Изкуственият интелект (ИИ) бързо навлиза във всички сфери на нашия живот. Ръководителите на МСП обмислят внедряването на решения, базирани на ИИ, но не са сигурни дали използването на такива решения е подходящо за тяхната фирма.

Каква е готовността на фирмата за въвеждане на ИИ, какви организационни дейности трябва да направи, каква е готовността на персонала – знания, умения, психологически нагласи и съпротиви, колко ще струва и има ли достатъчно ресурси? – това са само част от въпросите, на които моделът за зрялост помага да се намерят отговори.

Моделът за зрялост на МСП за въвеждане на ИИ (моделът за зрялост за ИИ) е разработен в рамките на проекта DIGITAL COACH INTELIGENCE, в който Габровската търговско-промишлена палата е партньор. В проведения семинар в Габрово представители на МСП, на Дигиталния хъб, на регионални и местни власти, както и преподаватели от Техническия университет в Габрово се запознаха с модела за зрялост. Разгледан беше пример за прилагане във фирма в Германия и практически насоки как да се анализират получените резултати от прилагането му от гледна точка на дигиталния треньор. Предвижда се пилотното тестване на модела за зрялост в пет български фирми.

В рамките на проекта се разработват и модули за самообучение на дигиталните треньори в редица направления – ИИ в производството, ИИ в услугите, ИИ и управление на човешките ресурси, Компютърно виждане, ИИ и устойчивостта (разработва се от България) и др. Предвижда се оценка на ролята на учебните фабрики в този процес, както и разработване на учебни модули, които могат да се приложат в средното образование. Водеща организация е Институтът за трудово-правни науки към Рурския университет в Бохум, Германия. Включена е и учебната фабрика към университета. Останалите партньори са университети, търговско-промишлени палати и консултантска фирма от Франция, Унгария, Гърция. Повече – на сайта на проекта.

Проектът се финансира от програма Еразъм+ в рамките на „Партньорства за сътрудничество – Партньорства за сътрудничество в областта на професионалното образование и обучение 2024 от 2024 до 2027 г. Изразените възгледи и мнения са изцяло на автора/авторите и не отразяват непременно позицията на Европейския съюз или на Изпълнителната агенция за образование и култура (EACEA). Нито Европейският съюз, нито EACEA носят отговорност за тях.

Четири строителни компании са подали оферти в обществената поръчка за изпълнение на строително-монтажните работи по проекта за обновяване на крайречната зона на река Янтра в Габрово. В процедурата са участвали „АРТСТРОЙ“ ООД, „КОТА-2001″ ООД, „ГЕОСТРОЙ“ АД и „ВЕРТИКАЛ 90″ ЕООД.

Предстои назначената комисия да разгледа и провери подадените документи, след което ще бъде определен изпълнителят. Проектът е сред приоритетните инвестиционни намерения на Община Габрово и е насочен към цялостно преосмисляне на градската среда в прилежащите на реката пространства.

В обхвата на строително-монтажните работи са включени изграждане на нови пешеходни и велосипедни връзки, обновяване на площадното пространство пред спортна зала „Орловец“, оформяне на зони за отдих, спорт и културни дейности, изграждане на екстремна писта за скейтбордове и велосипеди от тип „пъмптрак“, надграждане и изграждане на нови подпорни стени, озеленяване, парково и улично осветление.

Интервенцията обхваща двата бряга на Янтра в участъка между мост „Д-р Никола Василиади“ и мост „Христо Ботев“. В обхвата на обекта е предвидено и изграждане на нов пешеходен мост, за който обществената поръчка тепърва предстои да бъде обявена. Работният проект е изпълнен от проектантско бюро „АРК ПРОЕКТ“ ООД.

Благоустрояването е включено в две концепции за интегрирани териториални инвестиции: „Брегове на съвремието – комплекс от мерки за създаване на зелена, иновативна и приобщаваща градска среда в Габрово и Пловдив“ и „Синергия за нови възможности“. Финансирането се осигурява по две оперативни програми от периода 2021–2027 г. — Програма „Развитие на регионите“ и Програма „Околна среда“.

Средната брутна месечна работна заплата в област Габрово за първото тримесечие на 2026 г. е 1 102 евро. Числото расте – с почти 17% спрямо същия период на миналата година. Но расте и нещо друго: разстоянието между Габрово и областите, които го изпреварват в националната класация. А те са цели единадесет.

Това сочат официални данни, обявени днес от Териториално статистическо бюро – Север, отдел „Статистически изследвания – Габрово“. По месеци динамиката изглежда стабилна: януари – 1 084 евро, февруари – 1 085 евро, март – 1 136 евро. Общото увеличение за тримесечието е 16,9% спрямо първото тримесечие на 2025 г. – 16,0% в обществения сектор и 16,9% в частния.

Проблемът не е в темпото на растеж само по себе си. Проблемът е, че останалата страна не стои на място. Габрово се нарежда на дванадесето място сред областите по средна брутна заплата – след София (столица), Варна, София (област), Враца, Стара Загора, Пловдив, Русе, Бургас, Шумен, Ловеч и Плевен. Присъствието на Шумен, Ловеч и Плевен пред традиционния индустриален и образователен център на Средна България е трудно да се нарече случайност.

Средната стойност от 1 102 евро прикрива дълбока пропаст между отделните сектори. На върха стоят заетите в „Държавно управление“ – 1 411 евро, следвани от тези в „Образование“ – 1 386 евро, и в „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и газообразни горива“ – 1 292 евро.

В дъното картината е съвсем различна. Работещите в „Административни и спомагателни дейности“ получават средно 707 евро – сума, която е почти два пъти по-малка от тази на държавния служител. „Хотелиерство и ресторантьорство“ е на 779 евро, „Операции с недвижими имоти“ – на 833 евро.

Разликата не е в усилието. Разликата е в сектора, в който си попаднал. Особено тревожен е спадът на заплащането в редица дейности спрямо четвъртото тримесечие на 2025 г. Сред засегнатите са „Образование“, „Култура, спорт и развлечения“ и „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти и далекосъобщения“. Именно тези сектори задържат образованите хора в региона – или ги изпращат към по-големите градове, когато не могат да им предложат достатъчно. Когато заплатата в образованието и културата намалява, не губи само работещият в тях. Губи целият регион.

Ръстът от близо 17% за година звучи добре в отчет. В реалния живот обаче 1 102 евро средна месечна заплата в област, която изостава от единадесет други, не е повод за успокоение.