Култура
Валерия Андреева представи книгата си на кафе с медиите

© Copyright 2013 — Gabrovo News. All Rights Reserved
На среща на кафе с представители на габровските медии, състояла се в средата на седмицата в Регионалната библиотека „Априлов – Палаузов“ в Габрово и в присъствието на директора Савина Цонева, бе представена книгата на Валерия Андреева „Да откраднеш тайната на хляба“, на издателска къща „Пламък“. Книгата е от две части, съдържа 12 разказа и „Девет кратки писма”, а нейн редактор е Георги Константинов.
Авторът Андреева сподели пред “Габрово Нюз”, че има по-специално отношение към нашия град в сравнение с всички останали градове в страната, където е правено представяне на книгата. “Обичам Габрово. По майчина линия имам корени, свързани с Габровския регион. Имам тук роднини. Всеки път, идвайки в Габрово усещам очарованието му, запазените знаци, говорещи за възрожденски дух, за стремеж към просвещение и напредък. Тук наблизо е „Етъра”. Той е една жива връзка между минало и настояще. Прекрасно място е и точно там за пръв път видях магията на грънчарското колело. За мен извайването на глинения съд от топка глина е жива магия, което е свързано и със следващата ми книга, която ще излезе – “Грънчарят”, заяви Валерия Андреева.
Тя допълни още, че книгата „Да откраднеш тайната на хляба” е била написана с много любов към думите и възможността чрез тях човек да се изразява. “Харесва ми да пиша художествена литература, което е своеобразно сътворяване. Понякога писателят може да вземе нещичко от житейската ситуация, но не ми се струва удачно да преразкажеш една цяла житейска ситуация. Харесва ми да има комбинация от познаването на живота плюс т. нар. художествена измислица. Той – авторът – да сътворява, да събира различни елементи, да ги извайва. Нещо като грънчарницата и правенето от топката глина на различни съдове. Думите са все едно топка глина и вече авторът трябва да борави с тях. Ценя думите и стойностните неща, които могат да бъдат сътворени от тях”, каза още авторът.
В разказите „Да откраднеш тайната на хляба“ вниманието е насочено към вътрешния свят на героите, но също така и към всичко онова, с което кореспондира този вътрешен свят. Героите са наши съвременници, живеят в настоящето, ала отправят поглед и към миналото, и бъдещето, които са взаимно свързани и често са провокация да се търси връзката между причина и следствие. Разказите „Среща”, „Разкажи моята история”, „Моят АХ се отчая от мен”, „Да откраднеш тайната на хляба”, Как той срещна Ада”, „Кой съм аз”, „Труден разговор в началото на пролетта”, „Конете на залеза”, „Все още се чудя”, „Да си тръгнеш”, „За всяко нещо си има причина”, „Минзухареният ден” предлагат интересни комбинации от очакваното и изненадващото, докосване до неща все важни за отделния човек.
Животът и смъртта, любовта и щастието, истината и лавината от въпроси, усмивката и преоткриването са част от темите, които са в същината на книгата. Защото човекът не е само биологичен вид – той е сложна комбинация от мисъл и чувство, от желания и стремежи, от светлина и мрак, от знание и догадки.
Във втората част на книгата деветте кратки писма са представени без конкретен получател и без конкретен подател и така могат да бъдат от всеки до всеки.
В тях е втъкана любовта към живота, стремежът към проумяване на неговите тайни и пътят към щастието за отделния човек.
Всяко от писмата има и кратък послеслов, а подписът гласи „С обич. От мен”, което е своеобразно послание от автора към негово величество читателя.
Валерия Андреева Тодорова е автор на белетристика, поезия, пиеси, публицистика. Завършила е българска филология и втора специалност, свързана с публичните комуникации във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”.
Има публикации в списание „Пламък“, списание „Жажда“, във вестниците „КИЛ“ „Неделник“, „България сега” и др.Произведения от Валерия Андреева са включени в литературни сборници: „Жажда-2010″, „Жажда-2013″, „Антология на сливенския хумор“.
Работи в областта на връзки с обществеността. Изнася лекции по реторика. Повече от 13 години е кореспондент на вестник „Българска армия“.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Музеят на хумора и сатирата предписва „Виц-терапия“ за Деня на четенето

На 20 ноември от 09.00 до 17.00 часа Музеят на хумора и сатирата в Габрово ще се включи в четвъртото издание на националния Ден на четенето – България с рецепта за добро настроение. В рамките на инициативата музейната библиотека ще предложи на своите посетители специална „Виц-терапия“, в която основните съставки са кратки остроумни текстове.
Идеята стъпва върху убеждението, че книгите са безценен източник на знания, вдъхновение и предлагат чудесни начини да се погрижим за себе си. А когато към четенето добавим смях, резултатът обещава да бъде още по-добър. Как ще протече терапията? Още при влизането си в библиотеката посетителите ще получат възможност да изтеглят своята индивидуална „рецепта“.

Следва изборът на подходяща „дозировка“, която също ще бъде определена на случаен принцип. За същинското „лечение“ ще се погрижи богатият литературен фонд на музейната библиотека.
На специално обособени места ще бъдат подредени подбрани издания с вицове, епиграми и афоризми на български и чужди езици. Всеки участник ще може да открие своето четиво и да се потопи в него според предписаната рецепта и доза. А за да продължи доброто настроение и след посещението, музеят е подготвил и малка изненада за спомен.
Входът е срещу билет за музея.
Четвъртият национален Ден на четенето – България ще се проведе на 20 ноември. Инициативата следва примера на германския Ден на четенето, а от 2025 г. е синхронизирана с Деня на европейските автори Read. For Real.
За поредна година събитието се организира от Фондация „Четене“, Фондация „Детски книги“ и Сдружение „Книги и четене“. С участието си Музеят на хумора и сатирата поставя акцент върху една от най-приятните страни на четенето – способността му да разсмива.

Култура
Исторически музей – Дряново представя Максим Маринов и „Градски пейзажи“

Исторически музей – Дряново представя самостоятелната изложба живопис „Градски пейзажи“ на Максим Маринов. Откриването е насрочено за 17 ноември 2026 г., вторник, от 17.30 ч. в Икономовата къща.
Максим Маринов е роден на 24 октомври 1958 г. във Велико Търново и живее в Габрово. Завършил е Техникум по строителство във Велико Търново през 1977 г. и Художественографическия факултет на Педагогическия институт в гр. Курск, Руска федерация, през 1987 г.
Трудовият му стаж преминава основно в строителния бранш, като около 10 години е работил и като дизайнер в машиностроително предприятие и в козметична фирма. С живопис художникът не е преставал да се занимава през целия си живот, макар рядко да е имал възможност да работи пълноценно за дълги периоди.
От 2009 г. е редовен участник в годишните изложби, организирани от художествена галерия „Христо Цокев“ в Габрово. Представял е свои картини в частни галерии в Габрово, Севлиево, Дряново, Трявна и София. Има участия в пленери в Перник през 2022 г. и в Боженци през 2024 г.
Исторически музей Дряново – кани всички почитатели на изкуството на откриването на изложбата на 17 ноември 2026 г. от 17.30 ч. в Икономовата къща.

Култура
Потомци на Васил Априлов посетиха НМО – Габрово

Гости на Националния музей на образованието бяха петима потомци от четири поколения на Априловия род – родственици на инж. Стефан К. Априлов (дъщерите – Вяра и Констанца, внукът и двамата му правнуци). За голяма част от тях това е първо посещение в музея, който се помещава в историческата сграда на Априловската гимназия в Габрово и съхранява светлото дело и духът на великия български меценат Васил Априлов.

Специалните гостите бяха посрещнати от директора на музея Любка Тинчева. Те имаха възможността да разгледат експозицията и възстановките, проследяващи развитието на българското образование.
С огромен интерес изслушаха разказа за заслугите на Васил Априлов за възхода на просветната традиция през Възраждането и се докоснаха до авторските му съчинения „Денница на новобългарското образование“ и „Българските книжници“.

По време на срещата бе споделена силна емоция от досега с корените и съхранената памет за Васил Априлов. Гостите получиха подаръци от директора на музея – фототипното издание на „Заветът“ на Априлов, музейни издания, сувенири и табелката „Благочинник“ – жест на признателност към потомците на Благодетеля, които дойдоха в Габрово с намерението да бъдат продължители на неговото дело.
В музейната книга за впечатления те написаха: „Благодарим за топлото посрещане, което ни кара да се чувстваме у дома. Благодарим за знанието, което ни предадохте. Продължавайте да бъдете будители!“.

Във фонда на НМО освен книгите от личната библиотека на Априлов (233 на брой, много от които библиографска рядкост) се съхраняват ценни материали, свързани с произхода и делото на родолюбивия габровец – лични вещи и писма (като това на Васил Априлов до неговата сестра Кера).
През годините потомци на Априловия род са посещавали музея, като периодично правят дарения от семейни документи, реликви и вещи, свързани с фамилната история, сред които важно място заема уникалното фамилно дърво, проследяващо родствените връзки на Априлови с други знатни възрожденски родове като Дюстабанови и Даскалови.

Това изключително ценно за НМО дарение бе направено през 2021 г. от сина на Цветанка Априлова (чиято линия тръгва от чичото на Благодетеля – Васил Николов Априлов, роден около 1735 г.) Посещението на наследниците на инж. Стефан Априлов постави началото на ново приятелство и бъдещо сътрудничество между музея и представителите на Априловия род.

-
Новинипреди 6 дниС четири медала се завърнаха състезателите на ШК „Орловец 1997“
-
Новинипреди 6 дниРИОСВ събра институциите заради кафявата мечка
-
Кримипреди 6 дниАрестуваха млад габровец след извършен грабеж
-
Кримипреди 5 дниХванаха трима маскирани, обрали 18-годишен
-
Новинипреди 7 дни11 ноември е Ден на национален траур
-
Икономикапреди 6 дни„Интер Пауър“ ремонтира и автоматизира осветлението на тунел Ловеч
-
Културапреди 5 дниИсторически музей – Дряново представя Максим Маринов и „Градски пейзажи“
-
Кримипреди един денСанкционираха шофьор на бус, влязъл в насрещното на кръговото на Шивара







