Култура
130 години история на музейното дело в Габрово

снимка: РИМ – Габрово
На 9 май 2013 г. в Регионален исторически музей – Габрово беше открита изложбата „130 години история”, посветена на 130 години история на музейното дело в Габрово, съобщи Христина Шепелева. Официални гости на тържеството бяха Председателят на Общински съвет – Габрово Николай Сираков, който поздрави екипа на музея с кратко слово и заместник – областният управител Неделчо Търкаланов.

снимка: РИМ – Габрово
Програмата започна с произведения на пиано – Моцарт и Любомир Пипков, изпълнени от Петър Чернокожев – ученик на Елена Назърова – директор на НЧ „Априлов – Палаузов 1861”. Директорът на музея Красимира Чолакова връчи свидетелства за принос на музейните работници и като на всеки юбилей официално бе разрязана торта „130 години музейно дело” от Красимира Чолакова и Николай Сираков.

снимка: РИМ – Габрово
Екипът Добромир Търновски и Ивилина Методиева – Цанева, реализирал изложбата също бе представен. Изложбата „130 години история“ е само по себе си история за историята. Чрез оригинални снимки и документи е проследено развитието на музейното дело в Габровско от първият музей – този при Априловската гимназия през дейността на Историографическо дружество „Габрово“ и последващите институции. Показани са препятствията, през които преминава събирането на габровската история. Жалони в тези процеси са създаването на Габровски народен музей като държавен през 1949 г. и прерастването му в Окръжен исторически музей през 1960 г. Габровският музей е създател на редица други културни институти, които днес заемат осезаемо място в културния живот на града ни, а и в национален мащаб.

снимка: РИМ – Габрово
През 1962 г. е създадена Художествена галерия като отдел към Окръжен исторически музей в т.нар. Карагьозова къща. През 1964 г. са създадени Етнографски парк-музей на българските занаяти при с. Етър и Архитектурно-исторически резерват „Боженци“. По повод 100 години от откриването на Държавната мъжка гимназия, отдел „Образование“ към ОИМ открива постоянна изложба „Просветно дело в Габрово“ в ПГ „Н.Е. Априлов“, което поставя основите на по-късния Народен музей на образованието. Окрупняването на културните институти води до образуването през 1982 г. на Дирекция „КИН“, която организира и ръководи културните институти в Габровски окръг.

снимка: РИМ – Габрово
Особено осезаема е ролята на Габровския музей в археологическите проучвания на района, които дават еднинствените сведения за античното и средновековно минало на тези земи. През дългата си история музеят сменя много пъти името си: Музей при Априловската гимназия, Музей при Историографическо дружество „Габрово“, Габровски градски народен музей, Окръжен исторически музей, Исторически музей – Габрово, Регионален исторически музей – Габрово, но винаги е бил институцията, която събира, съхранява и популяризира габровската история, Музеят на Габрово и габровци. Много са имената на хората, свързали житейската си съдба с музея и дали своя принос за развитието му: Райчо Каролев, д-р Петър Цончев, пръв председател на основаното през 1920 г. Историографическо дружество „Габрово“; Еким Андрейчин, пръв уредник на музея при Историографическо дружество „Габрово“, Илия Габровски, уредник на музея при Историографическо дружество „Габрово“, Зора Табакова, уредник на музея при Историографическо дружество „Габрово“, Ганка Рибарева, пръв уредник на Габровски градски народен музей, доц. Д-р Цоньо Петров, пръв директор на Окръжен исторически музей; дългогодишните уредници при Исторически музей – Габрово – Мария-Тоска Стефанова, Кина Койчева, Димо Тодоров, Диана Станева, Лиляна Нанева, Вела Лазарова и много други. Днешната изложба е посветена и на тяхното дело, защото историята се прави от хората и се помни от хората.
Откриването на изложбата завърши с коктейл и приятни спомени и разговори между дългогодишни колеги и приятели.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
ИМ-Дряново издаде кулинарна книга с рецепти от края на XIX и началото на XX век

Излезе от печат най-новото книжно издание на Исторически музей – Дряново. То е свързано с кулинарията и е насочено към всички почитатели на традиционния български вкус. Кулинарната книга носи заглавието „Дряновски вкусотии и изкушения“.
Тази малка книжка събира готварските рецепти на дряновката Анастасия Лафчиева (1847–1927 г.) – съпруга на Станчо Лафчиев, кмет на Дряново (1896–1899 г.). Родени в домашното пространство, изпитани в практиката и проверени от опита, тези рецепти са предавани устно: от майка на дъщеря, от баба на внучка, през няколко поколения.
Съхранени и записани от потомците в няколко тетрадки, днес те се публикуват за първи път и достигат до читателите като ценен дар от съкровищницата на Исторически музей – Дряново.
Съставители на изданието са музейните специалисти Юлия Дабкова, Стилияна Топалова – Марчовска и Христо Петров. Книгата е с твърди корици и цветни илюстрации. Графичното оформление е дело на Силвия Георгиева, а предпечатът и печатът са осъществени от издателство „Фабер“ – Велико Търново.
На над 150 страници са представени рецепти за салати, супи, основни ястия, десерти, сладка, конфитюри, напитки и парфюм – голяма част от тях актуални и към днешна дата. Уводният текст е на доц. д-р Светла Ракшиева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН (ИЕФЕМ-БАН). В изданието е включена и историческа справка за семейство Лафчиеви.
Книгата може да бъде намерена в обектите на Исторически музей – Дряново или да бъде поръчана онлайн чрез сайта на институцията. Официалното представяне на изданието ще се състои на 15 май 2026 г. в родния град на майстор Колю Фичето, в рамките на инициативата „Нощ на музеите“, в която ИМ – Дряново ще се включи и тази година.

Култура
Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“ за 2025 г. в категория „Събития и работа с публики“, присъждана от Сдружение „Български музеи“. Отличието е признание за реализирането на Националната програма, посветена на 225 години от рождението на майстор Колю Фичето – мащабно честване, проведено през 2025 г. под патронажа на Министерство на културата и в партньорство с Община Дряново.
Церемонията по награждаването се състоя на 28 април в Държавен куклен театър – Пловдив, в рамките на Общото събрание на Сдружение „Български музеи“, в което взеха участие музейни директори и специалисти от цялата страна. Наградата получи Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново. Тя бе връчена от заместник – министъра на културата Александър Трайков.

На събитието присъстваха министърът на туризма Ирена Георгиева, председателят на Съюз на артистите в България Христо Мутафчиев и изпълнителният директор на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО д-р Ирена Тодорова.
При получаването на отличието Иван Христов посвети наградата на екипа на музея и партньорите, съмишлениците и приятелите, с които заедно популяризират историята на Дряново и България. Той подчерта, че признанието е резултат от неуморната работа и отдадеността на всички негови колеги.
Председателят на Сдружение „Български музеи“ и директор на Регионалния природонаучен музей – Пловдив Огнян Тодоров акцентира върху стремежа на организацията да обединява усилията на институции, организации и асоциации в името на общи каузи, като посочи инициативата „Европейска столица на културата – Пловдив“ и нейния девиз „Заедно“ като пример за постижимото чрез партньорство.

Христо Мутафчиев от своя страна заяви подкрепа за музейната общност и подчерта значението на културното наследство, което музеите представят пред младите хора, като изрази позицията, че институциите следва да се адаптират към съвременните изисквания на времето.
В същата церемония, наградата „Музей на годината“ бе присъдена на Регионалния етнографски музей в Пловдив за проекта „Светът на ютията“, реализиран в къщата на Невена Атанасова. В категория „Образователна инициатива“ бе отличен Природонаучният музей в село Черни Осъм за Музейната академия „Природата учи“.
Лауреатите бяха определени от жури в състав: проф. д-р Светла Атанасова (РИМ – Велико Търново), д-р Димитър Петров (РИМ – Плевен), д-р Катя Тинева-Гюрковска (ХГ – Стара Загора), Амелия Гешева – експерт по културно наследство към Министерството на туризма, и проф. дин Вера Бонева (УниБИТ).

Култура
Главният редактор на най-голямата информационна агенция в Индия посети „Етър“-а

Музей „Етър“ е пример как културното наследство може да бъде съхранено за бъдещите поколения. След 400-500 години това, което правим днес, ще има много по- голямо значение, отколкото ни се струва сега. Това заяви при посещението си в музей „Етър“ Виджай Джоши, главен редактор на най-голямата индийска информационна агенция Прес Тръст ъф Индия (PTI).

Той е в България по покана на директора на БТА. Посещението на един от водещите индийски медийни ръководители в етнографски музей „Етър“ край Габрово се превърна в разговор за културното наследство, свободата на словото, фалшивите новини и ролята на журналистиката в съвременния свят.

„Мисля, че това е невероятно. Никога не съм виждал нещо подобно. Индийската цивилизация знаем колко е стара. И може би това е урок за нас – как да запазим историята“, коментира Джоши. По думите му, съхраняването на традиции, занаяти и памет е инвестиция, чието истинско значение ще бъде оценено след векове.

„Нека се огледаме и да си дадем сметка – след 2000 години какво значение ще има сътвореното от нас“, допълни той. По време на визитата в музея бяха обсъдени и теми като свободата на словото в Индия, условията за работа на журналистите и състоянието на медиите по света. „И в Индия има свободна преса и пресата може да пише за всичко, което иска. Но както и в останалия свят, има финансов натиск и натиск от социалните медии“, заяви Виджай Джоши.

Според него социалните мрежи променят изцяло начина, по който се създава и разпространява информация. Главният редактор на PTI подчерта, че днес много хора вярват, че могат да правят журналистика само с мобилен телефон или камера, но това не гарантира достоверност.
„Има много фалшиви новини. Значението на традиционната журналистика е още по- голямо сега“, посочи той. По думите му потребителите все по-трудно различават проверената информация от манипулацията, а обществото често предпочита да чете това, в което вече вярва.

Въпреки натиска на дигиталната среда, Виджай Джоши е убеден, че традиционните медии ще оцелеят, защото тяхната сила е в проверката на фактите. „Журналистът не може просто да каже това, което другите искат. Той казва истината, когато е проверена“, заяви той.
Според него ще дойде момент, когато обществото ще оцени истинската журналистика именно заради лавината от дезинформация. Музей „Етър“ – мост между миналото и бъдещето Посещението на Виджай Джоши затвърждава международния интерес към музей „Етър“, който продължава да бъде едно от най-разпознаваемите места за български занаяти, традиции и културен туризъм.
За госта от Индия музеят е не просто туристически обект, а пример как една нация пази паметта си за идните поколения.

-
Любопитнопреди 4 дниПобедителите в конкурса „Бостанско плашило“ на музей „Етър“ са ясни
-
Новинипреди 4 дниПървата стъпка след победата: Николай Косев от „Прогресивна България“ в Плачковци
-
Новинипреди 2 дниБлаготворителният базар и концерт в подкрепа на малкия Ники събра над 6 000 евро
-
Новинипреди 2 дниСребро за Йоан Велчев от шахматния фестивал „Питагор Елит”
-
Културапреди 2 дниИсторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“
-
Културапреди 2 дниГлавният редактор на най-голямата информационна агенция в Индия посети „Етър“-а
-
Новинипреди 2 дниАрхивът припомни „Историята на Габрово и габровските въстания“
-
Културапреди един денИМ-Дряново издаде кулинарна книга с рецепти от края на XIX и началото на XX век





