Свържи се с нас

Новини

Приключи укрепването на 3 от подпорните стени на Янтра

Published

on

© Copyright 2013 — Gabrovo News. All Rights Reserved

© Copyright 2013 — Gabrovo News. All Rights Reserved

Приключи изпълнението на проект „Дребномащабни мерки за предотвратяване на наводнения по поречието на река Янтра в град Габрово”. Това съобщи експертът „Публичност и визуализация“ Миглена Въгленова от Община Габрово. Изграждане на една нова и ремонт на две съществуващи подпорни стени е резултатът от инфраструктурната разработка на обща стойност е 784 116, 18 лева, от които 39 362, 55 лева – принос на община Габрово. Дейностите стартираха на 3 юни 2011 г., а срокът за изпълнението им беше 24 месеца.

Изборът на конкретните обекти на интервенция е резултат от задълбочени анализи на съществуващото положение. На база одобрената актуализация на общия градоустройствен план на Габрово от 1996 г., регулационните граници на р. Янтра и укрепващите съоръжения са поставени съобразно хидроложко обследване. В резултат на дейностите е изградена подпорна стена с дължина 112,5 м, продължение на съществуващата, при моста в района на Дом на хумора и сатирата и завършваща до рампата за влизане в р. Янтра по левия, по-нисък бряг, в района на ул. „Аврам Гачев”. Стената е от стоманобетон, с цел да предпазва от заливане от високи води, с имитация на зидария от естествени материали. Монтиран е предпазен поцинкован парапет, теренът над стената и рампата за обслужване на реката са подравнени. За обекта има издадено разрешение за ползване от 15 февруари 2013 г.

снимка: Община Габрово

снимка: Община Габрово

Ремонтирана е укрепващата подпорна стена на реката в района на блок „Простор”. Участъкът, с дължина 151 м, обхваща изграждането на стоманобетонова подсилваща подпорна стена с дължина около 36 м и укрепителни мероприятия за защита на брега и прилежащия терен от водното течение. Разрешението за ползване на строежа е от 30 ноември 2012 г. На металния парапет върху подпорната стена е монтирано декоративно осветление.

Ремонтът на укрепващата подпорна стена на р. Янтра в кв. „Любово” обхваща основите на стената с цел защита от вредното влияние на водното течение и предотвратяване процесите на ерозия. Поставени са анкери във виждащата се в реката монолитна скала, както и в разрушените частично основи. Извършено е подливане на разрушените участъци и са направени други дублиращи. От 30 ноември 2012 г. е налице разрешение за ползване на строежа. След разкриване на основите на съществуващата подпорна стена се установи, че от момента на проектиране до момента на изпълнение, се налага укрепване на още 13 метра от нея. За целта е направена промяна в техническата документация и са предприети необходимите действия.

Като едно добро продължение и устойчивост на този проект е подаденият в началото на годината друг проект на Община Габрово, който предвижда благоустройствени мероприятия край десния бряг на р. Янтра. В дейностите е заложена рехабилитация на ул. „Дунав”, която е връзка между идеалния център на града с улица „Орловска”. Планира се там да бъдат създадени паркоместа, пешеходна и велосипедна алея. Предвидена е реконструкция на улица „Софроний Врачански” чрез изграждане на крайречна пешеходна алея, квартални градинки, нови паркоместа.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Новият епизод на „Музеят говори“ разказва историята на часовниковата кула в Трявна

Published

on

Има кули, които просто отброяват часовете. И има кули, около които се ражда град. Часовниковата кула в Трявна е от вторите! Именно на нея бе посветен новият епизод на „Музеят говори“, първия музеен подкаст в България, издание на Исторически музей – Дряново. Гост в предаването бе д-р Ирина Димитрова, уредник в Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна, а водещ бе д-р Венелин Бараков, главен уредник на ИМ-Дряново.

Епизодът продължава темата, започната в предишно издание на подкаста, посветено на часовниковата кула в Дряново, само че този път погледът се насочва към един от най-разпознаваемите символи на Славейковия град. Д-р Димитрова разказва как часовниковите кули се появяват първо в Западна Европа, а по-късно стигат и до българските земи, попаднали тогава в границите на Османската империя, превръщайки се в символ на възрожденския български дух.

Тя обяснява и защо изобщо се появяват – били са необходимост, защото е трябвало да са достатъчно високи, за да се виждат и чуват отдалеч, а камбаненият им звън е служел и като напомняне и обръщане към религиозния храм, независимо дали е бил християнски или мюсюлмански. „Часовниковите кули във всяко населено място са били въпрос на престиж по онова време“, споделя тя.

Първата часовникова кула по българските земи се появява през 1611 г. в Пловдив, а процесът продължава чак до XX век, вървейки ръка за ръка с развитието на обществото и икономическия подем на българските селища. „Бумът на появата на часовникови кули съвпада с периода на българското Възраждане. Османската империя дава „зелена светлина“ за изграждането на такива съоръжения“, казва Димитрова. Трявна не прави изключение – градът и до днес се отъждествява именно с часовниковата си кула.

Строителството ѝ започва през 1813 г. и завършва през 1814 г., а часовниковият механизъм, задвижван от два 50-килограмови камъка, датира от 1815 г. Зад тази история стоят и по-малко познати подробности, за които разказва д-р Димитрова – саможертвата на тревненките, които за строежа на кулата свалят от главите си сокаята, накитът, напомнящ царските корони на болярките от Второто българско царство.

В строителството участват зидари от Брациговската школа — арнаути, а самият строеж не минава без опасности, заради които се налага удължаване на издаденото по онова време от властите разрешение. Построяването на кулата става повод и за възстановяването през 1819 г. на разрушената църква „Свети архангел Михаил“, която заедно с изграденото взаимно училище оформя облика на Трявна. „Площадът е сърцето на града. Там е гъмжилото. Той е историческият недвижим документ за епохата. Площадът в Трявна е единственият запазен възрожденски площад в България“, допълва д-р Димитрова.

В епизода става дума и за грижата към централния градски часовник през годините – от допълнителния налог, наложен на тревненци в началото на 90-те години на XIX век за неговата поддръжка, през ремонта на механизма през 1966 г. и повредата от 1982 г., отстранена с помощта на Илия Ковачев, до традицията, поддържана от 1971 г. насам, всяка вечер в 22:00 часа часовникът да „изпява“ поемата „Неразделни“ на Георги Рафаилов.

Останалата част от разговора с още подробности за кулата и хората, свързани с нея – очаква зрителите и слушателите в новия епизод на „Музеят говори“.

Зареди още

Новини

Областният Кристина Сидорова свиква консултации за президентските избори

Published

on

Областният управител на област Габрово Кристина Сидорова свиква консултации за провеждане на изборите за президент и вицепрезидент.

Целта е да бъде избран състав на Районна избирателна комисия. Консултациите ще се проведат този петък, 28 август, от 10.00 часа в Заседателната зала на Областна администрация – Габрово.

Редът, условията и представителството за провеждане на консултациите, както и необходимите документи, са посочени в чл. 60 от Изборния кодекс и Решение № 34-ПВР от 19.08.2026г. на ЦИК.

Зареди още

Новини

Кметът на Габрово Таня Христова настоя за по-добра координация с Енергото

Published

on

Кметът на Община Габрово Таня Христова и заместник-кметът инж. Деян Дончев проведоха работна среща с представители на електроразпределителното дружество. Темата бе засилване на институционалния диалог и по-добра координация, както в кризисни ситуации, така и в ежедневната работа.

Поводът бе предстоящият зимен сезон, който изисква превантивни мерки и бърза реакция при аварии. Христова настоя за навременна информация и ясни механизми за комуникация между институциите.

На срещата бяха обсъдени проблеми, сигнализирани от кметове и кметски наместници по населените места: просеки и поддръжка на трасета, чести моментни прекъсвания на тока, компрометирани стълбове и съоръжения, трудности при връзка с националния телефон за клиенти.

Разгледани бяха и три обекта на Общината със забавяне от страна на дружеството, за които е нужна спешна реакция. Христова съобщи, че е отправила покана за среща и към ръководствата на „Енерго-Про Варна“ ЕАД и на дружеството, отговарящо за електроразпределението, с цел трайно партньорство с новото им ръководство.

Общината заявява ангажимент към устойчиво градско развитие и енергийна ефективност – цели, за които доброто взаимодействие с електроразпределителното дружество е ключово.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица