Новини
Цялостно възстановяват улици след подмяна на ВиК инфраструктура

Архив © Copyright — Gabrovo News. All Rights Reserved
Община Габрово е извършила детайлен анализ на състоянието на уличната мрежа, попадаща в обхвата на проекта за Водния цикъл на града, като е определила необходимите допълнителни работи по възстановяване на настилките в най – критичните участъци. На база анализ и съобразявайки се с възможностите за финансиране, Общината е определила обхвата на допълнителните възстановявителни дейности.
Това са улиците в кварталите:
Кв. Баждар – ул. Баждар (освен участъка от ул. Чардафон до ул. Ал. Константинов), ул. Х. Димитър (от ул. Ем. Манолов до отбивката за ул. Устрем) –възстановяване на съществуващата настилка, нови бордюри и нова тротоарна настилка; ул. Х. Димитър (последните 70 м до ул. Устрем) – нови бордюри и нова асфалтова настилка по цялото платно; ул. Баждар (участъкът от ул. Ал. Константинов до ул.Чардафон) и ул. Омуртаг – възстановяване на съществуващата настилка, нови бордюри и нова тротоарна настилка; ул. Алеко Богориди, ул. Тодор Бурмов, ул. Тракия, част от ул. Ал. Константинов (от ул. Омуртаг до ул. Х. Димитър) и част от ул. Добруджа (от ул. Баждар наляво) – нова асфалтова настилка по цялото платно, нови бордюри и нова тротоарна настилка; част от ул. Ал. Константинов (от ул. Баждар посока запад) и част от ул. Добруджа (от ул. Баждар надясно) – нова асфалтова настилка по цялото платно.
Кв. Варовник – ул. Васил Друмев (от ул. Варовник до ул. Ангел Кънчев) и ул. Ангел Кънчев – нова асфалтова настилка по цялото платно, нови бордюри и нова тротоарна настилка; ул. Варовник и ул. Стръмнина – нова асфалтова настилка по цялото платно; ул. Цанко Церковски – нова асфалтова настилка по цялото платно.
Кв. Трендафил – ул. Тота Венкова, ул. Никола Рязков и ул. арх. Атанас Донков – нова асфалтова настилка по цялото платно; ул. Люлякова градина – нова асфалтова настилка по цялото платно и нови бордюри.
Кв. Русевци – ул. Морава, ул. Емине и ул. Селимица – нова асфалтова настилка по цялото платно; ул. Брегалница (от ул. Найден Геров до ул. Селимица) – нова асфалтова настилка по цялото платно; ул. Брегалница (от ул. Селимица до края) – нова асфалтова настилка по цялото платно и нови бордюри.
Кв. VI участък – ул. Орлово гнездо (в участъка, където се полага водопровод) –възстановяване на съществуващата настилка, нови бордюри и нова тротоарна настилка; ул. Св. Йоан Предтеча – нова асфалтова настилка по цялото платно, нови бордюри и нова тротоарна настилка.
Кв. Стефановци и кв. Златари – бул. Бойката и ул. Златарска (от бул. Бойката до жп прелез) – нови бордюри и нова асфалтова настилка по цялото платно; ул. Златарска (от жп прелез до края) – нова асфалтова настилка по цялото платно; ул. Василка Бенева (от началото до ул. Етрополе) – нова асфалтова настилка по цялото платно; ул. Василка Бенева (от ул. Етрополе до края) – нова асфалтова настилка по цялото платно и нови бордюри; ул. Георги Стефанов (от ул. Русалка до края на регулация) – нова асфалтова настилка по цялото платно; път за село Орловци (продължение на ул. Георги Стефанов от края на регулацията до напорен водоем) – нова асфалтова настилка по цялото платно; ул. Георги Илиев – нова асфалтова настилка по цялото платно.
Централна градска част – бул. Априлов, ул. Бялката, ул. Добри Карталов, ул. Иван Вазов, ул. Скобелевска и ул. Брянска (без участъка от НТС до ул. Еп. Софроний“) – нова асфалтова настилка по цялото платно; бул. Априлов, в участъка му от Централна поща до ул. Д. Пашов (Стадиона) – частично полагане на нова тротоарна настилка; ул. Македония (от ул. Ю. Скайлър до ул. Д. Пашов), ул. Кукуш, ул. Република, ул. П. Семов и ул. Успех – нова асфалтова настилка по цялото платно; ул. Македония (от ул. В. Михайлов до ул. Бялката) – нова асфалтова настилка по цялото платно, нови бордюри и нова тротоарна настилка; ул. Дончо Пашов – нова асфалтова настилка по цялото платно, нови бордюри и частично полагане на нова тротоарна настилка; ул. Драва – нова асфалтова настилка по цялото платно, нови бордюри и нова тротоарна настилка; ул. Л. Донков – нова асфалтова настилка по цялото платно, нови бордюри и нова тротоарна настилка.
Квартали Лъката и Камъка – ул. Орловска (без еднопосочния участък от Полиция до мост „Игото“) – нова асфалтова настилка по цялото платно, като в участъка й от ул. Петър Берон до ул. Д-р Н. Василиади се предвижда и полагане на нови бордюри и тротоар, а в участъка й от ул. Д-р Н. Василиади до ул. Шипка /Полицията/ се предвижда нова тротоарна настилка; ул. Радецка (от ул. Й. Предтеча до пл. Първи май) и ул. Мир (участък от 150 м. от ул. Градище) – нова асфалтова настилка по цялото платно; ул. Любен Каравелов – частично изпълнение на нови бордюри и тротоари и нова асфалтова настилка по цялото платно; ул. Градище – частично изпълнение на нови бордюри и тротоари и нова асфалтова настилка по цялото платно; ул. Роден край – нови бордюри и нова асфалтова настилка по цялото платно; ул. Шипка – нова асфалтова настилка по цялото платно, нови бордюри и нова тротоарна настилка; ул. Стефана Богдан Генчева (участък от 138 м. от ул. Планинец към Планетариум) – нова асфалтова настилка по цялото платно, нови бордюри и частично нова тротоарна настилка, а след този участък, до резервоара на Планетариума се предвижда цялостно преасфалтиране на пътното платно; ул. Разцветна, ул. Извора, ул. Кръгозор, ул. Иван Димов, ул. Братя Миладинови и ул. Острец (в участъка й 120 м. от ул. Ив. Димов) – нова асфалтова настилка по цялото платно; ул. Острец (участък от 205 м. от ул. Градище) и ул. Народна воля – нова асфалтова настилка по цялото платно, нови бордюри и нова тротоарна настилка; ул. Орлово гнездо (участъкът от ул. Турист до ул. Народна воля) – възстановяване на съществуващата настилка по цялата ширина на пътното платно, поставяне на нови бордюри и нови тротоари.
Кв. Радичевец и кв. Йонковото: ул. Неофит Рилски; ул. Николаевска /участък от ул. Априловска до ул. Р.Каролев/, ул. Гимназиална, ул. Климент Охридски /участъка от ул. Ив.Тончев до дере ул. Перущица/, ул. Пенчо Постомпиров, ул. Априловска /участъка от Баев мост до ул. Николаевска/, ул. Първи май /участъка от ул. Стара планина до ул. Опълченска/ – нова асфалтова настилка по цялото платно; ул. Николаевска /участъка от ул. Р. Каролев до Шиваров мост/ – нова асфалтова настилка по цялото платно и нова тротоарна настилка; ул. Лиляна, ул. Климент Охридски /участъка от ул. Ив. Тончев до Математическа гимназия/, ул. Екзарх Йосиф /участъка от ул. Николаевска до ул. Н. Рилски/, ул. Константин Иречек, ул. Тотю Иванов /участъка от ул. Николаевска до ул. Н. Рилски/, ул. Славянска, ул. Ясен /последните 330 м. до ПСПВ/ – нова асфалтова настилка о цялото платно; ул. Тотю Иванов /участъка от ул. Николаевска нагоре, до края/ – нова асфалтова настилка по цялото платно, нови бордюри и нова тротоарна настилка.
Кв. Беленци: ул.Ведрина /участъка от ул. Габрака нагоре – 268 м./ – нова асфалтова настилка по цялото платно. От там нагоре за участък от 292 м. се предвижда нова асфалтова настилка по цялото платно и поставяне на нови бордюри.
Кв. Лисец: ул. Топлеш /участъка от нова подпорна стена до края на улицата, най-горе/, ул. Сините скали, ул. Орехите, ул. Моровежки скали, ул. Свежест, ул. Зеленика, ул. Тодорчетата, ул. Въдичарска, ул. Спортна, отсечката между ул. Ягода и ул. Въдичарска – нова асфалтова настилка по цялото платно.
Източник: Община Габрово.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Новини
Ангел Раев с 2 медала от международни олимпиади по информатика

През това лято Ангел Раев, който вече е в осми клас в Природоматематическата гимназия в Габрово, записа изключително успешно представяне, превръщайки се в гордост както за своето училище и град, така и за цяла България. Той е единственият представител на Габрово в националните отбори по природни науки, а спечелените от него два медала през настоящия сезон категорично заслужават внимание.
„Трябва да се отчете фактът, че по време на състезанията Ангел бе едва в седми клас, като самото му включване в младежкия национален отбор по информатика, който се излъчва от ученици до осми клас, е забележително постижение“, отбелязва Добрин Башев, преподавател по информатика в Габрово и член на Националната комисия по информатика.
Първият голям международен успех за младия талант дойде от юбилейната десета Европейска младежка олимпиада по информатика (EJOI), която се проведе в град Каунас, Литва. Там Ангел Раев завоюва бронзов медал. На това състезание българският отбор се представи блестящо, като страната ни се нареди на споделено първо място в неофициалното класиране по медали заедно с Румъния.

Силната серия на габровския състезател продължи и на Младежката балканска олимпиада по информатика (JBOI), която се проведе в периода от 22 до 28 септември в Сараево, Босна и Херцеговина. В престижното състезание взеха участие представители на 13 държави, а националният ни отбор постигна забележителен успех, като и четиримата ни състезатели спечелиха медали.
Ангел отново се окичи с бронзово отличие. Зад тези успехи стоят упорит труд и целенасочена подготовка. През изминалата учебна година ръководители на Ангел са били Иван Лупов (заместник-ръководител на отбора на EJOI) в школа „Олимпийци“ и проф. дмн Стоян Капралов в група по програмата „Ученически олимпиади и състезания“, сформирана в ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“. Тяхната работа се развива на фона на изключително високо ниво на конкуренция в страната.
Както отбелязва Цветелина Даниелова, заместник-ръководител на отбора, за класирането се спазват строги пропорции и в отбора се допускат до четири деца от държава. Това са най- подготвените ученици, които се състезават от години. Благодарение на тях, на Балканиадата България се представи изключително силно – страната ни зае второ място в общото класиране, печелейки 2 от общо 5-те раздадени златни медала, а български ученик се класира на престижното второ място.

„Ангел наистина е герой за Габрово и за България“, споделя г-жа Даниелова и допълва, че тъй като е още малък, той има огромни шансове и догодина отново да бъде част от националния младежки отбор и да се изкачи още по-нагоре в класирането.
Постоянството и трудът му доказват, че той достойно представя не само своята гимназия, но и страната ни на международната сцена. Освен безспорните им технически умения, ръководството на отбора откроява и чисто човешките качества на младите ни надежди.
„Мога да гарантирам, че не само са от хората с най-много знания и умения, но са и добри хора и се надяваме да измислят полезни неща за целия свят. Могат да разсъждават по всякакви теми и имат креативността да решават проблеми, които имат и неизвестни за тях неща“, категорична е Цветелина Даниелова.
Тя отправя и специални поздравления към училището на Ангел за това, че развива такива прекрасни личности и им дава начален старт в опознаването на този голям свят, успоредно с останалите дисциплини.

Култура
Ново ценно дарение към наследството на журналиста Марин Маринов

Ценно документално наследство на журналиста, архивиста, писателя и краеведа Марин Маринов постъпи в Държавен архив – Габрово. Дарението е направено от неговия син Валентин Маринов и включва документи, ръкописи, книги, фотографии, кореспонденция и краеведски материали, събирани и създавани в продължение на десетилетия.
Понякога един личен архив разказва много повече от живота на своя създател. В него остават следите на цяла епоха – хората, с които е общувал, местата, които е посещавал, събитията, които е преживял и проучвал, както и стремежът му да съхрани паметта за тях. Именно такъв е документалният масив, който Валентин Маринов – син на журналиста, архивиста, писателя и краеведа Марин Маринов, предостави на Държавен архив – Габрово.
Марин Маринов е роден на 30 юли 1926 г. в Къпиново, Великотърновско. По професия е икономист, но професионалният и общественият му път е свързан с журналистиката, архивното дело, литературата, фотографията, филателията и краезнанието.
В периода 1944–1947 г. участва в заключителната фаза на Втората световна война и в бригадирското движение. От 1952 до 1958 г. е журналист-кореспондент за Великотърновски окръг на вестниците „Трудово дело“, „Народна младеж“ и „Земеделско знаме“. В Държавен архив – Габрово работи като архивист през 1959–1966 г. и 1968–1972 г. В отделни периоди е журналист във вестник „Балканско знаме“ – Габрово.
Той е сред първите членове на Съюза на българските журналисти в Габрово – приет е през 1956 г. С Указ на Държавния съвет на НРБ от 1 ноември 1986 г. Марин Маринов е награден с орден „Кирил и Методий“ – I степен, по случай 60-годишнината му и за обществената и журналистическата му дейност. Има грамоти и дипломи, присъдени за принос във филателното движение у нас, за участие с колекции в международни филателни изложби, за принос в кинолюбителското движение и др. Удостоен е с почетна значка „Златно перо” и грамота на Съюз на българските журналисти (СБЖ) за висок творчески принос в българската журналистика и публицистика.
Марин Маринов е един от учредителите на втория киноклуб в България – във Велико Търново през 1957 г., и сценарист на първия филм на клуба „Приятел на вековете“. По-късно е учредител и председател на Кино-фото клуба в Габрово в периода 1963–1972 г. Изявява се като сценарист, режисьор и оператор на филми с обществена значимост.
Известен колекционер, филателист и нумизмат, той събира и стари пощенски картички, юбилейни и възпоменателни медали. В Държавен архив – Габрово се съхранява личен фонд на негово име.
Най-важната нишка, която свързва различните страни от живота му, е интересът към паметта и историята. Сред най-значимите материали в дарението са документите, свързани с участието на габровци във Втората световна война. Запазени са два екземпляра от сборника „Габровци на фронта“, съставен от него. Към тях са приложени записки под заглавие „Между фронта и тила“, бележки за загиналите и наградените с орден „За храброст“, както и материали, събирани във връзка с участието на хора от Габровския край в заключителната фаза на войната.
Особено ценен е машинописният вариант на „От заветния връх до Драва и Мур“, съдържащ спомени на участници от Габровския край във военните събития през 1944–1945 г. Тези документи показват не само историческия интерес на Марин Маринов, но и стремежа му да запази личните спомени на хората, преживели историческите събития.
Значителна част от дарените материали е посветена на с. Къпиново, Великотърновско – родното място на Марин Маринов. Тук са събрани сведения за географското разположение, местностите, обичаите, личните и фамилните имена на селото, списъци на родените в Къпиново през 1925–1927 г., допълнителни записки за селото, печатни текстове за Къпиновското селищно землище и сведения за дарители на манастири, църкви, училища, мостове, пътища и други обекти през Възраждането.
Сред най-интересните документи е тетрадка с родословия на известни фамилии от Къпиново – Къдреви, Чавдарови, Денчеви, Паунови и други. Запазена е и историко- археологическа карта на с. Къпиново и околностите, на която са отбелязани местоположенията на църкви, параклиси, джамии, училища и други обекти. Тези материали са резултат от години на събиране, проучване и систематизиране.
Марин Маринов е автор на множество публикации, разкази, сборници и книги. Предадени са машинописни и ръкописни варианти на негови текстове, сред които „Кончета вихрогончета“, „184 денонощия“, „Село край манастир“ и „Гласовете край Синьоквица“. Запазени са и рецензия от доц. к.ф.н. Николай Данчев за труда „Село край Мальовица“, както и различни документи, свързани с подготовката и издаването на книгите.
Една от най-интересните части от дарението е свързана с ролята на Марин Маринов като учредител и председател. Протоколната книга на Кино-фото клуба от 1963 г. свидетелства за организираната работа на клуба и неговите инициативи. Като част от дарението са и фотографии на Марин Маринов с неговото семейство, приятели и колеги, снимки от бригадирското движение, фотографии на участници в различни инициативи, както и снимки на Кино-фото клуба и негови членове на снимачна площадка.
Интересите на Марин Маринов не се ограничават до журналистиката и краезнанието. Сред материалите е делегатска карта от Съюза на българските филателисти, както и изследването „Поява и развитие на филателното движение в Габрово“ от 1988 г. Марин Маринов почива на 3 октомври 1996 г. в Габрово, но неговият труд продължава да живее чрез събраните от него документи, снимки, книги и записки.
Дарението, направено от неговия син Валентин Маринов, има значение далеч извън рамките на една семейна история. То съхранява паметта за човек, посветил живота си на журналистиката, архивното дело, литературата, фотографията и проучването на родния край. Това дарение е пример как личната памет може да се превърне в обществено наследство.
Днес документите на Марин Маринов са част от документалната памет на Габрово и региона и представляват ценен извор за всички, които търсят свидетелства за миналото. Държавен архив – Габрово изказва своята благодарност на Валентин Маринов за направеното дарение и за неговия жест към съхраняването на паметта за Марин Маринов и за поколенията на Къпиново и Габровския край.
Автор: Стефка Вуцова, Държавен архив – Габрово.

Култура
Исторически музей – Дряново събира учени от цялата страна за „Епохи, личности, памет“

На 1 и 2 октомври Исторически музей – Дряново ще посрещне Петата национална научна конференция „Епохи, личности, памет“. Дряновският музей ще събере учени, изследователи и специалисти от цялата страна, които ще представят свои доклади и научни разработки в шест тематични области.
Близо 50 са научните трудове, постъпили за участие във форума. Те са разпределени в две научни секции: „Културно наследство, музеология, етнология, архитектура и изкуство“ и „История и личности“. Докладите и разработките са обединени в шест тематични области: История на Дряново и дряновския край; Културно наследство – история и опазване; Архитектура и строителство; Проблеми на българската музеология и музеография; Етноложки проучвания; Изкуство, художествени занаяти и художествени направления.
Научен ръководител на конференцията е проф. д-р Петко Ст. Петков от Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“. Организатор на научния симпозиум е Историческият музей в Дряново, който го реализира в партньорство с Община Дряново, Историческия факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ и Университета по архитектура, строителство и геодезия.
„Епохи, личности, памет“ се провежда ежегодно в началото на октомври, като всяко издание поставя акцент върху важна годишнина или историческа личност, свързана с Дряново. Представените доклади ще бъдат публикувани в научен сборник, който ще излезе като поредния брой на „Известия на Исторически музей – Дряново“.

-
Икономикапреди 7 дниНа 26 септември Български фермерски пазар Ви очаква на пл. Възраждане
-
Икономикапреди 7 дниНа 30 септември изтича срокът за подаване на коригиращи декларации
-
Културапреди 3 дниПроф. Русев: Българите са изхранвали столицата на Османската империя
-
Новинипреди 3 дниУченик от Габрово ще представи България на международно състезание по английски
-
Кримипреди 4 дниАрестуваха 55-годишен заради отглеждане на канабис
-
Новинипреди 3 дниСимулация на тежък инцидент на жп прелез вдига институциите на крак
-
Новинипреди 2 дниПредставиха проект за последиците от домашното насилие върху женското здраве
-
Новинипреди 2 дниПарадоксът на рестрикциите: Как забраните върху хазарта захранват сенчест пазар?










