Свържи се с нас

Новини

На този ден…

Published

on

На 17 февруари  364 г. е  детрониран и убит е византийският император Йовиан за неговата силна привързаност към християнството.

На същата дата само че 1568 г. Императорът на Свещената Римска империя Максимилиан II се съгласява да плаща ежегоден данък на османския султан.

На 17 фесруари са се случи  и следните събирия:

1598 г. — Борис Годунов е провъзгласен за цар на Русия.
1600 г. — Италианският философ и астроном Джордано Бруно, обвинен в ерес, е изгорен жив на клада.
1867 г. — През Суецкия канал преминава първият кораб.
1881 г. — Във Виена се провежда конференция между Австро-Унгария, Сърбия, България и Турция за завършване на международната жп линия Виена — Цариград.
1905 г. — В Москва анархист убива с бомба княз Сергей Александрович.
1915 г. — Германската армия превзема полското пристанище Мемел.
1925 г. — Убит е българския политик и депутат Тодор Страшимиров
1933 г. — В САЩ излиза първият брой на Newsweek — седмично политическо и социално-икономическо списание.
1935 г. — Германия въвежда 8-часовия работен ден.
1944 г. — Втората световна война: В Битката при Корсун Червената армия унищожава 30 хил. обкръжена армия на Хитлеристка Германия.
1945 г. — В Първа българска армия е въведена корпусна организация.
1960 г. — В САЩ е арестуван Мартин Лутър Кинг.
1972 г. — В Англия парламентът приема закон за влизане в Европейската икономическа общност.
1979 г. — Започва Китайско-виетнамската война: Армията на Китайската народна република нахлува във Виетнам.
1982 г. — В Зимбабве Робърт Мугабе поема властта с държавен преврат.
1996 г. – Изстрелян е космическият апарат на НАСА Ниър Шумейкър, чиято цел е за първи път да бъде осъществено влизане в орбита и кацане на астероид (433 Ерос).
1997 г. — Членство на България в НАТО: Служебното правителство с министър-председател Стефан Софиянски обявява желанието на България да стане член на НАТО
2008 г. — Косово обявява независимост от Сърбия.

На 17 февруари са родени:

1653 г. — Арканджело Корели, италиански цигулар, композитор
1766 г. — Томас Малтус, британски икономист и социолог
1803 г. — Едгар Кине, френски политик и историк († 1875 г.)
1817 г. — Вилхелм III Нидерландски, крал на Нидерландия († 1890 г.)
1837 г. — Пиер Огюст Кот, френски художник († 1883 г.)
1846 г. — Петко Горбанов, български педагог и общественик († 1909 г.)
1877 г. — Андре Мажино, френски политик
1879 г. — Ованес Адамян, арменски изобретател
1885 г. — Романо Гуардини, германски философ и писател
1888 г. — Ото Щерн, германски физик, Нобелов лауреат през 1943 г.
1890 г. — Роналд Фишер, английски биолог и генетик
1917 г. — Абдур Рахман Бадави, египетски философ
1918 г. — Владимир Шчербицки, украински политик
1920 г. — Богомил Нонев, български писател, журналист, дипломат
1927 г. — Леон Даниел, български режисьор
1935 г. — Кирил Нешев, български философ
1936 г. — Джим Браун, американски футболист
1939 г. — Тома Трифоновски, български художник
1943 г. — Марин Янев, български актьор
1951 г. — Барзан Ибрахим Тикрити, иракски политик
1952 г. — Антонина Стоянова, първа дама на България
1954 г. — Доста Димовска, поетеса и политик от Република Македония
1954 г. — Ивайло Герасков, български актьор
1954 г. — Михаил Мелтев, български актьор
1957 г. — Иглика Трифонова, български театрален и кино-режисьор
1963 г. — Майкъл Джордан, американски баскетболист
1965 г. — Донко Ангелов, български лекоатлет
1966 г. — Антон Станков, български политик
1970 г. — Доминик Пърсел, американски артист
1971 г. — Васил Спасов, български шахматист
1971 г. — Карлос Гамара, парагвайски футболист
1972 г. — Били Джо Армстронг, американски музикант (Green Day)
1974 г. — Джери О’Конъл, американски артист
1979 г. — Сонгюл Йоден, турска актриса
1981 г. — Парис Хилтън, американска актриса и наследница

Култура

Валя Балканска ще открие Славейковите празници

Published

on

Една от най-обичаните и талантливи народни певици, жената с космически глас – Валя Балканска ще открие тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат под патронажа на президента на Република България и с финансовата подкрепа и съдействие на Министерство на културата.

Под съпровода на каба гайди, нейният глас ще огласи площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ в Трявна днес, 19 юни, от 18.30 ч. Половин час по-рано своето тържествено слово ще произнесе кметът на Трявна Денчо Минев, предшестван с отслужването на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия.

Неразривна част от официалното откриване ще бъдат талантливите дами от Камерен хор „Еуфоника“, които също ще вземат участие в Славейковите празници, както и местните танцьори от Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“.

Тържествената програма ще продължи в 19.30 ч. с поетичния спектакъл „Нощ на поезията“ по стихове на Славейкови в салона на читалището. Жители и гости на града ще могат да видят творчеството на ученици от 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и местни възпитаници от Славейковото училище, които ще представят пред публика специално разработен спектакъл за Националните Славейкови празници.

Зареди още

Новини

Мотополигон „Горна Росица“ отново ще домакинства еврошампионат

Published

on

След близо 8-годишно прекъсване мотополигон „Горна Росица“ край Севлиево отново ще приеме европейския елит, но този път за полуфинала на Европейския шампионат по мотокрос в детско юношеските класове ЕМХ65 и ЕМХ85.

През последните години пистата ежегодно бе домакин на квалификационни кръгове на шампионата, но през 2025-та година управата на FIM Europe (Европейския мотоциклетен съюз) гласува огромно доверие на България и тази седмица 122 състезатели от 17 страни ще премерят сили на емблематичния мотополигон край Севлиево.

Състезанието е комбинирано и с Международна Купа в Клас OPEN. Мотополигон „Горна Росица“ бе значително реновиран през изминалите няколко месеца с подкрепата на Община Севлиево и Министерство на младежта и спорта.

Според някои специалисти, инспектирали мотополигона, спортното съоръжение и прилежащата му инфраструктура, са готови отново да посрещнат състезания от световен ранг, като организаторите се надяват почитателите на мотокроса отново да имат възможност в най-скоро бъдеще това да стане реалност.

България тази седмица ще бъде представена в Европейския шампионат от 9 състезатели в класовете ЕМХ65 и ЕМХ85, като най-бързите български пилоти ще имат възможност на собствен „терен“ да се преборят за класиране на финала на шампионата който предстои в края на юли в Локет, Чехия. Конкуренцията е от най-високо ниво и включва най-добрите джуниър състезатели от Испания, Франция, Италия, Австрия, Словения и др.

В клас ЕМХ65, заявените участници са 42, като българските асове, преодолели квалификационните кръгове са Николай Павлов, Иван Тунтев, Радостин Присадов, Виктор Иванов, Георги Илиев и Никола Андреев.

При пилотите от клас ЕМХ85, ситуацията както винаги е по-сложна и там заявките са точно 50, България ще бъде представена от Симеон Шаварски, Кристиян Андреев и Велислав Ковачев. В клас OPEN сред 30-те заявки виждаме имената на най-бързите български пилоти в класовете 125, МХ2 и МХ1, като бариерата ще се запълни с много носители на шампионски титли и силни имена на мотокроса от България и региона.

В съботния ден на мотополигон „Горна Росица“ предстоят редица тренировки и квалификационни маншове, а в неделния ден, след официалното откриване което е в 09.30, предстои да видим кои ще бъдат и пилотите, които ще се отправят към Чехия.

Зареди още

Крими

Младши съдия Илиева вече е доктор по право

Published

on

Младши съдия Габриела Илиева от състава на Окръжен съд – Габрово вече е доктор по право. На 12 юни 2026 г., пред петчленно научно жури, съставено от хабилитирани преподаватели от ВТУ “Св. Св. Кирил и Методий”, СУ „Св. Климент Охридски“, УНСС и от ПУ „Паисий Хилендарски“, тя защити успешно дисертационния си труд на тема „Отговорност на съпрузите за задълженията към кредиторите“.

При публичната защита на разработката присъстваха съдии от Окръжен съд – Габрово, преподаватели от ВТУ и студенти. Научен ръководител на г-жа Илиева по време на няколкогодишното й обучение в докторската програма към катедра “Частноправни науки“ на Великотърновския университет и при подготовката на дисертацията е доц. д-р Венцислав Л. Петров.

Разработката на младши съдия Илиева е първото монографично изследване на правния режим на отговорността на съпрузите. Според оценките на научното жури трудът обогатява не само доктрината, но може да бъде полезен и за практикуващи юристи.

Очаква се дисертацията да бъде публично достъпна след публикуването й в Регистъра на академичния състав и защитените дисертационни трудове към Националния център за информация и документация, както и издаването ѝ в книжен формат.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица