Николай Николов Архив © Copyright — Gabrovo News. All Rights Reserved

Проведеният на 27 януари първи демократичен референдум в новата история на България показа, че демокрацията работи. Очакват се нови инициативи за допитване на народа. Създава се среда референдумът да стане нормална и същностна процедура в процеса на вземане на важни управленски решения на централно и местно ниво.

Отминалото допитване е и повод за внимателна преценка на резултатите от действието на Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление /обн.ДВ, бр.44/2009г., в сила от 16.06.2009г./, в който е предвиден режима за провеждане на национален и местен референдум.

През изминалите почти четири години от действието на закона, в условията на възходяща градация, бяха проведени три значими инициативи за свикване на национален референдум. Подписката на РЗС за свикване на Велико Народно събрание се оказа с недостатъчно подписи, поради което тази инициатива бе отклонена. Отново през 2010г. ВМРО представи 330 хил.подписа в подкрепа на искане за национален референдум по въпроса за българската позиция за членството на Република Турция в ЕС. И до днес Народното събрание не се е произнесло по това искане, макар че е задължено да го направи при легитимни 200 хил.подписа. В резултат на инициативата на социалистите през 2012г. и подкрепа на 700 хил.граждани през януари се проведе първия референдум относно развитие на ядрената енергетика чрез изграждане на нови мощности.

С няколко изключения проведените местни допитвания не прескачат изискуемата бариера за участие на избиратели, за да бъдат редовни.

На национално ниво предстои да се развие кампанията на движение Модерна България за референдум относно това да има ли процедура за предсрочно отзоваване на депутати, общински съветници и кметове. Интригуващо е и предложението на финансовия министър, повторено няколко пъти от 2011г., за изменение на Конституцията по силата на което преките данъци да бъдат изменяни само след провеждане на национално допитване.

Референдумът е удачен и правно издържан начин за вземане на важните решения, които касаят няколко поколения граждани. Той стабилизира властта и сваля напрежението по определени важни за обществото и обикновено остро дискусионни въпроси. Държавните органи са длъжни да изпълнят решенията взети на легитимен референдум. Най-важното е, че тази процедура ангажира хората с управлението. Допитването сплотява обществото и го прави по-солидарно.

Националният режим за провеждане на допитвания, обаче има един съществен проблем. Той отчуждава от идеята за референдум, а не привлича избирателите към урните – „Какво ще им гласувам като така и така ще е невалиден и изобщо – нищо не зависи от мен”. Повод за това са високите юридическите бариери пред провеждането и действителността на референдума в два аспекта – брой граждани, които да подкрепят искането за допитване, за да бъде организирано и брой на тези, които трябва да участват, за да е валидно.

Тук се сблъскват две начала. От една страна, тези две величини трябва да включват достатъчно авторитетен брой избиратели, за да се приеме, че проведената процедура е обществено легитимна. От друга – България не се нуждае от неработещи процедури за пряка демокрация. Те трябва да бъдат олекотени, за да стимулират хората да гласуват. Въпрос на законодателно майсторство е двата принципа да бъдат съчетани.

Първо, действащият закон предвижда искане за национален референдум да бъде подкрепено от 200 хил.подписа на избиратели, за да бъде разгледано от Народното събрание. При 500 хил.подписа парламентът е длъжен да приеме решение за провеждане на допитването. В този случай той действа при т.нар. обвързана компетентност – не може да избира как да действа, а просто приема решение за провеждане на референдума. Опитът показа, че първата и втората цифра не са проблем, когато зад съответния инициативен комитет стои голяма партия. И двете изисквания за писмена подкрепа от избиратели на инициативата на референдум са значително препятствие, когато инициативата е подета от неправителствена организация или малка партия. Законът не допуска подписката да има електронен вид. Затова трудно група във Фейсбук би могла да прерасне в инициативен комитет и да подготви подписка. Допълнителна трудност е предвиденият в закона срок, в който подписите трябва да бъдат събрани – тримесечен, считано от датата на писмено уведомяване на председателя на НС за започване на подписката. Ако това не бъде сторено процедурата за внасяне на предложение за референдум се прекратява.

100 – хилядна подписка, за да бъде задължено Народното събрание да разгледа искането и 250 – хилядна, за да го приеме, без да има право да откаже биха били достатъчен праг пред инициативата за провеждане на национален референдум. На общинско ниво тези прагове би трябвало да бъдат свалени също двойно. Подкрепата от една двадесета от избирателите на искането за местен референдум, адресирано до Общинския съвет и наличие на подписи на една десета от избирателите, за да бъде задължен съветът да приеме искането бе трябвало да стана съответно една четиридесета и една двадесета.

Второ, парламентът, съответно Общинският съвет са задължени в тримесечен, съответно едномесечен срок от постъпване на искането да го разгледат и да се произнесат по него. В закона обаче липсва механизъм какво става, ако тези два органа не изпълнят правомощията си в тези срокове или въобще. На национално ниво такъв механизъм е почти невъзможен, доколкото решението за произвеждане на национален референдум е изключително и конституционно определено правомощие на НС /чл.84, т.5 от основния закон/. „Резервна“ процедура в случай на бездействие на Общинския съвет по подписката е допустима на местно ниво. В този случай задължението за произнасяте по подписката за местен референдум следва да бъде възложено на областният управител.

Трето, условията за валидност на проведен референдум с оглед броя на участвалите избиратели също би трябвало да се намали двойно. Действащият закон поставя изискването, за да има правно значение проведеният национален/местен референдум в него да са участвали не по-малко от избирателите, участвали в последните избори за Народно събрание/Общински съвет. Това е прекалено висок праг. Проведените местни допитвания и един национален референдум сочат, че той не може да бъде достигнат. Референдумът е вид избор, а според Конституцията и действащите закони с изключение на първия тур на изборите за президент /чл.93, ал.3 от Конституцията/, за нито един вид избор не е предвидено задължително участие на определен брой избиратели, за да е валиден съответния вот.

Реалният праг за валидност на референдума, който трябва да бъде въведен е участие на 50% от избирателите, участвали в последните избори за Народно събрание, съответно Общински съвет.

Така, ако на парламентарни избори участват например 3,8 млн. избиратели, за да е редовен и породи правни последици следващ национален референдум ще бъде достатъчно гласуването на 1,9 млн. избиратели. Това е цифра, която е балансирана, не е никак малка, предвид участвалите на 27 януари 1,405 млн. избиратели и същевременно ще осигури необходимата легитимност на окончателното решение, взето на референдума. В тази примерна ситуация, ако 1 млн. граждани с избирателни права са гласували с „да” на съответния въпрос, а останалите 900 хил. с „не”, при 6 млн. избиратели, окончателното решение ще бъде взето с гласа на 17% от общия брой избиратели. Този процент дава сериозна тежест и легитимност на окончателното решение по поставения въпрос, без значение дали то е положително и отрицателно. Това е така и в сравнителен аспект. На последните местни избори деветте кмета на областни градове, избрани на първия тур, получиха средно подкрепата на 28% от общия брой избиратели в съответните общини.

Четвърто, въпросът с финансирането на референдумите не е никак лесен и към него не бива да се подхожда лековато. Това съществено съображение срещу либерализиране на режима за провеждане и действителност на допитванията би могло да отпадне, ако се намери начин референдумите да се провеждат едновременно и паралелно с всякакъв вид общи избори /парламентарни, президентски, местни или за Европейски парламент/. Удачно би било да се предвиди, че ако в срок от 9 месеца от депозиране на искането за референдум в НС, съответно 6 месеца в Общинския съвет, предстои произвеждане на определен вид общи избори допитването се провежда задължително и едновременно с него. При такова разрешение ще отпаднат почти всички публични разходи по провеждане на референдумите и ще се създаде възможност за по-висок брой участвали в гласуването.

Създаденият прецедент на първи национален референдум ще активизира инициативи за провеждане на нови такива, както на национално, така и на местно ниво. Премерените и навременни изменения в реда за провеждането на референдумите ще превърнат допитванията до гражданите в резултатна и традиционна форма за осъществяване на управленския процес.

Статията е публикувана във вестник „Труд”.
автор: Николай Николов
Доктор по право