Любопитно
Кръчмите в България са национализирани преди фабриките

Снимка на членовете на Кръчмарския съюз в Габрово пред сградата на Читалище „Априлов-Палаузов”. 1930 г. Третият от ляво надясно на 3-ти ред е габровския търговец Стефан Стойчев. От фонда 230К – Питиепродавско дружество „Свети Трифон” – Габрово.
Празникът на виното и лозаря – Трифон Зарезан и състоялия се наскоро референдум с развихрилите се покрай него страсти ни дадоха повод да открием интересни факти от недалечното ни минало – как преди 65 години населението на България не е било питано по един особено важен за нас като наропсихология въпрос. През юли 1947 г. е приет Закон за намаляване броя на кръчмите и ограничаване на пиянството. Според него броя на кръчмите в българските градове и села трябва драстично да се намали. С чл. 1 се регламентира, че във всяко населено място може да има най-много по една кръчма на всеки 800 жители, а в селища над З0 000 жители – на 1 000, според последното преброяване. Създават се специални комисии, в които влизат кмета или негов заместник и членове, един общински съветник, избран от общинския съвет, представители на милицията, на местния комитет на О. Ф., на профсъюзите, на градските и селски женски дружества, на санитарните власти и на Сдружението на търговците, за да решат кои кръчми да се затворят и кои или коя да остане отворена. Подлежат на затваряне всички кръчми, които се намират на разстояние до 200 метра от минните и фабричните предприятия, училищата, казармите, читалищата и военните клубове. Министърът на вътрешните работи или упълномощено от него лице определя работното време на кръчмите и времето, през което може да се сервира алкохол в гостилниците и рестораните. Изготвят се списъци с лица, за които е доказано, че са хронични алкохолици и те не се допускат в питейните заведения.

Картичка, изпратена от Мюнхен до Александър Часовникаров – банков чиновник в Българска земеделска и кооперативна банка – Севлиево, съхранявана личния му фонд в Държавен архив – Габрово.
В протоколните книги от заседания на Селските общински управления в Габровско са отразени заседанията на създадените комисии, на които се разглежда въпросът колко кръчми да се оставят да работят в съответното населено място. Например в Общински съвет при гара Соколовска община, Дряновско се взема решение да се закрият всички 7 кръчми. Изтъква се, че на някои кръчмите се закриват, защото има нарушения на закона за акцизите, други, че в селото жителите са под 800 и освен това „всички кръчми следва да бъдат закрити, поради това, че всички кръчмари имат като второстепенно занятие кръчмарството. Същите са строители, зидари, каменоделци, освен това повечето са с по-големи земеделски стопанства и закриването няма да се отрази зле върху материалното им положение.” Вследствие на това съветът взема решение да открие 4 общински кръчми в района на общината. В с. Богатово се взема решение да работи само една кръчма при население от 1297 души, в Селско общинско управление – с. Царева ливада всички населени места са с население с по-малко от 800 души и комисията.взема решение да се затворят всички кръчми, но впоследствие позовавайки се на чл. 1, ал. 2 „….По решение на общинския съвет, в населени места с по-малко от 800 жители, може да се остави една кръчма..” разрешава отварянето на 1 кръчма, която е собственост на общинско предприятие „Хоремаг”. Така кръчмарството като частна инициатива, носеща препитание на доста семейства преминава в ръцете на местната власт.
В писмо до Дряновския околийски управител от Общинско управление – с. Белица пише, че съветът е взел решение да се закрият всички кръчми, тъй като всички кръчмари имали странични занятия и даже самите питиепродавници предложили да се закрият всички на един етап и да останат само общинските.
Такива решения са взети на заседания на Общинските съвети в селата Добромирка, Гъбене, Плачковци и др. Интерес представлява чл. 14 от Закона, според който може да се извърши допитване до населението за затварянето на кръчмите, още по-интересен е начинът, по който може да стане това”.. Допитване до жителите на общината за затваряне на кръчмите се извършва, когато общинският съвет реши, или когато една трета от избирателите подпишат писмено предложение на областния директор. То може да се произведе за всички селища в общината или само на отделни населени места. ..”. Специална част от Закона регламентира как да се проведе запитването. Допитването се извършва по реда на закона за избиране народни представители за обикновено Народно събрание. За затваряне на кръчмите се гласува с бюлетини, с ръкописен или печатен текст: „За затваряне“, а против – с бюлетини с текст: „Против затварянето“. Ако 60% от подадените гласове са за затваряне на кръчмите, счита се, че населението е решило тяхното затваряне. В този случай областният директор разпорежда по административен ред да бъдат закрити всички кръчми в общината. Документи за проведено допитване на населението по този въпрос не са открити. Съществуват критерии за затварянето на кръчмите, дадени на общинските управления с Окръжно на МВР и допълнително нареждане към него. Затварянето на кръчмите трябва да стане на два етапа: половината кръчми да се закрият до края на 1947 г. и другата половина до м. юни 1948 г., като комисиите по места трябва да решат кои да се затворят първи като имат предвид следните обстоятелства:”.. Като прави своята преценка, комисията трябва да подбере за закриване до края на текущата година такива, чиито собственици, освен търговията със спиртни напитки имат и други източници на препитание, които са врагове на народната власт, нарушители на законите и наредбите или чиито заведения са станали вражески гнезда…”. Доколко и как са спазвани критериите говори факта, че се откри заявление до Областния директор – Плевен, че неправомерно в с. Белица, Дряновска околия е закрита кръчма, която отговаря на всички хигиенни изисквания, а се оставят такива, които имат роднински връзки с кмета – едната кръчма е на бабалъка (тъста) на кмета, която е открита преди 1 година. Има разпореждане да се проверят обстоятелствата – липсват документи дали въпросът е разрешен. Разпоредбите на Закона са особено строги в частта си „Наказания”, подлежат на парична глоба и лишаване от свобода всички лица, които търгуват със спиртни напитки извън регламенираните за това места и с парична глоба ще бъдат наказвани всички лица, употребяващи алкохол в нерегламентирани заведения.
Обнародваният, през съдбоносната за развитието на българската икономика 1947 г. Закон за намаляване броя на кръчмите и ограничаване на пиянството е отменен през 2000 г.
Автор: Цветомира Койчева
Старши експерт в Държавен архив – Габрово
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/14058610933873
Култура
„Завещанието на Негово благородие“ с премиера в Габровския театър

На 24 септември от 19 часа Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово ще се превърне в имението Рогершхюс за премиерата на „Завещанието на Негово благородие“ от Ялмар Бергман. С това заглавие почти сто години след смъртта на автора сцената в Габрово става първата в България, с пиеса на знаменития шведски класик. Неговата комедия в превод на Меглена Боденска ще видим интерпретирана от режисьора Денислав Янев.
„Завещанието на Негово благородие“ е първо роман, издаден през 1910 г. По-късно самият автор го преработва за сцена и екран, което го превръща в класика на шведския театър и кино. Към края на живота си през 1929 г. Бергман адаптира текста за радио и така го нарежда в списъка на паметните културни събития в родината си.

Пиесата среща с пъстрия антураж на Негово благородие в навечерието на неговия рожден ден. Подготовката за събитието бележи темите на разговор и съсредоточава дейностите в имението, където се подвизават слугите и извънбрачната дъщеря на Негово благородие – Бленда. Непоканена се появява сестрата на Барона и заедно със сина си има претенции към наследството на своя брат. Докато възрастните се занимават с призраците на миналото и материалните си интереси, те се превръщат в карикатури на своите пороци. А младите, подвластни на любовните трепети, са готови да отстояват абсолютните понятия за чест и достойнство, понякога с цената и на някой пердах.
Спектакълът, който Янев създава, е впечатляваща сатирична комедия, която повдига въпроса и за нематериалното наследство, което оставяме на идващите след нас. Заедно с актьорската трупа режисьорът използва богат набор от изразни средства– гротеска, наивизъм и фарс. Ролята на стария благородник изпълнява Светослав Славчев, който с лекота изгражда многопластовия образ на своя персонаж. Надежда Петкова влиза в обувките на сприхавата сестра на барона и заедно със Славчев създават забележителна игра на съперничество и надхитряване. Друга любопитна диада се формира между барона и неговия верен слуга майордома Викберг. Отличителната му фигура с много внимание към детайла изгражда Стоян Руменин. Актьорите от екипа на спектакъла рисуват причудливата плеяда от типажи и образи, които изненадват, разсмиват и вълнуват.

Сценографията и костюмите са по идея на Мария Колева. В една стилизирана и хиперболизирана черно-бяла среда, пищните и детайлни костюми сами разказват историите зад всеки персонаж.
Музиката е написана от Мария Тепавичарова. Драматург на спектакъла е Емилия Илиева.

Творчеството на живелия кратко Ялмар Бергман (1883-1929) е изключително богато. Под перото му са излезли 30 театрални пиеси, 23 романа и десетки киносценарии. В Швеция той е нареждан по значимост и творчески постижения веднага след първия – Аугуст Стриндберг. Творчеството на Бергман би могло да се раздели на няколко основни периода, но цялостно се характеризира с фокус върху ироничните и гротескни аспекти на човешката психика. Отличителен е хуморът му, който съчетава ирония, устроумни бележки и болезнена искреност.
Благодарение на преводачката Меглена Боденска на български език са преведени и издадени романът „Маркюрелови от Вадшьопинг“ и четирите пиеси „Завещанието на Негово благородие“, „Шведенйелмови“, „Господин Слеман иде“ и „Приказката“. А обстойните ѝ статии за автора и преведените произведения създават панорамна представа за личността и творчеството му.

Една от ключовите фигури за популяризирането в Швеция и по света на творчеството на Ялмар Бергман е Ингмар Бергман, с когото нямат роднински отношения. Но Ингмар признава, че текстовете на Ялмар са негово вдъхновение и възприема автора като свой най-голям учител.
„Завещанието на Негово благородие“ периодично се поставя в Кралския драматичен театър в Стокхолм (Dramaten). А ролята на барон Рогер (Бернхюсен де Сарш ) се смята за предизвикателство и отговорност за най-големите шведски актьори. Втората премиера на спектакъла ще се състои на 30 септември отново от 19 часа. През есента премиерното заглавие „Завещанието на Негово благородие“ ще се играе на големите сцени в страната.
В спектакъла участват актьорите от трупата на театъра, както следва: ● Негово благородие барон Рогер Бернхюсен де Сарш – Светослав Славчев ● Юлия Хюлтениус, негова сестра – Надежда Петкова ● Рогер Хюлтениус, неин син – Атанас Димитров – Фози ● Ейбрахам Бьорнер, околийски съдия – Петър Рангелов ● Господин Викберг, майордом – Стоян Руменин ● Юнсон, бивш камериер – Любен Попов ● Госпожа Енберг, икономка – Ванина Попова ● Якоб – Александър Андреев ● Бленда – Радостина Ангелова ● Управител, пристав – Дилян Николов Денислав Янев (Denislav Yaneff) завършва „Режисура за драматичен театър“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 2018 г. с „Котка върху горещ ламаринен покрив“ от Тенеси Уилямс.
Същата година спектакълът влиза в селекцията на Международния фестивал за млади режисьори в Крайова, Румъния, а той е поканен да стане част от трупата на Драматичен театър – Търговище. В периода 2022–2024 г. е и заместник-директор по творческите дейности на театъра.
Поставял е в ДТ „Сава Огнянов“ – Русе, в ДТ „Гео Милев“ – Стара Загора, Драматичен театър „Йон Д. Сърбу“ (Румъния) и др. Носител е на приза за най-добър млад режисьор „Слави Шкаров“ за спектакъла „Една крачка до предела“ от Игор Бауерзима (2020); Наградата на Министерството на културата за принос в развитието и утвърждаването на българската култура (2021); номинация за националните награди „Златен Кукерикон“ (2022) в категориите „Режисура“ и „Най-добър спектакъл“ за „Скъперникът“ от Молиер (ДТ „Сава Огнянов“). В Габрово той работи по спектакъла „Прозорецът на Яворов“ по Любен Босилков – Ройс в началото на 2025 г. През есента на същата година става част от трупата на театъра.

Любопитно
Лилиите отново красят езерото в градинката с мечето

Лилиите отново са там, където беше техният дом от десетилетия. Екип на Общинското предприятие „Озеленяване“ върна растенията в езерото в градинката с мечето, след като преди време те бяха преместени временно заради необходимостта съоръжението да бъде ремонтирано.

За много габровци градинката с мечето и езерото с лилиите бяха неразделна част от спомените им. Мястото, където са правили първите си стъпки като деца, където са се разхождали с родителите и баба и дядо си, и където и днес водят собствените си внуци.

За поколения габровци лилиите в езерцети отдавна се превърнаха в символ на това кътче от града, а тяхното отсъствие през годините на ремонта остави празнина, усетена от не един и двама жители.

Както съобщиха от Община Габрово, ремонтът на езерото вече е напълно завършен и то е готово отново да посрещне лилиите. Очаква се растенията постепенно да се развият и да разцъфтят, за да радват както габровци, за които те носят спомени от детството, така и гостите на града, които за пръв път ще открият очарованието на това място.

Любопитно
Дряново чества 90 години пожарна служба с изложба и демонстрация

По повод професионалния празник на пожарникарите в България, отбелязван на 14 септември, на 16 септември Исторически музей – Дряново, съвместно с Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Габрово и РС „ПБЗН“ – Дряново, организира събитие. Инициативата се реализира по случай 90-годишнината от създаването на пожарната служба в Дряново и ще протече в две части – демонстрация на техника и откриване на тематична изложба.
Партньорството между трите институции е израз на общото им разбиране за значението и съхранението на историческата памет и уважението, което дължим на хората, посветили себе си на опазването на живота и имуществото на гражданите.
От 16.30 часа на площад „Колю Фичето“, пред сградата на музея, дряновската противопожарна служба ще покаже техниката и екипировката, с които разполага за реагиране при пожари, бедствия и извънредни ситуации. По време на демонстрацията огнеборците ще споделят от първо лице за професията си, за предизвикателствата и превенцията, за работата с подрастващите и за сътрудничеството си с местната власт.
Половин час по-късно, от 17.00 часа в изложбените зали на ИМ-Дряново, ще бъде открита тематичната изложба „Дълг и чест. История на противопожарното дело в Дряново“. Тя ще представи пред посетителите ценни експонати, оборудване, предмети, документи и техника, проследяващи историята и развитието на пожарното дело в общината през годините – материали, които съхраняват спомена за труда и всеотдайността на поколения огнеборци.

В подредената експозиция специално място ще заемат и детайлно изработените макети на противопожарни камиони, дело на Михаил Михайлов, които ще привлекат вниманието както на по-малките, така и на по-възрастните посетители на изложбата. В рамките на откриването ѝ е предвидена и томбола, от която ще бъде изтеглен един победител, получаващ възможността сам да изработи подобен макет.
Исторически музей – Дряново, Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Габрово и РС „ПБЗН“- Дряново отправят покана към всички да се включат в честването на 90-годишнината от създаването на пожарната служба в града и да отдадат заслужена почит на хората, чиято професия изисква смелост, кураж, отговорност и постоянна готовност за служба на обществото.

-
Културапреди 6 дниИсторически музей – Дряново чества 90 години пожарно дело в Дряново
-
Икономикапреди 6 дни„Ако Габрово върви нагоре, печелим всички“ – Васил Гърбов, създател на Gabrovo Informal
-
Любопитнопреди 5 дниЛилиите отново красят езерото в градинката с мечето
-
Новинипреди 5 дниОбщински и екоинспектори провериха централния пазар в Габрово
-
Новинипреди 2 дниБасейнът в ПМГ-Габрово отново отваря врати
-
Културапреди 2 дниПроф. Палангурски: Съединението на България бележи края на Освобождението ни
-
Новинипреди един денОтбелязваме 118 години от Независимостта на България!
-
Новинипреди 9 часаПърво място за Иван Екимов и Христо Дочев от шахматен турнир






