Свържи се с нас

Култура

Струва си да узнаеш тайната на хляба

Published

on

Копие от IMG_9193

© Copyright 2013 — Gabrovo News. All Rights Reserved

Днес книгата с художествено творчество трудно воюва за подобаващо обществено внимание и признание. Пазарът я манипулира с цени и реклама, интернет я нарежда във всевъзможни рейтингови листи с неясни и спорни критерии, читателската аудитория оредява или уморена от темпото на модерния живот, или така и неоткрила в четенето обогатяваща духа наслада. Хубавото е, че въпреки всичко това творецът на словото не се отказва от писането.

Книгата на Валерия Андреева „Да откраднеш тайната на хляба” напълно вписва съдържанието си в метафоричния подтекст на заглавието. Серията вълнуващи човешки истории, предадени като разбулени тайни на душата, като открита или препотвърдена житейска истина, съставлява основната й част, находчиво допълнена от импресии, лирични размисли и афоризми, които разнообразяват и обогатяват нейния формат. Всичко изброено дотук пъстри страниците на малък сборник, който се чете на един дъх, без да е заложил пред читателя стръвта на сензацията, еротиката или загадката – днешната прагматична рецепта за пазарен успех, семплата и напълно предсказуема формула на бестселъра.

Kniga-V.A.korica-liceИнтересът на авторката е насочен към деликатните вътрешни състояния и фини душевни движения у героите. Проникновените психологически интроспекции са органично слети с прекрасни пейзажни импресии. Съзерцателният натюрел на Валерия Андреева, проявен в усета й за природа, изненадва и възхищава. Жена с градска професия и биография, с изцяло градско светоусещане и начин на живот, е успяла да съхрани у себе си невероятно свежа и интензивна връзка с природата. Може би тази жива връзка е причина авторката да отвръща поглед от страстите на деня и да се взира в онова, което винаги е било по-стойностно и трайно от тях – благото на живота, въплътено в любовта, труда, човешката близост.

Книгата е сякаш художествена проекция на личността на създателката си. Вътрешният свят на Валерия Андреева, вграден в нейните истории, картини и размисли, така светъл и дълбок, е поразително точно продължение на струящите от външността й нежност, чувствителност и финес. Погледът й на творец не е пропуснал нищо съществено от многообразието и предизвикателствата на живота – от щастливата впечатлителност на детството до поучителната мъдрост на старостта, от горчивината на разочарованието до утехата на прозрението. Това е малък свят, поел върху себе си голямата мисия на литературата – да прави човека добър. И съдържанието на книгата, и езикът й носят това послание. Прочитът изпълва читателя с чистотата на първо причастие: с вкуса на изворната вода, с аромата и сладостта на топлия хляб – вечните субстанции на живота и символи на неговия изконен, здрав и плодотворен смисъл.

Погледнат отстрани, писателят изглежда някак неоспоримо реализирал се човек, категорично доказала себе си личност. Това е твърде измамно впечатление. Истината е, че писателят е съвсем несигурен в таланта си, докато той не се отрази в реакциите на читателите. Тази книга без съмнение печели читателя, защото му дава онова, което никога не му е достатъчно – красота, себепознание, мечтателност, вълнение.

Появата на всяка нова книга неизбежно разгаря дебата за бъдещето на художествената словесност, притисната от надменността на високите технологии и от експанзията на визуалния образ. Наскоро Умберто Еко пророчески заяви, че книгата няма да умре, привличайки за свой идеен съюзник Херман Хесе, който половин век по-рано предвижда: „Колкото повече с времето нуждите от развлечение и масово образование бъдат задоволявани, толкова по-бързо книгата ще възвърне авторитета и достойнството си.”

Kniga-V.A.korica-gryb=Книгата на Валерия Андреева илюстрира съвременните тенденции в белетристиката с ред други качества, които може би не интересуват масовия читател, но филологът не може да не ги забележи и оцени.

Днес навсякъде писането се професионализира не само в социален аспект – като професия „писател”.

Ерудицията на пишещия има все по-определяща роля за стойността на неговия литературен труд. Валерия Андреева използва професионалната си компетентност не за демонстрира интелектуално превъзходство пред читателя, а за да открои универсалния смисъл на отделните лични истории и индивидуални човешки съдби.

Днешният модерен писател не пресъздава завършени събития и цялостни герои. Той експериментира с фрагментарното, фасетъчно моделиране на картината на света и образа на човека. Валерия Андрева показва верен усет за илюстративен епизод и експресивен детайл, които позволяват концентрация на идейно-образните внушения в пестелив обем, без това да накърнява логиката и яснотата на повествуването.

Днешната художествена проза подхожда с неограничена свобода към родовите и жанровите форми на литературата. Структурите на тези форми се редуват, смесват, конкурират, ограничават или разширяват по субективната воля на писателя. Жанровата и стилова конвергенция, която книгата на Валерия Андреева осъществява, е художествено постижение, убедително надраснало еклектиката в търсене на оригинално творческо себеизразяване.

Днешната художествена проза е подчертано интелектуална и трудно постига баланс на рефлексия и образност. При Валерия Андреева обърнатият поглед навътре – към душата свят, превесът на психограмата над наратива не лишават картината на живота от звук, цвят, аромат, движение. Напротив, динамиката на вътрешния живот у героите е релефно очертана, изведена в красноречиви външни жестове и в сполучливо откроени паралели с природния свят. Синтетичният стил на повествуване притежава толкова неподправена искреност и естественост, сякаш не коства никакво усилие на авторката.

Днешната масова култура не проявява уважение към езика. Тя го огъва, разпъва, къса и цапа без притеснение. Валерия Андреева старателно пази езика както от повсеместното му /уви/ вулгаризиране /медии, кино, театър, литература в битката за обществено внимание забравиха, че и езикът притежава чувство за срам/, така и от задръстването му със смислово непрозрачни чуждици, авторски неологизми или думи с рядка и специфична употреба /често срещани доказателства за криворазбрана приобщеност към патриархалния или към модерния свят на ниво език в съвременната литература/. Въпреки изкушенията на масовия вкус и литературната мода /широкият сегмент от живота, отразен в книгата, залага такива капани/ Валерия Андреева непоколебимо се придържа към достъпен език с повишена естетическа стойност, което прави чест на всеки писател.

Наистина си струва да узнаеш тайната на хляба, скрита в тази книга.”

*Рецензия на Ваня Борисова за книгата „Да откраднеш тайната на хляба“, на Валерия Андреева*.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

 

Култура

Исторически музей – Дряново събира учени от цялата страна за „Епохи, личности, памет“

Published

on

На 1 и 2 октомври Исторически музей – Дряново ще посрещне Петата национална научна конференция „Епохи, личности, памет“. Дряновският музей ще събере учени, изследователи и специалисти от цялата страна, които ще представят свои доклади и научни разработки в шест тематични области.

Близо 50 са научните трудове, постъпили за участие във форума. Те са разпределени в две научни секции: „Културно наследство, музеология, етнология, архитектура и изкуство“ и „История и личности“. Докладите и разработките са обединени в шест тематични области: История на Дряново и дряновския край; Културно наследство – история и опазване; Архитектура и строителство; Проблеми на българската музеология и музеография; Етноложки проучвания; Изкуство, художествени занаяти и художествени направления.

Научен ръководител на конференцията е проф. д-р Петко Ст. Петков от Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“. Организатор на научния симпозиум е Историческият музей в Дряново, който го реализира в партньорство с Община Дряново, Историческия факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ и Университета по архитектура, строителство и геодезия.

„Епохи, личности, памет“ се провежда ежегодно в началото на октомври, като всяко издание поставя акцент върху важна годишнина или историческа личност, свързана с Дряново. Представените доклади ще бъдат публикувани в научен сборник, който ще излезе като поредния брой на „Известия на Исторически музей – Дряново“.

Зареди още

Култура

Проф. Русев: Българите са изхранвали столицата на Османската империя

Published

on

„Българите през XIX век са основното производително население, което захранва чрез своята стопанска дейност столицата на Османската империя – Истанбул, а това е един от най-големите град по онова време в света.“ Това каза чл. – кор. проф. д.и.н. Иван Русев, който гостува в новия епизод на първия музеен подкаст в България – „Музеят говори“.

Пред водещия на предаването Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, проф. Русев говори за двутомната „Стопанска история на българите в Османската империя“ (XV в. – началото на ХХ век). Книгата бе представена и в Дряново по време на международната научна конференция на Центъра за стопанско-исторически изследвания (ЦСИИ), която се състоя на 25 и 26 септември.

По думите му тези два тома, написани на базата на сериозни научни изследвания и защитени дисертации, добавят нова информация през ранния (XV – XVII в.) и късния (XVII – XIX в.) период за българите, попаднали в границите на Османската империя. „На границата между XVII и XIX в. се случват събития и процеси, които по-ясно разграничават началните и по-късните векове от съществуването на Османската империя. Българите съществуват в границите ѝ, но трудно можем да ги разграничим. Те са един от близо 80-те народа, живеещи в империята и са съжителствали с останалите. Много от изследванията се стремят да обособят и разграничат ролята на българите“, сподели още проф. Русев.

Според него осезаемо е присъствието на българите в империята, особено върху териториите, върху които възниква в последствие третата Българска държава. „За всичките тези пет века, нещата не се случват монотонно. Има динамика, която трябва да отчетем. В ранния период на империята, българите имат своят принос наравно с останалите народи. Но той става все по-осезаем през XIX век, тогава, когато по стечение на обстоятелствата Османската империя изпада в сериозна криза. Започват национално освободителните движения на другите балкански народи. Обособяват се и се появяват сръбската и гръцката държава. В един момент българите са основното производително население, което захранва със своята стопанска дейност най-големият град в света по онова време – Истанбул“, коментира Русев.

Oт едва страна това дава стимул и възможност за бурно, интензивно стопанско развитие на българите, в резултат на което в не малка степен се стига до забогатяване сред част от тях и поява на средна класа, с чиито средства е финансирана националната ни революция.

Проф. Русев сподели, че книгата не слага точка в изследванията, като изрази надежда, че оттук нататък те ще бъдат надградени чрез появата на нови проучвания. По неговото мнение двутомното издание прави моментна снимка на състоянието на съвременната историческа наука по проблемите на стопанската история на българите в Османската империя.

По думите му за първи път се обособява периода, като се акцентира върху стопанската дейност, развитие и участието на българите в стопанския живот на Османската империя. Книгата е издадена от Национално издателство за образование и наука „Аз-буки“, а редакцията е дело именно на чл.-кор. проф. д.и.н. Иван Русев.

В епизода на „Музеят говори“ той подробно представи идеята и дейността през годините на ЦСИИ, в чието ръководство участва, както и всички изследвания на центъра, които се публикуват в годишни издания.

За зрителите на подкаста проф. Русев сподели още мнението си какъв е интересът на студентите в българските университети към дисциплината „Стопанска история“, разкри бъдещите планове пред ЦСИИ и даде отговор дали музеите и архивите в страната подпомагат изследователския процес.

Зареди още

Култура

ИМ-Дряново ще бъде домакин на престижен научен форум за стопанската история на България

Published

on

На 25 и 26 септември Дряново ще посрещне учени от цялата страна и чужбина, които ще дебатират върху три от най-мощните сили, оформили съдбата на България през последните два века – интеграцията, протекционизмът и национализмът. Домакин на форума е Историческият музей – Дряново, партньор на Центъра за стопанско-исторически изследвания в организацията на международната научна конференция, която обещава да превърне града на майстор Колю Фичето в средище на голям академичен разговор.

Изборът на историческия музей в Дряново не е случаен. Градът, познат с възрожденския си дух, се превръща за два дни в естествена сцена, на която историци, икономисти и изследователи ще проследят как българската държава и българското общество са балансирали между отвореност към света, в защита на собствените си интереси – от османската епоха, през следосвобожденските десетилетия, до социалистическия период и съвременността.

Конференцията е структурирана в пленарна сесия и две паралелни научни секции, обединяващи десетки доклади. Сред темите, които ще предизвикат особен интерес, са изгубената битка за българския лев и пробивите в държавния монопол върху валутната търговия, драматичната съдба на фамилия Пенчеви в Северна Добруджа между интеграция и национализация, тютюноработническата стачка в Пловдив от 1953 година и малко познатите британско-руски информационни мрежи на Балканите в годините преди Освобождението.

Форумът има подчертано международно участие, а част от докладите ще бъдат представени на английски език от изследователи на чуждестранни институции, сред които Институтът за изследвания на Югоизточна Европа.

Специален акцент в програмата е представянето на двутомния труд „Стопанска история на българите в Османската империя (XV – началото на XX в.)“, издаден от Издателство „Аз-буки“ през 2025 година, под редакцията на проф. д.и.н. Иван Русев.

Изданието, посветено на петте века българско стопанско развитие под османска власт, ще бъде представено пред научната общност именно в залите на дряновския музей на 25 септември от 17.30 часа.

Стопанската история рядко получава подобаващото ѝ място в общественото внимание, а фактът, че водещи изследователи в областта от страната и чужбина избират именно Дряново за форума си, е показателен за доверието, с което Исторически музей – Дряново се ползва сред научните среди.

Именно в дух на партньорство музеят и Центърът за стопанско-исторически изследвания превръщат тези два дни в повод да утвърдят общата си кауза – стопанската история на България да бъде не просто съхранявана, а активно изследвана и осмисляна.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица