Култура
Струва си да узнаеш тайната на хляба

© Copyright 2013 — Gabrovo News. All Rights Reserved
Днес книгата с художествено творчество трудно воюва за подобаващо обществено внимание и признание. Пазарът я манипулира с цени и реклама, интернет я нарежда във всевъзможни рейтингови листи с неясни и спорни критерии, читателската аудитория оредява или уморена от темпото на модерния живот, или така и неоткрила в четенето обогатяваща духа наслада. Хубавото е, че въпреки всичко това творецът на словото не се отказва от писането.
Книгата на Валерия Андреева „Да откраднеш тайната на хляба” напълно вписва съдържанието си в метафоричния подтекст на заглавието. Серията вълнуващи човешки истории, предадени като разбулени тайни на душата, като открита или препотвърдена житейска истина, съставлява основната й част, находчиво допълнена от импресии, лирични размисли и афоризми, които разнообразяват и обогатяват нейния формат. Всичко изброено дотук пъстри страниците на малък сборник, който се чете на един дъх, без да е заложил пред читателя стръвта на сензацията, еротиката или загадката – днешната прагматична рецепта за пазарен успех, семплата и напълно предсказуема формула на бестселъра.
Интересът на авторката е насочен към деликатните вътрешни състояния и фини душевни движения у героите. Проникновените психологически интроспекции са органично слети с прекрасни пейзажни импресии. Съзерцателният натюрел на Валерия Андреева, проявен в усета й за природа, изненадва и възхищава. Жена с градска професия и биография, с изцяло градско светоусещане и начин на живот, е успяла да съхрани у себе си невероятно свежа и интензивна връзка с природата. Може би тази жива връзка е причина авторката да отвръща поглед от страстите на деня и да се взира в онова, което винаги е било по-стойностно и трайно от тях – благото на живота, въплътено в любовта, труда, човешката близост.
Книгата е сякаш художествена проекция на личността на създателката си. Вътрешният свят на Валерия Андреева, вграден в нейните истории, картини и размисли, така светъл и дълбок, е поразително точно продължение на струящите от външността й нежност, чувствителност и финес. Погледът й на творец не е пропуснал нищо съществено от многообразието и предизвикателствата на живота – от щастливата впечатлителност на детството до поучителната мъдрост на старостта, от горчивината на разочарованието до утехата на прозрението. Това е малък свят, поел върху себе си голямата мисия на литературата – да прави човека добър. И съдържанието на книгата, и езикът й носят това послание. Прочитът изпълва читателя с чистотата на първо причастие: с вкуса на изворната вода, с аромата и сладостта на топлия хляб – вечните субстанции на живота и символи на неговия изконен, здрав и плодотворен смисъл.
Погледнат отстрани, писателят изглежда някак неоспоримо реализирал се човек, категорично доказала себе си личност. Това е твърде измамно впечатление. Истината е, че писателят е съвсем несигурен в таланта си, докато той не се отрази в реакциите на читателите. Тази книга без съмнение печели читателя, защото му дава онова, което никога не му е достатъчно – красота, себепознание, мечтателност, вълнение.
Появата на всяка нова книга неизбежно разгаря дебата за бъдещето на художествената словесност, притисната от надменността на високите технологии и от експанзията на визуалния образ. Наскоро Умберто Еко пророчески заяви, че книгата няма да умре, привличайки за свой идеен съюзник Херман Хесе, който половин век по-рано предвижда: „Колкото повече с времето нуждите от развлечение и масово образование бъдат задоволявани, толкова по-бързо книгата ще възвърне авторитета и достойнството си.”
Книгата на Валерия Андреева илюстрира съвременните тенденции в белетристиката с ред други качества, които може би не интересуват масовия читател, но филологът не може да не ги забележи и оцени.
Днес навсякъде писането се професионализира не само в социален аспект – като професия „писател”.
Ерудицията на пишещия има все по-определяща роля за стойността на неговия литературен труд. Валерия Андреева използва професионалната си компетентност не за демонстрира интелектуално превъзходство пред читателя, а за да открои универсалния смисъл на отделните лични истории и индивидуални човешки съдби.
Днешният модерен писател не пресъздава завършени събития и цялостни герои. Той експериментира с фрагментарното, фасетъчно моделиране на картината на света и образа на човека. Валерия Андрева показва верен усет за илюстративен епизод и експресивен детайл, които позволяват концентрация на идейно-образните внушения в пестелив обем, без това да накърнява логиката и яснотата на повествуването.
Днешната художествена проза подхожда с неограничена свобода към родовите и жанровите форми на литературата. Структурите на тези форми се редуват, смесват, конкурират, ограничават или разширяват по субективната воля на писателя. Жанровата и стилова конвергенция, която книгата на Валерия Андреева осъществява, е художествено постижение, убедително надраснало еклектиката в търсене на оригинално творческо себеизразяване.
Днешната художествена проза е подчертано интелектуална и трудно постига баланс на рефлексия и образност. При Валерия Андреева обърнатият поглед навътре – към душата свят, превесът на психограмата над наратива не лишават картината на живота от звук, цвят, аромат, движение. Напротив, динамиката на вътрешния живот у героите е релефно очертана, изведена в красноречиви външни жестове и в сполучливо откроени паралели с природния свят. Синтетичният стил на повествуване притежава толкова неподправена искреност и естественост, сякаш не коства никакво усилие на авторката.
Днешната масова култура не проявява уважение към езика. Тя го огъва, разпъва, къса и цапа без притеснение. Валерия Андреева старателно пази езика както от повсеместното му /уви/ вулгаризиране /медии, кино, театър, литература в битката за обществено внимание забравиха, че и езикът притежава чувство за срам/, така и от задръстването му със смислово непрозрачни чуждици, авторски неологизми или думи с рядка и специфична употреба /често срещани доказателства за криворазбрана приобщеност към патриархалния или към модерния свят на ниво език в съвременната литература/. Въпреки изкушенията на масовия вкус и литературната мода /широкият сегмент от живота, отразен в книгата, залага такива капани/ Валерия Андреева непоколебимо се придържа към достъпен език с повишена естетическа стойност, което прави чест на всеки писател.
Наистина си струва да узнаеш тайната на хляба, скрита в тази книга.”
*Рецензия на Ваня Борисова за книгата „Да откраднеш тайната на хляба“, на Валерия Андреева*.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Исторически музей – Дряново чества 90 години пожарно дело в Дряново

С откриването на тематична изложба и впечатляваща демонстрация на площад Колю Фичето, Исторически музей – Дряново отбеляза 90 години от откриването на пожарната служба в града. Събитието бе организирано съвместно с Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Габрово и РС „ПБЗН“ – Дряново и се проведе на 16 септември, по повод професионалния празник на пожарникарите в България, отбелязван на 14 септември. Честването предизвика силен интерес сред жителите и гостите на града.

Изложбата „Дълг и чест. История на противопожарното дело в Дряново“ пренесе присъстващите през пътя на дряновската пожарна служба, от първите ѝ стъпки до ден днешен, когато тя продължава да пази живота и спокойствието на гражданите и имуществото им. Подготвена с много внимание и отношение от екипа на музея, експозицията показва предмети, документи и техника, които говорят не толкова за миналото, колкото за приемствеността.

Вечерта бе открита от директора на ИМ – Дряново Иван Христов, който се обърна с думи на признателност и благодарност към всички огнеборци и спасители, както и към ветераните от професията, удостоили събитието с присъствието си.

Комисар Пламен Генчев, директор на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, заяви, че изложбата посветена на деветдесетте години дълг, чест и всеотдайност, позиционирана в залите на историческия музей в Дряново, е мост между поколенията. Той подчерта, че зад всяка машина стои човек и именно хората са най-важни, защото те изпълват със съдържание и са истинската история на пожарникарската професия. Комисар Генчев също се обърна с уважение и специално внимание към излезлите в заслужена почивка дългогодишни служители на дряновската пожарна. Той ги увери, че заветите им ще бъдат изпълнени и днешните им колеги ще продължат да ги предават на всяко следващо поколение огнеборци, не само като знания, но и като дълг към обществеността.

Сред присъстващите на събитието бяха още главен инспектор Ивайло Георгиев, началник на противопожарната служба в Дряново, заместник-кметовете на Община Дряново Диляна Джеджева и Ангел Ангелов, дългогодишни служители на пожарната, ветерани, техни близки, приятели на противопожарното дело, общественици и много граждани, дошли да засвидетелстват уважението си.

За подробностите по подготовката на изложбата разказа по-обстойно Дянко Колев, част от екипа на Исторически музей – Дряново, чиято работа по проучването и подбора на експонатите даде основния тон на експозицията. В експозицията особено вълнение предизвикаха детайлно изработените макети на противопожарни камиони, дело на Михаил Михайлов от Габрово, който също присъства на събитието, а организирана томбола предостави възможността сама да изработи подобен макет шестокласничката Лия Дончева, чието име бе изтеглено от комисар Генчев.

Преди откриването на изложбата, като част от програмата, публиката имаше възможност да види и впечатляваща демонстрация на техниката и екипировката, с които разполагат дряновските огнеборци и спасители за реакция при пожари, бедствия и извънредни ситуации.

Малки и големи се доближиха още повече до тази отговорна професия, наблюдавайки я с огромно любопитство и много усмивки.

Култура
Задават се празници на четящите хора в Габрово


През септември РБ „Априлов – Палаузов” с подкрепата на Община Габрово организира празници за четящите хора, посветени на 165 години от създаването на габровската библиотека и 140 години от рождението на писателя Ран Босилек.
В дните от 23 до 25 септември предстои книжно изложение „Четенето – вселена от светове” и литературен фестивал „Четящо Габрово”. В пространството между Априловската гимназия и основната сграда на библиотеката ще бъдат разположени шатри с книгите на различни български издателства – „Лексикон“, „Посоки”, „Знаци“, „Персей“, Изида“, „Книги за всички“, „Папая прес“, „Така започна всичко”, КВЦ, издателство на ВТУ „Св.св. Кирил и Методий”, Исторически музей Дряново, Музей Дом на хумора и сатирата и писателите Николай Илчевски, Люси Елеазар, Христо Стоянов, Дружество на писателите – Габрово и др.
В библиотеката всяка вечер ви очакват среши със съвременните български писатели Анна Авиил, Васил Попов и Гергана Лаптева. Анна Авиил (псевдоним на Анна Величкова) е съвременна българска писателка. „Защото любовта търпи“ е първият й роман. „Божана“ е роман, посветен на първите години на Княжество България, който постига голям пазарен успех и влиза в класациите на книжарниците. „Христина – Дочакано утро“ – в продължението на „Божана“ ви очаква пламенна история за гореща обич към родината, за подвизи и трагедии, за храбри сърца и светли идеали.
Васил Попов е български писател и фотограф, известен с фентъзи хорър произведенията си, вдъхновени от българската етнография, митология и фолклор. Сред най-популярните му книги са сборникът с разкази „Вълчи разкази“ (2020), романът „Мамник“ (2022) и „Пермафрост“ (2023). Поредицата „Мамник“ продължава с „Лехуса“, „Аждер“ и „Караеврен“. По „Мамник“ през 2026 г. е заснет едноименен сериал, излъчван по БНТ 1.
Гергана Лаптева е автор на три пътеписа за Южна Америка и Антарктида и на романите „Монетата“ (2020), „Божествен аромат“ (2021), „Тайната от Апамея“ (2022), „Третият слой“ (2023), „Момичето от портрета“ (2024), „La joven del retrato“ (2025), „Съкровището на Цезар“ (2025) и „Ръкопис 2244“ (2026), базирани на реални събития и исторически факти. Жанрът, в който твори е исторически трилър. Неслучайно творчеството на Гергана е сравнявано с това на Дан Браун. Тя със завидно майсторство вплита в сюжета напрежение и интелектуална интрига, характерно за световноизвестния американски писател.

Култура
Габровски захарни декоратори представиха мащабна арт инсталация

На 5 и 6 септември, Регионален етнографски музей на открито „Етър“ се превърна в сцена на необикновена среща между българските традиции и съвременното захарно изкуство. В рамките на III Фестивал на захарните изкуства, част от Празника на пестила, за първи път в България беше реализиран мащабният колективен художествен проект „Захарни образи на българските традиции“.
В основата на впечатляващата инициатива стои шеф Мария Озтюрк – вдъхновител и автор на идеята, която успя да обедини около нея десетки творци и да превърне захарното изкуство в различен и въздействащ разказ за България. За реализирането на „Захарни образи на българските традиции“ шеф Мария Озтюрк събра 17 творци, всеки от които получи задачата да пресъздаде чрез захарното изкуство своя част от богатството на българската култура, бит и традиции.

Сред тях бяха и декораторите Ваня Гавазова-Митева и Албена Божидарова. Всеки автор предварително изработи своя самостоятелен модул, без отделните произведения да бъдат събирани до началото на фестивала. Истинската картина оживя едва на място в РЕМО „Етър“. В продължение на два дни декораторите напасваха отделните елементи пред очите на посетителите.
Постепенно 17 самостоятелни творби се превърнаха в една обща композиция с внушителните размери 147 х 207 см, изцяло моделирана със захарно тесто и рисувана с ядливи материали. Така публиката стана свидетел не само на крайния резултат, но и на самия творчески процес – на момента, в който отделните идеи, стилове и ръчно изработени детайли се събраха в една цялостна художествена картина.
„Захарни образи на българските традиции“ се превърна в много повече от арт инсталация – в среща между традицията, изкуството и съвременното захарно творчество, създадена с огромен труд, вдъхновение и любов към България.
„Арката на Моята България“ – 51 творци, обединени от една идея И ако мащабната арт инсталация впечатли посетителите със своята сложност и размери, друга инициатива показа по изключителен начин колко много хора може да обедини захарното изкуство. Пред погледите на гостите на РЕМО „Етър“ беше аранжирана „Арката на Моята България“ – впечатляваща композиция, изградена от ръчно изработени захарни цветя, отново по идея на шеф Мария Озтюрк. За нейното създаване се обединиха 51 участници от различни краища на България, Англия и Германия. Всеки от тях изработи свой захарен букет специално за общата композиция.

Някои от творците пристигнаха лично в Етър и собственоръчно поставиха цветята си върху арката. Други, които нямаха възможност да присъстват, изпратиха своите крехки произведения грижливо опаковани по куриер до RoCake.
Така цветя, създадени от десетки различни ръце и пропътували стотици и хиляди километри, се срещнаха на едно място. Отделните цветя се превърнаха в една обща композиция – своеобразен символ на България, на споделеното творчество и на способността на изкуството да събира хора независимо от разстоянията.

„Арката на Моята България“ бързо се превърна в една от най-сниманите атракции по време на фестивала. Посетителите спираха пред нея с изненада и трудно можеха да повярват, че цветята, които изглеждат толкова реалистично, всъщност са направени от захар.
През двата фестивални дни се проведоха детски работилници за декориране на бисквитки, в които малките посетители имаха възможност сами да станат творци. Сред декораторите, които работиха с децата, беше и Ваня Гавазова-Митева.

С много старание, въображение и усмивки децата моделираха и украсяваха собствените си бисквитки, а накрая отнасяха със себе си не просто сладко изделие, а нещо, което сами са създали с ръцете си. Детските усмивки, работата на декораторите пред публика, създаването на мащабната инсталация и аранжирането на захарната арка превърнаха двата дни в РЕМО „Етър“ в наситено с емоции и творчество преживяване.

Зад всичко това стои една идея, превърната в реалност благодарение на шеф Мария Озтюрк, на десетките творци, които я последваха, и на специалната покана и подкрепа на директора на РЕМО „Етър“ г-жа Светла Димитрова. А сред старите къщи и работилници на Етър, захарта се превърна в необичаен художествен материал, чрез който оживяха български образи, цветя и традиции. Десетки творци, стотици часове труд и една обща идея – да разкажат за България по начин, по който досега не е разказвана.

-
Любопитнопреди 7 дниДряново чества 90 години пожарна служба с изложба и демонстрация
-
Икономикапреди 7 дниХитачи Енерджи отваря своите врати на 26 септември в град Севлиево
-
Икономикапреди 7 дниНова общност за бизнес, работа и идеи събира активните хора на Габрово
-
Кримипреди 4 дниПроверяват всички складове за боеприпаси след взривовете в базата на ЕМКО
-
Новинипреди 3 дниКулата на Общината ще светне в зелено на 15 септември
-
Кримипреди 4 дниДосъдебно за пожар в склад за боеприпаси и взривни вещества в с. Горни Върпища
-
Новинипреди 3 дниОбластният честити първия учебен ден
-
Културапреди 4 дниЗадават се празници на четящите хора в Габрово






