Свържи се с нас

Новини

На този ден…

Published

on

На 17 февруари  364 г. е  детрониран и убит е византийският император Йовиан за неговата силна привързаност към християнството.

На същата дата само че 1568 г. Императорът на Свещената Римска империя Максимилиан II се съгласява да плаща ежегоден данък на османския султан.

На 17 фесруари са се случи  и следните събирия:

1598 г. — Борис Годунов е провъзгласен за цар на Русия.
1600 г. — Италианският философ и астроном Джордано Бруно, обвинен в ерес, е изгорен жив на клада.
1867 г. — През Суецкия канал преминава първият кораб.
1881 г. — Във Виена се провежда конференция между Австро-Унгария, Сърбия, България и Турция за завършване на международната жп линия Виена — Цариград.
1905 г. — В Москва анархист убива с бомба княз Сергей Александрович.
1915 г. — Германската армия превзема полското пристанище Мемел.
1925 г. — Убит е българския политик и депутат Тодор Страшимиров
1933 г. — В САЩ излиза първият брой на Newsweek — седмично политическо и социално-икономическо списание.
1935 г. — Германия въвежда 8-часовия работен ден.
1944 г. — Втората световна война: В Битката при Корсун Червената армия унищожава 30 хил. обкръжена армия на Хитлеристка Германия.
1945 г. — В Първа българска армия е въведена корпусна организация.
1960 г. — В САЩ е арестуван Мартин Лутър Кинг.
1972 г. — В Англия парламентът приема закон за влизане в Европейската икономическа общност.
1979 г. — Започва Китайско-виетнамската война: Армията на Китайската народна република нахлува във Виетнам.
1982 г. — В Зимбабве Робърт Мугабе поема властта с държавен преврат.
1996 г. – Изстрелян е космическият апарат на НАСА Ниър Шумейкър, чиято цел е за първи път да бъде осъществено влизане в орбита и кацане на астероид (433 Ерос).
1997 г. — Членство на България в НАТО: Служебното правителство с министър-председател Стефан Софиянски обявява желанието на България да стане член на НАТО
2008 г. — Косово обявява независимост от Сърбия.

На 17 февруари са родени:

1653 г. — Арканджело Корели, италиански цигулар, композитор
1766 г. — Томас Малтус, британски икономист и социолог
1803 г. — Едгар Кине, френски политик и историк († 1875 г.)
1817 г. — Вилхелм III Нидерландски, крал на Нидерландия († 1890 г.)
1837 г. — Пиер Огюст Кот, френски художник († 1883 г.)
1846 г. — Петко Горбанов, български педагог и общественик († 1909 г.)
1877 г. — Андре Мажино, френски политик
1879 г. — Ованес Адамян, арменски изобретател
1885 г. — Романо Гуардини, германски философ и писател
1888 г. — Ото Щерн, германски физик, Нобелов лауреат през 1943 г.
1890 г. — Роналд Фишер, английски биолог и генетик
1917 г. — Абдур Рахман Бадави, египетски философ
1918 г. — Владимир Шчербицки, украински политик
1920 г. — Богомил Нонев, български писател, журналист, дипломат
1927 г. — Леон Даниел, български режисьор
1935 г. — Кирил Нешев, български философ
1936 г. — Джим Браун, американски футболист
1939 г. — Тома Трифоновски, български художник
1943 г. — Марин Янев, български актьор
1951 г. — Барзан Ибрахим Тикрити, иракски политик
1952 г. — Антонина Стоянова, първа дама на България
1954 г. — Доста Димовска, поетеса и политик от Република Македония
1954 г. — Ивайло Герасков, български актьор
1954 г. — Михаил Мелтев, български актьор
1957 г. — Иглика Трифонова, български театрален и кино-режисьор
1963 г. — Майкъл Джордан, американски баскетболист
1965 г. — Донко Ангелов, български лекоатлет
1966 г. — Антон Станков, български политик
1970 г. — Доминик Пърсел, американски артист
1971 г. — Васил Спасов, български шахматист
1971 г. — Карлос Гамара, парагвайски футболист
1972 г. — Били Джо Армстронг, американски музикант (Green Day)
1974 г. — Джери О’Конъл, американски артист
1979 г. — Сонгюл Йоден, турска актриса
1981 г. — Парис Хилтън, американска актриса и наследница

Крими

Жена е със счупен череп след удар от кола на пешеходна пътека в Габрово

Published

on

Два пътни инцидента с пострадали са регистрирани в Габрово вчера, 5 октомври, в рамките на около час и половина, информираха от пресцентъра на Областната дирекция на МВР в Габрово.

По данни на полицията 63-годишна жена е със счупена основа на черепа, след като е била блъсната от лек автомобил на пешеходна пътека в района на Шиваров мост в Габрово. Инцидентът е станал около 12.00 часа.

87-годишен мъж от Пловдив, управлявайки лек автомобил в посока към бул. „Хемус“, при излизане от кръговото кръстовище блъснал жената, пресичаща на пешеходната пътека.

Пострадалата е била незабавно транспортирана за преглед в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ в Габрово. Първоначално била диагностицирана с фрактура на ключица и комоцио, а при допълнителните прегледи медиците установили и че има счупена база на черепа.

Пробите за алкохол и наркотици на водача са отрицателни. По случая е образувано досъдебно производство.

Малко по-рано същия ден, около 10.30 часа, друг сигнал на ЕЕН 112 е съобщил за пътнотранспортно произшествие с пострадал велосипедист на ул. „Брянска“. По първоначална информация 44-годишен мъж, излизайки с велосипед от района на бензиностанция в посока магазин от голяма търговска верига, е бил блъснат от лек автомобил „Пежо“, управляван от 57-годишен мъж, движещ се в посока центъра на града.

Велосипедистът е бил транспортиран за преглед в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ в Габрово, където е диагностициран с охлузвания в областта на главата и левия крак. Пробите за алкохол и наркотици и на двамата участници в инцидента са отрицателни. Произшествието е обслужено по административен ред.

Зареди още

Новини

Държавният архив отбелязва професионалния си празник с изложба и награди за дарители

Published

on

Държавен архив – Габрово ще отбележи професионалния празник на архивиста на 9 октомври от 15.00 часа в административната си сграда на ул. „Чардафон“ № 17. През 2026 г. празникът е посветен на 75-ата годишнина от създаването на българските държавни архиви, информира Цветомира Койчева, началник на ДА-Габрово.

Събитието е повод да бъде отдадено заслужено внимание на хората, които с доверието си към архива допринасят за съхраняването на историческата памет. Най-значимите дарители за изминалата година ще бъдат отличени. Всеки от тях по свой начин обогатява архивното наследство с документи от личния и професионалния си живот, семейни фотографии, ръкописи, книги и свидетелства за обществения, културния, спортния и икономическия живот на Габрово и Габровско.

Част от програмата е откриването на изложбата с оригинали „Да завещаеш памет“. Тя може да бъде разгледана до 20 октомври, всеки работен ден от 9.00 до 17.30 часа. В юбилейната 75-а година от създаването на държавните архиви изложбата е и своеобразен поглед към бъдещето, защото това, което се съхранява днес, ще бъде история утре.

От архива канят всички да се присъединят към празника, да открият познатото и непознатото в архивите и да станат част от честването на 75-ата годишнина на българските държавни архиви, наречени пазителите на Паметта.

Зареди още

Култура

„Няма политическа цел, която да е достатъчно важна, за да изправя българи срещу българи“

Published

on

Проф. Мартин Иванов, историк и изследовател, гостува в поредния епизод на „Музеят говори“, първия музеен подкаст у нас и издание на Исторически музей – Дряново, по повод двата тома на книгата „Народният съд в България (1944 – 1945): Герои и антигерои”. Официалната премиера на том 2 предстои на 6 октомври.

„Няма политическа цел, която е достатъчно важна и значима, да се изправят българи срещу българи и да се издълбае толкова дълбока пропаст на разделение в нашето общество, което продължава вече 81 години“, заяви проф. Иванов пред водещия на епизода Иван Христов, директор на музея.

Иванов отбеляза, че зад реализацията на книгата стои екип от 9 души. „Ние си поставихме като задача да отидем отвъд двете клишета. Едното, че Народният съд прави нищо по-различно от останалите страни в Източна Европа и че той въздава едно заслужено наказание на монархо-фашистките „зверове“. А другото, че около 9-ти септември са унищожени хората, представляващи цвета на българското общество допреди това“, сподели ученият.

Народният съд съществува и работи по-малко от половин година, от края на декември 1944 г. до края на април 1945 г., като близо 11 000 души получават присъда от него. Историкът направи съпоставка с Европа, където по думите му процесите се точат между 1945 и 1952 г. Кои са хората на съдийската маса, каква е тяхната компетентност и какво образование притежават, кои са народните обвинители, какви са личните им мотиви и роднинските им връзки, всичко това проф. Иванов обрисува в епизода, като прави паралел с народните съдилища в цяла Европа.

По думите му българският народен съд се отличава от тях с изключителна жестокост: изпълнените смъртни присъди у нас са равни или малко по-малко от общия сбор на всички изпълнени в останалата част на Стария континент. Защо в България се е бързало, какво е значението на присъствието на „червената армия“ тук, диктувани ли са присъди в партийните комитети на комунистическата партия и какво е възможното обяснение за всичко случило се тогава, става ясно от гостуването на Иванов в „Музеят говори“.

В епизода ученият разказва и за своя изследователски труд „Цени и заплати през Възраждането“. „Цените са високи, но от гледна точка на чужденците, минаващи през нашите земи, са били изключително ниски. А те са ниски само и единствено, защото са много малко потребителите, които да купуват повече от един ограничен набор от стоки. Възможно обяснение е и бартерната търговия “, коментира той и обобщи, че първият том на книгата включва селскостопанските стоки и главно храните.

Иванов анонсира, че вторият том на изданието, чиято премиера ще се състои на 6 октомври, ще обхване цените на занаятчийските и индустриалните стоки, стоките на лукса, услугите, транспорта, данъците, както и доходите на населението, в което голяма част от плащанията стават в натура.

В разговора проф. Иванов очертава и стопанската история на България назад във времето, мястото ѝ в учебниците и в историографията ни, което според него категорично съществува. В тази връзка той посочи приноса на Центъра за стопанско исторически изследвания, който в края на септември проведе своята десета годишна научна конференция с международно участие в Исторически музей – Дряново.

Проф. Мартин Иванов е преподавател в катедра „Социология“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Специализирал е в Кеймбридж, Единбург и Националния университет на Ирландия. Автор е на над 200 научни публикации и десет монографични изследвания, посветени на социалната и стопанската история на България от Възраждането до наши дни. Бил е министър на културата в периода от август до ноември 2014 г., както и секретар по култура, образование и национална идентичност. Автор е на книгите „Бившите хора на концлагерна България“, „Народният съд в България (1944 – 1945): Герои и антигерои”, „Цени и заплати през Възраждането“, „Първият президент на републиката“ и други.

Цялото видео от участието на проф. Иванов в епизода на „Музеят говори“ може да бъде гледано в YouTube канала на Исторически музей – Дряново.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица