Новини
На този ден…
На 17 февруари 364 г. е детрониран и убит е византийският император Йовиан за неговата силна привързаност към християнството.
На същата дата само че 1568 г. Императорът на Свещената Римска империя Максимилиан II се съгласява да плаща ежегоден данък на османския султан.
На 17 фесруари са се случи и следните събирия:
1598 г. — Борис Годунов е провъзгласен за цар на Русия.
1600 г. — Италианският философ и астроном Джордано Бруно, обвинен в ерес, е изгорен жив на клада.
1867 г. — През Суецкия канал преминава първият кораб.
1881 г. — Във Виена се провежда конференция между Австро-Унгария, Сърбия, България и Турция за завършване на международната жп линия Виена — Цариград.
1905 г. — В Москва анархист убива с бомба княз Сергей Александрович.
1915 г. — Германската армия превзема полското пристанище Мемел.
1925 г. — Убит е българския политик и депутат Тодор Страшимиров
1933 г. — В САЩ излиза първият брой на Newsweek — седмично политическо и социално-икономическо списание.
1935 г. — Германия въвежда 8-часовия работен ден.
1944 г. — Втората световна война: В Битката при Корсун Червената армия унищожава 30 хил. обкръжена армия на Хитлеристка Германия.
1945 г. — В Първа българска армия е въведена корпусна организация.
1960 г. — В САЩ е арестуван Мартин Лутър Кинг.
1972 г. — В Англия парламентът приема закон за влизане в Европейската икономическа общност.
1979 г. — Започва Китайско-виетнамската война: Армията на Китайската народна република нахлува във Виетнам.
1982 г. — В Зимбабве Робърт Мугабе поема властта с държавен преврат.
1996 г. – Изстрелян е космическият апарат на НАСА Ниър Шумейкър, чиято цел е за първи път да бъде осъществено влизане в орбита и кацане на астероид (433 Ерос).
1997 г. — Членство на България в НАТО: Служебното правителство с министър-председател Стефан Софиянски обявява желанието на България да стане член на НАТО
2008 г. — Косово обявява независимост от Сърбия.
На 17 февруари са родени:
1653 г. — Арканджело Корели, италиански цигулар, композитор
1766 г. — Томас Малтус, британски икономист и социолог
1803 г. — Едгар Кине, френски политик и историк († 1875 г.)
1817 г. — Вилхелм III Нидерландски, крал на Нидерландия († 1890 г.)
1837 г. — Пиер Огюст Кот, френски художник († 1883 г.)
1846 г. — Петко Горбанов, български педагог и общественик († 1909 г.)
1877 г. — Андре Мажино, френски политик
1879 г. — Ованес Адамян, арменски изобретател
1885 г. — Романо Гуардини, германски философ и писател
1888 г. — Ото Щерн, германски физик, Нобелов лауреат през 1943 г.
1890 г. — Роналд Фишер, английски биолог и генетик
1917 г. — Абдур Рахман Бадави, египетски философ
1918 г. — Владимир Шчербицки, украински политик
1920 г. — Богомил Нонев, български писател, журналист, дипломат
1927 г. — Леон Даниел, български режисьор
1935 г. — Кирил Нешев, български философ
1936 г. — Джим Браун, американски футболист
1939 г. — Тома Трифоновски, български художник
1943 г. — Марин Янев, български актьор
1951 г. — Барзан Ибрахим Тикрити, иракски политик
1952 г. — Антонина Стоянова, първа дама на България
1954 г. — Доста Димовска, поетеса и политик от Република Македония
1954 г. — Ивайло Герасков, български актьор
1954 г. — Михаил Мелтев, български актьор
1957 г. — Иглика Трифонова, български театрален и кино-режисьор
1963 г. — Майкъл Джордан, американски баскетболист
1965 г. — Донко Ангелов, български лекоатлет
1966 г. — Антон Станков, български политик
1970 г. — Доминик Пърсел, американски артист
1971 г. — Васил Спасов, български шахматист
1971 г. — Карлос Гамара, парагвайски футболист
1972 г. — Били Джо Армстронг, американски музикант (Green Day)
1974 г. — Джери О’Конъл, американски артист
1979 г. — Сонгюл Йоден, турска актриса
1981 г. — Парис Хилтън, американска актриса и наследница
Икономика
От 1 102 на 1 158,17 евро – ръст на заплатите в Габровско

Средната брутна месечна работна заплата в област Габрово през второто тримесечие на 2026 г. достигна 1 158.17 евро, съобщиха от Териториално статистическо бюро – Север, отдел „Статистически изследвания – Габрово“.
По месеци показателят се движи възходящо, като през април е бил 1 155.30 евро, през май – 1154.61 евро, а през юни отчита ръст до 1 164/62 евро. За сравнение, през първото тримесечие на 2026 г. средната месечна работна заплата в областта е била 1 102 евро.
Въпреки положителната тенденция, средната заплата в областта остава с 286 евро по-ниска от средната за страната. По това ниво на възнагражденията област Габрово вече заема 10-то място сред всички области в България, като се изкачва с две позиции спрямо 12-то място, което е заемала през първото тримесечие на годината.
По отношение на икономическите дейности, най-високо платени през периода са наетите лица в сектор „Образование“ със средно възнаграждение от 1 463 евро, следвани от „Държавно управление“ с 1 449 евро и „Преработваща промишленост“ с 1 269 евро.
На обратния полюс се нареждат секторите с най-ниски трудови възнаграждения – „Административни и спомагателни дейности“ с 724 евро, „Хотелиерство и ресторантьорство“ с 870 евро и „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“ с 889 евро.
Данните показват и различия в динамиката между частния и обществения сектор. Спрямо първото тримесечие на 2026 г. средната работна заплата в частния сектор нараства с 5,5%, докато в обществения сектор увеличението е по-умерено – 3,6%.
Това разминаване подсказва, че растежът на доходите в областта се движи с по-бързи темпове в бизнеса, отколкото в държавните и общинските структури. Данните очертават цялостна картина на плавно, но устойчиво нарастване на доходите в област Габрово, съпроводено и с подобряване на позицията на областта в национален мащаб.
Секторите с интелектуален и административен характер продължават да предлагат най-високи възнаграждения, докато услугите и търговията остават сред най-ниско платените сфери на местния пазар на труда.

Култура
Турнето на „Непознатите българи“ продължава с концерт в Летния театър


На 9 септември от 21.00 часа най-големият, частен, фолклорен ансамбъл “Българе”, ще представи най-новия си спектакъл “Непознатите българи” на сцената на Летен Театър Габрово. Това не е просто концерт, а спектакъл създаден по действителни събития, в който се преплитат две поколение – минало и бъдеще. Сцената на Летен театър Габрово е една от най-големите сцени в България и на нея ще се качат близо 40 танцьора.
„Непознатите българи“ е много повече от танцов спектакъл. Това е впечатляваща симбиоза между сценично музикално-танцово преживяване и филмов разказ, който засяга актуални теми, морални ценности и въпросите за връзката ни с българските корени.
Чрез силна сюжетна линия, емоционални послания и завладяваща визия, спектакълът повежда зрителя към едно истинско духовно пътешествие. Публиката ще се потопи в малко познати етнографски региони на България, ще се срещне с автентични песни, музика, танци, диалекти и традиционни облекла, съхранили мъдростта и духа на народа ни.
Всеки епизод разкрива нови пластове от българската народопсихология и оставя усещане за принадлежност, сила и вдъхновение. За първи път в историята на ансамбъла в създаването на хореографията, редом до основателя и художествен ръководител Христо Ив. Димитров, участват и солисти от трупата – принос, който носи нова енергия и съвременен почерк към спектакъла.
Музиката е дело на акад. проф. Милчо Василев, Димитър Христов, Костадин Генчев, Данчо Радулов и д-р Петьо Кръстев, а впечатляващият саунд дизайн отново е поверен на Иван Киришев.
„Непознатите българи“ обещава незабравимо преживяване – спектакъл, който не просто се гледа, а се преживява. Публиката си тръгва развълнувана, обогатена с нови познания за непознати етнографски области и докосната до мъдростта, идваща от извора на българската традиция. Билети може да закупите от всички каси на Изипей, касата на Драматичен театър Габрово и онлайн в платформата epaygoz.

Култура
ИМ-Дряново ще представи „Три погледа към Съединението от 1885 г.”

Исторически музей – Дряново ще бъде домакин на представянето на книгата „Три погледа към Съединението от 1885 г.”. Събитието ще се състои на 8 септември от 17.30 часа в залата за временни гостувания. Изданието представя три различни прочита на едно от най-значимите събития в българската история – Съединението на Княжество България с Източна Румелия, което 141 години по-късно остава живо в паметта на поколенията и в размислите за националната ни идентичност и воля.
Автори на книгата са трима известни български историци – проф. дин Милко Палангурски, проф. Веселин Янчев и проф. Петър Стоянович. Всеки от тях разглежда отделен аспект от периода между Освобождението и Съединението и времето непосредствено след него.
На премиерата за Дряново ще присъства един от авторите – проф. Палангурски, чиято част от изследването е посветена на работата на Учредителното събрание, последиците от Санстефанския договор и Берлинския конгрес, конституционното устройство на Княжеството и Източна Румелия, както и на политическия и партийния живот в онова време.
Проф. Веселин Янчев представя устройството на българската армия и ролята на руските офицери в нея, като проследява опитите на Александър Батенберг да изгради войска в защита на българските, а не на чужди интереси. Проф. Петър Стоянович пише за търсенето на съпруга за княз Александър Батенберг – сделка, чиято цел е осигуряване на наследници на престола. Засяга още опитите за преврат и контрапреврат, за самото осъществяване на Съединението и за настроенията в България и Източна Румелия през онзи период.

-
Новинипреди 7 дниПолитическите партии и коалиции постигнаха съгласие за състава на РИК
-
Любопитнопреди 6 дниCoca-Cola The Voice Турнето 2026 завладява Севлиево на 4 септември
-
Новинипреди 4 дниНад 600 подписа внесоха срещу вандализма и тормоза в кв.“Бичкиня“
-
Кримипреди 4 дниПолицията удари нарколаборатория за синтетични наркотици край Трявна
-
Кримипреди 3 дниТежка катастрофа край Габрово, има загинал (снимки)
-
Културапреди 2 дниГабровският шоколад отново събира любителите на традициите
-
Новинипреди 2 дниГаброво ще отбележи Деня на Съединението
-
Новинипреди 2 дниЯнтра ще преследва първа победа над Пирин





