Свържи се с нас

Новини

Днес се навършват 17 години от смъртта на Тупак

Published

on

снимка: Интернет

снимка: Интернет

В интернет е пълно със спекулации относно това дали Тупак Амару Шакур е наистина мъртъв. Всъщност ако напишете в Google търсачката „2PAC dead“ от 11-те линка, които ще излязат на първа страница, пет от тях ще са затова, как всъщност това е пълна лъжа. Ще видите „Топ 20 причини, защо смятам че Тупак е жив“, „Тупак не е мъртъв“ и много, много други.

Истината е че хората не искат да повярват в смъртта на Тупак. На тях им е нужно да вярват, че в един прекрасен момент той ще се появи отново, ще се върне. Защо ли? Защото вече почти няма артисти като него – вярващи, искрени, проникновени, хора които не се интересуват единствено в печеленето на пари, но и в това да бъдат чути, да бъдат разбрани, да променят света. Тупак бе точно такъв. Говоря в минало, защото в каквото и да ни се иска да вярваме истината е, че той никога няма да се върне.

Днес на 13.09.2013 година се навършват 17 години от смъртта на Тупак Амару Шакур. За милиони той бе учител, поет, певец, актъор, вдъхновител и най-вече той бе това за хип-хопа, което бе Елвис за рока – крал. Неговият житейски път започва на 16 юни 1971 година в Бруклин, Ню Йорк. Той получава името на един от вождовете на Инките – Тупак Амару, което означава „блестяща змия“, а Шакур от арабската дума за „благодарен на Бог“.

Син на политическата активистка Алик Фей Уилямс, Тупак израства с доведения си баща Мутулу Шакур (обвинен години по-късно в грабеж), без да знае, че биологичния му баща е жив. На 12 години той открива своята страст към актьорството и писането на поезия, а майка му го записва в Харлемска театрална група, където по-късно младия Тупак играе ролята на Травис в “A Raisin The Sun”. Търсейки по-добър живот обаче, семейството му се премества в Балтимор, където Тупак се записва в Балтиморското театрално училище, като оставя траен отпечатък у своите учители, благодарение на огромния си потенциал.

Не знам дали знаете, но първият прякор на Тупак всъщност е бил MC New York. Под този синоним той написва първата си рап песен за контрола на оръжията, вдъхновен от смъртта на свой близък приятел. По-късно той сменя този прякор с Тупак – псевдоним който години след това му носи световен успех.

Първата група към която се присъединява е Digital Underground, с която започва да обикаля страната. Тупак се появява на няколко песни на Digital Underground – “Same Song”, “DFLO Shuffle” и “Wassup Wit Tha Luv”. Малко след това, Тупак издава и първия си албум – “2Pacalypse Now” на 12 ноември 1991.

Тогава започват и проблемите за 19-годишния Тупак. Самият той години по-късно си признава, че тогава е дошъл периода в който е излязъл от правия път. Няколко месеца след издаването на албума му той се замесва в разправия със свои стари познати в Марин Сити при която загива 6 годишно момченце. Доведения брат на Тупак, Морис Хардинг (Mopreme) е арестуван, но по-късно освободен поради липса на доказателства. През кариера си Тупак е влизал в съда по обвинения за сексуален тормоз, изнасилване и незаконно притежание на оръжие. За първото той получава 4 години затвор, а по другите обвинения – оправдан.

След издаването на най-популярният си албум „All Eyez On Me“, артистът намира своята смърт през 1996 година. На връщане от мач на Майк Тайсън и Брус Селдън, състоял се на 7 септември 1996-та Тупак бива застигнат от няколко куршума, изстреляни от преминаваща кола. Веднага след инцидента той бива откаран в болница, където прекарва няколко дни, борейки се за живота си. Въпреки намесата на лекарите, за съжаление  Тупак издъхва от раните си.

Въпреки проблемите, породени от средата му, Тупак остава един от най-големите и легендарни музиканти на всички времена. А песни като „Dear Mama“, „Ghetto Gospel“, „Holla at me“ , „Better Dayz“, ще останат завинаги в сърцата ни. Аз бих искал да ви поздравя с една негова песен, която ни учи на едно много просто, но изключително важно нещо – бъди промяната която искаш да видиш в света.

Крими

Жена е със счупен череп след удар от кола на пешеходна пътека в Габрово

Published

on

Два пътни инцидента с пострадали са регистрирани в Габрово вчера, 5 октомври, в рамките на около час и половина, информираха от пресцентъра на Областната дирекция на МВР в Габрово.

По данни на полицията 63-годишна жена е със счупена основа на черепа, след като е била блъсната от лек автомобил на пешеходна пътека в района на Шиваров мост в Габрово. Инцидентът е станал около 12.00 часа.

87-годишен мъж от Пловдив, управлявайки лек автомобил в посока към бул. „Хемус“, при излизане от кръговото кръстовище блъснал жената, пресичаща на пешеходната пътека.

Пострадалата е била незабавно транспортирана за преглед в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ в Габрово. Първоначално била диагностицирана с фрактура на ключица и комоцио, а при допълнителните прегледи медиците установили и че има счупена база на черепа.

Пробите за алкохол и наркотици на водача са отрицателни. По случая е образувано досъдебно производство.

Малко по-рано същия ден, около 10.30 часа, друг сигнал на ЕЕН 112 е съобщил за пътнотранспортно произшествие с пострадал велосипедист на ул. „Брянска“. По първоначална информация 44-годишен мъж, излизайки с велосипед от района на бензиностанция в посока магазин от голяма търговска верига, е бил блъснат от лек автомобил „Пежо“, управляван от 57-годишен мъж, движещ се в посока центъра на града.

Велосипедистът е бил транспортиран за преглед в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ в Габрово, където е диагностициран с охлузвания в областта на главата и левия крак. Пробите за алкохол и наркотици и на двамата участници в инцидента са отрицателни. Произшествието е обслужено по административен ред.

Зареди още

Новини

Държавният архив отбелязва професионалния си празник с изложба и награди за дарители

Published

on

Държавен архив – Габрово ще отбележи професионалния празник на архивиста на 9 октомври от 15.00 часа в административната си сграда на ул. „Чардафон“ № 17. През 2026 г. празникът е посветен на 75-ата годишнина от създаването на българските държавни архиви, информира Цветомира Койчева, началник на ДА-Габрово.

Събитието е повод да бъде отдадено заслужено внимание на хората, които с доверието си към архива допринасят за съхраняването на историческата памет. Най-значимите дарители за изминалата година ще бъдат отличени. Всеки от тях по свой начин обогатява архивното наследство с документи от личния и професионалния си живот, семейни фотографии, ръкописи, книги и свидетелства за обществения, културния, спортния и икономическия живот на Габрово и Габровско.

Част от програмата е откриването на изложбата с оригинали „Да завещаеш памет“. Тя може да бъде разгледана до 20 октомври, всеки работен ден от 9.00 до 17.30 часа. В юбилейната 75-а година от създаването на държавните архиви изложбата е и своеобразен поглед към бъдещето, защото това, което се съхранява днес, ще бъде история утре.

От архива канят всички да се присъединят към празника, да открият познатото и непознатото в архивите и да станат част от честването на 75-ата годишнина на българските държавни архиви, наречени пазителите на Паметта.

Зареди още

Култура

„Няма политическа цел, която да е достатъчно важна, за да изправя българи срещу българи“

Published

on

Проф. Мартин Иванов, историк и изследовател, гостува в поредния епизод на „Музеят говори“, първия музеен подкаст у нас и издание на Исторически музей – Дряново, по повод двата тома на книгата „Народният съд в България (1944 – 1945): Герои и антигерои”. Официалната премиера на том 2 предстои на 6 октомври.

„Няма политическа цел, която е достатъчно важна и значима, да се изправят българи срещу българи и да се издълбае толкова дълбока пропаст на разделение в нашето общество, което продължава вече 81 години“, заяви проф. Иванов пред водещия на епизода Иван Христов, директор на музея.

Иванов отбеляза, че зад реализацията на книгата стои екип от 9 души. „Ние си поставихме като задача да отидем отвъд двете клишета. Едното, че Народният съд прави нищо по-различно от останалите страни в Източна Европа и че той въздава едно заслужено наказание на монархо-фашистките „зверове“. А другото, че около 9-ти септември са унищожени хората, представляващи цвета на българското общество допреди това“, сподели ученият.

Народният съд съществува и работи по-малко от половин година, от края на декември 1944 г. до края на април 1945 г., като близо 11 000 души получават присъда от него. Историкът направи съпоставка с Европа, където по думите му процесите се точат между 1945 и 1952 г. Кои са хората на съдийската маса, каква е тяхната компетентност и какво образование притежават, кои са народните обвинители, какви са личните им мотиви и роднинските им връзки, всичко това проф. Иванов обрисува в епизода, като прави паралел с народните съдилища в цяла Европа.

По думите му българският народен съд се отличава от тях с изключителна жестокост: изпълнените смъртни присъди у нас са равни или малко по-малко от общия сбор на всички изпълнени в останалата част на Стария континент. Защо в България се е бързало, какво е значението на присъствието на „червената армия“ тук, диктувани ли са присъди в партийните комитети на комунистическата партия и какво е възможното обяснение за всичко случило се тогава, става ясно от гостуването на Иванов в „Музеят говори“.

В епизода ученият разказва и за своя изследователски труд „Цени и заплати през Възраждането“. „Цените са високи, но от гледна точка на чужденците, минаващи през нашите земи, са били изключително ниски. А те са ниски само и единствено, защото са много малко потребителите, които да купуват повече от един ограничен набор от стоки. Възможно обяснение е и бартерната търговия “, коментира той и обобщи, че първият том на книгата включва селскостопанските стоки и главно храните.

Иванов анонсира, че вторият том на изданието, чиято премиера ще се състои на 6 октомври, ще обхване цените на занаятчийските и индустриалните стоки, стоките на лукса, услугите, транспорта, данъците, както и доходите на населението, в което голяма част от плащанията стават в натура.

В разговора проф. Иванов очертава и стопанската история на България назад във времето, мястото ѝ в учебниците и в историографията ни, което според него категорично съществува. В тази връзка той посочи приноса на Центъра за стопанско исторически изследвания, който в края на септември проведе своята десета годишна научна конференция с международно участие в Исторически музей – Дряново.

Проф. Мартин Иванов е преподавател в катедра „Социология“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Специализирал е в Кеймбридж, Единбург и Националния университет на Ирландия. Автор е на над 200 научни публикации и десет монографични изследвания, посветени на социалната и стопанската история на България от Възраждането до наши дни. Бил е министър на културата в периода от август до ноември 2014 г., както и секретар по култура, образование и национална идентичност. Автор е на книгите „Бившите хора на концлагерна България“, „Народният съд в България (1944 – 1945): Герои и антигерои”, „Цени и заплати през Възраждането“, „Първият президент на републиката“ и други.

Цялото видео от участието на проф. Иванов в епизода на „Музеят говори“ може да бъде гледано в YouTube канала на Исторически музей – Дряново.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица