Новини
Страсти в разгара на лятото или кой е котката, кой – тигърът

Архив © Copyright — Gabrovo News. All Rights Reserved
От структурата на БСП – Габрово разпространиха в медиите своя коментар относно ситуацията от последните няколко седмици в нашия град. В него пише:
„Тоталната политическа криза, социално–икономическата дестабилизация, моралната и културно–просветната импотентност, реанимиращото здравеопазване години наред противопоставят обществото. Обеднелият откъм възпроизводство, генотип и качество на живот българин едва вегетира на ръба на лудостта и оскотяването. В тези трудни времена повечето партийни централи и техните карикатурни вече лидери парадират със социални програми, градени на пясъчни основи.
Едно от малките изключения в Габрово бе жестът на новия областен управител Николай Григоров (БСП) към жителите на кв. Дядо Дянко с дарение за градински аксесоар, което да облагороди и без това скучния квартал. Елегантната идея на г-н Григоров бе провокирана, шпионирана от хора от кабинета на Областта, за да му бъде вменено „престъпление”, че в работно време оставил в кварталния магазин бланка за подписка в подкрепа на правителството на Орешарски.
Още по–пасквилно звучи омаскаряването, че визитата на Григоров във въпросния квартал била ескортирана от шофьор със служебен автомобил и в гарнитура като розата в букета от инсинуации „цъфнала и вързала” Кристина Сидорова, която временно зае позицията председател на БСП.
Добре поне, че е пътувала с личен автомобил. Но обществото ни вече свикна на подобни „джавкания”, на търпимостта на къртици и шпиони в бойни редици. Колко по-добре би било, ако не само Григоров дари пейка за квартал Дядо Дянко, но го последват и другите легитимни партии с техните общински съветници и помогнат за проблемите на друг един квартал – Хаджи Цонев мост, който е „ситито” на сателитните Лисец, Недевци, Лютаци и още няколко села.
Членовете на Управителния съвет на читалище „Отец Паисий” направиха пътеки от мъка до кабинетите на Общината за решаване на живототрептящи проблеми, но досега не са срещнали разбиране. Да оставим дарената пейка от Григоров и скандала около „грандиозното” събитие и да насочим енергията към Хаджи Цонев мост. В читалището скромните две библиотечни стаички се нуждаят от ремонт на таваните, освежаване на стените, рециклиране на два стари гардероба и превръщането им стилажи за книги.
Пристройката към закритото училище „Христо Смирненски” би било чудесно място, където читалището да развива клубна дейност, да възстанови действащи доскоро кръжоци, да провежда сбирки по различни поводи. Но и там не се среща разбиране от общинските власти още повече, че парадирането на няколко кмета и екипите им оврещяха орталъка със социални програми. Дори и под диктата на „Сорос” дитирамбите за социална благодат звучат като квичене.
Кой разреши заселването на цели фамилии роми с ретроградно поведение точно в квартал Хаджи Цонев мост? Обезкостиха фабрика „Надежда”, кражбите по домовете и селските къщи са всекидневие. Населението е травмирано от липсата на грижи за сигурността и що годе нормален начин на живот. Кварталните ченгета свеждат всичко до битови проблеми и нехаят докато преживят заплатите от Борисов и Цветанов.
А като няма подкрепа от държавните и общински институции, хората търсят опора в изконната вяра. Голямо е желанието на кварталците в подножието на язовира да построят параклис и там да дават воля на молитвите и терзанията си, да извършват радостни и тъжни ритуали. Но и тук компетентните органи не дават становище поне що се отнасят до определяне на терен за строеж.
Впрочем, докато тече пререгистрацията на читалището, ръководството му организира за своите членове поредната екскурзия – този път до китния балкански град Елена и старопрестолният град Велико Търново. На 16. 07. се проведе водосвет на местността Вонеща вода по случай 136 години от Шипченската епопея. През септември ще бъде уважен Денят на пенсионера със соаре в Дечковата къща на Историческия музей. Подготвят се изложби на костюми от старо градско време, местни кулинарни специалитети, характерни за региона, занаятчийски изделия, подчертаващи габровския талант, майсторлък и предприемчивост.
Затова сме в очакване нещата да започнат да се случват. Засега от цялата менажерия все още не е ясно кой е котката, кой – тигъра…“
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Ново ценно дарение към наследството на журналиста Марин Маринов

Ценно документално наследство на журналиста, архивиста, писателя и краеведа Марин Маринов постъпи в Държавен архив – Габрово. Дарението е направено от неговия син Валентин Маринов и включва документи, ръкописи, книги, фотографии, кореспонденция и краеведски материали, събирани и създавани в продължение на десетилетия.
Понякога един личен архив разказва много повече от живота на своя създател. В него остават следите на цяла епоха – хората, с които е общувал, местата, които е посещавал, събитията, които е преживял и проучвал, както и стремежът му да съхрани паметта за тях. Именно такъв е документалният масив, който Валентин Маринов – син на журналиста, архивиста, писателя и краеведа Марин Маринов, предостави на Държавен архив – Габрово.
Марин Маринов е роден на 30 юли 1926 г. в Къпиново, Великотърновско. По професия е икономист, но професионалният и общественият му път е свързан с журналистиката, архивното дело, литературата, фотографията, филателията и краезнанието.
В периода 1944–1947 г. участва в заключителната фаза на Втората световна война и в бригадирското движение. От 1952 до 1958 г. е журналист-кореспондент за Великотърновски окръг на вестниците „Трудово дело“, „Народна младеж“ и „Земеделско знаме“. В Държавен архив – Габрово работи като архивист през 1959–1966 г. и 1968–1972 г. В отделни периоди е журналист във вестник „Балканско знаме“ – Габрово.
Той е сред първите членове на Съюза на българските журналисти в Габрово – приет е през 1956 г. С Указ на Държавния съвет на НРБ от 1 ноември 1986 г. Марин Маринов е награден с орден „Кирил и Методий“ – I степен, по случай 60-годишнината му и за обществената и журналистическата му дейност. Има грамоти и дипломи, присъдени за принос във филателното движение у нас, за участие с колекции в международни филателни изложби, за принос в кинолюбителското движение и др. Удостоен е с почетна значка „Златно перо” и грамота на Съюз на българските журналисти (СБЖ) за висок творчески принос в българската журналистика и публицистика.
Марин Маринов е един от учредителите на втория киноклуб в България – във Велико Търново през 1957 г., и сценарист на първия филм на клуба „Приятел на вековете“. По-късно е учредител и председател на Кино-фото клуба в Габрово в периода 1963–1972 г. Изявява се като сценарист, режисьор и оператор на филми с обществена значимост.
Известен колекционер, филателист и нумизмат, той събира и стари пощенски картички, юбилейни и възпоменателни медали. В Държавен архив – Габрово се съхранява личен фонд на негово име.
Най-важната нишка, която свързва различните страни от живота му, е интересът към паметта и историята. Сред най-значимите материали в дарението са документите, свързани с участието на габровци във Втората световна война. Запазени са два екземпляра от сборника „Габровци на фронта“, съставен от него. Към тях са приложени записки под заглавие „Между фронта и тила“, бележки за загиналите и наградените с орден „За храброст“, както и материали, събирани във връзка с участието на хора от Габровския край в заключителната фаза на войната.
Особено ценен е машинописният вариант на „От заветния връх до Драва и Мур“, съдържащ спомени на участници от Габровския край във военните събития през 1944–1945 г. Тези документи показват не само историческия интерес на Марин Маринов, но и стремежа му да запази личните спомени на хората, преживели историческите събития.
Значителна част от дарените материали е посветена на с. Къпиново, Великотърновско – родното място на Марин Маринов. Тук са събрани сведения за географското разположение, местностите, обичаите, личните и фамилните имена на селото, списъци на родените в Къпиново през 1925–1927 г., допълнителни записки за селото, печатни текстове за Къпиновското селищно землище и сведения за дарители на манастири, църкви, училища, мостове, пътища и други обекти през Възраждането.
Сред най-интересните документи е тетрадка с родословия на известни фамилии от Къпиново – Къдреви, Чавдарови, Денчеви, Паунови и други. Запазена е и историко- археологическа карта на с. Къпиново и околностите, на която са отбелязани местоположенията на църкви, параклиси, джамии, училища и други обекти. Тези материали са резултат от години на събиране, проучване и систематизиране.
Марин Маринов е автор на множество публикации, разкази, сборници и книги. Предадени са машинописни и ръкописни варианти на негови текстове, сред които „Кончета вихрогончета“, „184 денонощия“, „Село край манастир“ и „Гласовете край Синьоквица“. Запазени са и рецензия от доц. к.ф.н. Николай Данчев за труда „Село край Мальовица“, както и различни документи, свързани с подготовката и издаването на книгите.
Една от най-интересните части от дарението е свързана с ролята на Марин Маринов като учредител и председател. Протоколната книга на Кино-фото клуба от 1963 г. свидетелства за организираната работа на клуба и неговите инициативи. Като част от дарението са и фотографии на Марин Маринов с неговото семейство, приятели и колеги, снимки от бригадирското движение, фотографии на участници в различни инициативи, както и снимки на Кино-фото клуба и негови членове на снимачна площадка.
Интересите на Марин Маринов не се ограничават до журналистиката и краезнанието. Сред материалите е делегатска карта от Съюза на българските филателисти, както и изследването „Поява и развитие на филателното движение в Габрово“ от 1988 г. Марин Маринов почива на 3 октомври 1996 г. в Габрово, но неговият труд продължава да живее чрез събраните от него документи, снимки, книги и записки.
Дарението, направено от неговия син Валентин Маринов, има значение далеч извън рамките на една семейна история. То съхранява паметта за човек, посветил живота си на журналистиката, архивното дело, литературата, фотографията и проучването на родния край. Това дарение е пример как личната памет може да се превърне в обществено наследство.
Днес документите на Марин Маринов са част от документалната памет на Габрово и региона и представляват ценен извор за всички, които търсят свидетелства за миналото. Държавен архив – Габрово изказва своята благодарност на Валентин Маринов за направеното дарение и за неговия жест към съхраняването на паметта за Марин Маринов и за поколенията на Къпиново и Габровския край.
Автор: Стефка Вуцова, Държавен архив – Габрово.

Култура
Исторически музей – Дряново събира учени от цялата страна за „Епохи, личности, памет“

На 1 и 2 октомври Исторически музей – Дряново ще посрещне Петата национална научна конференция „Епохи, личности, памет“. Дряновският музей ще събере учени, изследователи и специалисти от цялата страна, които ще представят свои доклади и научни разработки в шест тематични области.
Близо 50 са научните трудове, постъпили за участие във форума. Те са разпределени в две научни секции: „Културно наследство, музеология, етнология, архитектура и изкуство“ и „История и личности“. Докладите и разработките са обединени в шест тематични области: История на Дряново и дряновския край; Културно наследство – история и опазване; Архитектура и строителство; Проблеми на българската музеология и музеография; Етноложки проучвания; Изкуство, художествени занаяти и художествени направления.
Научен ръководител на конференцията е проф. д-р Петко Ст. Петков от Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“. Организатор на научния симпозиум е Историческият музей в Дряново, който го реализира в партньорство с Община Дряново, Историческия факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ и Университета по архитектура, строителство и геодезия.
„Епохи, личности, памет“ се провежда ежегодно в началото на октомври, като всяко издание поставя акцент върху важна годишнина или историческа личност, свързана с Дряново. Представените доклади ще бъдат публикувани в научен сборник, който ще излезе като поредния брой на „Известия на Исторически музей – Дряново“.

Новини
Неделно училище за деца в Габрово на 8 октомври
Неделно училище за деца от І до ІV клас в Габрово. Инициативата е на Архиерейско наместничество Габрово.
Първото занятие е на 8 октомври 2026 година. Обучението е безплатно. Занятията се провеждат всеки четвъртък от 16.00 часа. Домакин е църквата „Св. Онуфрий и Дамаскин Габровски“ в квартал Голо бърдо.
Лектор е Габриела Данаилова, учител, педагог и богослов. Програмата на Неделното училище е съставена по учебниците, изготвени от Светия синод на Българската православна църква и одобрени от Министерството на образованието и науката.
Информация и записване на телефон 0898760688 и на електронна поща arh_nam_gb@abv.bg.
Организаторите приканват родителите с думите: „Очакваме Ви с радост!“.

-
Любопитнопреди 7 дниЛазерна епилация Габрово – защо есента е подходящ момент да започнете?
-
Новинипреди 7 дниМедицинска грижа с Частна Манипулационна – Анелия Табакова
-
Икономикапреди 6 дниНа 26 септември Български фермерски пазар Ви очаква на пл. Възраждане
-
Икономикапреди 6 дниНа 30 септември изтича срокът за подаване на коригиращи декларации
-
Културапреди 2 дниПроф. Русев: Българите са изхранвали столицата на Османската империя
-
Новинипреди 3 дниУченик от Габрово ще представи България на международно състезание по английски
-
Кримипреди 3 дниАрестуваха 55-годишен заради отглеждане на канабис
-
Новинипреди 3 дниСимулация на тежък инцидент на жп прелез вдига институциите на крак











