Снимка: Иван Стоименов

Тълпата надмогна глада, несправедливостите около себе си, страха и умората, за да се „научи“. Политиците и интелектуалците обаче са в другия отбор, потискайки желанието за промяна с тяхното прословуто „ТОВА НЕ МОЖЕ ДА СТАНЕ“.

В началото на стихийните протести исканията на хората бяха хаотични и разнопосочни. Едните искаха национализация, други оставка на правителството, трети просто искаха нещо, водени от отчаянието си и тежкия живот. Това беше деструктивната сила на тълпата. Целта бе постигната – правителството подаде оставка. Но голяма част от исканията бяха вредни за обществото. Казвам вредни с пълната увереност, че национализацията ще влоши живота на всички ни и особено на следващите поколения.

Но протестиращите като че ли осъзнаха, че тази енергия трябва да се канализира в нещо обективно, постижимо и полезно, вместо в деструктивни идеи. Промяна в исканията на протестиращите има. Те успяха да надмогнат първосигналното желание за мъст и изказаха хладнокръвно какво желаят, а именно:

1. Да не се разпуска Народното събрание.

2. Създаване на обществен съвет от експерти и задължителна гражданска квота в него, който да изработи програма за изпълнение на исканията на гражданите.

3. Създаване на програмен кабинет.

4. Сключване на договор между Обществения съвет и програмния кабинет.

–        Промяна на изборния закон. Преминаване от пропорционална към мажоритарна изборна система.

–        Право на гражданите да отзовават народни представители.

–        Носене на съдебна и наказателна отговорност от страна на депутати и министри.

–        50% граждански квоти във всички държавни регулаторни органи.

Да си призная честно, бях изненадан от исканията. Показват разбиране на слабостите в политическата система и реално желание към истинска, генерална промяна. Но какво се случи след като исканията бяха преформулирани ? Появиха се умните, разбиращите, големи глави на българските интелектуалци – философи, политолози, конституционалисти, математици и те заедно, вкупом, задружно изрекоха мантрата на българската народопсихология: „ТОВА НЕ МОЖЕ ДА СТАНЕ“. Нямало било такова понятие програмен кабинет; мажоритарна система не можело да бъде въведена, защото… не можело; съдебната отговорност за депутатите и сега била възможна, но била трудна; не можело да не се разпусне сегашния парламент, защото така било по Конституция; договор между обществения съвет и правителството бил невъзможен, защото…така.

Изчетох всички мнения и становища на елитите по исканията на протестиращите. И разбрах категорично едно – те си знаят само едно „ТОВА НЕ МОЖЕ ДА СТАНЕ“. И докато тълпата успя да се пребори сама със себе си, формулирайки  смислени и целенасочени искания, то нашите политолози и конституционалисти май не виждат по-далеч от носа си. Впрочем, нека бъдем напълно честни – мисленето от рода на „ТОВА НЕ МОЖЕ ДА СТАНЕ“ като част от балканския ни манталитет е до голяма степен виновника за сегашната ситуация.

Нека припомним какво точно искат протестиращите. Правителство, обединено от национални приоритети и съставено от експерти; засилено участие на гражданското общество (да се разбира не-крадливите съвестни хора от средната класа, които на практика издържат цялата ни държава и хрантутят политиците в продължения на дестилетия); постепенна промяна на избирателната система в посока на мажоритарен избор, който да доведе до края на най-порочната професия у нас – „политик“. Обществото иска да избира и да бъдат управлявано от хора, които могат да правят нещо, добри са в дадена професия, изградили са имидж и реноме като честни и добри професионалисти в дадена област, а не да демагогстват и да обещават (което е именно професията „политик“); въвеждането на конкурентен и наказателен принцип в политиката. Значи, ако аз престъпя закона или не се справя с поставената ми задача ще бъда наказан от закона или уволнен от работа, а политиците спрягат глагола „корумпирам“ от десетилетия, а наказан и отзован няма. Дали е честно ?

Точно толкова обикновени и смислени са исканията на хората. И ако елитът каже „ТОВА НЕ МОЖЕ ДА СТАНЕ“, значи може би наистина е време да затворим кепенците на нелепото съществуване на държавицата ни.

Тълпата надмогна глада, несправеливостите около себе си, страха и умората, за да се „научи“. Политиците и интелектуалците обаче са в другия отбор, подтискайки желанието за промяна с тяхното прословуто „ТОВА НЕ МОЖЕ ДА СТАНЕ“.

Всичко може да стане. Стига за това да има воля. Впрочем, така се случва развитието – с импулс и желание за промяна.

Към исканията на протестиращите можем дори да добавим още някои щрихи. От известно време се чудя защо нито един журналист не попита властващите вече 23 години политици (а те в общи линии са едни и същи), защо през последните 4-5 години не бе даден лиценз на инвеститор, който желае да се конкурира с ЧЕЗ, ЕВН и ЕОН (вече Енерго Про)? Защо конкуренцията в сектора бе умишлено потискана ? Вместо това се говори за национализация. Но хората разбраха, че тя ще им донесе само злини и вече задават правилните въпроси. Никой не ги чува обаче. Или отговорът е доброто старо „ТОВА НЕ МОЖЕ ДА СТАНЕ“.

Най-тъжното е, че елитите пак взеха превес. Протестите замряха. Ясно е временното правителство. „ТОВА НЕ МОЖЕ ДА СТАНЕ“ отново победи. И като, че ли бъдещето за българския гражданин никога не е изглеждало по-песимистично през последните 23 години.

И все пак, надеждата остава. Надеждата, че иновативният, способният, амбициозният български ум (категорично не онзи с „ТОВА НЕ МОЖЕ ДА СТАНЕ“) ще инициира задълбочена обществена дискусия за това не дали може, а КАК да променим и подредим собствения си двор. За да имаме някой ден работеща съдебна система и България да не бъде синоним на корупция. Само тогава капиталите отново ще „харесат“ страната ни, доверието в бизнес средата ще се възстанови, а спестяванията на хората ще могат да се канализират в инвестиции и ще продължим да вървим по правилния път. Това може да стане.

Статията е публикувана в Аргументи БГ.
Автор: Искрен Пенчев

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730