Култура
РИМ-Габрово представи културната си ценност за април

снимка: РИМ – Габрово
Във фонда на Регионален исторически музей – Габрово се съхранява колекция от разноообразни колани от Възрожденската епоха. В зависимост от материала и техниката на изработка се разделят на няколко вида: метални, везани и тъкани. Коланът е и показател за възраст, семейно положение, имотно състояние, а също така има значение на амулет, т. е.изпълнява предпазна функция.
Металните колани през XVIII – XIX век са съставени от скачени метални плочки посредством шарнир или халки, други са приковани или нанизани на кожен ремък. Обикновено са изработвани от сребро, бронз и по-рядко от сребро с позлата. В Габровско те са известни като „ребърчати” или „прешленовидни” колани. По форма плочките са продълговати, извити или пречупени в средата и гъсто наредени една до друга. Характерни са за омъжените жени и са явен белег на имотно състояние. Във фонда на Регионален исторически музей – Габрово е съхранен сребърен ребърчат колан с гранули, нанизан върху черна тъкана материя. В двата края завършва с правоъгълни богато орнаментирани с растителни фигури плочки, завършващи с кука и гайка. Над гайката има кръгла розета с гнездо и червен камък в средата.
Музейната колекция „Колани” включва и кожени колани, покрити с везан плат, известни като шити или везани. Върху бяло домашно платно са извезани мотиви от разноцветна вълнена прежда. За фон са използвани бели, черни и сини конци с геометрични и растителни мотиви, характерни за везбения орнамент от този край. Популярни изображения са: гюл, мак, карамфил, ружа, дърво, звезда, пеперуда, птица.
В Габровския край за познати и мънистените или т. нар. колани „със синци” -гъста плетка от нанизани мъниста. Плетат се с една кука на редове и с предварително отброени и нанизани мъниста. Използвани са различни видове геометрични орнаменти – прави, зъбчати, вълнообразни, змиеобразни, оформени поединично или в комбинация. Често преобладават растителните мотиви, характерни за шевичната орнаментика от Габровския край. В някои случаи те се преплитат с геометрични или с животински – птица или пеперуда. Основният фон при тези колани е бял или черен, по-рядко тъмносин и зелен, а върху него следват разноцветни изображения.
Много популярни в Габровско са тъканите колани. Техниката им е примитивна и датира още от VIII – X век. Тъкат се на т. нар. кори – тънки квадратни дъсчици, в четирите ъгъла с по една дупка за прикрепване на основните нишки, които се опъват в двата края, а вътъкът се натъкава с ръка и набива с дървен нож. За повечето тъкани колани от Габровско е характерен черният цвят, използван като фон или рамка, но се използват и тъмночервено или тъмнозелено. Мотивите са изпълнени с по-свежи цветове, с които се изобразяват черти, резки, ченгели, кръст, правоъгълник и триъгълник. Чрез геометричната форма, конструктивно свързана в няколко основни елемента, се постигат мотиви, напомнящи растителни орнаменти или по-сложни композиции от цветя. Момите започват да ги тъкат, когато се замомеят – една част за лично носене, друга за чеиз и за дарове. Коланите се слагат „за свет ден” и по празник, когато момите са избирани по работност и красота.
Коланите от Габровския край носят всички белези на българското народно творчество. Като част от облеклото те отразяват вечния стремеж на българката към красота и са свидетелство за майсторството, вложено в тяхната изработка.
Автор: Христинка Шепелева, РИМ – Габрово
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Музеят на хумора и сатирата предписва „Виц-терапия“ за Деня на четенето

На 20 ноември от 09.00 до 17.00 часа Музеят на хумора и сатирата в Габрово ще се включи в четвъртото издание на националния Ден на четенето – България с рецепта за добро настроение. В рамките на инициативата музейната библиотека ще предложи на своите посетители специална „Виц-терапия“, в която основните съставки са кратки остроумни текстове.
Идеята стъпва върху убеждението, че книгите са безценен източник на знания, вдъхновение и предлагат чудесни начини да се погрижим за себе си. А когато към четенето добавим смях, резултатът обещава да бъде още по-добър. Как ще протече терапията? Още при влизането си в библиотеката посетителите ще получат възможност да изтеглят своята индивидуална „рецепта“.

Следва изборът на подходяща „дозировка“, която също ще бъде определена на случаен принцип. За същинското „лечение“ ще се погрижи богатият литературен фонд на музейната библиотека.
На специално обособени места ще бъдат подредени подбрани издания с вицове, епиграми и афоризми на български и чужди езици. Всеки участник ще може да открие своето четиво и да се потопи в него според предписаната рецепта и доза. А за да продължи доброто настроение и след посещението, музеят е подготвил и малка изненада за спомен.
Входът е срещу билет за музея.
Четвъртият национален Ден на четенето – България ще се проведе на 20 ноември. Инициативата следва примера на германския Ден на четенето, а от 2025 г. е синхронизирана с Деня на европейските автори Read. For Real.
За поредна година събитието се организира от Фондация „Четене“, Фондация „Детски книги“ и Сдружение „Книги и четене“. С участието си Музеят на хумора и сатирата поставя акцент върху една от най-приятните страни на четенето – способността му да разсмива.

Култура
Исторически музей – Дряново представя Максим Маринов и „Градски пейзажи“

Исторически музей – Дряново представя самостоятелната изложба живопис „Градски пейзажи“ на Максим Маринов. Откриването е насрочено за 17 ноември 2026 г., вторник, от 17.30 ч. в Икономовата къща.
Максим Маринов е роден на 24 октомври 1958 г. във Велико Търново и живее в Габрово. Завършил е Техникум по строителство във Велико Търново през 1977 г. и Художественографическия факултет на Педагогическия институт в гр. Курск, Руска федерация, през 1987 г.
Трудовият му стаж преминава основно в строителния бранш, като около 10 години е работил и като дизайнер в машиностроително предприятие и в козметична фирма. С живопис художникът не е преставал да се занимава през целия си живот, макар рядко да е имал възможност да работи пълноценно за дълги периоди.
От 2009 г. е редовен участник в годишните изложби, организирани от художествена галерия „Христо Цокев“ в Габрово. Представял е свои картини в частни галерии в Габрово, Севлиево, Дряново, Трявна и София. Има участия в пленери в Перник през 2022 г. и в Боженци през 2024 г.
Исторически музей Дряново – кани всички почитатели на изкуството на откриването на изложбата на 17 ноември 2026 г. от 17.30 ч. в Икономовата къща.

Култура
Потомци на Васил Априлов посетиха НМО – Габрово

Гости на Националния музей на образованието бяха петима потомци от четири поколения на Априловия род – родственици на инж. Стефан К. Априлов (дъщерите – Вяра и Констанца, внукът и двамата му правнуци). За голяма част от тях това е първо посещение в музея, който се помещава в историческата сграда на Априловската гимназия в Габрово и съхранява светлото дело и духът на великия български меценат Васил Априлов.

Специалните гостите бяха посрещнати от директора на музея Любка Тинчева. Те имаха възможността да разгледат експозицията и възстановките, проследяващи развитието на българското образование.
С огромен интерес изслушаха разказа за заслугите на Васил Априлов за възхода на просветната традиция през Възраждането и се докоснаха до авторските му съчинения „Денница на новобългарското образование“ и „Българските книжници“.

По време на срещата бе споделена силна емоция от досега с корените и съхранената памет за Васил Априлов. Гостите получиха подаръци от директора на музея – фототипното издание на „Заветът“ на Априлов, музейни издания, сувенири и табелката „Благочинник“ – жест на признателност към потомците на Благодетеля, които дойдоха в Габрово с намерението да бъдат продължители на неговото дело.
В музейната книга за впечатления те написаха: „Благодарим за топлото посрещане, което ни кара да се чувстваме у дома. Благодарим за знанието, което ни предадохте. Продължавайте да бъдете будители!“.

Във фонда на НМО освен книгите от личната библиотека на Априлов (233 на брой, много от които библиографска рядкост) се съхраняват ценни материали, свързани с произхода и делото на родолюбивия габровец – лични вещи и писма (като това на Васил Априлов до неговата сестра Кера).
През годините потомци на Априловия род са посещавали музея, като периодично правят дарения от семейни документи, реликви и вещи, свързани с фамилната история, сред които важно място заема уникалното фамилно дърво, проследяващо родствените връзки на Априлови с други знатни възрожденски родове като Дюстабанови и Даскалови.

Това изключително ценно за НМО дарение бе направено през 2021 г. от сина на Цветанка Априлова (чиято линия тръгва от чичото на Благодетеля – Васил Николов Априлов, роден около 1735 г.) Посещението на наследниците на инж. Стефан Априлов постави началото на ново приятелство и бъдещо сътрудничество между музея и представителите на Априловия род.

-
Без категорияпреди 7 дниОтличиха 34 полицаи от Областна дирекция на МВР – Габрово
-
Новинипреди 6 дниС четири медала се завърнаха състезателите на ШК „Орловец 1997“
-
Икономикапреди 7 дниФирми и граждани могат да коригират декларираните от тях авансови вноски
-
Новинипреди 6 дниРИОСВ събра институциите заради кафявата мечка
-
Кримипреди 6 дниАрестуваха млад габровец след извършен грабеж
-
Кримипреди 5 дниХванаха трима маскирани, обрали 18-годишен
-
Новинипреди 6 дни11 ноември е Ден на национален траур
-
Икономикапреди 6 дни„Интер Пауър“ ремонтира и автоматизира осветлението на тунел Ловеч







