Свържи се с нас

Новини

На този ден…

Published

on

На 17 февруари  364 г. е  детрониран и убит е византийският император Йовиан за неговата силна привързаност към християнството.

На същата дата само че 1568 г. Императорът на Свещената Римска империя Максимилиан II се съгласява да плаща ежегоден данък на османския султан.

На 17 фесруари са се случи  и следните събирия:

1598 г. — Борис Годунов е провъзгласен за цар на Русия.
1600 г. — Италианският философ и астроном Джордано Бруно, обвинен в ерес, е изгорен жив на клада.
1867 г. — През Суецкия канал преминава първият кораб.
1881 г. — Във Виена се провежда конференция между Австро-Унгария, Сърбия, България и Турция за завършване на международната жп линия Виена — Цариград.
1905 г. — В Москва анархист убива с бомба княз Сергей Александрович.
1915 г. — Германската армия превзема полското пристанище Мемел.
1925 г. — Убит е българския политик и депутат Тодор Страшимиров
1933 г. — В САЩ излиза първият брой на Newsweek — седмично политическо и социално-икономическо списание.
1935 г. — Германия въвежда 8-часовия работен ден.
1944 г. — Втората световна война: В Битката при Корсун Червената армия унищожава 30 хил. обкръжена армия на Хитлеристка Германия.
1945 г. — В Първа българска армия е въведена корпусна организация.
1960 г. — В САЩ е арестуван Мартин Лутър Кинг.
1972 г. — В Англия парламентът приема закон за влизане в Европейската икономическа общност.
1979 г. — Започва Китайско-виетнамската война: Армията на Китайската народна република нахлува във Виетнам.
1982 г. — В Зимбабве Робърт Мугабе поема властта с държавен преврат.
1996 г. – Изстрелян е космическият апарат на НАСА Ниър Шумейкър, чиято цел е за първи път да бъде осъществено влизане в орбита и кацане на астероид (433 Ерос).
1997 г. — Членство на България в НАТО: Служебното правителство с министър-председател Стефан Софиянски обявява желанието на България да стане член на НАТО
2008 г. — Косово обявява независимост от Сърбия.

На 17 февруари са родени:

1653 г. — Арканджело Корели, италиански цигулар, композитор
1766 г. — Томас Малтус, британски икономист и социолог
1803 г. — Едгар Кине, френски политик и историк († 1875 г.)
1817 г. — Вилхелм III Нидерландски, крал на Нидерландия († 1890 г.)
1837 г. — Пиер Огюст Кот, френски художник († 1883 г.)
1846 г. — Петко Горбанов, български педагог и общественик († 1909 г.)
1877 г. — Андре Мажино, френски политик
1879 г. — Ованес Адамян, арменски изобретател
1885 г. — Романо Гуардини, германски философ и писател
1888 г. — Ото Щерн, германски физик, Нобелов лауреат през 1943 г.
1890 г. — Роналд Фишер, английски биолог и генетик
1917 г. — Абдур Рахман Бадави, египетски философ
1918 г. — Владимир Шчербицки, украински политик
1920 г. — Богомил Нонев, български писател, журналист, дипломат
1927 г. — Леон Даниел, български режисьор
1935 г. — Кирил Нешев, български философ
1936 г. — Джим Браун, американски футболист
1939 г. — Тома Трифоновски, български художник
1943 г. — Марин Янев, български актьор
1951 г. — Барзан Ибрахим Тикрити, иракски политик
1952 г. — Антонина Стоянова, първа дама на България
1954 г. — Доста Димовска, поетеса и политик от Република Македония
1954 г. — Ивайло Герасков, български актьор
1954 г. — Михаил Мелтев, български актьор
1957 г. — Иглика Трифонова, български театрален и кино-режисьор
1963 г. — Майкъл Джордан, американски баскетболист
1965 г. — Донко Ангелов, български лекоатлет
1966 г. — Антон Станков, български политик
1970 г. — Доминик Пърсел, американски артист
1971 г. — Васил Спасов, български шахматист
1971 г. — Карлос Гамара, парагвайски футболист
1972 г. — Били Джо Армстронг, американски музикант (Green Day)
1974 г. — Джери О’Конъл, американски артист
1979 г. — Сонгюл Йоден, турска актриса
1981 г. — Парис Хилтън, американска актриса и наследница

Крими

Назначават химическа експертиза по катастрофата със загинал на Шипка моторист

Published

on

Под  ръководството на Окръжната  прокуратура в Габрово се води разследване за пътнотранспортно произшествие, в резултат на което е настъпила смъртта на 61-годишен мотоциклетист.       

Досъдебното производство е започнало с първо действие на разследването – оглед на местопроизшествие и се води за престъпление по чл.343, ал.1,  б. В, във вр. с чл.342, ал.1 от НК за това, дали на 01.08.2026 г. около 10.00 часа на път I – 5 км. 161+400 (главен път гр. Габрово –връх Шипка) са нарушени правилата за движение по пътищата, като при управление на мотоциклет „Ямаха“, по непредпазливост е причинена смъртта на водача му Г. Г., на 61 години.       

Неотложните следствени действия са извършени от екип на ОД на МВР – Габрово съвместно с автоексперт, като на място са изготвени и снимки. 

Извършена е аутопсия на тялото на пострадалия и е назначена съдебномедицинска експертиза. Предстои назначаването на автотехническа експертиза относно причините и механизма на възникналото пътнотранспортно произшествие. 

На полицейските органи са възложени оперативно – издирвателни мероприятия, свързани с установяване на предходно преминали по трасето на инкриминираната дата моторни превозни средства, с евентуално последвало компрометиране на пътната настилка.

Във връзка с изясняване на този въпрос предстои назначаване на химическа експертиза на иззети в хода на извършения оглед веществени доказателства.       

Действията по разследването продължават под ръководството на Окръжна прокуратура – Габрово.

Зареди още

Новини

Как става таксуването в градския транспорт на Габрово?

Published

on

Новата дигитална система за таксуване в градския транспорт вече работи. Чудите се „Как да валидирам?“ пътуването си? Това е лесно!

Следвайте следващи стъпки и се уверете в това. Първо – качвате се в автобуса. Второ – доближете картата, телефона или часовника до самия валидатор. Трето – на екрана му ще се появява надпис: „Успешна валидация“. Четвърто – пътувайте спокойно и се насладете на този факт.

Важно е да се отбележи, че ако доближите устройството втори път до валидатора, няма да бъде начислена нова сума. При проверка показвате същото устройство, с което сте валидирали. Пътуването е по-лесно, по-бързо и по-удобно за всички.

От 6 август хартиеният билет за обществения транспорт в Габрово става електронен, с което ерата на хартиените билети в приключва. Новата система ще бъде достъпна за всички жители и гости на града, които ще могат да закупуват и валидират превозни документи по модерен и удобен начин.

Зареди още

Култура

Венцислав Симеонов: Градският часовник е символ на просперитета

Published

on

Градският часовник на едно населено място е символ на неговия духовен и стопански просперитет. Това заяви Венцислав Симеонов от екипа на Исторически музей – Дряново, гост в новия епизод на първия музеен подкаст у нас „Музеят говори“. Именно с неговото участие стартира и новата рубрика на предаването „Непознатите дряновци“.

В разговор с водещата Мая Денчева Симеонов, който навива градския часовник от 2021 година насам, разказа увлекателната история на часовниковия механизъм и на часовниковата кула в града, от появата им през Възраждането, през годините на социализма, чак до днешния ден.

По думите му историческите данни сочат, че първата часовникова кула в Дряново е построена през 1778 година, което я нарежда сред първите десет подобни съоръжения по българските земи. Симеонов представи и една от версиите за нейното изграждане: макар в края на XVIII век Дряново да е част от Османската империя, градът е бил икономически развит, а часовниковата кула се явява логичен резултат от този подем. Тя е издигната с финансовата подкрепа на местни занаятчийски сдружения (еснафи), за които е била необходима, за да регламентират производствният процес. „Часовниковата кула има изключително силно влияние на целия обществен живот. Чрез нея се регулира времето. Тя е и форма на справедливост и именно тя прави едно населено място град“, коментира Симеонов.

Сто и пет години след построяването на първата часовникова кула, механизмът ѝ е заменен с нов, дело на двама тревненски майстори – Генчо Колев и Христо Василев, през 1883 година. Той работи до 1945 година, когато самата кула е съборена. Нейното „тиктакащо сърце“ обаче е спасено от местните жители, съхранено и предадено по-късно на дряновския музей.

Години след разрушаването на кулата се заражда инициатива за нейното възстановяване, обединила местни културни дейци – сред тях творецът Иван Койчев и етнографът Бонка Тихова. Усилията им се увенчават с успех и на 8 септември 1984 година часовниковата кула, с работещия век по-рано механизъм, е официално открита наново. Самият механизъм е възстановен година по-рано, през 1983 г., от майстор Илия Ковачев, който изковава липсващите му части. Днес неговият син, Иван Ковачев, продължава делото на баща си, като се грижи за техническата поддръжка на механизма и отстранява евентуални повреди.

Разказаната от Симеонов история разкрива и любопитен детайл около самото местоположение на новата кула. Архитект Илия Лефтеров е трябвало да търси подходящо място за нейното изграждане, тъй като до средата на 80-те години на нейното оригинално място вече били построени сградите на Община Дряново и на полицията.

В новия епизод на „Музеят говори“ зрителите ще видят в детайли как се навива часовникът, как се извършва неговото сверяване и как изглежда кулата отвътре – до самото „сърце“, което неуморно отмерва времето на града. Часовниковата кула е висока 22 метра и разполага с над 70 стъпала. Механизмът се задвижва от два тежести от по 80 килограма, чието издигане се извършва на всеки 24 часа. Кулата има два циферблата, от северната и южната ѝ страна, а камбанен звън известява всеки половин час с един удар и всеки кръгъл час.

Целият епизод с участието на Венцислав Симеонов може да бъде изгледан в YouTube канала на Исторически музей – Дряново.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица