Култура
Струва си да узнаеш тайната на хляба

© Copyright 2013 — Gabrovo News. All Rights Reserved
Днес книгата с художествено творчество трудно воюва за подобаващо обществено внимание и признание. Пазарът я манипулира с цени и реклама, интернет я нарежда във всевъзможни рейтингови листи с неясни и спорни критерии, читателската аудитория оредява или уморена от темпото на модерния живот, или така и неоткрила в четенето обогатяваща духа наслада. Хубавото е, че въпреки всичко това творецът на словото не се отказва от писането.
Книгата на Валерия Андреева „Да откраднеш тайната на хляба” напълно вписва съдържанието си в метафоричния подтекст на заглавието. Серията вълнуващи човешки истории, предадени като разбулени тайни на душата, като открита или препотвърдена житейска истина, съставлява основната й част, находчиво допълнена от импресии, лирични размисли и афоризми, които разнообразяват и обогатяват нейния формат. Всичко изброено дотук пъстри страниците на малък сборник, който се чете на един дъх, без да е заложил пред читателя стръвта на сензацията, еротиката или загадката – днешната прагматична рецепта за пазарен успех, семплата и напълно предсказуема формула на бестселъра.
Интересът на авторката е насочен към деликатните вътрешни състояния и фини душевни движения у героите. Проникновените психологически интроспекции са органично слети с прекрасни пейзажни импресии. Съзерцателният натюрел на Валерия Андреева, проявен в усета й за природа, изненадва и възхищава. Жена с градска професия и биография, с изцяло градско светоусещане и начин на живот, е успяла да съхрани у себе си невероятно свежа и интензивна връзка с природата. Може би тази жива връзка е причина авторката да отвръща поглед от страстите на деня и да се взира в онова, което винаги е било по-стойностно и трайно от тях – благото на живота, въплътено в любовта, труда, човешката близост.
Книгата е сякаш художествена проекция на личността на създателката си. Вътрешният свят на Валерия Андреева, вграден в нейните истории, картини и размисли, така светъл и дълбок, е поразително точно продължение на струящите от външността й нежност, чувствителност и финес. Погледът й на творец не е пропуснал нищо съществено от многообразието и предизвикателствата на живота – от щастливата впечатлителност на детството до поучителната мъдрост на старостта, от горчивината на разочарованието до утехата на прозрението. Това е малък свят, поел върху себе си голямата мисия на литературата – да прави човека добър. И съдържанието на книгата, и езикът й носят това послание. Прочитът изпълва читателя с чистотата на първо причастие: с вкуса на изворната вода, с аромата и сладостта на топлия хляб – вечните субстанции на живота и символи на неговия изконен, здрав и плодотворен смисъл.
Погледнат отстрани, писателят изглежда някак неоспоримо реализирал се човек, категорично доказала себе си личност. Това е твърде измамно впечатление. Истината е, че писателят е съвсем несигурен в таланта си, докато той не се отрази в реакциите на читателите. Тази книга без съмнение печели читателя, защото му дава онова, което никога не му е достатъчно – красота, себепознание, мечтателност, вълнение.
Появата на всяка нова книга неизбежно разгаря дебата за бъдещето на художествената словесност, притисната от надменността на високите технологии и от експанзията на визуалния образ. Наскоро Умберто Еко пророчески заяви, че книгата няма да умре, привличайки за свой идеен съюзник Херман Хесе, който половин век по-рано предвижда: „Колкото повече с времето нуждите от развлечение и масово образование бъдат задоволявани, толкова по-бързо книгата ще възвърне авторитета и достойнството си.”
Книгата на Валерия Андреева илюстрира съвременните тенденции в белетристиката с ред други качества, които може би не интересуват масовия читател, но филологът не може да не ги забележи и оцени.
Днес навсякъде писането се професионализира не само в социален аспект – като професия „писател”.
Ерудицията на пишещия има все по-определяща роля за стойността на неговия литературен труд. Валерия Андреева използва професионалната си компетентност не за демонстрира интелектуално превъзходство пред читателя, а за да открои универсалния смисъл на отделните лични истории и индивидуални човешки съдби.
Днешният модерен писател не пресъздава завършени събития и цялостни герои. Той експериментира с фрагментарното, фасетъчно моделиране на картината на света и образа на човека. Валерия Андрева показва верен усет за илюстративен епизод и експресивен детайл, които позволяват концентрация на идейно-образните внушения в пестелив обем, без това да накърнява логиката и яснотата на повествуването.
Днешната художествена проза подхожда с неограничена свобода към родовите и жанровите форми на литературата. Структурите на тези форми се редуват, смесват, конкурират, ограничават или разширяват по субективната воля на писателя. Жанровата и стилова конвергенция, която книгата на Валерия Андреева осъществява, е художествено постижение, убедително надраснало еклектиката в търсене на оригинално творческо себеизразяване.
Днешната художествена проза е подчертано интелектуална и трудно постига баланс на рефлексия и образност. При Валерия Андреева обърнатият поглед навътре – към душата свят, превесът на психограмата над наратива не лишават картината на живота от звук, цвят, аромат, движение. Напротив, динамиката на вътрешния живот у героите е релефно очертана, изведена в красноречиви външни жестове и в сполучливо откроени паралели с природния свят. Синтетичният стил на повествуване притежава толкова неподправена искреност и естественост, сякаш не коства никакво усилие на авторката.
Днешната масова култура не проявява уважение към езика. Тя го огъва, разпъва, къса и цапа без притеснение. Валерия Андреева старателно пази езика както от повсеместното му /уви/ вулгаризиране /медии, кино, театър, литература в битката за обществено внимание забравиха, че и езикът притежава чувство за срам/, така и от задръстването му със смислово непрозрачни чуждици, авторски неологизми или думи с рядка и специфична употреба /често срещани доказателства за криворазбрана приобщеност към патриархалния или към модерния свят на ниво език в съвременната литература/. Въпреки изкушенията на масовия вкус и литературната мода /широкият сегмент от живота, отразен в книгата, залага такива капани/ Валерия Андреева непоколебимо се придържа към достъпен език с повишена естетическа стойност, което прави чест на всеки писател.
Наистина си струва да узнаеш тайната на хляба, скрита в тази книга.”
*Рецензия на Ваня Борисова за книгата „Да откраднеш тайната на хляба“, на Валерия Андреева*.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Празник на пестила в музей „Етър“ на 5, 6 и 7 септември

От 5 до 7 септември 2026 г. Регионален етнографски музей на открито „Етър“, Габрово отново събира хиляди посетители за Деветото издание на „Празник на пестила“. Тридневното събитие, с което през 2018 г. музеят спечели наградата „Духът на България“, давана от Министерство на туризма, обединява кулинарно наследство, занаятчийски демонстрации, съвременно захарно изкуство и богата музикална програма.
Централно място в събитието заема традиционното приготвяне на пестил – известен още като „габровски шоколад“. Посетителите ще могат да проследят на живо целия автентичен процес по приготвянето на сливовия деликатес, както и да се запознаят с традиционните занаяти и съоръжения, използвани в производството му през вековете.

Алея на вкусовете и „Захарна приказка в Етър“ (5–6 септември): Изложители на продукти от сливи и различни плодове се представят на територията на музея. Третото издание на Фестивала на захарните изкуства ще изненада гостите с уникални авторски изложби, дегустации и демонстрации от майстори-сладкари.
Българската родова памет отвъд Дунав: Специални гости на празника са сънародниците ни от село Извоареле (Румъния) – общност, създадена преди над 200 години от преселници от Габровския и Плевенския край. Те ще представят съхранен архаичен български говор, бабини носии и традиционен сливов мармалад по вековни преселнически рецепти.
Мащабна фолклорна сцена: В празничните дни на откритата сцена в музея ще танцуват и пеят над 500 изпълнители. Сред тях са представителните ансамбли „Детелини“ (гр. Павел баня) и „Чудесия“ (гр. Пазарджик), ансамбъл „Настроение“ (гр. Стара Загора), както и празничен концерт на Духов оркестър – Ловеч и фолклорния дует Радостина Дамянова и Габриела Михайлова.

Нови изложби и семейни игри: На 5 септември от 12:00 ч. в Музейния център ще бъде официално открита гостуващата изложба „Сватбата“, а за най-младите посетители е подготвена образователната игра с награди „Сливи с късмет“.
Празникът на пестила е доказателство, че музеят не е застинала във времето витрина, а жив организъм. Днес „Етър“ е пространство за трансформации, където традиционните занаяти срещат съвременната култура, младите хора и международните партньорства.
Празникът на пестила се реализира с финансовата подкрепа на Министерство на културата.
ПЪЛНА ПРОГРАМА ПО ДНИ 5–7 септември 2026 г. РЕМО „Етър“ – Габрово

5 СЕПТЕМВРИ (СЪБОТА)
През целия ден: Демонстрации на живо на приготвяне на традиционен пестил Демонстрация на занаяти, занятия и уреди, използвани при производството на пестил Образователна игра с награди „Сливи с късмет“ „Алея на вкусовете“ – кулинарно изложение „Захарна приказка в Етъра“ – Трети фестивал на захарните изкуства (изложба и демонстрации)
11:00 ч. – Официално откриване на Празника на пестила (Открита сцена)
11:30 – 13:00 ч. – Музикална програма: Ансамбъл „Детелини“ (гр. Павел баня) и ПТС „Чудесия“ (гр. Пазарджик) (Открита сцена)
12:00 ч. – Откриване на изложба „Сватбата“ (Музеен център, II ниво)
14:00 – 15:30 ч. – Музикална програма: Ансамбъл „Детелини“ (гр. Павел баня) и ПТС „Чудесия“ (гр. Пазарджик) (Открита сцена)
6 СЕПТЕМВРИ (НЕДЕЛЯ)
През целия ден: Демонстрации на живо на приготвяне на традиционен пестил Демонстрация на занаяти, занятия и уреди, използвани при производството на пестил Образователна игра с награди „Сливи с късмет“ „Алея на вкусовете“ – кулинарно изложение „Захарна приказка в Етъра“ – Трети фестивал на захарните изкуства (изложба и демонстрации)
11:30 – 13:00 ч. – Музикална програма: Ансамбъл „Детелини“ (гр. Павел баня) и Ансамбъл „Настроение“ (гр. Стара Загора) (Открита сцена)
14:00 – 15:30 ч. – Музикална програма: Ансамбъл „Детелини“ (гр. Павел баня) и Ансамбъл „Настроение“ (гр. Стара Загора) (Открита сцена)
7 СЕПТЕМВРИ (ПОНЕДЕЛНИК)
През целия ден: Демонстрации на живо на приготвяне на традиционен пестил Демонстрация на занаяти, занятия и уреди, използвани при производството на пестил Образователна игра с награди „Сливи с късмет“
11:30 и 14:00 ч. – Празничен концерт: Духов оркестър – Ловеч и фолклорен дует Радостина Дамянова и Габриела Михайлова (Открита сцена).

Култура
Габровският шоколад отново събира любителите на традициите

Габровският шоколад отново събира любителите на традициите в музей „Етър“. Поканата за събитието отправят Община Габрово и Регионален етнографски музей на открито „Етър“, които канят жителите и гостите на града на Празник на пестила 2026, който ще се проведе от 5 до 7 септември в пространствата на музея.
Събитието е сред най-разпознаваемите кулинарни и културни акценти в региона, посветено на традиционния пестил от сини сливи – продукт, включен в световната кулинарна енциклопедия „Арка на вкусовете“.
Официалното откриване на празника ще се състои на 5 септември от 11.00 часа. Пестилът, наричан от мнозина „габровски шоколад“, е част от местната идентичност и от десетилетия се предава като умение между поколенията.
Празникът дава възможност на посетителите да се запознаят с традиционните техники за приготвяне, да видят демонстрации на старинни уреди и да опитат автентични вкусове, характерни за балканджийската кухня.
В рамките на тридневното събитие са предвидени: Алея на вкусовете – разнообразие от кулинарни предложения и местни продукти; III Фестивал на захарните изкуства – изложба и демонстрации на майстори сладкари; Живи демонстрации на приготвяне на пестил и други традиционни практики; Образователна игра с награди „Сливи с късмет“; Богата музикална програма.

Култура
Новият епизод на „Музеят говори“ разказва историята на часовниковата кула в Трявна

Има кули, които просто отброяват часовете. И има кули, около които се ражда град. Часовниковата кула в Трявна е от вторите! Именно на нея бе посветен новият епизод на „Музеят говори“, първия музеен подкаст в България, издание на Исторически музей – Дряново. Гост в предаването бе д-р Ирина Димитрова, уредник в Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна, а водещ бе д-р Венелин Бараков, главен уредник на ИМ-Дряново.
Епизодът продължава темата, започната в предишно издание на подкаста, посветено на часовниковата кула в Дряново, само че този път погледът се насочва към един от най-разпознаваемите символи на Славейковия град. Д-р Димитрова разказва как часовниковите кули се появяват първо в Западна Европа, а по-късно стигат и до българските земи, попаднали тогава в границите на Османската империя, превръщайки се в символ на възрожденския български дух.
Тя обяснява и защо изобщо се появяват – били са необходимост, защото е трябвало да са достатъчно високи, за да се виждат и чуват отдалеч, а камбаненият им звън е служел и като напомняне и обръщане към религиозния храм, независимо дали е бил християнски или мюсюлмански. „Часовниковите кули във всяко населено място са били въпрос на престиж по онова време“, споделя тя.
Първата часовникова кула по българските земи се появява през 1611 г. в Пловдив, а процесът продължава чак до XX век, вървейки ръка за ръка с развитието на обществото и икономическия подем на българските селища. „Бумът на появата на часовникови кули съвпада с периода на българското Възраждане. Османската империя дава „зелена светлина“ за изграждането на такива съоръжения“, казва Димитрова. Трявна не прави изключение – градът и до днес се отъждествява именно с часовниковата си кула.
Строителството ѝ започва през 1813 г. и завършва през 1814 г., а часовниковият механизъм, задвижван от два 50-килограмови камъка, датира от 1815 г. Зад тази история стоят и по-малко познати подробности, за които разказва д-р Димитрова – саможертвата на тревненките, които за строежа на кулата свалят от главите си сокаята, накитът, напомнящ царските корони на болярките от Второто българско царство.
В строителството участват зидари от Брациговската школа — арнаути, а самият строеж не минава без опасности, заради които се налага удължаване на издаденото по онова време от властите разрешение. Построяването на кулата става повод и за възстановяването през 1819 г. на разрушената църква „Свети архангел Михаил“, която заедно с изграденото взаимно училище оформя облика на Трявна. „Площадът е сърцето на града. Там е гъмжилото. Той е историческият недвижим документ за епохата. Площадът в Трявна е единственият запазен възрожденски площад в България“, допълва д-р Димитрова.
В епизода става дума и за грижата към централния градски часовник през годините – от допълнителния налог, наложен на тревненци в началото на 90-те години на XIX век за неговата поддръжка, през ремонта на механизма през 1966 г. и повредата от 1982 г., отстранена с помощта на Илия Ковачев, до традицията, поддържана от 1971 г. насам, всяка вечер в 22:00 часа часовникът да „изпява“ поемата „Неразделни“ на Георги Рафаилов.
Останалата част от разговора с още подробности за кулата и хората, свързани с нея – очаква зрителите и слушателите в новия епизод на „Музеят говори“.

-
Икономикапреди 6 дниПроектът за Бюджет 2026 на Габрово бе публично представен (Видео)
-
Новинипреди 5 дниПолитическите партии и коалиции постигнаха съгласие за състава на РИК
-
Любопитнопреди 5 дниCoca-Cola The Voice Турнето 2026 завладява Севлиево на 4 септември
-
Новинипреди 2 дниНад 600 подписа внесоха срещу вандализма и тормоза в кв.“Бичкиня“
-
Кримипреди 2 дниТежка катастрофа край Габрово, има загинал (снимки)
-
Кримипреди 2 дниПолицията удари нарколаборатория за синтетични наркотици край Трявна
-
Културапреди 20 часаГабровският шоколад отново събира любителите на традициите
-
Новинипреди 20 часаГаброво ще отбележи Деня на Съединението






