Новини
На този ден…
На 17 февруари 364 г. е детрониран и убит е византийският император Йовиан за неговата силна привързаност към християнството.
На същата дата само че 1568 г. Императорът на Свещената Римска империя Максимилиан II се съгласява да плаща ежегоден данък на османския султан.
На 17 фесруари са се случи и следните събирия:
1598 г. — Борис Годунов е провъзгласен за цар на Русия.
1600 г. — Италианският философ и астроном Джордано Бруно, обвинен в ерес, е изгорен жив на клада.
1867 г. — През Суецкия канал преминава първият кораб.
1881 г. — Във Виена се провежда конференция между Австро-Унгария, Сърбия, България и Турция за завършване на международната жп линия Виена — Цариград.
1905 г. — В Москва анархист убива с бомба княз Сергей Александрович.
1915 г. — Германската армия превзема полското пристанище Мемел.
1925 г. — Убит е българския политик и депутат Тодор Страшимиров
1933 г. — В САЩ излиза първият брой на Newsweek — седмично политическо и социално-икономическо списание.
1935 г. — Германия въвежда 8-часовия работен ден.
1944 г. — Втората световна война: В Битката при Корсун Червената армия унищожава 30 хил. обкръжена армия на Хитлеристка Германия.
1945 г. — В Първа българска армия е въведена корпусна организация.
1960 г. — В САЩ е арестуван Мартин Лутър Кинг.
1972 г. — В Англия парламентът приема закон за влизане в Европейската икономическа общност.
1979 г. — Започва Китайско-виетнамската война: Армията на Китайската народна република нахлува във Виетнам.
1982 г. — В Зимбабве Робърт Мугабе поема властта с държавен преврат.
1996 г. – Изстрелян е космическият апарат на НАСА Ниър Шумейкър, чиято цел е за първи път да бъде осъществено влизане в орбита и кацане на астероид (433 Ерос).
1997 г. — Членство на България в НАТО: Служебното правителство с министър-председател Стефан Софиянски обявява желанието на България да стане член на НАТО
2008 г. — Косово обявява независимост от Сърбия.
На 17 февруари са родени:
1653 г. — Арканджело Корели, италиански цигулар, композитор
1766 г. — Томас Малтус, британски икономист и социолог
1803 г. — Едгар Кине, френски политик и историк († 1875 г.)
1817 г. — Вилхелм III Нидерландски, крал на Нидерландия († 1890 г.)
1837 г. — Пиер Огюст Кот, френски художник († 1883 г.)
1846 г. — Петко Горбанов, български педагог и общественик († 1909 г.)
1877 г. — Андре Мажино, френски политик
1879 г. — Ованес Адамян, арменски изобретател
1885 г. — Романо Гуардини, германски философ и писател
1888 г. — Ото Щерн, германски физик, Нобелов лауреат през 1943 г.
1890 г. — Роналд Фишер, английски биолог и генетик
1917 г. — Абдур Рахман Бадави, египетски философ
1918 г. — Владимир Шчербицки, украински политик
1920 г. — Богомил Нонев, български писател, журналист, дипломат
1927 г. — Леон Даниел, български режисьор
1935 г. — Кирил Нешев, български философ
1936 г. — Джим Браун, американски футболист
1939 г. — Тома Трифоновски, български художник
1943 г. — Марин Янев, български актьор
1951 г. — Барзан Ибрахим Тикрити, иракски политик
1952 г. — Антонина Стоянова, първа дама на България
1954 г. — Доста Димовска, поетеса и политик от Република Македония
1954 г. — Ивайло Герасков, български актьор
1954 г. — Михаил Мелтев, български актьор
1957 г. — Иглика Трифонова, български театрален и кино-режисьор
1963 г. — Майкъл Джордан, американски баскетболист
1965 г. — Донко Ангелов, български лекоатлет
1966 г. — Антон Станков, български политик
1970 г. — Доминик Пърсел, американски артист
1971 г. — Васил Спасов, български шахматист
1971 г. — Карлос Гамара, парагвайски футболист
1972 г. — Били Джо Армстронг, американски музикант (Green Day)
1974 г. — Джери О’Конъл, американски артист
1979 г. — Сонгюл Йоден, турска актриса
1981 г. — Парис Хилтън, американска актриса и наследница
Култура
Гала Савчева с отличие от „Златни ябълки“ и с нов успех към сцената

13-годишната габровска изпълнителка Гала Савчева спечели награда на журито на Международния детски музикален фестивал „Златни ябълки“ 2026. Във финала на престижния форум, който се проведе на 19 септември в Кюстендил, Гала представи авторската си песен „Падаща звезда“.
Представянето ѝ донесе не само отличие, но и възможност песента да продължи своя път към международната сцена. Благодарение на получената промоционална възможност „Падаща звезда“ ще бъде представена и на международен конкурс в Сърбия, където Гала ще има възможност да представи България и да се срещне с млади музикални таланти от Европа.

Гала Савчева се развива в различни музикални направления – рок, поп музика и български фолклор. Освен като певица и автор на песни, тя се изявява и като водещ на концерти и културни събития. Сред отличията ѝ са първи места в конкурсите „Звукът на времето“, „Широка лъка пее, свири и танцува“ и „Златен Фолкарт“, където е носител и на златен медал. Гала има награди и от музикалните форуми „Звезден сблъсък“, „Орфеево изворче“, „Орфееви таланти“, „Българска душа на Святата земя“, „Авлига пее“ и други национални и международни конкурси.
За поредна година тя е и част от Клуба на успелите деца на България на Фондация „Димитър Бербатов“. Въпреки че е само на 13 години, Гала има близо десет години сценичен опит. Тя развива вокалните и артистичните си умения с помощта на своите преподаватели – д-р Ана Борисова по народно пеене, Надя Ботева по поп и джаз пеене и Елена Назърова по солфеж.

За Гала музиката е не само начин за изява, но и възможност да създава и споделя. Тя насърчава младите изпълнители да създават авторска музика, да се развиват и да не се страхуват да бъдат различни.
Особено важно за нея е младите хора да обичат българския език, песен и фолклор и да ги представят и на международната сцена. След успешното си участие в Кюстендил Гала Савчева продължава към следващото международно музикално предизвикателство в Сърбия. Там „Падаща звезда“ отново ще представи България, а Гала ще има възможност да покаже таланта си и да продължи развитието си на международната сцена.

Новини
Първо място за Иван Екимов и Христо Дочев от шахматен турнир

Шахматистите на ШК „Орловец 1997“ – Габрово Иван Екимов и Христо Дочев спечелиха първо място и парична награда във възрастовите си групи в открит турнир по класически шахмат, който се проведе в Приморско в рамките на една седмица.


Иван спечели при 10-годишните, а Христо в категорията Сеньори 70+. Двамата мериха сили със 75 опитни шахматисти с висок рейтинг от няколко държави и успяха да заемат първото място във възрастовите групи на най-малките и най-големите.
Христо Дочев се пребори за 4 победи от 7 партии, а Иван – за една победа и две равенства.

Новини
Отбелязваме 118 години от Независимостта на България!

Навършват се 117 години от обявяване Независимостта на България. На 22 септември, през 1908 г. в църквата “Св. Четиридесет мъченици” във Велико Търново княз Фердинанд обявява България за Царство, приема титлата Цар на българите и скъсва васалната връзка с Османската империя.
Независимостта е обявена при управлението на правителството на Александър Малинов против волята на великите сили, наложена с Берлинския договор.
Според него териториите на Северна България са включени в така нареченото Княжество България, което остава зависимо от султана, дори и след Съединението с Южна България през 1885 г.
Берлинският договор от 1878 г. определя Княжество България като васално на Османската империя, което затормозява стопанското развитие на страната и ограничава възможностите ѝ в международните отношения. Мирните споразумения задължават българското княжество да се съобразява с режима на капитулациите, наложени от Великите сили на Османската империя, който налага преференциален внос на европейските промишлени стоки и обрича развитието на българското вътрешно производство. Затова след постигането на Съединението на Източна Румелия с Княжество България усилията на българския политически елит се насочват към обявяване на независимост.
Благоприятни условия за това настъпват през септември 1908 г. Тогава вниманието на Великите сили е насочено към френско-германския спор за Мароко, а Австро-Унгария се готви да анексира Босна и Херцеговина. В същото време в Истанбул младотурците извършват преврат, а по жп-линията Одрин-Белово избухва стачка. Правителството на Александър Малинов използва момента, конфискува жп-линията и на 22 септември 1908 в църквата “Св. Четиридесет мъченици” в Търново със специален манифест е провъзгласена независимост на България, а княз Фердинанд I приема титлата цар на българите. Учредява се възпоменателен медал по този повод. На следващия ден Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина.
На заплахите с война от страна на Османската империя, България отговаря с военна мобилизация и същевременно декларира готовност за мирно уреждане. Тъй като Берлинският договор е двойно нарушен (от София и от Виена), а Великите сили не са готови за мащабна война, усилията се насочват към дипломатическо признаване на българската независимост.
Честит празник на Независимостта, българи!

-
Културапреди 6 дниИсторически музей – Дряново чества 90 години пожарно дело в Дряново
-
Икономикапреди 6 дни„Ако Габрово върви нагоре, печелим всички“ – Васил Гърбов, създател на Gabrovo Informal
-
Любопитнопреди 5 дниЛилиите отново красят езерото в градинката с мечето
-
Новинипреди 5 дниОбщински и екоинспектори провериха централния пазар в Габрово
-
Новинипреди 2 дниБасейнът в ПМГ-Габрово отново отваря врати
-
Културапреди 2 дниПроф. Палангурски: Съединението на България бележи края на Освобождението ни
-
Новинипреди един денОтбелязваме 118 години от Независимостта на България!
-
Новинипреди 7 часаПърво място за Иван Екимов и Христо Дочев от шахматен турнир





