Свържи се с нас

Икономика

Няма пари за великденски надбавки за пенсионерите

Published

on

Основната част от парите, които служебното правителство ще отдели за социално подпомагане ще бъдат насочени към трайно безработните, а възможност за отпускане на великденски надбавки за пенсионерите няма. Това заяви социалният министър Деяна Костадинова в петък пред Нова телевизия, цитирани от Аргументи БГ.

Вчера правителството реши да насочи близо 41 млн. лв. от резерви в бюджета за подпомагане на социално слаби и стимулиране на заетостта.

“Основната част от тези пари трябва да бъдат насочени за заетост, тъй като това е най-продуктивният начин да бъдат подкрепени безработните, да се върнат на пазара на труда. По този начин от една страна, инвестицията, която държавата прави в тази уязвима група, е инвестиция срещу продукт – те получават доходи от труд, плащат социални осигуровки, плащат здравни осигуровки, не се маргинализират и остават на пазара”, обясни Костадинова.

Освен това с парите можело да се подкрепят майките с малки деца, за да се върнат отново на работа, хората с увреждания с цел осигуряването на тяхната заетост, както и хората, които искат да започнат малък и среден бизнес.

Тя уточни, че 20 млн. лв. от тези пари идват от строежи на магистралите. Това е възможно след провеждането на задълбочен анализ в строителството министерство и в пътната агенция, след който се оказало, че тези пари няма да могат да бъдат усвоени до края на годината и затова е по-добре да отидат в помощ на бедните хора.

Костадинова отхвърли възможността пренасочването на тези 41 млн. лв. да предизвика негативна реакция сред други социални групи, които могат да бъдат засегнати от съкращаването на вече планирани инвестиции.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Икономика

Социалният предприемач вижда възможност там, където другите виждат проблем!

Published

on

На 1 юни преди две години Министерство на труда и социалната политика създаде шест Регионални центъра на социалната икономика /фокус-точки/ в страната, за всеки от плановите икономически райони по NUTS-2. По този повод разговаряме с г-жа Теодора Тодорова, началник-отдел „Социална икономика и социална отговорност“ в министерството.

Г-жо Тодорова, какво е социално предприемачество и необходимо ли ни е то?
Социалното предприемачество е форма на стопанска дейност, при която печалбата не е самоцел, а средство за постигане на обществено значими цели. Това означава, че социалните предприятия съчетават бизнес модел с мисия – например, да създават работни места за хора в неравностойно положение, да предоставят достъпни социални услуги или да допринасят за устойчивото развитие на дадено населено място.

То е необходимо повече от всякога, защото отговаря на комплексни социални предизвикателства, които често не могат да бъдат решени единствено с класически административни подходи. Социалните предприемачи предлагат иновативни решения, изградени върху реални нужди и с активното участие на общността. Те създават добавена стойност – не само икономическа, но и социална, и екологична.

В допълнение, в контекста на променящия се пазар на труда, демографските процеси и социалните неравенства, социалното предприемачество е ключов инструмент за изграждане на по-справедливо, приобщаващо и устойчиво общество. То е мост между икономиката и солидарността – и точно затова ни е толкова нужно.

Как администрацията подкрепя развитието на социалното предприемачество? Министерството на труда и социалната политика (МТСП), чрез нашата дирекция, разработва и прилага политики, които насърчават създаването и устойчивото развитие на социални предприятия. Администрацията подкрепя сектора чрез нормативна уредба, финансиране по проекти, популяризиране на добри практики и изграждане на капацитет. Един от най-съществените приноси е приемането на Закона за предприятията на социалната и солидарната икономика, който създаде стабилна рамка за развитие на сектора.

С какви механизми и инструменти разполага администрацията, за да прилага ефективно политиката на МТСП в тази посока?
Основните механизми включват както законодателни, така и финансови инструменти. На първо място, Регистърът на социалните предприятия дава възможност за институционално признаване и подпомагане на тези структури. Предприятията, вписани в него, могат да се възползват от насърчителни мерки, като преференции при участие в обществени поръчки, достъп до финансиране и консултации.

Проект П41 „Развитие на социалната икономика“, който изпълняваме със средства от Националния план за възстановяване и устойчивост, осигурява целенасочена подкрепа чрез обучения, информационни кампании, създаване на мрежи за сътрудничество и обмен на добри практики между публичния и частния сектор. Именно чрез този проект изградихме шест регионални фокус-точки, които действат като посредници между администрацията и социалните предприемачи по места.

Каква е Вашата оценка за изминалия период – две години след създаването на шестте регионални центъра на социалната икономика в страната?
Оценката ни е положителна. Регионалните центрове /фокус- точки/ в Благоевград, Бургас, Варна, Габрово, Ловеч и Пловдив вече функционират активно като информационно-консултативни центрове. За тези две години те проведоха стотици консултативни срещи, инициативи и кампании за повишаване на информираността на обществото. Създадоха мрежи от местни партньори, включително общини, неправителствени организации, университети и бизнес. Това е изключително важно, защото именно на местно ниво социалните иновации могат да се адаптират най- добре към конкретните нужди на общностите. Регионалните центрове вече са разпознаваеми в публичното пространство, а тяхната експертиза е търсена от заинтересованите субекти.

Ще дам само следния пример, в който числата говорят достатъчно красноречиво. Преди регионалните центрове да започнат работа в Регистъра на министерството имаше 38 регистрирани социални предприятия. Днес, 2 години по-късно, те са вече над 170 /някои са в процес на оценка/.

Кажете ни защо темата „Социална икономика, социално предприемачество и социални иновации“ е важна за местните администрации?
Местните администрации са най-близо до хората и до социалните проблеми, с които се сблъскват техните общности. Те разполагат с най-добрата възможност да идентифицират нуждите и да насърчат устойчиви решения чрез социалната икономика. Чрез подкрепата на социални предприятия, местните власти могат да насърчават местната заетост, социалното включване и икономическата устойчивост.

Освен това социалното предприемачество предлага иновативни подходи за предоставяне на социални услуги, които често са по-гъвкави и адаптивни от традиционните модели. Това прави сътрудничеството между централната и местната власт критично важно за развитието на една устойчива и солидарна икономика.

В заключение какво послание бихте отправили?
Социалното предприемачество не е просто икономически модел — то е начин на мислене, при който човешкото достойнство, общността и устойчивото развитие стоят наравно с печалбата. В свят, който се променя бързо и често е разделен, социалните предприятия показват, че е възможно бизнесът да бъде и добър, и полезен.

Както често казваме при нас — там, където някой вижда проблем, социалният предприемач вижда възможност за промяна. Именно такива хора и организации изграждат тихата, но значима трансформация в българското общество.

Предстоят ни още много стъпки, но вярвам, че с усилията на всички – институции, граждани, местни власти и предприемачи – ще продължим да превръщаме социалните идеи в реални възможности. Защото бъдещето на икономиката не е просто по-иновативно. То е по-солидарно.

Зареди още

Икономика

„Теспом“ търси фрезист – универсална фреза

Published

on

Фирма „Теспом“АД търси:

1. Фрезист – универсална фреза.

При интерес, моля изпратете Вашата автобиография на е електронна поща: tedi_nikolova@tespom.bg или на място в дружеството: гр. Габрово, ул.“Бодра смяна“1.

Тел. за връзка: 0879/123 678 – инж.Георги Дженков.

Зареди още

Икономика

„Теспом“ търси фрезист – универсална фреза

Published

on

Фирма „Теспом“АД търси:

1. Фрезист – универсална фреза.

При интерес, моля изпратете Вашата автобиография на е електронна поща: tedi_nikolova@tespom.bg или на място в дружеството: гр. Габрово, ул.“Бодра смяна“1.

Тел. за връзка: 0879/123 678 – инж.Георги Дженков.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица