Култура
РИМ-Габрово представи културната си ценност за април

снимка: РИМ – Габрово
Във фонда на Регионален исторически музей – Габрово се съхранява колекция от разноообразни колани от Възрожденската епоха. В зависимост от материала и техниката на изработка се разделят на няколко вида: метални, везани и тъкани. Коланът е и показател за възраст, семейно положение, имотно състояние, а също така има значение на амулет, т. е.изпълнява предпазна функция.
Металните колани през XVIII – XIX век са съставени от скачени метални плочки посредством шарнир или халки, други са приковани или нанизани на кожен ремък. Обикновено са изработвани от сребро, бронз и по-рядко от сребро с позлата. В Габровско те са известни като „ребърчати” или „прешленовидни” колани. По форма плочките са продълговати, извити или пречупени в средата и гъсто наредени една до друга. Характерни са за омъжените жени и са явен белег на имотно състояние. Във фонда на Регионален исторически музей – Габрово е съхранен сребърен ребърчат колан с гранули, нанизан върху черна тъкана материя. В двата края завършва с правоъгълни богато орнаментирани с растителни фигури плочки, завършващи с кука и гайка. Над гайката има кръгла розета с гнездо и червен камък в средата.
Музейната колекция „Колани” включва и кожени колани, покрити с везан плат, известни като шити или везани. Върху бяло домашно платно са извезани мотиви от разноцветна вълнена прежда. За фон са използвани бели, черни и сини конци с геометрични и растителни мотиви, характерни за везбения орнамент от този край. Популярни изображения са: гюл, мак, карамфил, ружа, дърво, звезда, пеперуда, птица.
В Габровския край за познати и мънистените или т. нар. колани „със синци” -гъста плетка от нанизани мъниста. Плетат се с една кука на редове и с предварително отброени и нанизани мъниста. Използвани са различни видове геометрични орнаменти – прави, зъбчати, вълнообразни, змиеобразни, оформени поединично или в комбинация. Често преобладават растителните мотиви, характерни за шевичната орнаментика от Габровския край. В някои случаи те се преплитат с геометрични или с животински – птица или пеперуда. Основният фон при тези колани е бял или черен, по-рядко тъмносин и зелен, а върху него следват разноцветни изображения.
Много популярни в Габровско са тъканите колани. Техниката им е примитивна и датира още от VIII – X век. Тъкат се на т. нар. кори – тънки квадратни дъсчици, в четирите ъгъла с по една дупка за прикрепване на основните нишки, които се опъват в двата края, а вътъкът се натъкава с ръка и набива с дървен нож. За повечето тъкани колани от Габровско е характерен черният цвят, използван като фон или рамка, но се използват и тъмночервено или тъмнозелено. Мотивите са изпълнени с по-свежи цветове, с които се изобразяват черти, резки, ченгели, кръст, правоъгълник и триъгълник. Чрез геометричната форма, конструктивно свързана в няколко основни елемента, се постигат мотиви, напомнящи растителни орнаменти или по-сложни композиции от цветя. Момите започват да ги тъкат, когато се замомеят – една част за лично носене, друга за чеиз и за дарове. Коланите се слагат „за свет ден” и по празник, когато момите са избирани по работност и красота.
Коланите от Габровския край носят всички белези на българското народно творчество. Като част от облеклото те отразяват вечния стремеж на българката към красота и са свидетелство за майсторството, вложено в тяхната изработка.
Автор: Христинка Шепелева, РИМ – Габрово
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Валя Балканска ще открие Славейковите празници

Една от най-обичаните и талантливи народни певици, жената с космически глас – Валя Балканска ще открие тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат под патронажа на президента на Република България и с финансовата подкрепа и съдействие на Министерство на културата.
Под съпровода на каба гайди, нейният глас ще огласи площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ в Трявна днес, 19 юни, от 18.30 ч. Половин час по-рано своето тържествено слово ще произнесе кметът на Трявна Денчо Минев, предшестван с отслужването на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия.
Неразривна част от официалното откриване ще бъдат талантливите дами от Камерен хор „Еуфоника“, които също ще вземат участие в Славейковите празници, както и местните танцьори от Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“.
Тържествената програма ще продължи в 19.30 ч. с поетичния спектакъл „Нощ на поезията“ по стихове на Славейкови в салона на читалището. Жители и гости на града ще могат да видят творчеството на ученици от 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и местни възпитаници от Славейковото училище, които ще представят пред публика специално разработен спектакъл за Националните Славейкови празници.



Култура
Родственик на Колю Фичето гостува в първия музеен подкаст в България

В „Музеят говори“ – първият музеен подкаст в България, гостува Константин Фичев, четири пъти правнук на възрожденския майстор Колю Фичето. С този, петнадесети по ред епизод, форматът на Исторически музей – Дряново потвърждава позицията си на пионер в музейната комуникация у нас, а разговорът на директора Иван Христов с родственика на Никола Фичев се превърна в специален и личен момент на завръщане към родния край на Първомайстора.
Константин Фичев определи присъствието си в Дряново като особено вълнуващо преживяване и разгърна положителното наследство и родовата история на своя клон от фамилията Фичеви. Той припомни съвместната инициатива, реализирана съвместно с Исторически музей – Дряново по представяне на книгата „(НЕ)познатия Колю Фичето“, с автор д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея, осъществена в рамките на фестивала „Варуша юг“ във Велико Търново.

В студиото на „Музеят говори“ гостът сподели, че поддържа активна връзка и с други представители на рода и изрази мнение, че Историческият музей в Дряново периодично може да продължи да бъде домакин на родови срещи на фамилията Фичеви.
Сред най-впечатляващите моменти от разговора бе разказът за жива реликва от времето на Колю Фичето – литиен свещник във формата на кръст, подписан лично от Първомайстора и съхраняван до днес във великотърновския храм „Св. Св. Кирил и Методий“ в квартал „Варуша“.
„Приживе, Колю Фичето е обединявал хората – разказвал е дядото на дядо ми“, сподели Константин Фичев и допълни – „Когато се пускал по Самоводската чаршия, например в неделя, за да се черкува, той е събирал тълпа от хора, които са искали да го видят, да се докоснат до него“, отбеляза Константин.

Към края на разговора Фичев развенча и два широко разпространени мита около своя знаменит предшественик. Той категорично отхвърли налаганата по времето на социализма теза, че Никола Фичев е бил самоук строител, а по отношение на популярната легенда, представяща Колю Фичето като спасител на парижката катедрала „Нотр Дам“, бе не по-малко категоричен. „Тази легенда руши, а не съзидава“, определи я той като по-късно дописана, но дълбоко вкоренена в общественото съзнание заблуда.
Петнадесет епизода по-късно, „Музеят говори“ вече не е просто подкаст. Той започва да се превръща в трибуна, на която българското нематериално културно наследство получава глас.
Епизодът с участието на Константин Фичев вече е достъпен в YouTube канала на Историческия музей – Дряново.

Култура
Монографията „Борис Димовски“ ще бъде представена в Музея на хумора

На 17 юни, в последния ден на ретроспективната изложба „Борис Димовски – 100 години от рождението“, Музеят на хумора и сатирата ще представи монографията „Борис Димовски“, с автор изкуствоведа Красимир Илиев, куратор на експозицията.
Изданието е резултат от съвместната работа на автора и музея и има за цел да съхрани и популяризира творческото наследство на един от най-значимите български художници и карикатуристи.
Монографията проследява живота и творческия път на Борис Димовски и откроява връзката му с Габрово – град, който през 1983 г. го удостоява със званието „Почетен гражданин“.
Книгата съдържа 340 страници и над 600 изображения на карикатури, илюстрации и фотографии. Тя предлага задълбочен поглед към живота, творчеството и обществената роля на Борис Димовски – художник, чието име остава неразривно свързано с нашия град.
Борис Димовски е не само един от най-значимите български карикатуристи, но и сред хората, които заедно със Стефан Фъртунов стоят в основата на превръщането на габровския хумор в културен символ, разпознаваем далеч отвъд пределите на България.
Неговите образи и идеи продължават да живеят в символите на града и в историята на музея. Заповядайте на среща с автора Красимир Илиев – човекът, който посвети година на това да върне Борис Димовски на заслуженото му място в историята на българското изкуство.
Входът е свободен.

-
Кримипреди 2 дниЧерен джип с безумно изпълнение на пътя край Габрово, полицията го погна!
-
Икономикапреди 4 дниНова ера при таксуването в обществения транспорт на Габрово
-
Културапреди 4 дниМонографията „Борис Димовски“ ще бъде представена в Музея на хумора
-
Икономикапреди 4 дни„Мисия 15“ на Дигитален клуб към ГТПП
-
Икономикапреди един денОтвъд IT: Защо Gabrovo Digital Summit е полезен за всеки, искащ да е подготвен за бъдещето?
-
Новинипреди 3 дниГеополитика и общество: Дипломатически анализи
-
Икономикапреди 3 дниБългарски Фермерски пазар пред зала ,,Възраждане“ в Габрово на 20 юни
-
Кримипреди 21 часаМладши съдия Илиева вече е доктор по право







