Когато законодателната дейност се ръководи от популизъм и илюзията за „лесни решения“, крайният резултат почти винаги е противоположен на заявените намерения. Един от най-ярките и тревожни примери за това е секторът на хазартните игри. Под претекст за защита на уязвимите групи и превенция на зависимостите, крайните забрани и зле дефинираните рестрикции постигат само едно: изтласкват милиони потребители право в ръцете на сивия сектор и офшорните оператори, лишавайки държавите от милиарди евро приходи, а обществото – от реална защита.

Европейският шок: 91,6 милиарда евро в сенчестия сектор

Мащабът на проблема отдавна надхвърля рамките на отделни държави и се превръща в системен европейски колапс. Данните от мащабния 48-страничен доклад на Gaming Compliance International (GCI) за Campaign for Fairer Gambling (CFG) (септември 2026 г.) показват шокиращи реалности за европейския пазар (ЕС-27):

• 72% от пазара е нерегулиран: Общият брутен приход (GGR) от онлайн хазарт в ЕС възлиза на 128,0 млрд. евро, като колосалните 91,6 млрд. евро (72%) се генерират от нерегулирани оператори. За сравнение, легалният пазар държи едва 36,5 млрд. евро.
• Експлозивен ръст от +74%: Само между 2023 г. и 2025 г. нерегулираният пазар в ЕС се е увеличил със 74% — от 52,6 млрд. евро до 91,6 млрд. евро.
• Данъчна дупка от 22 млрд. евро: Пропуснатите данъчни постъпления за европейските хазни в резултат на сивия сектор се оценяват на 22,0 млрд. евро годишно (при средна данъчна ставка в ЕС от 24%).
• Източна Европа – епицентър на сивия пазар: Докато Западна Европа държи най-голям пазарен дял по обем (36,9 млрд. евро), Източна Европа е начело по дял на нерегулирания сектор с рекордните 81% (30,7 млрд. евро). В онлайн казино сектора нерегулираните играчи владеят 75%, а при спортните залози – 59% от целия оборот.

Заблудата на цензурата: 91% от съдържанието вече рекламира черния пазар

Най-критичният извод от доклада на GCI е числото 91%:

91% от хазартното съдържание, до което достигат потребителите в ЕС, промотира именно нерегулирания сектор.

Забраните за реклама в традиционните медии не намаляват излагането на аудиторията на хазарт, а пренасочват трафика:

1. Мащабен обхват: Съдържанието, свързано с онлайн хазарт, достига до 121 милиона европейци, от които 88 милиона са пряко достигнати от нерегулирани оператори.
2. Армия от посредници: Над 17 501 афилиейт партньори и над 6 238 нерегулирани оператори активно таргетират потребителите в ЕС чрез социални мрежи, инфлуенсъри, стрийминг платформи (напр. Kick), приложения и скрит маркетинг (cloaked ads).
3. Превземане на пиратското съдържание: По време на Световното първенство по футбол 2026 г. цели 95% от пиратските онлайн излъчвания в Европа са показвали реклами на нелицензирани хазартни оператори (при общо 17,8 млрд. гледания на нелегални стриймове).

Битката вече се води много преди потребителят да отвори даден уебсайт – тя е в цялата дигитална екосистема. Когато легалните брандове са изтрити от регулациите, сенчестите структури заемат тяхното място без никакви скрупули.

Италианският експеримент: 7 години пълна забрана и катастрофален провал

Ако европейската статистика илюстрира мащаба, то Италия е примерът за това как се стига до него. През 2018 г. Рим прие декрета Decreto Dignità (Закон № 96/2018), с който от 1 януари 2019 г. наложи пълна забрана за реклама и спонсорство на всякакви хазартни игри.

Още тогава Бюджетната служба на италианския парламент (Servizio Bilancio, 19.07.2018 г.) изрично предупреди:

„Рекламата и спонсорството са единственият начин легалните оператори да станат разпознаваеми за играчите и да се разграничат от нелегалните оператори.“

Седем години по-късно данните на италианските институции показват пълен крах:

• Черен пазар за близо 30 млрд. евро: Изследване на университета LUISS и Prisma оценява нелегалния хазартен пазар в Италия на 29,8 млрд. евро, като 85% (25,4 млрд. евро) е онлайн.
• Минимален ефект върху защитата: Обсерваторията Nexus Data Room отчита, че само за първото тримесечие на 2026 г. над 4,5 млн. италианци са посетили нелицензирани платформи (над 13 млн. сесии). Каналът за контакт се премести от телевизията към Facebook, TikTok и Instagram, залети от агресивни реклами на сайтове от черния списък.
• Блокирането не работи: Италианската митническа и монополна агенция (ADM) отчита ежегоден ръст на спрените сайтове: 492 (2023 г.), 721 (2024 г.), 1 038 (2025 г.) и над 12 000 блокирани сайта от 2019 г. насам. ADM сама признава, че това единствено показва преминаването на сивия сектор към все по-гъвкави дигитални канали.
• Удар по спорта: Италианската футболна федерация (FIGC) определи забраната като „до голяма степен неефективна“ срещу пристрастяването и нелегалните залози, но довела до над 1 млрд. евро преки загуби за професионалния футбол.

Днес италианският регулатор AGCOM и ресорните министерства търсят изход от пазарната асиметрия и готвят законодателство за частично връщане на спортното спонсорство и въвеждане на режим за „отговорни търговски съобщения“.

Българският урок: Защо повтаряме доказано провалени мерки?

На фона на общоевропейския дял от 81% нерегулиран пазар в Източна Европа и краха на италианския модел, опитите в България за механично налагане на тотални забрани изглеждат като доброволно скачане в същия капан:

1. Разрушаване на разпознаваемостта: Когато легалният оператор няма право да покаже лиценза, бранда и правилата си за отговорна игра, потребителят губи ориентация и не може да отличи безопасния от опасния сайт.
2. Нулева защита за уязвимите: Нерегулираните платформи не спазват националните регистри на уязвимите лица, нямат верификация за пълнолетие и не гарантират изплащане на печалби.
3. Финансов шок за спорта и медиите: Лишаването на медийния и спортния сектор от прозрачни спонсорски договори само засилва сивата икономика, без да намали присъствието на хазартни съобщения в социалните мрежи.

Решението: Устойчива регулация вместо популистки забрани

Водещите европейски икономики отдавна доказаха, че пътят не е забраната, а стриктният контрол:

1. Германия: Прилага ясни часови пояси и ограничения на съдържанието чрез Държавния договор за хазарта (2021 г.).
2. Испания: След ревизия на Кралски указ 958/2020 регламентира точни слотове за излъчване.
3. Ирландия: Залага на часови ограничения и предварително съгласие (opt-in) от потребителите за дигитален маркетинг чрез Gambling Regulation Act 2024.
4. Нидерландия: Изисква насочена реклама с възрастови филтри, гарантиращи, че младежите не се излагат на хазартно съдържание.

Хазартното търсене не изчезва със забрани върху рекламните пана или националните медии. То просто се пренасочва.

С 91,6 милиарда евро нерегулиран пазар в ЕС и 91% присъствие на нелегални оператори в онлайн пространството, урокът е кристално ясен: всяка крайна рестрикция срещу белия бизнес е безплатен подарък за черния пазар. България трябва да спре да повтаря чужди грешки и да заложи на строг надзор, цифрова грамотност и запазване на легалния канал за комуникация между държава, оператори и общество.

Източник на материала: Novini.bg

„Българите през XIX век са основното производително население, което захранва чрез своята стопанска дейност столицата на Османската империя – Истанбул, а това е един от най-големите град по онова време в света.“ Това каза чл. – кор. проф. д.и.н. Иван Русев, който гостува в новия епизод на първия музеен подкаст в България – „Музеят говори“.

Пред водещия на предаването Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, проф. Русев говори за двутомната „Стопанска история на българите в Османската империя“ (XV в. – началото на ХХ век). Книгата бе представена и в Дряново по време на международната научна конференция на Центъра за стопанско-исторически изследвания (ЦСИИ), която се състоя на 25 и 26 септември.

По думите му тези два тома, написани на базата на сериозни научни изследвания и защитени дисертации, добавят нова информация през ранния (XV – XVII в.) и късния (XVII – XIX в.) период за българите, попаднали в границите на Османската империя. „На границата между XVII и XIX в. се случват събития и процеси, които по-ясно разграничават началните и по-късните векове от съществуването на Османската империя. Българите съществуват в границите ѝ, но трудно можем да ги разграничим. Те са един от близо 80-те народа, живеещи в империята и са съжителствали с останалите. Много от изследванията се стремят да обособят и разграничат ролята на българите“, сподели още проф. Русев.

Според него осезаемо е присъствието на българите в империята, особено върху териториите, върху които възниква в последствие третата Българска държава. „За всичките тези пет века, нещата не се случват монотонно. Има динамика, която трябва да отчетем. В ранния период на империята, българите имат своят принос наравно с останалите народи. Но той става все по-осезаем през XIX век, тогава, когато по стечение на обстоятелствата Османската империя изпада в сериозна криза. Започват национално освободителните движения на другите балкански народи. Обособяват се и се появяват сръбската и гръцката държава. В един момент българите са основното производително население, което захранва със своята стопанска дейност най-големият град в света по онова време – Истанбул“, коментира Русев.

Oт едва страна това дава стимул и възможност за бурно, интензивно стопанско развитие на българите, в резултат на което в не малка степен се стига до забогатяване сред част от тях и поява на средна класа, с чиито средства е финансирана националната ни революция.

Проф. Русев сподели, че книгата не слага точка в изследванията, като изрази надежда, че оттук нататък те ще бъдат надградени чрез появата на нови проучвания. По неговото мнение двутомното издание прави моментна снимка на състоянието на съвременната историческа наука по проблемите на стопанската история на българите в Османската империя.

По думите му за първи път се обособява периода, като се акцентира върху стопанската дейност, развитие и участието на българите в стопанския живот на Османската империя. Книгата е издадена от Национално издателство за образование и наука „Аз-буки“, а редакцията е дело именно на чл.-кор. проф. д.и.н. Иван Русев.

В епизода на „Музеят говори“ той подробно представи идеята и дейността през годините на ЦСИИ, в чието ръководство участва, както и всички изследвания на центъра, които се публикуват в годишни издания.

За зрителите на подкаста проф. Русев сподели още мнението си какъв е интересът на студентите в българските университети към дисциплината „Стопанска история“, разкри бъдещите планове пред ЦСИИ и даде отговор дали музеите и архивите в страната подпомагат изследователския процес.

Областна администрация – Габрово организира на 1 октомври пълномащабно учение „ЖП прелез – Трявна 2026“ със съставните части на Единната спасителна система.

На железопътния прелез по пътя към с. Бангейци ще бъде проиграна ситуация на тежко пътнотранспортно произшествие между автомобил и железопътен подвижен състав с условно пострадали лица и опасност от възникване на пожар.

Целта е да бъдат проверени координацията и съвместните действия на компетентните институции при реакция в подобна кризисна ситуация.

Във връзка с провеждането на учението, от 13.00 до 15.00 ч. в района на железопътния прелез ще бъде въведена временна организация на движението. Учението е част от Годишната областна план-програма по безопасност на движението по пътищата на област Габрово за 2026 г.

Призовават се преминаващите да се съобразяват с нея и с указанията на компетентните органи.