Преди 122 години недалече от връх Бузлуджа около 12 ентусиасти сложили началото на една по-добра мечта. Нарекли ги „чучулигите”. Над 55 хиляди техни последователи и съмишленици се събраха на 27 юли на Събор на левицата, носещ мотото „България на хората”. Огромното множество от всички краища на родината пренебрегнаха бутафорните протести върху австро – унгарските жълти павета в столицата, безплатните кюфтета и баници, белия роял и жалките рушвети от 50 – 70 лв. за клакьори и „партниращите” им провокатори.

„Червените боклуци, мръсните комунисти” обаче построиха съвременна България, колкото и обрулена тя да изглежда днес. Безспорно, съвремието е тревожно. Времето е разделно и размирно. Намират се подобия на хора, които искат да разрушат и малкото, което е останало. Непрекъснато ни противопоставят, управляват ни с черни тефтерчета и над всичко крещи със своя сарказъм и арогантност побългареният вариант на английската максима „Разделяй и владей!”. Но не можеш лесно да разделиш душата българска …

В стремежа към национално единение на Бузлуджа, Пирин прегърна Стара планина. Влажното планинско усое екна от гордите звуци на националния химн и Интернационала. В гористите дъбрави, ухаещи на мента, мащерка, бял равнец, звъниче и малини тичаха на воля млади момчета – същински сатири и присмехулни девойки, увенчани с най-омайните цветни диадеми. Достолепни във възрастта си пилигрими почетоха изконната слава на Бузлуджа със своята вяра и преданост, и засвидетелстваха пълна подкрепа за правителството на премиера Пламен Орешарски и елитната група политици от „Коалиция за България”.

Съборът нямаше да бъде толкова ефектен и по Орфеевски фриволен без изпълненията на квартет „Славей” и танцовата му трупа, без бдящия дух на неповторимата Надка Караджова, оркестър „Канарите”, Стефка Берова, Панайот Панайотов, Ники Априлов, Николай Кинчев, Рада Григорова, Биг – Ша и др. артисти.

Държавата, това бленувано „защитено жилище” не може да бъде розова къща, защото на всеки ъгъл на житейския кръстопът дебнат сенки и притворства. Голяма част от хората са загубили радостта от делника, но нали и болката ражда увереност, че не всичко е загубено.

Древногръцкият мислител Диоген ходел със запален фенер денем из Атина. На въпроса „какво търсиш?”, отговарял: „търся човека”. По този повод негови колеги казвали: „Търсейки, човек намира по-доброто за себе си. Доброто е за предпочитане, още повече, когато се отнася до себеопознаване. Да опознаеш себе си, означава да разбереш и обикнеш другите.”

Снимка: facebook.com
Източник: БСП – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730