Свържи се с нас

Любопитно

Кръчмите в България са национализирани преди фабриките

Published

on

Снимка на членовете на Кръчмарския съюз в Габрово пред сградата на Читалище „Априлов-Палаузов”. 1930 г. Третият от ляво надясно на 3-ти ред е габровския търговец Стефан Стойчев. От фонда 230К – Питиепродавско дружество „Свети Трифон” – Габрово.

Празникът на виното и лозаря – Трифон Зарезан и състоялия се наскоро референдум с развихрилите се покрай него страсти ни дадоха повод да открием интересни факти от недалечното ни минало –  как преди 65 години населението на България не е било питано по един особено важен за нас като наропсихология въпрос. През юли 1947 г. е приет Закон за намаляване броя на кръчмите и ограничаване на пиянството. Според него броя на кръчмите в българските градове и села трябва драстично да се намали. С чл. 1 се регламентира, че във всяко населено място може да има най-много по една кръчма на всеки 800 жители, а в селища над З0 000 жители – на 1 000, според последното преброяване. Създават се специални комисии, в които влизат кмета или негов заместник и членове, един общински съветник, избран от общинския съвет, представители на милицията, на местния комитет на О. Ф., на профсъюзите, на градските и селски женски дружества, на санитарните власти и на Сдружението на търговците, за да решат кои кръчми да се затворят и кои или коя да остане отворена.  Подлежат на затваряне всички кръчми, които се намират на разстояние до 200 метра от минните и фабричните предприятия, училищата, казармите, читалищата и военните клубове. Министърът на вътрешните работи или упълномощено от него лице определя работното време на кръчмите и времето, през което може да се сервира алкохол в гостилниците и рестораните. Изготвят се списъци с лица, за които е доказано, че са хронични алкохолици и те не се допускат в питейните заведения.

Картичка, изпратена от Мюнхен до Александър Часовникаров – банков чиновник в Българска земеделска и кооперативна банка – Севлиево, съхранявана личния му фонд в Държавен архив – Габрово.

В протоколните книги от заседания на Селските общински управления в Габровско са отразени заседанията на създадените комисии, на които се разглежда въпросът колко кръчми да се оставят да работят в съответното населено място. Например в Общински съвет при гара Соколовска община, Дряновско се взема решение да се закрият всички 7 кръчми. Изтъква се, че на някои кръчмите се закриват, защото има нарушения на закона за акцизите, други, че в селото жителите са под 800 и освен това „всички кръчми следва да бъдат закрити, поради това, че всички кръчмари имат като второстепенно занятие кръчмарството. Същите са строители, зидари, каменоделци, освен това повечето са  с по-големи земеделски стопанства и закриването няма да се отрази зле върху материалното им положение.” Вследствие на това съветът взема решение да открие 4 общински кръчми в района на общината.  В  с. Богатово се взема решение да работи само една кръчма при население от 1297 души, в Селско общинско управление – с. Царева ливада  всички населени места са с население с по-малко от 800 души и комисията.взема решение да се затворят всички кръчми, но впоследствие позовавайки се на чл. 1, ал. 2  „….По решение на общинския съвет, в населени места с по-малко от 800 жители, може да се остави една кръчма..” разрешава отварянето на 1 кръчма, която е собственост на общинско предприятие „Хоремаг”. Така кръчмарството като частна инициатива, носеща препитание на доста семейства преминава в ръцете на местната власт.

В писмо до Дряновския околийски управител от Общинско управление – с. Белица пише, че съветът е взел решение да се закрият всички кръчми, тъй като всички кръчмари имали странични занятия и даже самите питиепродавници предложили да се закрият всички на един етап и да останат само общинските.

Такива  решения са взети на заседания на Общинските съвети в селата Добромирка, Гъбене, Плачковци и др. Интерес представлява чл. 14 от Закона, според който може да се извърши допитване до населението за затварянето на кръчмите, още по-интересен е начинът, по който може да стане това”.. Допитване до жителите на общината за затваряне на кръчмите се извършва, когато общинският съвет реши, или когато една трета от избирателите подпишат писмено предложение на областния директор. То може да се произведе за всички селища в общината или само на отделни населени места. ..”. Специална част от Закона регламентира как да се проведе запитването.  Допитването се извършва по реда на закона за избиране народни представители за обикновено Народно събрание. За затваряне на кръчмите се гласува с бюлетини, с ръкописен или печатен текст: „За затваряне“, а против – с бюлетини с текст: „Против затварянето“. Ако 60% от подадените гласове са за затваряне на кръчмите, счита се, че населението е решило тяхното затваряне. В този случай областният директор разпорежда по административен ред да бъдат закрити всички кръчми в общината.  Документи за проведено допитване на населението по този въпрос не са открити. Съществуват критерии за затварянето на кръчмите, дадени на общинските управления с Окръжно на МВР и допълнително нареждане към него. Затварянето на кръчмите трябва да стане на два етапа: половината кръчми да се закрият до края на 1947 г. и другата половина до м. юни 1948 г., като комисиите по места трябва да решат кои да се затворят първи като имат предвид следните обстоятелства:”.. Като прави своята преценка, комисията трябва да подбере за закриване до края на текущата година такива, чиито собственици, освен търговията със спиртни напитки имат и други източници на препитание, които са врагове на народната власт, нарушители на законите и наредбите или чиито заведения са станали вражески гнезда…”. Доколко и как са спазвани критериите говори факта, че се откри заявление до Областния директор – Плевен, че неправомерно в с. Белица, Дряновска околия е закрита кръчма, която отговаря на всички хигиенни изисквания, а се оставят такива, които имат роднински връзки с кмета – едната кръчма е на бабалъка (тъста) на кмета, която е открита преди 1 година. Има разпореждане да се проверят обстоятелствата – липсват документи дали въпросът е разрешен. Разпоредбите на Закона са особено строги в частта си „Наказания”, подлежат на парична глоба и лишаване от свобода всички лица, които търгуват със спиртни напитки извън регламенираните за това места и с парична глоба ще бъдат наказвани всички лица, употребяващи алкохол в нерегламентирани заведения.

Обнародваният, през съдбоносната за развитието на българската икономика 1947 г. Закон за намаляване броя на кръчмите и ограничаване на пиянството е отменен през 2000 г.

Автор: Цветомира Койчева
Старши експерт в Държавен архив –  Габрово

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/14058610933873

Култура

Коледни и новогодишни картички в Държавен архив – Габрово

Published

on

Изпращането на коледни картички е традиция на повече от век. Тя изисква време и внимание да подбереш, надпишеш и изпратиш послание до близки и любими хора. Поне така е било в далечното и не толкова далечно минало, когато масово хората са си изпращали поздравителни картички на хартия.

И за да се улесни клиента в предпразничните му приготовления, включително избор на подходящи коледни картички за неговите близки и приятели, английската фирма Reed & Sons, базирана в Лондон през 1882 г. подготвя рекламни брошури, с които приканва своите клиенти да се запознаят с предлагания асортимент и да направят своите поръчки навреме! Една от тези брошури е запазена в „Семеен фонд Хаджидимитрови“ в Държавен архив – Габрово. В нея четем за богат набор от 5 пакета с коледни и новогодишни картички с различни мотиви, за възможност за поръчка на наградената с първа награда от изложба картичка „The dream of patience”, както и на такива, отпечатани върху сатен!

Пощенската картичка навлиза в бита на българина веднага след Освобождението. Или десет години след официалното й начало на 1 окт. 1869 г. в Австроунгарската империя. През 1896 г., след въвеждането на нови методи за отпечатване и размножаване, пощенските картички стават цветни, с различни илюстрации. В зависимост от изображението се появява огромно разнообразие от картички – с изгледи от места, запечатали различни събития, с произведения на изкуството, с рекламна цел, както и с хумористичен характер. Огромен е избора и от поздравителни картички за имен и рожден ден, Рождество Христово и Нова година, Великден, сватба, годеж и др. празници.

В Държавен архив – Габрово се съхранява значителен обем от коледни и новогодишни пощенски картички, те датират от началото на XX век до началото на XXI век. Дори и днес, в дигиталното време, все още има традиция за изпращане на коледно-новогодишни картички, особено на институционално ниво. Особено популярни са ръчно изработените картички, които се купуват с благотворителна цел и след това се изпращат на сродни институции, партньорски организации и пр. Да се върнем към онова отминало време, от началото на миналия век и да погледнем как са изглеждали тогава картичките. Изпращани са от роднини и приятели, т.е. те са една особено красива форма на човешко общуване, в която е пълно с добри пожелания за здраве, късмет, благополучие, изобилие и пр. Пожеланията и днес са същите, но носителя е друг. Изображенията на тях са много разнообразни и цветни, като акцентите са украсената коледна елха, часовникът със стрелките на 12 ч., зимните пейзажи, засмени и празнуващи хора, елегантно облечени дами, символи, свързани с късмета и разбира се, Дядо Коледа.

Важно място заемат и децата, тъй като техните очаквания за празника са най-големи. Не липсват и картички с изображения на семейства от млади хора с малки деца край тях, което ни напомня за важността на това да сме заедно в посрещането най-чаканите празници през годината.

Една от най-старите коледни картички, запазени от Държавен архив- Габрово, е от 1904 г. и е от фонда на първата дипломирана габровска акушерка Мария Патрунчева. Интересни образци от началото на миналия век са запазени във фондовете на тревненския учител и краевед Богомил Даскалов, в Колекция „Документални материали за историята на Габровски окръг“, във фондовете на сестри Пинтеви, на Александър и Петър Часовникарови и др. Част от тях ви представяме в настоящата публикация. Акценти са картичка за Новата 1904 г. с изображение на елегантна млада жена, облечена в стила от времето на краля-слънце, както и картичката на 120 години, изпратена за Новата 1906 г.

Изображението й представлява празненство в своя разгар с доста нажежени страсти, нещо специфично за празненствата и в наше време. 120 години по-късно изпращането на хартиени поздравителни картички е позамряла традиция, но желанието на хората за празнуване е същото.

През XX век, пощенските картички са масово средство за комуникация, те са визуално допълнение на историческия разказ. Днес, почти изместени от дигиталните съобщения и изображения, те запазват своето предназначение – да отразяват нравите, колорита и вкусовете на времето, в което са създадени. В този смисъл те носят своята важна историческа стойност. Ако в къщи имате пощенски картички, не ги изхвърляйте, донесете ги в Държавен архив – Габрово, където ще бъдат съхранени, обработени и след това достъпни за обществено използване.

Автор: Цветомира Койчева – началник на отдел „Държавен архив“ – Габрово.

Зареди още

Любопитно

Арена Механо ще бъде официално открита

Published

on

Новата спортна зала на Професионална техническа гимназия „Д-р Никола Василиади“ – Габрово Арена Механо ще бъде официално открита.

Лентата на новото спортно съоръжение в Габрово ще бъде прерязана в деня на патронния празник на училището – 19 декември.

Ден преди откриването, на 18 декември, по повод 130 години ПТГ „Д-р Никола Василиади“ от 17.30 часа в зала „Възраждане“ ще се състои тържествен концерт на гимназията, участие в който ще вземат възпитаници на училището.

Зареди още

Любопитно

Севлиево посреща Коледния камион на Кока-Кола

Published

on

Кока-Кола отново носи магията на празниците в различни краища на България с любимия Коледен камион, който този декември ще посети цели 17 града в цялата страна. Празничното настроение ще завладее Севлиево на 14 декември.

Жителите и гостите на града ще могат да се радват на всички изненади, които ще пристигнат в града с легендарния червен камион, на паркинга на Kaufland (ул. „Стара планина“ № 78). От 14.00 до 20.00 часа посетителите ще могат да преживеят истинско коледно пътешествие – да се снимат с Дядо Коледа, да се включат в забавни игри и активности с награди, както и много други изненади.

Под мотото „Освежи магията на Коледа“ компанията кани всички да си подарят време за радост, да се спрат за глътка свежест и да обърнат внимание на хората, които влагат най-много грижа и любов, за да направят празниците специални за всички около тях.

През този сезон Кока-Кола напомня, че перфектната Коледа не изисква съвършенство, а присъствие, емоция и споделени мигове. След Севлиево емблематичният червен камион ще продължи обиколката си в България, спирайки в още шест града. Финалът на турнето ще бъде в София в продължение на цели три дни – на 21, 22 и 23 декември. Всички градове и спирки от обиколката на камиона може да видите тук. През 2025-а турнето ще бъде по-мащабно и по-близо до хората, като камионът ще бъде позициониран основно в близост до големи супермаркети, където Кока-Кола традиционно среща хората в разгара на празничната подготовка, за да им подари момент на освежаване и радост.

„Кока-Кола винаги е била част от коледната магия – от първата глътка, която носи свежест и настроение, до споделените мигове с хората, които обичаме. С тази кампания искаме да вдъхновим всички да се върнат към простите, истински радости на празника – да обърнат внимание на добрината, да се усмихнат и да си подарят момент заедно“, споделя Бошко Попесков, изпълнителен директор на Кока-Кола България.

В центъра на кампанията тази година е и новата версия на легендарната коледна песен от рекламата на Кока-Кола от 1999 г. „Празниците идват“ – мелодия, която вече 26 години пази духа на празниците и събира поколения около усещането за топлина, уют и споделеност. В изпълнение на Орлин Павлов, с обновен текст и свежо звучене, песента свързва онези споделени мигове, които помним, с начина, по който празнуваме днес.

Песента може да чуете тук.

Освен да носи радост и светлина на хората, тази година турнето отново има и социален фокус. В партньорство с „Операция Плюшено мече“, Кока-Кола ще подкрепи събирането на средства за младите таланти на България – деца и младежи, които мечтаят да се развиват и да следват своя път. Така празничната магия ще достигне още повече хора, а всяка добра постъпка ще стане част от една по-голяма кауза.

Кока-Кола си партнира и с „Екопак“, за да осигури събирането на опаковки по време на събитията от коледната обиколка, като насърчава разделното събиране и рециклиране на отпадъци в празничните дни.

Тази година Кока-Кола кани всички да се включат и в националната коледна кампания, като съберат трите срички „КО-ЛЕ-ДА“ от промоционалните опаковки на напитките, давайки им шанс да спечелят лимитиран Коледен камион.

Повече информация за игрите и условията можете да намерите тук.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица