Крими
Четири идеи за успешен референдум

Николай Николов Архив © Copyright — Gabrovo News. All Rights Reserved
Проведеният на 27 януари първи демократичен референдум в новата история на България показа, че демокрацията работи. Очакват се нови инициативи за допитване на народа. Създава се среда референдумът да стане нормална и същностна процедура в процеса на вземане на важни управленски решения на централно и местно ниво.
Отминалото допитване е и повод за внимателна преценка на резултатите от действието на Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление /обн.ДВ, бр.44/2009г., в сила от 16.06.2009г./, в който е предвиден режима за провеждане на национален и местен референдум.
През изминалите почти четири години от действието на закона, в условията на възходяща градация, бяха проведени три значими инициативи за свикване на национален референдум. Подписката на РЗС за свикване на Велико Народно събрание се оказа с недостатъчно подписи, поради което тази инициатива бе отклонена. Отново през 2010г. ВМРО представи 330 хил.подписа в подкрепа на искане за национален референдум по въпроса за българската позиция за членството на Република Турция в ЕС. И до днес Народното събрание не се е произнесло по това искане, макар че е задължено да го направи при легитимни 200 хил.подписа. В резултат на инициативата на социалистите през 2012г. и подкрепа на 700 хил.граждани през януари се проведе първия референдум относно развитие на ядрената енергетика чрез изграждане на нови мощности.
С няколко изключения проведените местни допитвания не прескачат изискуемата бариера за участие на избиратели, за да бъдат редовни.
На национално ниво предстои да се развие кампанията на движение Модерна България за референдум относно това да има ли процедура за предсрочно отзоваване на депутати, общински съветници и кметове. Интригуващо е и предложението на финансовия министър, повторено няколко пъти от 2011г., за изменение на Конституцията по силата на което преките данъци да бъдат изменяни само след провеждане на национално допитване.
Референдумът е удачен и правно издържан начин за вземане на важните решения, които касаят няколко поколения граждани. Той стабилизира властта и сваля напрежението по определени важни за обществото и обикновено остро дискусионни въпроси. Държавните органи са длъжни да изпълнят решенията взети на легитимен референдум. Най-важното е, че тази процедура ангажира хората с управлението. Допитването сплотява обществото и го прави по-солидарно.
Националният режим за провеждане на допитвания, обаче има един съществен проблем. Той отчуждава от идеята за референдум, а не привлича избирателите към урните – „Какво ще им гласувам като така и така ще е невалиден и изобщо – нищо не зависи от мен”. Повод за това са високите юридическите бариери пред провеждането и действителността на референдума в два аспекта – брой граждани, които да подкрепят искането за допитване, за да бъде организирано и брой на тези, които трябва да участват, за да е валидно.
Тук се сблъскват две начала. От една страна, тези две величини трябва да включват достатъчно авторитетен брой избиратели, за да се приеме, че проведената процедура е обществено легитимна. От друга – България не се нуждае от неработещи процедури за пряка демокрация. Те трябва да бъдат олекотени, за да стимулират хората да гласуват. Въпрос на законодателно майсторство е двата принципа да бъдат съчетани.
Първо, действащият закон предвижда искане за национален референдум да бъде подкрепено от 200 хил.подписа на избиратели, за да бъде разгледано от Народното събрание. При 500 хил.подписа парламентът е длъжен да приеме решение за провеждане на допитването. В този случай той действа при т.нар. обвързана компетентност – не може да избира как да действа, а просто приема решение за провеждане на референдума. Опитът показа, че първата и втората цифра не са проблем, когато зад съответния инициативен комитет стои голяма партия. И двете изисквания за писмена подкрепа от избиратели на инициативата на референдум са значително препятствие, когато инициативата е подета от неправителствена организация или малка партия. Законът не допуска подписката да има електронен вид. Затова трудно група във Фейсбук би могла да прерасне в инициативен комитет и да подготви подписка. Допълнителна трудност е предвиденият в закона срок, в който подписите трябва да бъдат събрани – тримесечен, считано от датата на писмено уведомяване на председателя на НС за започване на подписката. Ако това не бъде сторено процедурата за внасяне на предложение за референдум се прекратява.
100 – хилядна подписка, за да бъде задължено Народното събрание да разгледа искането и 250 – хилядна, за да го приеме, без да има право да откаже биха били достатъчен праг пред инициативата за провеждане на национален референдум. На общинско ниво тези прагове би трябвало да бъдат свалени също двойно. Подкрепата от една двадесета от избирателите на искането за местен референдум, адресирано до Общинския съвет и наличие на подписи на една десета от избирателите, за да бъде задължен съветът да приеме искането бе трябвало да стана съответно една четиридесета и една двадесета.
Второ, парламентът, съответно Общинският съвет са задължени в тримесечен, съответно едномесечен срок от постъпване на искането да го разгледат и да се произнесат по него. В закона обаче липсва механизъм какво става, ако тези два органа не изпълнят правомощията си в тези срокове или въобще. На национално ниво такъв механизъм е почти невъзможен, доколкото решението за произвеждане на национален референдум е изключително и конституционно определено правомощие на НС /чл.84, т.5 от основния закон/. „Резервна“ процедура в случай на бездействие на Общинския съвет по подписката е допустима на местно ниво. В този случай задължението за произнасяте по подписката за местен референдум следва да бъде възложено на областният управител.
Трето, условията за валидност на проведен референдум с оглед броя на участвалите избиратели също би трябвало да се намали двойно. Действащият закон поставя изискването, за да има правно значение проведеният национален/местен референдум в него да са участвали не по-малко от избирателите, участвали в последните избори за Народно събрание/Общински съвет. Това е прекалено висок праг. Проведените местни допитвания и един национален референдум сочат, че той не може да бъде достигнат. Референдумът е вид избор, а според Конституцията и действащите закони с изключение на първия тур на изборите за президент /чл.93, ал.3 от Конституцията/, за нито един вид избор не е предвидено задължително участие на определен брой избиратели, за да е валиден съответния вот.
Реалният праг за валидност на референдума, който трябва да бъде въведен е участие на 50% от избирателите, участвали в последните избори за Народно събрание, съответно Общински съвет.
Така, ако на парламентарни избори участват например 3,8 млн. избиратели, за да е редовен и породи правни последици следващ национален референдум ще бъде достатъчно гласуването на 1,9 млн. избиратели. Това е цифра, която е балансирана, не е никак малка, предвид участвалите на 27 януари 1,405 млн. избиратели и същевременно ще осигури необходимата легитимност на окончателното решение, взето на референдума. В тази примерна ситуация, ако 1 млн. граждани с избирателни права са гласували с „да” на съответния въпрос, а останалите 900 хил. с „не”, при 6 млн. избиратели, окончателното решение ще бъде взето с гласа на 17% от общия брой избиратели. Този процент дава сериозна тежест и легитимност на окончателното решение по поставения въпрос, без значение дали то е положително и отрицателно. Това е така и в сравнителен аспект. На последните местни избори деветте кмета на областни градове, избрани на първия тур, получиха средно подкрепата на 28% от общия брой избиратели в съответните общини.
Четвърто, въпросът с финансирането на референдумите не е никак лесен и към него не бива да се подхожда лековато. Това съществено съображение срещу либерализиране на режима за провеждане и действителност на допитванията би могло да отпадне, ако се намери начин референдумите да се провеждат едновременно и паралелно с всякакъв вид общи избори /парламентарни, президентски, местни или за Европейски парламент/. Удачно би било да се предвиди, че ако в срок от 9 месеца от депозиране на искането за референдум в НС, съответно 6 месеца в Общинския съвет, предстои произвеждане на определен вид общи избори допитването се провежда задължително и едновременно с него. При такова разрешение ще отпаднат почти всички публични разходи по провеждане на референдумите и ще се създаде възможност за по-висок брой участвали в гласуването.
Създаденият прецедент на първи национален референдум ще активизира инициативи за провеждане на нови такива, както на национално, така и на местно ниво. Премерените и навременни изменения в реда за провеждането на референдумите ще превърнат допитванията до гражданите в резултатна и традиционна форма за осъществяване на управленския процес.
Статията е публикувана във вестник „Труд”.
автор: Николай Николов
Доктор по право
Крими
13-годишно момче е със счупено ребро след домашен побой


Образувано е досъдебно производство по случай с 13-годишното момче, прието в болница в Габрово със счупено ребро.
След проведен координационен механизъм в Дирекция „Закрила на детето“ – Габрово с участието на представител на Районната прокуратура на 30 юни е образувано досъдебното производство за това, че на 29 юни т.г. в Габрово, била причинена лека телесна повреда на 13-годишно момче, изразяваща се във фрактура на 6-то ребро, като същата е нанесена в условията на домашно насилие.
За престъплението е предвидено наказание лишаване от свобода до 3 години. Досъдебното производство се провежда под наблюдението на Районна прокуратура – Габрово.
Детето е освидетелствано. Провеждат се разпити на свидетели, предстои изготвяне на съдебно-медицинска експертиза.

Крими
Крадецът, тарашил по Русевци, влизал в домовете докато собствениците им били там


По искане на Районната прокуратура в Габрово, съдът задържа под стража 27-годишния рецидивист, с инициали Б.А., за извършени кражби от жилища и автомобили.
Прокуратурата го е привлякла в качеството му на обвиняем за това, че през периода от 23 май до 5 юни т.г. при условията на опасен рецидив и продължавано престъпление, чрез използване на технически средства и чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, извършил кражби на пари – общо 3 420 лева, от три автомобила и две жилище в Габрово. Обвиняемият влязъл в двете жилища докато техните собственици били там.
Обвиняемият е многократно осъждан. По отношение на него са влезли в сила 9 присъди, предимно за извършени кражби. В края на месец април 2024 г. бил освободен от затвора, след като изтърпял наказание лишаване от свобода, в размер на 1 година и 6 месеца.
След извършване на поредните престъпления, на 26 юни Б.А. бил задържан от РП-Габрово за срок до 72 часа, до довеждането му в съда за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“.
Съдът възприе доводите на прокуратурата, че е налице реална опасност подсъдимият да извърши и друго престъпление или да се укрие, поради което взе най-тежката мярка за неотклонение.
Определението подлежи на обжалване пред Габровски окръжен съд.

Крими
Спипаха трима от Севлиевско, част от ОПГ за телефонни измами


Служители от РД „Гранична полиция“ – Русе задържаха част от организирана престъпна група за телефонни измами. Те опитали да пренесат през границата голяма сума пари и накити, съобщиха от пресцентъра на МВР.
На 22 юни, в 19.20 часа, при осъществяване на компенсиращи мерки, граничен полицейски екип спрял за проверка таксиметров автомобил, който пристигнал за излизане от България на граничния преход Русе – Гюргево.
Поведението на пътника, 27-годишен мъж от Севлиево, им се сторило подозрително. Направен бил оглед на пренасяния от него личен багаж, при който граничните полицаи открили несесер в найлонова чанта с видимо голяма сума пари.
Мъжът обяснил, че багажът не бил негов, а на други двама, които също пътуват за Румъния. Тримата трябвало да се срещнат в Букурещ.
27-годишният пътник в таксито, който пренасял в несесера 29 860 лева и 5 накита от жълт метал, бил задържан.
След проведени оперативни мероприятия, служители от сектор „Специални тактически действия“ в РДГП – Русе задържали в граничната зона и 23-годишен мъж от Севлиевско, съпричастен към случая.
В голям магазин в Русе била задържана и 18 – годишна жена, също от Севлиевско. При обиск в бельото ѝ били открити 3 370 лева. Граничните полицаи установили, че накитите и паричните средства били предмет на престъпление – жена от Севлиево е била обект на телефонна измама и хвърлила от терасата си пари и накити на престъпниците.
Тримата задържани ще бъдат предадени на ОДМВР-Габрово. Същият екип гранични полицаи от ГПУ-Русе на 21 юни е разкрил идентичен случай. Пак при опит да премине в Румъния е задържан 23-годишен мъж от Плевен, пренасящ 2 100 лева и 2 950 долара, които придобил чрез телефонна измама на територията на Плевенска област.

-
Новинипреди 7 дни
Габровските джудисти с впечатляващо представяне в Димитровград
-
Културапреди 7 дни
Габрово е един от активните участници в Мрежата творчески градове на ЮНЕСКО
-
Културапреди 6 дни
Концерт в чест на Колю Фичето ще озвучи храма „Св. Никола“ в Дряново
-
Новинипреди 7 дни
Габровски шампиони блестят на Европейските игри в Чехия
-
Кримипреди 7 дни
Крадецът, тарашил по Русевци, влизал в домовете докато собствениците им били там
-
Любопитнопреди 6 дни
Когато пътуването зове, а колата ти отказва – не губи време!
-
Кримипреди 6 дни
13-годишно момче е със счупено ребро след домашен побой
-
Културапреди 6 дни
Габровски талант с първо място на международен фестивал в Обзор