Народният представител от „Прогресивна България“ за демонтираното стълбище, „зазиданите прозорци“, цената на ремонта и обществения контрол, както и за историческото завръщане на тленните останки на цар Самуил в България

Ремонтът на Паметника на свободата на Шипка предизвика силна обществена реакция. Снимките на демонтираното северно стълбище, твърденията за промяна на автентичния вид на паметника, въпросите за обществената поръчка и за стойността на ремонта съвсем естествено породиха тревога.

Когато става дума за Шипка, необходими са факти – какво точно се демонтира, защо, какво ще бъде върнато, как ще изглежда паметникът след ремонта и как се разходват публичните средства. Разговаряме с народния представител от Габрово Николай Косев за въпросите, които хората задават днес, и за отговорността на държавата към едно от най-силните места в българската историческа памет.

Г-н Косев, снимките от Шипка са стряскащи. Хората виждат разбито стълбище на Паметника на свободата. Разрушава ли се паметникът?
Не, но разбирам защо човек, който вижда само тези снимки, може да остане с такова впечатление. Северното стълбище е демонтирано, защото земно-каменният насип под него е пропаднал и основата е деформирана. Оригиналните каменни плочи и стъпала не се изхвърлят – те са запазени и номерирани и ще бъдат върнати след изграждането на новата стабилна конструкция.

Тоест държавата не е обяснила достатъчно добре какво прави?
Тоест спекулациите надделяват над фактите. Когато ремонтираш обикновена сграда, можеш да сложиш ограда и табела. Когато работиш по Шипка, това не е достатъчно. Трябва да покажеш кое се сваля, защо се сваля, къде се съхранява и как ще бъде възстановено. Реставрационните технологии и строителния проект няма как да бъдат разбрани от всеки един от нас, но са съществената част на разговора.

Защо изобщо се стига до толкова сериозна намеса? Паметникът опасен ли е?
Проблемите не са установени сега. Паметникът е строен между 1926 и 1930 г. и още година след завършването му се е наложил ремонт заради тежките климатични условия на върха. Последният цялостен проект за реставрация и консервация е от 70-те години, а работата по него е извършена през 1981 – 1982 г. През 2015 г., след сигнали на граждани за падащи камъни, отново е потвърдена необходимостта от спешен ремонт. Тоест говорим за натрупан в десетилетията назад проблем, а не за ремонт, измислен вчера.

И все пак – от 2015 г. до 2026 г. са единадесет години. Защо толкова време?
Това е основателен въпрос. През годините са се наслагвали проблеми с документацията и статута на имота, техническия паспорт, проектирането и осигуряването на финансиране. Още през 2020 г. Министерството на културата официално съобщава за проверки през 2015, 2018 и 2020 г., конструктивно обследване, геодезическо заснемане и подготовка на цялостен проект за консервация и реставрация. Не мисля, че трябва да украсяваме тази хронология. Просто държавата е действала твърде бавно.

Сега управлява „Прогресивна България“. Не е ли просто удобно да говорите за забавянията на предишните управления?
Аз ги посочвам, защото такава е хронологията. От момента, в който сме поели управлението на България, отговорността за това как ще бъде изпълнен проектът е наша. Ремонтът е включен в правителствената програма 2026 – 2030 г. и се финансира изцяло от българската държава. Не се оправдаваме за всеки наследен проблем. Настояваме да се комуникира с факти и работим за разрешаването му.

Колко точно ще плати държавата?
За реставрацията и консервацията, независимия строителен надзор и инвеститорския контрол общата стойност е 8 427 421,93 евро с ДДС. Това е сериозна сума публични средства и обществото ще има пълна яснота какво е договорено, какво е изпълнено и какво е платено.

Има съмнения и около обществената поръчка. Как отговаряте на тях?
С проверими факти. Според информацията на Националния парк-музей документацията по поръчката е проверена и одобрена за публикуване от Агенцията по обществени поръчки. След политически сигнали процедурата по избор на изпълнител е проверявана и от няколко други органа и институции, като в предоставената информация е посочено, че нарушения не са установени. Ако утре се появи нов документ или данни за нарушение, те също ще бъдат проверени. Контролът не приключва с подписването на договора – той приключва, когато работата е завършена и всеки похарчен лев може да бъде проследен.

Един от най-разпространените страхове е, че се зазиждат прозорците. Какво всъщност се случва?
Тук трябва да бъдем много конкретни и да говорим с факти. Първоначално Паметникът на свободата не е имал тези прозорци. Отворите са проектирани за естествена вентилация и извеждане на влагата, а по-късно са превърнати в прозорци, вероятно при изграждането на отоплителната система през 70-те години. Проектът сега не предвижда зазиждането им, а възстановяване на първоначалната им функция чрез метални жалузийни решетки, така че влагата да бъде отвеждана. Това е съвсем различно от внушението, че някой просто е решил да зазида прозорците на Шипка.

А самият паметник ще изглежда ли различно след ремонта?
Целта е максимално да се възстанови автентичният му облик. Проектът включва префугиране на каменната зидария, подмяна на повредени елементи, ремонт на оловните обшивки и разкриване на оригиналния каменен градеж във вътрешността. Предвидена е и нова постоянна експозиция „Шипченска епопея“, в която ще бъдат включени както съществуващи, така и нови елементи, а разказът ще обхваща боевете при прохода и историята на построяването на самия паметник. Целта не е да получим „нова Шипка“, а да съхраним истинската.

Защо тогава се стигна до такова обществено недоверие?
Защото слуховете и спекулациите надделяха над фактите и хронологията. Доверието се печели с информация и прозрачност. Когато хората първо видят багер, демонтирани камъни и скеле, а обяснението дойде след това, ситуацията вече е трудна за комуникация. Още повече когато става дума за място, към което българите имат много силна емоционална връзка.

Значи не приемате всяка критика като политическа атака?
При над осем милиона евро публични средства и работа по национална светиня критичният въпрос е задължителен. И аз искам да знам къде е всеки оригинален камък, какво точно се изпълнява и дали се изпълнява по проекта. Шипка е твърде голяма, за да я превръщаме в малка партийна битка.

Вие сте народен представител на „Прогресивна България“ от Габрово и член на парламентарната Комисия по туризъм. Как гледате на Шипка от перспективата на региона?
Като на национална светиня преди всичко. Шипка е и част от идентичността на Габровския регион, от туристическия му образ и от икономиката около културното наследство. Член съм на Комисията по туризъм и за мен въпросът не приключва с укрепването на една сграда. Важни са експозицията, достъпът, начинът, по който разказваме историята, и как свързваме Шипка с останалите възможности на региона. Паметникът трябва първо да бъде съхранен, а след това да бъде представен така, както заслужава място от този мащаб.

В контекста на националната гордост, утре се случва нещо, което България чака от десетилетия – тленните останки на цар Самуил се завръщат в родината. Какво означава това за обществото ни?
Утре е голям ден за България. Има събития, които са далеч по-паметни от политическото ежедневие и трябва да имаме мъдростта да не ги смаляваме до него. Цар Самуил е част от българската държавност и историческа памет. След повече от половин век, в който останките му се намират в Гърция, на 3 октомври те ще бъдат предадени на българската държава и положени в църквата Надявам се много българи ще почувстват този ден много лично – един български владетел се завръща у дома.

В края на този разговор – за Шипка, за цар Самуил, за държавата – какво означава за Вас българското самочувствие?
Да не се налага непрекъснато да доказваме с думи колко обичаме България. Да познаваме историята си, да пазим онова, което сме наследили, и да имаме амбицията да оставим нещо след себе си. Да се гордеем с миналото, без да се затваряме в него, и да строим бъдещето, без да забравяме кои сме. Българщината не е политическа поза. Тя е памет, достойнство и отговорност към това, което ще оставим след нас.

През това лято Ангел Раев, който вече е в осми клас в Природоматематическата гимназия в Габрово, записа изключително успешно представяне, превръщайки се в гордост както за своето училище и град, така и за цяла България. Той е единственият представител на Габрово в националните отбори по природни науки, а спечелените от него два медала през настоящия сезон категорично заслужават внимание.

„Трябва да се отчете фактът, че по време на състезанията Ангел бе едва в седми клас, като самото му включване в младежкия национален отбор по информатика, който се излъчва от ученици до осми клас, е забележително постижение“, отбелязва Добрин Башев, преподавател по информатика в Габрово и член на Националната комисия по информатика.

Първият голям международен успех за младия талант дойде от юбилейната десета Европейска младежка олимпиада по информатика (EJOI), която се проведе в град Каунас, Литва. Там Ангел Раев завоюва бронзов медал. На това състезание българският отбор се представи блестящо, като страната ни се нареди на споделено първо място в неофициалното класиране по медали заедно с Румъния.

Силната серия на габровския състезател продължи и на Младежката балканска олимпиада по информатика (JBOI), която се проведе в периода от 22 до 28 септември в Сараево, Босна и Херцеговина. В престижното състезание взеха участие представители на 13 държави, а националният ни отбор постигна забележителен успех, като и четиримата ни състезатели спечелиха медали.

Ангел отново се окичи с бронзово отличие. Зад тези успехи стоят упорит труд и целенасочена подготовка. През изминалата учебна година ръководители на Ангел са били Иван Лупов (заместник-ръководител на отбора на EJOI) в школа „Олимпийци“ и проф. дмн Стоян Капралов в група по програмата „Ученически олимпиади и състезания“, сформирана в ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“. Тяхната работа се развива на фона на изключително високо ниво на конкуренция в страната.

Както отбелязва Цветелина Даниелова, заместник-ръководител на отбора, за класирането се спазват строги пропорции и в отбора се допускат до четири деца от държава. Това са най- подготвените ученици, които се състезават от години. Благодарение на тях, на Балканиадата България се представи изключително силно – страната ни зае второ място в общото класиране, печелейки 2 от общо 5-те раздадени златни медала, а български ученик се класира на престижното второ място.

„Ангел наистина е герой за Габрово и за България“, споделя г-жа Даниелова и допълва, че тъй като е още малък, той има огромни шансове и догодина отново да бъде част от националния младежки отбор и да се изкачи още по-нагоре в класирането.

Постоянството и трудът му доказват, че той достойно представя не само своята гимназия, но и страната ни на международната сцена. Освен безспорните им технически умения, ръководството на отбора откроява и чисто човешките качества на младите ни надежди.

„Мога да гарантирам, че не само са от хората с най-много знания и умения, но са и добри хора и се надяваме да измислят полезни неща за целия свят. Могат да разсъждават по всякакви теми и имат креативността да решават проблеми, които имат и неизвестни за тях неща“, категорична е Цветелина Даниелова.

Тя отправя и специални поздравления към училището на Ангел за това, че развива такива прекрасни личности и им дава начален старт в опознаването на този голям свят, успоредно с останалите дисциплини.

Ценно документално наследство на журналиста, архивиста, писателя и краеведа Марин Маринов постъпи в Държавен архив – Габрово. Дарението е направено от неговия син Валентин Маринов и включва документи, ръкописи, книги, фотографии, кореспонденция и краеведски материали, събирани и създавани в продължение на десетилетия.

Понякога един личен архив разказва много повече от живота на своя създател. В него остават следите на цяла епоха – хората, с които е общувал, местата, които е посещавал, събитията, които е преживял и проучвал, както и стремежът му да съхрани паметта за тях. Именно такъв е документалният масив, който Валентин Маринов – син на журналиста, архивиста, писателя и краеведа Марин Маринов, предостави на Държавен архив – Габрово.

Марин Маринов е роден на 30 юли 1926 г. в Къпиново, Великотърновско. По професия е икономист, но професионалният и общественият му път е свързан с журналистиката, архивното дело, литературата, фотографията, филателията и краезнанието.

В периода 1944–1947 г. участва в заключителната фаза на Втората световна война и в бригадирското движение. От 1952 до 1958 г. е журналист-кореспондент за Великотърновски окръг на вестниците „Трудово дело“, „Народна младеж“ и „Земеделско знаме“. В Държавен архив – Габрово работи като архивист през 1959–1966 г. и 1968–1972 г. В отделни периоди е журналист във вестник „Балканско знаме“ – Габрово.

Той е сред първите членове на Съюза на българските журналисти в Габрово – приет е през 1956 г. С Указ на Държавния съвет на НРБ от 1 ноември 1986 г. Марин Маринов е награден с орден „Кирил и Методий“ – I степен, по случай 60-годишнината му и за обществената и журналистическата му дейност. Има грамоти и дипломи, присъдени за принос във филателното движение у нас, за участие с колекции в международни филателни изложби, за принос в кинолюбителското движение и др. Удостоен е с почетна значка „Златно перо” и грамота на Съюз на българските журналисти (СБЖ) за висок творчески принос в българската журналистика и публицистика.

Марин Маринов е един от учредителите на втория киноклуб в България – във Велико Търново през 1957 г., и сценарист на първия филм на клуба „Приятел на вековете“. По-късно е учредител и председател на Кино-фото клуба в Габрово в периода 1963–1972 г. Изявява се като сценарист, режисьор и оператор на филми с обществена значимост.

Известен колекционер, филателист и нумизмат, той събира и стари пощенски картички, юбилейни и възпоменателни медали. В Държавен архив – Габрово се съхранява личен фонд на негово име.

Най-важната нишка, която свързва различните страни от живота му, е интересът към паметта и историята. Сред най-значимите материали в дарението са документите, свързани с участието на габровци във Втората световна война. Запазени са два екземпляра от сборника „Габровци на фронта“, съставен от него. Към тях са приложени записки под заглавие „Между фронта и тила“, бележки за загиналите и наградените с орден „За храброст“, както и материали, събирани във връзка с участието на хора от Габровския край в заключителната фаза на войната.

Особено ценен е машинописният вариант на „От заветния връх до Драва и Мур“, съдържащ спомени на участници от Габровския край във военните събития през 1944–1945 г. Тези документи показват не само историческия интерес на Марин Маринов, но и стремежа му да запази личните спомени на хората, преживели историческите събития.

Значителна част от дарените материали е посветена на с. Къпиново, Великотърновско – родното място на Марин Маринов. Тук са събрани сведения за географското разположение, местностите, обичаите, личните и фамилните имена на селото, списъци на родените в Къпиново през 1925–1927 г., допълнителни записки за селото, печатни текстове за Къпиновското селищно землище и сведения за дарители на манастири, църкви, училища, мостове, пътища и други обекти през Възраждането.

Сред най-интересните документи е тетрадка с родословия на известни фамилии от Къпиново – Къдреви, Чавдарови, Денчеви, Паунови и други. Запазена е и историко- археологическа карта на с. Къпиново и околностите, на която са отбелязани местоположенията на църкви, параклиси, джамии, училища и други обекти. Тези материали са резултат от години на събиране, проучване и систематизиране.

Марин Маринов е автор на множество публикации, разкази, сборници и книги. Предадени са машинописни и ръкописни варианти на негови текстове, сред които „Кончета вихрогончета“, „184 денонощия“, „Село край манастир“ и „Гласовете край Синьоквица“. Запазени са и рецензия от доц. к.ф.н. Николай Данчев за труда „Село край Мальовица“, както и различни документи, свързани с подготовката и издаването на книгите.

Една от най-интересните части от дарението е свързана с ролята на Марин Маринов като учредител и председател. Протоколната книга на Кино-фото клуба от 1963 г. свидетелства за организираната работа на клуба и неговите инициативи. Като част от дарението са и фотографии на Марин Маринов с неговото семейство, приятели и колеги, снимки от бригадирското движение, фотографии на участници в различни инициативи, както и снимки на Кино-фото клуба и негови членове на снимачна площадка.

Интересите на Марин Маринов не се ограничават до журналистиката и краезнанието. Сред материалите е делегатска карта от Съюза на българските филателисти, както и изследването „Поява и развитие на филателното движение в Габрово“ от 1988 г. Марин Маринов почива на 3 октомври 1996 г. в Габрово, но неговият труд продължава да живее чрез събраните от него документи, снимки, книги и записки.

Дарението, направено от неговия син Валентин Маринов, има значение далеч извън рамките на една семейна история. То съхранява паметта за човек, посветил живота си на журналистиката, архивното дело, литературата, фотографията и проучването на родния край. Това дарение е пример как личната памет може да се превърне в обществено наследство.

Днес документите на Марин Маринов са част от документалната памет на Габрово и региона и представляват ценен извор за всички, които търсят свидетелства за миналото. Държавен архив – Габрово изказва своята благодарност на Валентин Маринов за направеното дарение и за неговия жест към съхраняването на паметта за Марин Маринов и за поколенията на Къпиново и Габровския край.

Автор: Стефка Вуцова, Държавен архив – Габрово.