва на 16 юни 1971 година в Бруклин, Ню Йорк. Той получава името на един от вождовете на Инките – Тупак Амару, което означава „блестяща змия“, а Шакур от арабската дума за „благодарен на Бог“.

Син на политическата активистка Алик Фей Уилямс, Тупак израства с доведения си баща Мутулу Шакур (обвинен години по-късно в грабеж), без да знае, че биологичния му баща е жив. На 12 години той открива своята страст към актьорството и писането на поезия, а майка му го записва в Харлемска театрална група, където по-късно младия Тупак играе ролята на Травис в “A Raisin The Sun”. Търсейки по-добър живот обаче, семейството му се премества в Балтимор, където Тупак се записва в Балтиморското театрално училище, като оставя траен отпечатък у своите учители, благодарение на огромния си потенциал.

Не знам дали знаете, но първият прякор на Тупак всъщност е бил MC New York. Под този синоним той написва първата си рап песен за контрола на оръжията, вдъхновен от смъртта на свой близък приятел. По-късно той сменя този прякор с Тупак – псевдоним който години след това му носи световен успех.

Първата група към която се присъединява е Digital Underground, с която започва да обикаля страната. Тупак се появява на няколко песни на Digital Underground – “Same Song”, “DFLO Shuffle” и “Wassup Wit Tha Luv”. Малко след това, Тупак издава и първия си албум – “2Pacalypse Now” на 12 ноември 1991.

Тогава започват и проблемите за 19-годишния Тупак. Самият той години по-късно си признава, че тогава е дошъл периода в който е излязъл от правия път. Няколко месеца след издаването на албума му той се замесва в разправия със свои стари познати в Марин Сити при която загива 6 годишно момченце. Доведения брат на Тупак, Морис Хардинг (Mopreme) е арестуван, но по-късно освободен поради липса на доказателства. През кариера си Тупак е влизал в съда по обвинения за сексуален тормоз, изнасилване и незаконно притежание на оръжие. За първото той получава 4 години затвор, а по другите обвинения – оправдан.

След издаването на най-популярният си албум „All Eyez On Me“, артистът намира своята смърт през 1996 година. На връщане от мач на Майк Тайсън и Брус Селдън, състоял се на 7 септември 1996-та Тупак бива застигнат от няколко куршума, изстреляни от преминаваща кола. Веднага след инцидента той бива откаран в болница, където прекарва няколко дни, борейки се за живота си. Въпреки намесата на лекарите, за съжаление  Тупак издъхва от раните си.

Въпреки проблемите, породени от средата му, Тупак остава един от най-големите и легендарни музиканти на всички времена. А песни като „Dear Mama“, „Ghetto Gospel“, „Holla at me“ , „Better Dayz“, ще останат завинаги в сърцата ни. Аз бих искал да ви поздравя с една негова песен, която ни учи на едно много просто, но изключително важно нещо – бъди промяната която искаш да видиш в света.

Култура

Мария Алексиева спечели Наградата на Дряново за живопис за 2026 година

Published

on

Мария Алексиева е носителят на Наградата на Дряново за живопис за 2026 година и победител в Петия национален пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“. Отличието ѝ бе присъдено снощи, 5 юли, в Икономовата къща, където бе обявено името на победителя и бе открита изложба с творбите на тазгодишните участници в инициативата.

Наградата, която дава на притежателя си правото да представи самостоятелна изложба през 2027 година, бе връчена на Мария Алексиева от Надя Петрова – една от двете миналогодишни победителки. Творбите на петимата художници, участвали в тазгодишния пленер, бяха оценени от жури в състав Даниела Чулова-Маркова и Никола Енев от Съюзa на българските художници, заместник-кметът на oбщина Дряново Диляна Джеджева и художникът Антон Антонов, уредник в Исторически музей – Дряново. Членовете на журито споделиха, че определянето на победителя се е оказало изключително трудна задача, заради високото качество на всички нарисувани и представени картини.

Домакинът на събитието Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, приветства присъстващите на откриването на изложбата и поздрави Мария Алексиева с наградата. Той отбеляза, че петото издание на пленера затвърждава мястото му сред най-значимите подобни инициативи в страната. Христов анонсира и намерението на дряновския музей да издаде луксозен каталог, включващ всички творби, наградени през годините и останали във фонда на институцията, дарени от участвалите в пленера художници. Директорът благодари специално на Съюза на българските художници за партньорството и на Община Дряново за организацията на събитието.

С думи на благодарност се обърна и заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева, която подчерта, че всяка година Националният пленер по живопис оставя нещо стойностно за града. По думите ѝ тазгодишната изложба е най-богатата в историята на инициативата, а самото Дряново – градът на майстор Колю Фичето, е предложило на пленеристите творческа обител и вдъхновение, които те са претворили чрез багри и светлосенки, улавяйки неповторимата архитектура и дух на населеното място.

Развълнувана от отличието, Мария Алексиева благодари за наградата и сподели, че е приятно изненадана. „Мисля, че това е един от най-прекрасните пленери! Благодаря за наградата! Благодаря и на всички гости на изложбата, че ни уважиха“, заяви тя.

В продължение на пет дни петимата художници: Ивелина Петрова, Весела Николова, Нели Гашарова, Силвана Илиева и Мария Алексиева, търсиха вдъхновение и пресъздадоха в своите картини красотата на родния град на майстор Колю Фичето. Пленерът по живопис се проведе от 1 до 5 юли и бе организиран от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със СБХ.

Зареди още

Новини

Ново модерно реанимационно легло на Неонатологията в Габрово

Published

on

Отделението по неонатология към МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ в Габрово получи ново, специализирано реанимационно отоплително легло.

Дарението е осигурено от Фондация „Лазар Радков“ със средства, събрани чрез популярната благотворителна кампания „Капачки за бъдеще“.

„Смятам, че е най-правилно да се дарява това, от което лечебните заведения имат нужда“, това сподели Ирена Златева, представител на Фондацията.

Новото легло заменя досегашната техника в отделението, която е на повече от 30 години.

Специализираната маса позволява на медиците да извършват всички необходими манипулации на едно място, осигурявайки оптимална грижа за новородените в критични моменти, това поясни Д-р Анелия Толева, началник на отделението по неонатология в Габрово.

„Тази маса дава възможност непосредствено след раждането детето да бъде абсолютно обгрижено и обслужено върху нея, без да се премества – затопляне, включване на система, монитор и апаратна вентилация“, каза още д-р Толева и допълни, че най-големият дефицит в системата е не на апаратура, а този на кадри.

Д-р Толева призова и младите лекари да не пренебрегват възможностите за професионално развитие в по-малките областни болници, където нуждата от специалисти остава голяма.

Зареди още

Новини

Янтра се превърна в трамплин за български футболисти

Published

on

Сезон 2025/2026 ще остане един от най-успешните в съвременната история на ОФК Янтра Габрово. „Ковачите“ бяха само на 15 минути от завръщане в Първа лига след 33 години чакане, завършиха на второ място във Втора лига и спечелиха уважението на футболната общественост със своя стил на игра и последователност.

Още по-впечатляващо е, че всичко това беше постигнато с изцяло български състав – нещо, което днес е истинска рядкост в професионалния футбол. Почти половината от футболистите бяха местни момчета, а клубът остана верен на своята философия да развива родни таланти, вместо да разчита на чуждестранни играчи.

Именно тази философия превърна Янтра в един от най-добрите клубове за развитие на български футболисти. Само след края на изминалия сезон трима основни играчи направиха следващата стъпка в кариерата си.

Божидар Пенчев подписа с ФК Септември София и ще играе в Първа лига. Георги Бабалиев реализира трансфер в киргизстанския ФК Алай. Константин Иванов продължи кариерата си в румънския ЧСМ Олимпия Сату Маре. Това обаче не е случайност, а тенденция, която Янтра изгражда през последните години. След силните си изяви с екипа на клуба Ивайло Иванов премина в ЦСКА 1948, а само преди няколко месеца игра финал за Купата на България с Локомотив Пловдив.

Георги Върбанов също направи крачка към Първа лига след престоя си в Габрово. Божидар Томовски продължи кариерата си в елита на българския футбол. По същия път минаха имена като Христо Митев, Иван Василев и други.

През последните години Янтра доказа, че клубът не само постига добри резултати, но и изгражда състезатели, които са готови за следващата крачка в своята кариера. Това превръща Янтра в един от малкото клубове в България, които успешно съчетават развитието на български футболисти с високи спортни резултати.

Без нито един чужденец в състава си, габровският клуб показа, че с доверие към родните играчи може да бъде конкурентен и едновременно с това да се бори за промоция в Първа лига.

Сезонът не донесе промоция в елита, но затвърди нещо много по-ценно – Янтра е разпознаваем като клуб, който дава шанс на българските футболисти, развива ги и ги подготвя за следващото ниво. А това е модел, който все по-рядко се среща в съвременния професионален футбол.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица