Новини
Уточниха процедурите за получаване на възстановителна помощ

снимка: Областна администрация – Габрово
Работна среща на представителите на общините от област Габрово и секретаря на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към МВР Людмил Върбанов се проведе в Областната администрация, във връзка с уточняване на процедурата за кандидатстване за възстановителна помощ на пострадалите от ураганните ветрове. Целта на срещата бе „да определим алгоритъма такъв, какъвто да бъде единен за всички граждани, такъв какъвто да свърши работа в междуведомствената комисия и да даде възможност да се подпомогнат колкото може повече хора, имащи право на такава подкрепа” – обясни областният управител Мариян Костадинов.
„Преди всичко трябва да стане ясно, че в правилника не е изрично указана възстановителната помощ – държавата се намесва, ако щетите са твърде големи, защото това са средства от републиканския бюджет. Държавата отпуска възстановителна помощ на граждани, за които е записано в Конституцията, че тя се грижи изрично за тях, т.е. граждани под особена закрила или такива, които със собствени сили и средства не могат да се справят”, уточни Върбанов.
„Подходът при бедствени ситуации е един и същ”, каза секретарят на Комисията и допълни, че се започва с уточняване адресът на сградите, за да се отделят тежките поражения от средните и леки повреди по жилищата на гражданите. Обикновено се сформира общинската комисия, назначена със заповед на кмета на съответната пострадала община, в състава на която участват специалисти, които да съдействат или да анализират информацията, която се изисква по правилник. А по правилник се изисква преди всичко изясняване собствеността на сградите, но само на жилищните такива, без прилежащи към нея например стопански постройки; данъчни удостоверения, както и при по-големи щети се проверява законността на сградите с акт за търпимост или строително разрешение.
Като важен акцент беше откроен въпросът с оценителите, който беше определен от Върбанов като едно от слабите звена и даде пример със земетресението, където се оказа, че са привлечени оценители, които не са регистрирани в Камарата на независимите оценители и това съответно рефлектирало върху оценките.
Не се разглеждат случаи свързани с паднали дървета или предмети върху автомобили, както и всяко нещо, което е извън основното и единствено жилище.
По процедура общинската комисия трябва да приключи исканията на отделните граждани с протокол, който да заключи какъв вид да е помощта: материали, труд или и двете.
Обикновено до две седмици от събитието в междуведомствената комисия се изпраща информационна форма по образец, а след като се знаят и адресите, за които ще се иска възстановителна помощ се прилагат и тези адреси. До три месеца след това срок се подават и останалите документи, като в този срок се извършват и необходимите проверки, за да се докаже дали лицата са правоимащи или не. Добре е да има снимков материал.
В заключение секретарят на междуведомствената комисия каза, че „трябва да се има предвид, че гражданите имат претенции и превишават доста това, което би могло да им се полага, но ако се тръгне към масовост все пак трябва да се има предвид, че това са средства от републиканския бюджет и те са основно за публичната сфера и фактически държавата помага на общините да възстановява публични обекти, т.е обекти с обществена значимост – частната собственост е неприкосновена и затова е Законът за застраховане на имуществото.”
На възстановителна помощ подлежат сгради – общинска или държавни собственост и граждани, които обаче не могат да се справят сами с нанесените поражения. Юридическите лица спадат към категорията граждани.
Гражданите кандидатстват пред комисията, чрез Кмета на общината, а Кметът – директно в междуведомствената комисия, но задължително със становище на Областния управител.
По време на работната среща бяха поставени въпроси от представителите на общините, за изясняване на конкретни случаи, информираха още от габровската областна администрация.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Крими
Жена е със счупен череп след удар от кола на пешеходна пътека в Габрово

Два пътни инцидента с пострадали са регистрирани в Габрово вчера, 5 октомври, в рамките на около час и половина, информираха от пресцентъра на Областната дирекция на МВР в Габрово.
По данни на полицията 63-годишна жена е със счупена основа на черепа, след като е била блъсната от лек автомобил на пешеходна пътека в района на Шиваров мост в Габрово. Инцидентът е станал около 12.00 часа.
87-годишен мъж от Пловдив, управлявайки лек автомобил в посока към бул. „Хемус“, при излизане от кръговото кръстовище блъснал жената, пресичаща на пешеходната пътека.
Пострадалата е била незабавно транспортирана за преглед в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ в Габрово. Първоначално била диагностицирана с фрактура на ключица и комоцио, а при допълнителните прегледи медиците установили и че има счупена база на черепа.
Пробите за алкохол и наркотици на водача са отрицателни. По случая е образувано досъдебно производство.
Малко по-рано същия ден, около 10.30 часа, друг сигнал на ЕЕН 112 е съобщил за пътнотранспортно произшествие с пострадал велосипедист на ул. „Брянска“. По първоначална информация 44-годишен мъж, излизайки с велосипед от района на бензиностанция в посока магазин от голяма търговска верига, е бил блъснат от лек автомобил „Пежо“, управляван от 57-годишен мъж, движещ се в посока центъра на града.
Велосипедистът е бил транспортиран за преглед в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ в Габрово, където е диагностициран с охлузвания в областта на главата и левия крак. Пробите за алкохол и наркотици и на двамата участници в инцидента са отрицателни. Произшествието е обслужено по административен ред.

Новини
Държавният архив отбелязва професионалния си празник с изложба и награди за дарители

Държавен архив – Габрово ще отбележи професионалния празник на архивиста на 9 октомври от 15.00 часа в административната си сграда на ул. „Чардафон“ № 17. През 2026 г. празникът е посветен на 75-ата годишнина от създаването на българските държавни архиви, информира Цветомира Койчева, началник на ДА-Габрово.
Събитието е повод да бъде отдадено заслужено внимание на хората, които с доверието си към архива допринасят за съхраняването на историческата памет. Най-значимите дарители за изминалата година ще бъдат отличени. Всеки от тях по свой начин обогатява архивното наследство с документи от личния и професионалния си живот, семейни фотографии, ръкописи, книги и свидетелства за обществения, културния, спортния и икономическия живот на Габрово и Габровско.
Част от програмата е откриването на изложбата с оригинали „Да завещаеш памет“. Тя може да бъде разгледана до 20 октомври, всеки работен ден от 9.00 до 17.30 часа. В юбилейната 75-а година от създаването на държавните архиви изложбата е и своеобразен поглед към бъдещето, защото това, което се съхранява днес, ще бъде история утре.
От архива канят всички да се присъединят към празника, да открият познатото и непознатото в архивите и да станат част от честването на 75-ата годишнина на българските държавни архиви, наречени пазителите на Паметта.

Култура
„Няма политическа цел, която да е достатъчно важна, за да изправя българи срещу българи“


Проф. Мартин Иванов, историк и изследовател, гостува в поредния епизод на „Музеят говори“, първия музеен подкаст у нас и издание на Исторически музей – Дряново, по повод двата тома на книгата „Народният съд в България (1944 – 1945): Герои и антигерои”. Официалната премиера на том 2 предстои на 6 октомври.
„Няма политическа цел, която е достатъчно важна и значима, да се изправят българи срещу българи и да се издълбае толкова дълбока пропаст на разделение в нашето общество, което продължава вече 81 години“, заяви проф. Иванов пред водещия на епизода Иван Христов, директор на музея.
Иванов отбеляза, че зад реализацията на книгата стои екип от 9 души. „Ние си поставихме като задача да отидем отвъд двете клишета. Едното, че Народният съд прави нищо по-различно от останалите страни в Източна Европа и че той въздава едно заслужено наказание на монархо-фашистките „зверове“. А другото, че около 9-ти септември са унищожени хората, представляващи цвета на българското общество допреди това“, сподели ученият.
Народният съд съществува и работи по-малко от половин година, от края на декември 1944 г. до края на април 1945 г., като близо 11 000 души получават присъда от него. Историкът направи съпоставка с Европа, където по думите му процесите се точат между 1945 и 1952 г. Кои са хората на съдийската маса, каква е тяхната компетентност и какво образование притежават, кои са народните обвинители, какви са личните им мотиви и роднинските им връзки, всичко това проф. Иванов обрисува в епизода, като прави паралел с народните съдилища в цяла Европа.
По думите му българският народен съд се отличава от тях с изключителна жестокост: изпълнените смъртни присъди у нас са равни или малко по-малко от общия сбор на всички изпълнени в останалата част на Стария континент. Защо в България се е бързало, какво е значението на присъствието на „червената армия“ тук, диктувани ли са присъди в партийните комитети на комунистическата партия и какво е възможното обяснение за всичко случило се тогава, става ясно от гостуването на Иванов в „Музеят говори“.
В епизода ученият разказва и за своя изследователски труд „Цени и заплати през Възраждането“. „Цените са високи, но от гледна точка на чужденците, минаващи през нашите земи, са били изключително ниски. А те са ниски само и единствено, защото са много малко потребителите, които да купуват повече от един ограничен набор от стоки. Възможно обяснение е и бартерната търговия “, коментира той и обобщи, че първият том на книгата включва селскостопанските стоки и главно храните.
Иванов анонсира, че вторият том на изданието, чиято премиера ще се състои на 6 октомври, ще обхване цените на занаятчийските и индустриалните стоки, стоките на лукса, услугите, транспорта, данъците, както и доходите на населението, в което голяма част от плащанията стават в натура.
В разговора проф. Иванов очертава и стопанската история на България назад във времето, мястото ѝ в учебниците и в историографията ни, което според него категорично съществува. В тази връзка той посочи приноса на Центъра за стопанско исторически изследвания, който в края на септември проведе своята десета годишна научна конференция с международно участие в Исторически музей – Дряново.
Проф. Мартин Иванов е преподавател в катедра „Социология“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Специализирал е в Кеймбридж, Единбург и Националния университет на Ирландия. Автор е на над 200 научни публикации и десет монографични изследвания, посветени на социалната и стопанската история на България от Възраждането до наши дни. Бил е министър на културата в периода от август до ноември 2014 г., както и секретар по култура, образование и национална идентичност. Автор е на книгите „Бившите хора на концлагерна България“, „Народният съд в България (1944 – 1945): Герои и антигерои”, „Цени и заплати през Възраждането“, „Първият президент на републиката“ и други.
Цялото видео от участието на проф. Иванов в епизода на „Музеят говори“ може да бъде гледано в YouTube канала на Исторически музей – Дряново.

-
Културапреди 7 дниПроф. Русев: Българите са изхранвали столицата на Османската империя
-
Новинипреди 7 дниПредставиха проект за последиците от домашното насилие върху женското здраве
-
Новинипреди 7 дниЗапочва основният ремонт на тротоарите по бул. „Столетов“ в Габрово
-
Новинипреди 7 дниПарадоксът на рестрикциите: Как забраните върху хазарта захранват сенчест пазар?
-
Новинипреди 6 дниНеделно училище за деца в Габрово на 8 октомври
-
Културапреди 6 дниИсторически музей – Дряново събира учени от цялата страна за „Епохи, личности, памет“
-
Новинипреди 5 дниАнгел Раев с 2 медала от международни олимпиади по информатика
-
Културапреди 5 дниНово ценно дарение към наследството на журналиста Марин Маринов




