Новини
176 години от рождението на Васил Левски
снимка: bulgaria.blog.bg
Васил Левски е псевдонимът, с който е известен Васил Иванов Кунчев, български революционер, идеолог и организатор на българската национална революция, основател на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК), български национален герой. Известен е и като Апостола на свободата заради организирането и разработването на стратегията за освобождаване на България от османско иго. Той пътува по страната и създава тайни районни комитети, които да подготвят националния бунт. Неговата мечта е чиста и свята република, в която всички да имат равни права, независимо от етническата си и религиозна принадлежност. Създадената от него Вътрешна революционна организация е основата, върху която стъпват организаторите на Априлското въстание. Това въстание и последвалата Руско-Турска война довеждат до възстановяване на държавата България на европейската карта.
Други известни негови прозвища са „Дяконът“ и „Джингиби“ (Неуловимият). През 2007 година чрез национално телевизионно допитване на БНТ е избран за номер едно в списъка на най-великите българи за всички времена.
Васил е роден на 18 юли (6 юли стар стил) 1837 г. в Карлово в семейството на Иван Кунчев Иванов и Гина Василева Караиванова. Има двама братя — Христо и Петър — и две сестри — Яна и Марийка. Учи във взаимно училище в гр. Карлово и в класното в Стара Загора. През 1851 г. баща му умира и тримата братя остават да се грижат за семейството. Васил е на 14 и започва да учи абаджилък.
От 1855 г. е послушник при вуйчо си Василий, таксидиот на Хилендарския манастир в Карлово и Стара Загора. Учи две години в класно училище в Стара Загора и изкарва едногодишен курс за подготовка на свещеници в Пловдивското класно епархийско училище „ Св. Св. Кирил и Методий“, основано от Найден Геров през 1850 година. На 7 декември 1858 г. приема монашеството и името Игнатий в Сопотския манастир „Св. Спас“ под мантията на йеромонах Кирил, а през следващата 1859 г. пловдивският митрополит Паисий го ръкополага за йеродякон в църквата “Света Богородица” гр. Карлово.
Някои автори свързват Левски с масонството, като допускат, че той бива посветен като масон през 1861 г. Това твърдение е категорично отречено от някои академични автори, макар те да не отхвърлят възможността Левски да е бил запознат с масонските идеи. Той владее отлично няколко езика: турски, гръцки и арменски, които се оказват полезни в революционната му дейност.
Източник: Аргументи БГ
Пиян водач с лек автомобил „Тойота“ предизвика катастрофа в Габрово. Пътният инцидент е станал вчера, 23 август, около 17.00 часа на ул.“Капитан Дядо Никола“, информираха от пресцентъра на Областната дирекция на МВР – Габроово.
По данни на полицията 54-годишният водач, който е от Габрово, е шофирал с 2,49 промила алкохол. При движение по улицата, той се ударил в задната част на лек автомобил марка „Хюндай И 20″, който предприел маневра завиване на ляво.
Пробата за алкохол на втория водач пробата е отрицателна.
54-годишният габровец е дал кръвна проба за химически анализ. По случая е образувано бързо производство за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.
*Снимки: Симеон Петков, фейсбук.
Още един безобразно пиян водач е бил хванат отново вчера в Габрово. Часове по-късно, около 19.25 часа, на бул. Столетов, екип на полицията спрял лек автомобил „Мазда 3“, управляван от 52-годишен водач от Габрово.
При извършаната проверка за алкохол дрегерът отчел данни от 2,86 промила в количеството издишан въздух.
Габрово започва реализацията на пилотно водно решение за събиране и използване на дъждовна вода за напояване на градските зелени площи. Проектът е насочен към два от все по-актуалните проблеми на градовете – интензивните валежи и продължителните сухи периоди.
Вместо дъждовната вода да бъде отвеждана, тя ще се задържа, съхранява и използва при необходимост. Преди избора на решение са проучени девет варианта. Избран е комбиниран подход с два локални източника – дъждовна вода и повърхностни води от р. Синкевица при пълноводие.
Дъждовната вода ще се събира от покрива на Драматичния театър „Рачо Стоянов“ – сградата на НЧ „Априлов-Палаузов-1861“. След филтриране тя ще се отвежда към съоръжения за съхранение. Допълнителен ресурс ще осигурява дренажно водовземане от р. Синкевица.
Специално съоръжение до реката ще събира инфилтрирана в речното дъно вода при високи води.
Системата ще обслужва градинката срещу бившия Дом на книгата и зелената зона при кръстовището на улиците „Чардафон“ и „Баждар“. Напояването ще бъде автоматизирано.
Ще се следят количеството използвана вода и влажността на почвата, за да се ограничи ненужният разход на ресурс. Предвидена е и фотоволтаична система, която ще осигурява възобновяема енергия за съоръженията и напояването.
Целта е въглеродният отпечатък на системата да бъде сведен почти до нула. Пилотният проект е практическа стъпка към адаптацията на Габрово към климатичните промени.
Градът ще тества модел, при който водата от интензивните валежи се превръща в ресурс за зелената инфраструктура, а използването на питейна вода за поливане се ограничава.
Община Габрово извърши подмяна на феромоновите уловки, поставени на засегнатото дърво от вид бор в зелената площ, разположена между ул. „Капитан Дядо Никола“ и ул. „Йосиф Соколски“.
Действието е част от планираните мерки за наблюдение и контрол на разпространението на боровата процесионка и се реализира със съдействието на екипа на ОП „Озеленяване“ и “Отрови“ ЕООД.
През май т.г., след проверка във всички паркове в града, беше установено наличие на един пашкул в короната на дърво в зоната между ул. „Капитан Дядо Никола“ и ул. „Йосиф Соколски“.
През юни беше поставен капан, което сега показва реално резултат, тъй като в него се събират мъжки пеперуди, което е индикатор за успешно привличане и ограничаване на популацията.
Сега феромонът е подменен, за да се осигури непрекъснат мониторинг и ефективност на уловката. Дейностите се изпълняват по указания на експертите от Лесозащитна станция – София, с които Община Габрово работи по темата.
Мерките са превантивни и ще продължават, а капаните ще се увеличават, за да се гарантира спокойствието на гражданите. Целта е ранно установяване и ограничаване на разпространението на процесионката в градската среда.
