Свържи се с нас

Култура

Струва си да узнаеш тайната на хляба

Published

on

Копие от IMG_9193

© Copyright 2013 — Gabrovo News. All Rights Reserved

Днес книгата с художествено творчество трудно воюва за подобаващо обществено внимание и признание. Пазарът я манипулира с цени и реклама, интернет я нарежда във всевъзможни рейтингови листи с неясни и спорни критерии, читателската аудитория оредява или уморена от темпото на модерния живот, или така и неоткрила в четенето обогатяваща духа наслада. Хубавото е, че въпреки всичко това творецът на словото не се отказва от писането.

Книгата на Валерия Андреева „Да откраднеш тайната на хляба” напълно вписва съдържанието си в метафоричния подтекст на заглавието. Серията вълнуващи човешки истории, предадени като разбулени тайни на душата, като открита или препотвърдена житейска истина, съставлява основната й част, находчиво допълнена от импресии, лирични размисли и афоризми, които разнообразяват и обогатяват нейния формат. Всичко изброено дотук пъстри страниците на малък сборник, който се чете на един дъх, без да е заложил пред читателя стръвта на сензацията, еротиката или загадката – днешната прагматична рецепта за пазарен успех, семплата и напълно предсказуема формула на бестселъра.

Kniga-V.A.korica-liceИнтересът на авторката е насочен към деликатните вътрешни състояния и фини душевни движения у героите. Проникновените психологически интроспекции са органично слети с прекрасни пейзажни импресии. Съзерцателният натюрел на Валерия Андреева, проявен в усета й за природа, изненадва и възхищава. Жена с градска професия и биография, с изцяло градско светоусещане и начин на живот, е успяла да съхрани у себе си невероятно свежа и интензивна връзка с природата. Може би тази жива връзка е причина авторката да отвръща поглед от страстите на деня и да се взира в онова, което винаги е било по-стойностно и трайно от тях – благото на живота, въплътено в любовта, труда, човешката близост.

Книгата е сякаш художествена проекция на личността на създателката си. Вътрешният свят на Валерия Андреева, вграден в нейните истории, картини и размисли, така светъл и дълбок, е поразително точно продължение на струящите от външността й нежност, чувствителност и финес. Погледът й на творец не е пропуснал нищо съществено от многообразието и предизвикателствата на живота – от щастливата впечатлителност на детството до поучителната мъдрост на старостта, от горчивината на разочарованието до утехата на прозрението. Това е малък свят, поел върху себе си голямата мисия на литературата – да прави човека добър. И съдържанието на книгата, и езикът й носят това послание. Прочитът изпълва читателя с чистотата на първо причастие: с вкуса на изворната вода, с аромата и сладостта на топлия хляб – вечните субстанции на живота и символи на неговия изконен, здрав и плодотворен смисъл.

Погледнат отстрани, писателят изглежда някак неоспоримо реализирал се човек, категорично доказала себе си личност. Това е твърде измамно впечатление. Истината е, че писателят е съвсем несигурен в таланта си, докато той не се отрази в реакциите на читателите. Тази книга без съмнение печели читателя, защото му дава онова, което никога не му е достатъчно – красота, себепознание, мечтателност, вълнение.

Появата на всяка нова книга неизбежно разгаря дебата за бъдещето на художествената словесност, притисната от надменността на високите технологии и от експанзията на визуалния образ. Наскоро Умберто Еко пророчески заяви, че книгата няма да умре, привличайки за свой идеен съюзник Херман Хесе, който половин век по-рано предвижда: „Колкото повече с времето нуждите от развлечение и масово образование бъдат задоволявани, толкова по-бързо книгата ще възвърне авторитета и достойнството си.”

Kniga-V.A.korica-gryb=Книгата на Валерия Андреева илюстрира съвременните тенденции в белетристиката с ред други качества, които може би не интересуват масовия читател, но филологът не може да не ги забележи и оцени.

Днес навсякъде писането се професионализира не само в социален аспект – като професия „писател”.

Ерудицията на пишещия има все по-определяща роля за стойността на неговия литературен труд. Валерия Андреева използва професионалната си компетентност не за демонстрира интелектуално превъзходство пред читателя, а за да открои универсалния смисъл на отделните лични истории и индивидуални човешки съдби.

Днешният модерен писател не пресъздава завършени събития и цялостни герои. Той експериментира с фрагментарното, фасетъчно моделиране на картината на света и образа на човека. Валерия Андрева показва верен усет за илюстративен епизод и експресивен детайл, които позволяват концентрация на идейно-образните внушения в пестелив обем, без това да накърнява логиката и яснотата на повествуването.

Днешната художествена проза подхожда с неограничена свобода към родовите и жанровите форми на литературата. Структурите на тези форми се редуват, смесват, конкурират, ограничават или разширяват по субективната воля на писателя. Жанровата и стилова конвергенция, която книгата на Валерия Андреева осъществява, е художествено постижение, убедително надраснало еклектиката в търсене на оригинално творческо себеизразяване.

Днешната художествена проза е подчертано интелектуална и трудно постига баланс на рефлексия и образност. При Валерия Андреева обърнатият поглед навътре – към душата свят, превесът на психограмата над наратива не лишават картината на живота от звук, цвят, аромат, движение. Напротив, динамиката на вътрешния живот у героите е релефно очертана, изведена в красноречиви външни жестове и в сполучливо откроени паралели с природния свят. Синтетичният стил на повествуване притежава толкова неподправена искреност и естественост, сякаш не коства никакво усилие на авторката.

Днешната масова култура не проявява уважение към езика. Тя го огъва, разпъва, къса и цапа без притеснение. Валерия Андреева старателно пази езика както от повсеместното му /уви/ вулгаризиране /медии, кино, театър, литература в битката за обществено внимание забравиха, че и езикът притежава чувство за срам/, така и от задръстването му със смислово непрозрачни чуждици, авторски неологизми или думи с рядка и специфична употреба /често срещани доказателства за криворазбрана приобщеност към патриархалния или към модерния свят на ниво език в съвременната литература/. Въпреки изкушенията на масовия вкус и литературната мода /широкият сегмент от живота, отразен в книгата, залага такива капани/ Валерия Андреева непоколебимо се придържа към достъпен език с повишена естетическа стойност, което прави чест на всеки писател.

Наистина си струва да узнаеш тайната на хляба, скрита в тази книга.”

*Рецензия на Ваня Борисова за книгата „Да откраднеш тайната на хляба“, на Валерия Андреева*.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

 

Култура

„Змейова сватба“ с премиера за Габрово на 24 октомври

Published

on

На 24 октомври, от 19.00 часа, в Дом на културата „Емануил Манолов“ в Габрово ще се състои премиерата за града на фолклорния спектакъл „Змейова сватба“ по едноименната драма на П. Ю. Тодоров.

На сцената ще излязат талантливите танцьори и певици на ПФА „Шевица“, които ще съчетаят богатството на народните поверия и традиционната обредност с артистична изразителност.

Спектакълът разказва за стремежа към свобода и към излизане от нормата на обществото, който се плаща с цената на безплътната и поетична фолклорна илюзия. Организаторите определят историята като честна, трогателна и разтърсваща, такава, в която всеки ще се разпознае.

Особено близка я прави фактът, че в основата на сюжета стоят отношенията между Пейо Яворов и сестрата на автора Мина Тодорова, прототипи на главните действащи лица Змея и Цена. Няма българин, недокоснат от тяхната трагична съдба. Спектакълът е посветен на 112-ата годишнина от кончината на поета.

Идеята, режисурата и хореографията са на Петър Ангелов, а музиката е на доц. д-р Петьо Кръстев. Консултант е проф. Георг Краев, художник е Татяна Христова, а със специалното си участие в постановката се включва актьорът Стефан Милков.

Желаещите да присъстват на премиерата могат да си осигурят билети на касите на театъра и в Кауфланд, както и онлайн през връзката https://entase.to/0yt.

Зареди още

Култура

„Приятели“ събира трима майстори на четката и длетото в Икономовата къща

Published

on

Трима художници, завършили един и същ университет във Велико Търново, но поели по свои собствени пътища през света на изкуството, ще се срещнат отново в Дряново, за да поканят публиката в надреалистичния и фантазен свят на своите творби. На 14 октомври, от 17.30 часа, Икономовата къща ще посрещне изложбата живопис и скулптура „Приятели“, а в нея гостуват Георги Динев, Иван Стратиев и Христо Генев.

Организатор на събитието е Историческият музей в Дряново, който отваря вратите си за творци с богато присъствие на националната и международната сцена. Името на изложбата не е случайно. Георги Динев и Христо Генев отдавна споделят общи изложби и общи проекти, като „Джазопис“, на който са сред участниците, а през 2012 година в Бургас представят заедно скулптурата на Генев и живописта на Динев.

Георги Динев е роден през 1959 година в Бургас. Завършва Художествената гимназия в Казанлък, а през 1984 година и специалност „Живопис“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. От 1987 година досега има над 35 самостоятелни изложби в български градове, както и в Германия, Турция, Русия и САЩ. Бил е председател на Дружеството на художниците в Бургас, а днес ръководи Бургаската художествена галерия „Петко Задгорски“. Картини на Динев са притежание на галерии и частни колекции в България, Турция, Германия, Франция, Швеция, Италия, Русия, Белгия, Канада, Холандия и САЩ. Художникът живее в Бургас и работи в областта на живописта, графиката и монументалните изкуства.

Иван Стратиев е роден през 1960 година. Завършва Художествената гимназия „Илия Петров“ в София, а през 1984 година специалност „Графика“ във Великотърновския университет. През 2016 година печели конкурса за резидентска програма в Париж, в Сите интернационал дез арт. Работи с маслена живопис, графика, акварел и фотография, а стиловият му път минава през реализма и хиперреализма към сюрреализма и анахронизма. Има над 40 самостоятелни изложби в България и чужбина, между които във Виена, Прага, Лондон и Цюрих. Отличен е с наградата „Златен звънец“ в Перник. Творбите му се познават по майсторския поантилизъм, по трептящата атмосфера, изградена от ситни живописни щрихи, и по сложната метафизична символика. Стратиев вярва, че за да бъде човек анахронист, трябва да мисли самостоятелно, стъпвайки върху утвърдените ценности на европейското изкуство. След срещата с неговите платна зрителят остава с усещането, че изкуството може да бъде красиво, без да е подсладено, и разбираемо, без да е елементарно.

Христо Генев е роден през 1959 година в село Горно Черковище, Старозагорско. Възпитаник е на Художествената гимназия в Казанлък, а през 1987 година завършва живопис във Великотърновския университет. Повече от десетилетие преподава рисуване и живопис в Националната гимназия за пластични изкуства и дизайн „Акад. Дечко Узунов“ в Казанлък, а между 2001 и 2021 година ръководи Художествената галерия в града. Участвал е в международни пленери, сред които „Старо Габрово“ през 1996 година. През 2018 и 2019 година показва самостоятелната си изложба със скулптура и фотография „РазЛИЧЕН. Опит за съвършенство“ в Ямбол, Казанлък, Велико Търново и Бургас. Творби на Генев има в частни колекции в Ню Йорк, Калгари и Франкфурт, както и в художествените галерии в Казанлък, Ямбол и Бургас.

Така три различни почерка, от изящната живопис на Динев през анахроничния свят на Стратиев до пластиката на Генев, ще заживеят под един покрив в Икономовата къща. Историческият музей в Дряново кани всички любители на изкуството на откриването на изложбата на 14 октомври, от 17.30 часа.

Зареди още

Култура

„Няма политическа цел, която да е достатъчно важна, за да изправя българи срещу българи“

Published

on

Проф. Мартин Иванов, историк и изследовател, гостува в поредния епизод на „Музеят говори“, първия музеен подкаст у нас и издание на Исторически музей – Дряново, по повод двата тома на книгата „Народният съд в България (1944 – 1945): Герои и антигерои”. Официалната премиера на том 2 предстои на 6 октомври.

„Няма политическа цел, която е достатъчно важна и значима, да се изправят българи срещу българи и да се издълбае толкова дълбока пропаст на разделение в нашето общество, което продължава вече 81 години“, заяви проф. Иванов пред водещия на епизода Иван Христов, директор на музея.

Иванов отбеляза, че зад реализацията на книгата стои екип от 9 души. „Ние си поставихме като задача да отидем отвъд двете клишета. Едното, че Народният съд прави нищо по-различно от останалите страни в Източна Европа и че той въздава едно заслужено наказание на монархо-фашистките „зверове“. А другото, че около 9-ти септември са унищожени хората, представляващи цвета на българското общество допреди това“, сподели ученият.

Народният съд съществува и работи по-малко от половин година, от края на декември 1944 г. до края на април 1945 г., като близо 11 000 души получават присъда от него. Историкът направи съпоставка с Европа, където по думите му процесите се точат между 1945 и 1952 г. Кои са хората на съдийската маса, каква е тяхната компетентност и какво образование притежават, кои са народните обвинители, какви са личните им мотиви и роднинските им връзки, всичко това проф. Иванов обрисува в епизода, като прави паралел с народните съдилища в цяла Европа.

По думите му българският народен съд се отличава от тях с изключителна жестокост: изпълнените смъртни присъди у нас са равни или малко по-малко от общия сбор на всички изпълнени в останалата част на Стария континент. Защо в България се е бързало, какво е значението на присъствието на „червената армия“ тук, диктувани ли са присъди в партийните комитети на комунистическата партия и какво е възможното обяснение за всичко случило се тогава, става ясно от гостуването на Иванов в „Музеят говори“.

В епизода ученият разказва и за своя изследователски труд „Цени и заплати през Възраждането“. „Цените са високи, но от гледна точка на чужденците, минаващи през нашите земи, са били изключително ниски. А те са ниски само и единствено, защото са много малко потребителите, които да купуват повече от един ограничен набор от стоки. Възможно обяснение е и бартерната търговия “, коментира той и обобщи, че първият том на книгата включва селскостопанските стоки и главно храните.

Иванов анонсира, че вторият том на изданието, чиято премиера ще се състои на 6 октомври, ще обхване цените на занаятчийските и индустриалните стоки, стоките на лукса, услугите, транспорта, данъците, както и доходите на населението, в което голяма част от плащанията стават в натура.

В разговора проф. Иванов очертава и стопанската история на България назад във времето, мястото ѝ в учебниците и в историографията ни, което според него категорично съществува. В тази връзка той посочи приноса на Центъра за стопанско исторически изследвания, който в края на септември проведе своята десета годишна научна конференция с международно участие в Исторически музей – Дряново.

Проф. Мартин Иванов е преподавател в катедра „Социология“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Специализирал е в Кеймбридж, Единбург и Националния университет на Ирландия. Автор е на над 200 научни публикации и десет монографични изследвания, посветени на социалната и стопанската история на България от Възраждането до наши дни. Бил е министър на културата в периода от август до ноември 2014 г., както и секретар по култура, образование и национална идентичност. Автор е на книгите „Бившите хора на концлагерна България“, „Народният съд в България (1944 – 1945): Герои и антигерои”, „Цени и заплати през Възраждането“, „Първият президент на републиката“ и други.

Цялото видео от участието на проф. Иванов в епизода на „Музеят говори“ може да бъде гледано в YouTube канала на Исторически музей – Дряново.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица