© Copyright 2013 — Gabrovo News. All Rights Reserved

„Ако държавата е могъща, тя ни смазва. Ако държавата е слаба, ние загиваме.“ Пол Валери

Когато хората излязат на улицата, за да протестират за нещо конкретно, се изслушват техните искания. Но когато сам знаеш, че над три години и половина си във властта и не си успял да не допускаш да се стига дотук, значи е редно да се замислиш. Не е решение да си намериш удобен човек, който да представиш за един от ръководителите на протестите. Не е решение, да казваш, че сега е най – добре да си подадеш оставката, но няма да го направиш, защото не е отговорно. И още по – малко е решение след няма и цяло денонощие да го направиш, след като не си могъл да овладееш безредици по качествен начин! Защото това е автогол със собствена аргументация – признаваш си, че си избягал от отговорност. За съжаление, Бойко Борисов направи точно това.

Няма да изпадам в дълги обяснения за плюсовете и минусите на управлението на ГЕРБ и Борисов. Първите повечето хора са ги чували стотици пъти – магистрали, детски градини, спортни площадки и зали, пречиствателни станции и т.н.  Негативите също са ясни – висока безработица, ниско потребление, ниски доходи, висока междуфирмена задлъжнялост, корупция, засилена битова престъпност и др. Фискална стабилност на макроикономическо ниво срещу бедност и несигурност на обществено. И не само. Демографската и духовната криза не намират решение, а разложението в обществото все още го има. Циганската престъпност все още не е овладяна и е причина за все по – крайни настроения сред гражданите. Социалната справедливост е занемарена, хората разчитат средствата си ден за ден. А всичко това можеше да не се допуска, ако от първия ден се работеше повече в някои посоки, и се парадираше по – малко с постигнатото. Не претендирам да съм привърженик на Бойко Борисов и ГЕРБ, но не симпатизирам и на никоя друга партия. Политическият ни живот и т.нар. политическа класа са в разруха. А чакахме избори, на които щяха да гласуват не повече от 40 %. Разбира се, това няма как да е сигурно, но ако конюнктурата не придобиеше някакви нови измерения, нещата отиваха натам. Апатията сред населението се засилваше, готовността от отказ от гласуване обземаше мислите на все повече хора. Е, сега получихме предсрочни избори.

Не веднъж съм споделял, на различни форуми и мероприятия, че политическият, по – скоро партийният живот в страната се е върнал на нивото от първата половина на 30-те години на ХХ век. Множество партии, с неясна по брой членска маса, със застъпващи се идеологии, с обявяващи се за алтернативи лидери и водачи. Иначе казано – политическа фамилиарност, имаме дори партии, в които председател е синът, а негов заместник – майка му. Също така имаме и множество индивиди, имащи се за политици, сновящи от медия в медия, прескачащи от партия в партия като скакалци. Тъжното е, че тези хора си вярват, а вярвайки си, стремейки се да сбъднат желанията си, финансират начинанията си с неясни капитали и уронват разбирането за демократичност и политическа легитимност. А всичко това не остава незабелязано от хората, те вече не виждат своята Месия. Те смятат, че партиите са изчерпани, а техните лидери и ръководства – покварени!

И в създалата се ситуация с оставката някои дадоха „на заден“, други пък решиха да надигнат глас. В подкрепа на премиера, как той е нужен, как е най – малкото зло, как е свършил толкова много, как сега ще дойдат комунистите и депесарите и ще ограбят пак държавата и още, и още… Разбираеми са подобни реакции, българите сме първосигнални и емоционални, а доста често забравяме да разсъждаваме логически. Защо харизмата трябва да взима превес над прагматичността и рационалността? Защо простонародното говорене да заглушава смисленото говорене? Защо трябва да ни се повтаря ден и нощ за магистрали, за детски градини и всякакви други асоциации с ГЕРБ и Бойко Борисов, а не се поеме отговорност за управленски грешки своевременно?

Познаващите добре нормативните държавни уредби и процеси едва ли биха искали изпълнителната власт да подчинява законодателната ( а трябва да е обратното), както става в последните три години и половина, а студентите надали биха желали да станат овачри, по заръката на премиера, тъй като пастирите не достигали.  И не само – скандали с флашки, Мишо Бирата, агент Буда и т.н. Партиите на олигархията, управлявали до 2009 г. бяха заменени с нова такава, корупцията се засили, а чуждестранните инвестиции са малко. Монополите взеха превес, гражданите трудно намираха защита за правата си. И най – нормалното нещо беше да надигнат глас, да потърсят справедливост, която толкова години не намират, да се обявят за смяна на системата.

Популистки призиви от сорта на намаляване на депутатите на 100 са несериозни и водят до трупане на кратковременна и фалшива слава. Убедеността на някои политически играчи, че оскотялите им партии са алтернатива и имат капацитета да управляват са нелогични и незаслужаващи коментар. На тях трябва да им е пределно ясно, че щом веднъж едно правителство е свалено по подобен начин, то втори път (и трети, и четвърти и т.н.) това вече не е невъзможно и те трябва да имат не едно, а хиляда и едно на ум, ако решат да се нагърбят със задачата да поемат изпълнителната власт.

Когато политиците се осъзнаят, че не са несменяеми, а имат дори някакъв въображаем лимит на представителство, нещата ще придобият друг отенък. Когато народните представители започнат да спазват принципа на отчетност пред избирателите си, можем да говорим за представителна демокрация. А не да се стига до реплики като „Аз за този ли гласувах, че май нещо съм се объркал?!“, а близо 1/3 от ПГ на ГЕРБ да не са се изказвали от трибуната никога (и не само, опозицията също има подобни кадри) и по никакъв повод и да са се превърнали в машинки за гласуване. Това не е демокрация, това е изкривяване. Българските политици имат нужда да чуват ежедневно гласовете на своите избраници, но също и на тези, които не са ги подкрепили, за да могат да се легитимират като политици.

Дори Бойко Борисов и ГЕРБ да получат нов мандат, както прогнозират някои, нагласите към тях ще са много по- различни, кредитът на доверие- много по- ограничен. И това трябва да е пределно ясно на тези, които биха поели отговорността да застанат начело на изпълнителната власт, както и на тези, които биха им гласували отново това право. Ако не настъпят сериозни промени на партийно, институционално и изобщо- държавно ниво, абревиатурата ГЕРБ ще си остане просто едно четирибуквие, лишено от смисъл, а познатите лица от партията- едни от многото, които ограбваха държавата и лъгаха народа.

Ако Борисов не промени поведението си е обречен никога да не бъде окачествен с прозвището „държавник“, а да бъде иронизиран с въпроси като на протестиращите дупничани: „Къде е лентаджията?“ и др. Прерязана лентичка се превърна освен в символ на новооткрит обект (без значение кой го е започнал), а и в символ на орязано чувство за автоцензура, справедливост, отговорност!

За да започне промяната към по- добро трябва да се разделим с мисълта, че гласуваме за най- малкото зло или за Месията. Нашият избор трябва да бъде насочен към най- доброто възможно, а ако нямаме алтернатива- то трябва да си я създадем. Дори това да значи нов обществен договор, отмяна на партиите или смяна на системата, нова конституция или президентска република. Промяната изисква мисъл, чиято рационалност да роди прагматичното действие. Късата политическа памет и склонността към компромис със гражданското достойнство на българина към определени политически грешки трябва да бъдат оставени в миналото. Може би едва тогава ще си кажем, най- накрая, че преходът в действителност приключи.

“Владетелят може да бъде сравнен с лодка, а народът – с вода. Водата може да носи лодката, но може и да я преобърне…”   Сун Дзъ

Автор: Кирил Ганчев,
Студентски клуб на политолога –  СУ „Св. Климент Охридски“

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730