Свържи се с нас

Любопитно

Кръчмите в България са национализирани преди фабриките

Published

on

Снимка на членовете на Кръчмарския съюз в Габрово пред сградата на Читалище „Априлов-Палаузов”. 1930 г. Третият от ляво надясно на 3-ти ред е габровския търговец Стефан Стойчев. От фонда 230К – Питиепродавско дружество „Свети Трифон” – Габрово.

Празникът на виното и лозаря – Трифон Зарезан и състоялия се наскоро референдум с развихрилите се покрай него страсти ни дадоха повод да открием интересни факти от недалечното ни минало –  как преди 65 години населението на България не е било питано по един особено важен за нас като наропсихология въпрос. През юли 1947 г. е приет Закон за намаляване броя на кръчмите и ограничаване на пиянството. Според него броя на кръчмите в българските градове и села трябва драстично да се намали. С чл. 1 се регламентира, че във всяко населено място може да има най-много по една кръчма на всеки 800 жители, а в селища над З0 000 жители – на 1 000, според последното преброяване. Създават се специални комисии, в които влизат кмета или негов заместник и членове, един общински съветник, избран от общинския съвет, представители на милицията, на местния комитет на О. Ф., на профсъюзите, на градските и селски женски дружества, на санитарните власти и на Сдружението на търговците, за да решат кои кръчми да се затворят и кои или коя да остане отворена.  Подлежат на затваряне всички кръчми, които се намират на разстояние до 200 метра от минните и фабричните предприятия, училищата, казармите, читалищата и военните клубове. Министърът на вътрешните работи или упълномощено от него лице определя работното време на кръчмите и времето, през което може да се сервира алкохол в гостилниците и рестораните. Изготвят се списъци с лица, за които е доказано, че са хронични алкохолици и те не се допускат в питейните заведения.

Картичка, изпратена от Мюнхен до Александър Часовникаров – банков чиновник в Българска земеделска и кооперативна банка – Севлиево, съхранявана личния му фонд в Държавен архив – Габрово.

В протоколните книги от заседания на Селските общински управления в Габровско са отразени заседанията на създадените комисии, на които се разглежда въпросът колко кръчми да се оставят да работят в съответното населено място. Например в Общински съвет при гара Соколовска община, Дряновско се взема решение да се закрият всички 7 кръчми. Изтъква се, че на някои кръчмите се закриват, защото има нарушения на закона за акцизите, други, че в селото жителите са под 800 и освен това „всички кръчми следва да бъдат закрити, поради това, че всички кръчмари имат като второстепенно занятие кръчмарството. Същите са строители, зидари, каменоделци, освен това повечето са  с по-големи земеделски стопанства и закриването няма да се отрази зле върху материалното им положение.” Вследствие на това съветът взема решение да открие 4 общински кръчми в района на общината.  В  с. Богатово се взема решение да работи само една кръчма при население от 1297 души, в Селско общинско управление – с. Царева ливада  всички населени места са с население с по-малко от 800 души и комисията.взема решение да се затворят всички кръчми, но впоследствие позовавайки се на чл. 1, ал. 2  „….По решение на общинския съвет, в населени места с по-малко от 800 жители, може да се остави една кръчма..” разрешава отварянето на 1 кръчма, която е собственост на общинско предприятие „Хоремаг”. Така кръчмарството като частна инициатива, носеща препитание на доста семейства преминава в ръцете на местната власт.

В писмо до Дряновския околийски управител от Общинско управление – с. Белица пише, че съветът е взел решение да се закрият всички кръчми, тъй като всички кръчмари имали странични занятия и даже самите питиепродавници предложили да се закрият всички на един етап и да останат само общинските.

Такива  решения са взети на заседания на Общинските съвети в селата Добромирка, Гъбене, Плачковци и др. Интерес представлява чл. 14 от Закона, според който може да се извърши допитване до населението за затварянето на кръчмите, още по-интересен е начинът, по който може да стане това”.. Допитване до жителите на общината за затваряне на кръчмите се извършва, когато общинският съвет реши, или когато една трета от избирателите подпишат писмено предложение на областния директор. То може да се произведе за всички селища в общината или само на отделни населени места. ..”. Специална част от Закона регламентира как да се проведе запитването.  Допитването се извършва по реда на закона за избиране народни представители за обикновено Народно събрание. За затваряне на кръчмите се гласува с бюлетини, с ръкописен или печатен текст: „За затваряне“, а против – с бюлетини с текст: „Против затварянето“. Ако 60% от подадените гласове са за затваряне на кръчмите, счита се, че населението е решило тяхното затваряне. В този случай областният директор разпорежда по административен ред да бъдат закрити всички кръчми в общината.  Документи за проведено допитване на населението по този въпрос не са открити. Съществуват критерии за затварянето на кръчмите, дадени на общинските управления с Окръжно на МВР и допълнително нареждане към него. Затварянето на кръчмите трябва да стане на два етапа: половината кръчми да се закрият до края на 1947 г. и другата половина до м. юни 1948 г., като комисиите по места трябва да решат кои да се затворят първи като имат предвид следните обстоятелства:”.. Като прави своята преценка, комисията трябва да подбере за закриване до края на текущата година такива, чиито собственици, освен търговията със спиртни напитки имат и други източници на препитание, които са врагове на народната власт, нарушители на законите и наредбите или чиито заведения са станали вражески гнезда…”. Доколко и как са спазвани критериите говори факта, че се откри заявление до Областния директор – Плевен, че неправомерно в с. Белица, Дряновска околия е закрита кръчма, която отговаря на всички хигиенни изисквания, а се оставят такива, които имат роднински връзки с кмета – едната кръчма е на бабалъка (тъста) на кмета, която е открита преди 1 година. Има разпореждане да се проверят обстоятелствата – липсват документи дали въпросът е разрешен. Разпоредбите на Закона са особено строги в частта си „Наказания”, подлежат на парична глоба и лишаване от свобода всички лица, които търгуват със спиртни напитки извън регламенираните за това места и с парична глоба ще бъдат наказвани всички лица, употребяващи алкохол в нерегламентирани заведения.

Обнародваният, през съдбоносната за развитието на българската икономика 1947 г. Закон за намаляване броя на кръчмите и ограничаване на пиянството е отменен през 2000 г.

Автор: Цветомира Койчева
Старши експерт в Държавен архив –  Габрово

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/14058610933873

Любопитно

Детското коледно градче на Габрово отваря тази вечер

Published

on

Мястото, където мечтите оживяват, тази година е паркът с Мечето, където ще отвори врати Детското коледно градче. Днес, 15 декември, от 17.30 часа Община Габрово кани всички малчугани и техните родители на официалното откриване.

Градчето тази година е още по-богато и пъстро – сред светлините и празничната украса ще ви очакват фигурите на любими герои, които не само ще можете да видите, но и да докоснете, да се снимате с тях и да се пренесете в техния приказен свят. Децата ще могат да застанат редом до Скай и Чейс от „Пес патрул“, да се почувстват част от магията на „Замръзналото кралство“ с Елза и Анна, да срещнат Спайдърмен, а Мики Маус ще бъде там, за да раздава усмивки и настроение.

За най-любопитните ще има и истинска приказна изненада – къщичката на Хензел и Гретел, която ще ви примами със своята сладка магия. За доброто настроение на присъстващите ще се погрижат децата и младежите от денс-формация „Олимпея“, а най-очакваният гост – Дядо Коледа – ще пристигне по един малко по-необичаен начин, за да приеме писмата с най-съкровените желания и да се снима за спомен с всяко дете.

Детското коледно градче е мястото, където усмивките стават най-ценният подарък, а празничният дух се разлива навсякъде.

Зареди още

Любопитно

ПТГ „Д-р Никола Василиади“ отбелязва 130 години с тържествен концерт

Published

on

На 18 декември, четвъртък, от 17.30 часа в зала „Възраждане“ ще се състои тържествен концерт по повод 130-годишнината на Професионалната техническа гимназия „Д-р Никола Василиади“ – Габрово.

Събитието ще събере ученици, учители, възпитаници и приятели на училището, за да отпразнуват дългогодишната му история, традиции и приноса му в образованието. През последните години гимназията следва ясна политика – всички тържества, концерти и празници да бъдат изцяло дело на нейните възпитаници. Така сцената се превръща в място, където талантливите ученици на училището показват своите умения и постигнатото, без да се канят външни изпълнители.

Юбилейният концерт ще представи пъстра и емоционална програма, подготвена от най-изявените ученици на гимназията. В нея участие ще вземат XIV училищен гвардейски отряд и IV училищен гвардейски оркестър, танцов клуб „Майсторите“, както и Младежка театрална формация „Искра“.

На сцената ще се изяви и Йоана Ненова – ученичка от 12 „б“ клас и помощник-диригент към вокална група „Габровски гласчета“. Част от концерта ще бъдат и Николай Нанев от 10 „д“ клас и неговата партньорка Ема Пенкова, ученичка в Националната Априловска гимназия – представители на клуб „Ритмика“ – Габрово, многократни медалисти от национални и международни състезания по спортни танци.

Юбилеят на ПТГ „Д-р Никола Василиади“ е не само празник на училището, но и символ на приемствеността, духа и вдъхновението, които поколения възпитаници продължават да носят и развиват вече 130 години.

Ден след концерта, на 19 декември, ще бъде открита и новата спортна зала на Професионална техническа гимназия „Д-р Никола Василиади“ – Габрово „Арена Механо“.

Зареди още

Култура

Коледни и новогодишни картички в Държавен архив – Габрово

Published

on

Изпращането на коледни картички е традиция на повече от век. Тя изисква време и внимание да подбереш, надпишеш и изпратиш послание до близки и любими хора. Поне така е било в далечното и не толкова далечно минало, когато масово хората са си изпращали поздравителни картички на хартия.

И за да се улесни клиента в предпразничните му приготовления, включително избор на подходящи коледни картички за неговите близки и приятели, английската фирма Reed & Sons, базирана в Лондон през 1882 г. подготвя рекламни брошури, с които приканва своите клиенти да се запознаят с предлагания асортимент и да направят своите поръчки навреме! Една от тези брошури е запазена в „Семеен фонд Хаджидимитрови“ в Държавен архив – Габрово. В нея четем за богат набор от 5 пакета с коледни и новогодишни картички с различни мотиви, за възможност за поръчка на наградената с първа награда от изложба картичка „The dream of patience”, както и на такива, отпечатани върху сатен!

Пощенската картичка навлиза в бита на българина веднага след Освобождението. Или десет години след официалното й начало на 1 окт. 1869 г. в Австроунгарската империя. През 1896 г., след въвеждането на нови методи за отпечатване и размножаване, пощенските картички стават цветни, с различни илюстрации. В зависимост от изображението се появява огромно разнообразие от картички – с изгледи от места, запечатали различни събития, с произведения на изкуството, с рекламна цел, както и с хумористичен характер. Огромен е избора и от поздравителни картички за имен и рожден ден, Рождество Христово и Нова година, Великден, сватба, годеж и др. празници.

В Държавен архив – Габрово се съхранява значителен обем от коледни и новогодишни пощенски картички, те датират от началото на XX век до началото на XXI век. Дори и днес, в дигиталното време, все още има традиция за изпращане на коледно-новогодишни картички, особено на институционално ниво. Особено популярни са ръчно изработените картички, които се купуват с благотворителна цел и след това се изпращат на сродни институции, партньорски организации и пр. Да се върнем към онова отминало време, от началото на миналия век и да погледнем как са изглеждали тогава картичките. Изпращани са от роднини и приятели, т.е. те са една особено красива форма на човешко общуване, в която е пълно с добри пожелания за здраве, късмет, благополучие, изобилие и пр. Пожеланията и днес са същите, но носителя е друг. Изображенията на тях са много разнообразни и цветни, като акцентите са украсената коледна елха, часовникът със стрелките на 12 ч., зимните пейзажи, засмени и празнуващи хора, елегантно облечени дами, символи, свързани с късмета и разбира се, Дядо Коледа.

Важно място заемат и децата, тъй като техните очаквания за празника са най-големи. Не липсват и картички с изображения на семейства от млади хора с малки деца край тях, което ни напомня за важността на това да сме заедно в посрещането най-чаканите празници през годината.

Една от най-старите коледни картички, запазени от Държавен архив- Габрово, е от 1904 г. и е от фонда на първата дипломирана габровска акушерка Мария Патрунчева. Интересни образци от началото на миналия век са запазени във фондовете на тревненския учител и краевед Богомил Даскалов, в Колекция „Документални материали за историята на Габровски окръг“, във фондовете на сестри Пинтеви, на Александър и Петър Часовникарови и др. Част от тях ви представяме в настоящата публикация. Акценти са картичка за Новата 1904 г. с изображение на елегантна млада жена, облечена в стила от времето на краля-слънце, както и картичката на 120 години, изпратена за Новата 1906 г.

Изображението й представлява празненство в своя разгар с доста нажежени страсти, нещо специфично за празненствата и в наше време. 120 години по-късно изпращането на хартиени поздравителни картички е позамряла традиция, но желанието на хората за празнуване е същото.

През XX век, пощенските картички са масово средство за комуникация, те са визуално допълнение на историческия разказ. Днес, почти изместени от дигиталните съобщения и изображения, те запазват своето предназначение – да отразяват нравите, колорита и вкусовете на времето, в което са създадени. В този смисъл те носят своята важна историческа стойност. Ако в къщи имате пощенски картички, не ги изхвърляйте, донесете ги в Държавен архив – Габрово, където ще бъдат съхранени, обработени и след това достъпни за обществено използване.

Автор: Цветомира Койчева – началник на отдел „Държавен архив“ – Габрово.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица