Икономика
Повече от половината българи живеят в материални лишения
Най-нисък риск от бедност съществува за жителите на Швейцария, Исландия, Швеция и Люксембург по около 1 на сто

Архив © Copyright — Gabrovo News. All Rights Reserved
В България делът на хората, които живеят в материални лишения, е най-висок в Европа – 60%, като след нас се подреждат Латвия – 49% и Румъния – 48%. Това сочи изследване на Евростат за хората в риск от бедност или социално изключване в ЕС, цитирани от Аргументи БГ.
В първата десетка на страните от ЕС-27, чиито граждани влизат в риск от бедност или социално изключване, са още Унгария (42 на сто), Латвия (38 на сто), Гърция (30 на сто), Полша и Кипър (28 на сто), Италия и Словакия (24 на сто).
Най-нисък риск от бедност съществува за жителите на Швейцария, Исландия, Швеция и Люксембург по около 1 на сто, тоест един на всеки сто жители в тези страни живее в риск от бедност или материални лишения.
Според европейската статистика – един на всеки шест жители на ЕС живее в материални лишения. Като цяло в ЕС делът на хората, които живеят бедно, се увеличава през 2011 година с 0.5 на сто до18%, като половината от тях – 8.8 на сто – са в състояние на тежки материални лишения.
Най-значителен ръст на хора, които изпадат в подобно положение, е отчетен в Италия – 4.3 процентни пункта, Латвия – 4 процентни пункта, Гърция – 3.6 процентни пункта и Унгария – 1.5 процентни пункта.
Критериите, според които се определя жизненият статус на хората в ЕС, са дали могат да си купят кола; дали могат да си купят един цветен телевизор; дали могат да си позволят пералня; дали могат да позволят нормално отопление; невъзможност за едноседмичен годишен отпуск далече от дома; невъзможност да консумират месо, пиле или риба всеки втори ден; невъзможност за неочаквани финансови разходи; невъзможност за покупка на мобилен телефон; дали могат да си позволят да си набавят всички тези неща чрез покупка на изплащане или чрез кредит.
Според проучването на Евростат хората, които не могат да си позволят да плащат три от девет елемента за жизнен стандарт – се определят като хора, живеещи в материални лишения. Хора, които не могат да си позволят плащането на повече от три елемента, се считат заживеещи в силни материални лишения.
Данните показват още, че най-тежко нуждаещите се живеят в домакинства с един човек с деца (18.4 на сто), самотни жени-домакини (11.9 на сто), самотни мъже (11.5 на сто) и домакинства с двама възрастни и повече от три деца – 11.2 на сто.
Икономическото състояние на обществата в Италия, Испания и Гърция има най-голям принос за увеличаване броя на хората, които живеят в бедност или риск от социално изключване, отчита Евростат. В Италия хората, които са изпаднали в бедност, се е увеличил с близо 2.4 млн. души, в Испания – с близо 700 хиляди и в Гърция – с близо 370 хиляди.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Икономика
Семинар „Социално предприемачество в действие“
Семинарът „Социално предприемачество в действие“, реализиран в рамките на проект „Социален обмен: опит, вдъхновение и приобщаване”, финансиран от Фонд „Социална закрила“, обедини над 20 участници – представители на социални предприятия, местни партньорски организации, екипа на проекта и лица от целевите групи.
Събитието имаше работен характер и беше проведено като равностоен диалог между всички присъстващи, а не като формална презентация пред публика. Основният фокус на семинара беше поставен върху практическото прилагане на социалното предприемачество.
Бяха представени реални модели на работа с уязвими групи, включително хора с намалена трудоспособност, продължително безработни лица, младежи без предишен трудов опит и лица в риск от социално изключване. Участниците обсъдиха как тези модели функционират в реална производствена и услуговa среда и как могат да бъдат адаптирани и приложени на местно ниво.
В рамките на дискусиите беше поставен акцент върху въвеждането на нови участници в трудов процес по адаптиран, защитен и проследим начин. Беше подчертано, че успешният подход включва ясно формулирани задачи, определен наставник и поетапно натоварване, съобразено със здравословното състояние и възможностите на човека.
Участниците единодушно отчетоха, че присъствието на конкретен наставник, който работи директно с новия човек на място, е ключово за задържане в заетост, а не само за първоначалното включване. Моделът беше оценен като критичен за ограничаване на отпадането през първите седмици. Обсъдена беше и икономическата устойчивост на социалните предприятия.
Представени бяха действащи практики като производство в малки серии с висока добавена стойност, комбинирани продажбени канали (индивидуални клиенти и корпоративни/институционални поръчки), както и предоставяне на услуги с обществена значимост, които отговарят на локални нужди и за които общинските структури често нямат капацитет.
В рамките на семинара бе изрично подчертано, че социалното предприятие не е благотворителен механизъм, а икономически субект с ясно формулирана социална функция. Съществен резултат от семинара беше изработването на конкретни минипланове за действие на местно ниво. В процеса на съвместна работа участниците определиха мерки, които могат да бъдат изпълнени в краткосрочен хоризонт и с ограничен ресурс.
Сред заложените направления са: краткосрочни практически стажове за хора от уязвими групи, с ясно определени задачи, фиксирана времева рамка и реална работна среда; вътрешна наставническа схема „един към един“, при която опитен служител поема отговорност за въвеждането, адаптацията и задържането на нов участник; съвместни инициативи между социални предприятия и местни структури за предоставяне на малки обществени услуги, изпълнявани от лица в уязвима позиция при контролируемо натоварване.
В рамките на срещата беше заявено намерение за продължаване на сътрудничеството между участващите организации. Представителите на социалните предприятия и организацията домакин поеха ангажимент за координация и взаимна подкрепа при последващо включване на уязвими лица в икономическа дейност. Беше договорен механизъм за контакт и за обмен на експертиза между страните.
В края на събитието всички участници получиха сертификати за участие. Сертификатите бяха връчени като признание за реалния принос на всяко лице към съдържанието и резултатите от семинара, включително за споделен опит от практиката и формулирани предложения за следващи стъпки.
Общата оценка на срещата е, че социалното предприемачество беше разгледано не като абстрактен модел или кампаниен слоган, а като практически инструмент за социално и икономическо включване. Постигнат бе консенсус, че устойчивите модели са тези, които са едновременно адаптирани към човека, финансово жизнеспособни и с ясно дефинирана отговорност за тяхното прилагане.
Основната добавена стойност на семинара е, че участниците излязоха не само с анализ на съществуващи проблеми, а с конкретни действия, които могат да започнат в рамките на подписаното партньорско споразумение за работа в мрежа.
Този документ е създаден съгласно Договор No РД04-106 / 14.07.2025г. по Проект „Социален обмен: опит, вдъхновение и приобщаване”, финансиран от Фонд «Социална закрила». Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от „ТКД ЗДРАВЕЦ – ГАБРОВО“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Европейския съюз и Договарящия орган.
Икономика
Нов офис на Изи Пей в квартал „Трендафила“ в Габрово
Икономика
До 31 октомври се подават декларациите за дължими данъци

Предприятията и самоосигуряващите се, които са изплатили доходи на физически лица по извънтрудови правоотношения наем и/или от други източници, и са задължени по закон да удържат авансов данък върху тях, подават електронно декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и по чл. 201, ал. 1 от ЗКПО до 31 октомври за дължими данъци за третото тримесечие на 2025 г. Физическите лица също декларират дължими данъци, ако предприятието или самоосигуряващото се лице – платец на дохода, не е задължено да удържа и съответно да внася данък.
Декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и по чл. 201, ал. 1 от ЗКПО се подава и за окончателните данъци, удържани върху доходите на чуждестранни физически и юридически лица (например върху възнаграждения за технически услуги, доходи от лихви, авторски и лицензионни възнаграждения и други). По този ред се декларират и окончателните данъци върху доходите от дивиденти и ликвидационни дялове, разпределени на местни и чуждестранни физически лица, на чуждестранни юридически лица, когато данъкът е дължим, и на местни юридически лица, които не са търговци, включително общини.
Със същия формуляр предприятията, регистрирани по Закона за данък върху добавената стойност, обявяват в НАП и данни от текущата си счетоводна отчетност към края на трето тримесечие на 2025 г. Необходимо е те да обявят наличните парични средства в касите, размера на вземанията (включително от предоставени заеми) от собственици – физически лица, работници, служители, лица, наети по договор за управление и контрол и други, когато общият им размер към края на тримесечието надхвърля 50 000 лв.
Информация за попълване декларациите и внасяне на суми към бюджета, може да се получи в сайта на приходната агенция или на телефона на НАП – 0700 18 700 /на цена, според тарифата на съответния оператор/.


-
Любопитнопреди 7 дниГруминг салон Gabrielle Belle Grooming
-
Културапреди 7 дниЗлатна значка и „Партньор на годината“ за Исторически музей – Дряново
-
Културапреди 7 дниДухът на Грузия завладява Габрово тази сряда в зала „Орловец“
-
Икономикапреди 7 дниНов офис на Изи Пей в квартал „Трендафила“ в Габрово
-
Културапреди 3 дниПианистите от МК „Весела“ с поредно блестящо представяне
-
Новинипреди 5 дниРЗИ – Габрово организира семинар за здравословно хранене
-
Културапреди 5 дниИзлезе ново краеведско издание с личности, събития и факти от историята
-
Културапреди 7 дниПредставят в ДХС книгата „Капанът на нарцистичната връзка“







